четвъртък, 25 декември 2014 г.

Скъпи Дядо Коледа,
Пиша ти отново, след повече от десетилетие прекъсване. Пиша ти, за да ти благодаря, че през годините, в които пламенно вярвах в теб и те очаквах всяка Коледа да се появиш на вратата, ти ме научи да вярвам в красотата на празника. От теб научих, че да раздаваш безплатно щастие и радост на хората, е трудна задача. Ти ме научи, че не е задължително да показваш лицето си, когато правиш добро, и въпреки това, то ще бъде високо оценено. В писмата си пламенно те уверявах, че съм слушала мама и татко цяла година и напълно заслужавам подаръците си. Научих се, че хубавите неща идват последни, дори след множество трудности. Научих, че човек трябва да е търпелив и неотлъчно да преследва желанията и мечтите си. Ако не се предаваме по неравния път към звездите, рано или късно ще стигнем до тях. Казваха ми, че дори ти не можеш да се справиш без своите джуджета. Научих, че човек не може винаги да върви сам, понякога трябва да му се протегне ръка и да му се помогне. Научих, че е нормално да се сблъскваме с непосилни задачи и приех за нормално да се помоли за помощ в такъв момент.
След това дойде един момент, в който ми казаха, че ти не си истински... Нищо от това, което знаех за теб не било истина. В мислите на малкото момиченце, което бях тогава, започнаха да се разпадат множество картини - твоята красива червена шейна и елените, малката ти къщичка, сгушена в снега и голямата бълваща пушек работилница, от която звучат коледни песни и е цялата осветена с коледни светлини. Виждах всичко като парчета от пъзел, летящи във въздуха, постепено изчезвайки от съзнанието и представите ми.
Малко след твоето изчезване, трябваше да се срещна с един друг приказен герой, наречен Живот. Той беше съвсем истински, всички го знаеха. За него ме научиха, че истинността му се познава по болката, която ще донесе. Познавах го по трудностите, сълзите, безсънните нощи, тревогата, съмнението, колебанието и всички останали допълнения от палитрата на човешките емоции, които той ми донесе. Животът и хората, които го познаваха по-добре от мен, ме научиха, че да молиш за помощ е проява на слабост, а да си слаб е лошо. Научих, че безплатен обяд няма, за всичко трябва да се плати - дори за добрината. Казаха ми, че хората не правят добро, ако няма полза от това и за тях самите. Научих, че всяко добро трябва да бъде показано, излъчено и подробно описано, да се знае неговият извършител, за да бъде оценен и той, не само делото, което е извършил. Имаше моменти, в които вярвах, че път към звездите нагоре няма, а всички се въртим в порочен кръг, търсещи изход. Попадах в ситуации, в които надеждата си е отивала от мен, оставяйки празно и студено пространство в мен, в което на по-късен етап се е настанявала убедеността, че не винаги се случва това, което искаме и за което се борим. Понякога, само понякога Животът е по-силен от нас, разполага с повече знания, умения и съоръжения, за да може спокойно да ни победи. Научих, че лошото, което ни застига е в следствие на доброто, което сме получили, а не е обратното, както ти ме беше научил ти...
Знаеш ли, Дядо Коледа, кой е най-полезният урок, който научих от Живота и от теб?! Ти ме научи на непоколебима вяра в доброто, а Животът ме научи да подлагам на съмнение всичко. Преподадохте ми тези уроци, които не са съвместими на първо четене, но благодарение на тях, аз се научих да подлагам на съмнение всичко отрицателно, с което животът ме сблъскваше и да вярвам безрезервно в добрината, която виждах в хората, въпреки, че тя често е скрита, покрита и забравена понякога дори. В трудни моменти се сблъсквах с неистински усмивки, докато истинските се криеха зад студени лица и сама научих, че всяко правило има изключения.
Дядо Коледа, не ти пиша, за да искам подарък. Не и този път. Пораснах и материалното вече не ме радва. Единственото, което искам от теб е да се върнеш в моя живот, за да продължим да учим заедно. Дълго време не сме общували и може би сме забравили как да осъществим комуникацията помежду си, но Животът ме научи, че да приемаш предизвикателсва е привилегия и огромно приключение. Предизвиквам теб, предизвиквам и себе си. Нека го направим и този път да не губим вяра в нашата мисия.
Не мога да ти кажа кой, кога и защо ме убеди в твоето несъществуване. Дори Животът така ми каза, но аз повярвах отново в теб, защото почувствах, че те има. Не си отивай отново.
Ще очаквам с нетърпение твоят отговор, под каквато форма ти избереш да ми го изпратиш!
Весели празници!

сряда, 29 октомври 2014 г.

Цитати / "Малко след залеза" - Стивън Кинг

1) Възприятието не е всичко, бе казала Уила, но възприятие и надежда, взети заедно? Смеси ги и мозъкът ти ще се размекне.

2) Не вярваме на повечето лъжи, които срещаме по пътя си, ала в същото време се вкопчваме в най-голямата - че животът има смисъл.

3) Използването на цитати е проклятието на четящата класа.

4) Необходимостта е майка на изобретателността.

5) Според мен фотографията е доста по-творческа материя, отколкото повечето хора смятат. Логично е да се мисли, че ако имаш набито око за композицията - плюс елементарни технически умения, които можеш да усвоиш във всеки курс по фотография, - от всяко красиво място ще излиза красива снимка, особено ако се специализираш в пейзажите. Харлоу, щата Мейт, или Сарасота, щата Флорида - само нагласяваш подходящия обектив, после насочваш апарата и щрак! - готово. Само че изобщо не е така. Ролята на дадено място във фотографията е точно толкова важна, колкото е в живописта, писането на разкази или поезията. Не знам защо е така, но...

6) Реалността е мистерия, доктор Бонсейнт, и делничната същност на нещата от живота е по-скоро покривало, което намятаме отгоре му, за да замаскираме техния блясък и мрак. Мисля, че по същата причина покриваме със саван лицата на покойниците. Защото лицата на мъртвите са нещо като врата. Врата, която е заключена... ала вътре в себе си знаем, че това няма да продължи вечно. Някой ден тя ще се отвори за всеки от нас и всеки от нас ще премине през нея.

7) Някои от тях имаха човешки облик, ала бяха не по-малко ужасяващи от другите. Дори бяха по-ужасяващи, понеже човешкото винаги е по-страшно, нали? Защото познаваме човешкото, разбираме човешкото. Или само си мислим, че е така.

8) Не е ли иронично, че именно поведението, което обикновено определяме като ,,невротично'', всъщност държи света подреден и стабилен?!

9) Понякога просто се носим по течението, нали? И се озоваваме на места, където изборът ни вече не е лесен, а последствията от погрешното решение са застрашителни. Застрашителни за живота ни, за разсъдъка ни или и за двете едновременно.
Ами... ако изобщо не сме изправени през избор? Ако само ни се струва, че имаме избор?

10) Просто нямаше начин да не направя погрешния избор, след като се ръководех от образованието си и поставях интелекта пред инстинктите си.

11) Ако тогава бе заплакала, сигурно щях да я прегърна. Защото след двайсет и шест години семеен живот тия неща ти стават нещо като рефлекс. Дори когато чувствата вече са минали и заминали. Тя обаче не заплака и аз излязох навън. Просто е обърнах и си излязох.

12) Установих един крайно любопитен факт - медицинското определение за ,,чудо'' е ,,погрешно поставена диагноза''.

Facebook page

неделя, 26 октомври 2014 г.

Цитати / "Мери Попинз" - Памела Травърз

1) Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й.
- Къде бяхте? - в един глас извикаха те.
- В Страната на приказките - отвърна Мери Попинз.
- Видяхте ли Пепеляшка? - попита Джейн.
- Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! - отсече презрително Мери Попинз. - Как ли не, Пепеляшка!
- Може би Робинзон Крузо? - полюбопитства Майкъл.
- Робинзон Крузо! Хайде де! - отвърна рязко Мери Попинз.
- Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
- Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.

2) Рибарят, за разлика от месаря беше висок и слаб, толкова слаб, че просто нямаше анфас, само два профила. И гледаше тъжно, сякаш току-що беше плакал или пък се канеше да заплаче.
Според Джейн на младини той е преживял голяма скръб, но Майкъл беше на мнение, че като дете майка му го е хранела само с хляб и вода и той още не може да го забрави.

3) - Говори, дете мое! - насърчи я кобрата. - Какво ссси мислела?
- Ами… че лъвовете и птиците, тигрите и малките животни - всички…
Индийската кобра й помогна:
- Мислела ссси, че ссса врагове, че лъвът не може да види антилопа, без да я изяде, нито пък тигърът - заек?
Джейн се изчерви и кимна.
- Е, да… може би ссси права. Отчасти е така. Но - не на Рождения ден - каза кобрата. - Тази нощ ссслабите не се боят от сссилните, сссилните закрилят малките. Дори аз… - тя млъкна и сякаш се умисли, - дори аз мога да сссрещна дивата гъска, без да помисля за вечеря. Но сссамо тази нощ. Най-сссетне - продължи тя и ужасният й разцепен език се замята в устата й - може би да ядеш и да бъдеш изяден е едно и сссъщо нещо. Моята мъдрост ми подсказва, че е така. Всички ние, и вие в градовете, и ние в джунглите, сссме направени от едно и сссъщо вещество, от една материя. Дървото над главите ни, камъкът под краката ни, птицата, звярът, звездата - всички сссме едно и сссе движим към една цел. Помни това, дори когато напълно ме забравиш, дете мое!

Facebook page

сряда, 15 октомври 2014 г.

Цитати / "Генезис" - Бърнард Бекет

1) Въображението е незаконна рожба на времето и невежеството.

2) Под дух разбирам преобладаващите по онова време настроения. Човешкият дух обуславя способността да посрещаш несигурното бъдеще с оптимизъм и любознателност, той подклажда вярата, че проблемите и противоречията са разрешими. Той е увереност. И е нещо крехко. Страхът и суеверията го помрачават.

3) Искате да кажете, че общество, опустошено от чумата, е за предпочитане от общество, разядено от безразличие?

4) ПНВП - Положението е нормално, всичко е прецакано.

5) Колкото по-пламенно е обещанието, толкова по-грандиозен е провалът.

6) Единственото свързващо звено между отделните личности са идеите. Идеите се променят и разпространяват; хората формират идеите, но и идеите в същата степен преобразуват хората.

7) Анакс не изпрати съобщение на приятелите си. Всъщност не разказа на никого за срещата. Чувството бе твърде непознато, твърде странно и твърде ефимерно. Изрази ли го с думи, със сигурност ще се разпадне на парченца.

8) - Програмиран съм да харесвам външността си.
- Не каза ли, че се програмираш сам?
- Добър избор, не смяташ ли?
- Отвратителното си е отвратително, без значение как изглежда в твоите очи.
- Интересно твърдение. Обоснови го.
- Доведи двайсетина души и те до един ще потвърдят, че си противен. Всички без изключение.
- Доведи двайсетима като мен - контрира Арт - и те ще кажат, че задникът ти е по-красив от лицето.
- Няма двайсет като теб.
- Прав си. Аз съм уникален. И затова мога спокойно да твърдя, че всички андроиди те намират грозен. Не всички човешки същества ме смятат за противен. Технически и обективно погледнато аз изглеждам по-добре от теб.

9) - Аз съм жив - отвърна Адам. - Щеше да ти е достатъчно, ако знаеше за какво говоря.
- Дефинирай какво означава да си жив, преди да реша, че си твърде глупав.
- Предизвикваш ме.
- Хванах те натясно, нали?
- Дефиницията няма да ти помогне да разбереш. Звуците не предават чувства.
- Слаб отговор.
- Животът е порядък, сътворен от хаоса. Способността да извличаш сили от околния свят, да създаваш нови форми. Да се възпроизвеждаш. Няма как да го разбереш.

10) Има опасност да те разстроя, но това не е повод да скрия истината.

11) - Гърбът ме заболява само като те слушам. На какво го отдаваш?
- Тялото ти се опитва да отвлече вниманието на мозъка от думите, които не иска да чуе.

12) - Вие, хората, се ласкаете от мисълта, че сте създали света на идеите, но сте безкрайно далеч от истината. Идеята влиза в мозъка отвън. Тя го реорганизира, за да пригоди интериора по свой вкус. Сварва други идеи, настанили се там преди нея; бори се с едни, с други се съюзява. Съюзите оформят нови структури, за да се защитават от натрапници. И в подходящия момент идеята изпраща военните си отряди да завземат нови мозъци. Успялата да се утвърди идея пътешества от мозък в мозък, завладява нови територии и пътьом мутира. Живеем в джунгла, Адам. Много идеи отмират. Оцеляват само най-силните. Вие се гордеете с идеите; смятате ги за свои творения, ала те са паразити. Защо според теб еволюцията засяга само физическата форма? Еволюцията не държи сметка за средствата. Кое се е появило първо - разума или идеята за разума? Не си ли се питал досега? Те са възникнали едновременно. Съзнанието е идея.

13) - Програмата те е лишила от по-дълбоката истина. Аз не съм машина. Какво знае машината за аромата на влажната трева призори или за плача на бебето? Аз съм усещането за топлите слънчеви лъчи, галещи кожата ми, аз съм прохладата, която хладният бриз ми носи. Аз съм всички онези земи, където кракът ми не е стъпвал, ала въображението ми рисува. Аз съм вкусът на дъха на Жената, аз съм цветът на нейните коси. Подиграваш ме, че дните ми са преброени, но именно страхът от смъртта ми вдъхва живот. Аз съм мислителят, който промисля мисълта. Аз съм любознателност, разум, любов и омраза. Аз съм безразличие. Аз съм син на баща, който на свой ред е син на своя баща. Аз съм карал майка си да плаче и да се смее. Аз съм чудо и съм чудесен. Да, светът натиска бутони, преминавайки през твоите чипове. Но светът не преминава през мен. Той се връща отново и отново. Аз съм в него и той е в мен. Аз съм средството, с което Вселената е опознала себе си. Машината не може да ме сътвори. Аз съм смисълът.

Facebook page

вторник, 7 октомври 2014 г.

Цитати / Съвети за щастлив живот на... Сенека

1) Нищо не ни вдъхва увереност, че утре наистина ще имаме време да направим онова, което можем да направим днес, и поради това трябва да действаме сега и то по такъв начин, сякаш в неотложността на действието изразяваме целия смисъл на живота си.

2) Ако искаш да те обичат, обичай!

3) Да заповядаш на себе си е най-голямата власт.

4) И след лоша реколта трябва да се сее.

5) Началото на оправдаването е признаване на вината.

6) Прибързаността е сама по себе си забавяне.

7) Изпълнението на нашите най-силни желания често стават източник на нашите най-големи скърби.

Facebook page

четвъртък, 4 септември 2014 г.

Само преди секунди отворих една книга, която наскоро си взех от бабината библиотека. Преди да я извадя от село и да я пренеса в големия град, проверих една по една дали всички страници са в наличност, защото понякога (само понякога) най-интересните и заплетени редове липсват, сякаш нарочно са били откъснати и откраднати от сърцевината на една стара, грохнала книга.
Отваряйки книгата на село, стояща пред голямата бабина библиотека, нищо необичайно не ми беше направило впечатление.
Но може би, защото книгата се е чувствала като у дома си там. Тук, в града, тя се чувства по друг начин. Не я виня... Стара, пожълтяла, полу-разпаднала се, с леко размазани букви, тя седи спокойно захвърлена върху куп чисто нови книги, все още неотваряни, с прави като струни страници, подредени като войници букви, лъскави корици и мирис на лепило. И чисто нова хартия.
Така и така заговорихме за мириса, който всъщност е и причината да пиша това в момента.
За пръв път отворих тази книга в собствената си стая, удобно разположила се на мястото за четене. Въпреки, че носът ми беше и все още е, далеч от страниците на книгата, миризмата носеща се от нея прогори дупки в съзнанието ми, от които изпълзяха спомени, спомени и още спомени. Спомени за едно отминало детство, безгрижие, любов, уют... Старите книги имат една специфична миризма, която всеки би свързал само и единствено със себе си. Не е като при новите книги - всички усещаме едно и също при допир с тях. Старите книги носят много повече истории в себе си, не само тези, които можем да прочетем между кориците им. Отваряйки тази книга, затворих очи за секунда и се видях излегната на голямото легло на село, гледаща към разпадащите се страници пред мен. Слънцето тъкмо залязва и осветява стаята в мек оранжев цвят, за който допринасят и тежките оранжеви завеси, спускащи се до пода. Светлината е приглушена, тихо и спокойно е, само от време на време се чува гласът на някой горд петел от нашия или съседния двор. Усещам аромата, който се носи от кухнята. Баба готви вкусна гозба, както само тя може да си я направи. Без рецепта и без последователност при продуктите. Баба не признава мерки, грамове и правила в готвенето... и е най-добрият готвач, когото познавам. Тя готви за цяла армия, а всъщност сме само трима. Аз, тя и дядо. Който май е в двора, при животните. Милва ги по главичките, защото само при него стоят - кучета, котки, кокошки, патици, пуйки, малки пиленца, козлета, прасета, телета, магарета и коне... Какви ли не животни е отгледал дядо. Животните го обичат, той има подход към тях, който понякога му липсва при общуването с хора. Но това не е важно, той винаги е смятал животните за по-добрата компания. Баба също. Но тя няма подход. Нейният подход е в кухнята. Дядо не може да приготви друго, освен препечени филийки, просто защото слага филийките и се сеща за тях чак след часове. Това е дядовият специалитет. Баба тъкмо е извадила баницата в печката, пъхва кекса вътре, за да се опече, докато тя направи и курабийките с пудра захар отгоре. Цялата къща и дори двора ни меришат на любов. Баба готви с много любов, влага всичко от себе си. Може би за това държи толкова да се изяде всичко - за да се почувства нейната любов. Баба слага на масата всички тави, които има в шкафа, всички до една пълни с любимите ми домашни гозби. Сега съм им дошла на гости. Малкото внуче, което или е прекалено заето с уроци, или е на зелено училище през ваканцията или просто е болно и не може да ходи никъде. Малкото внуче, което е приклещено в големия град. Замисляйки се за големия град и гледката от градската ми стая, която представлява сив бетонен изглед, коли, пушек и изпалешни животни, поглеждам през прозореца и виждам мързелива дебела котка, излегнала се в бабината градина. Зелена, червена, шарена градина. Листо от краставица срамежливо наднича през прозореца ми, сякаш иска да влезе при мен. Бабината градина е много голяма. Всъщност ние нямаме двор около къщата, а имаме къща в двора. Навсякъде расте по нещо. Дори в стаята при мен. Домати. Едва възродили се от пръстта, прилежно подредени из цялата къща, уютно настанени в кофички от кисело мляко.
Стреснато отварям очи и поглеждам отворената книга, неволно изплъзнала се от пръстите ми и тупнала безшумно върху клавиатурата пред мен. Оглеждам се и виждам, че вече не съм малкото внуче, което бях до преди малко.
Телефонът прекъсва мислите ми.
- Ало?
- Обаждам се да видя как си. От месеци не си идвала на село... Кога ще дойдеш да ни погостуваш? Липсваш ни.
- Утре съм на работа, бабо. Нямам време да ходя. Съжалявам...

сряда, 3 септември 2014 г.

Цитати / "Забранено за чувствителни" - Николай Рангелов

1) Не е това България, което беше, въпреки че никога не е била това, което заслужава да бъде.

2) Хубава страна е България, ама не случи на народ.

3) - Как мислиш, кой е по-демократ, драгалевският мангал, столипиновският циганин или този, дето никога в живота си не е употребил думата другарю?

4) Всичко бе ясно, всичко разпределено. Акулите ще лапат. Баламите ще бачкат. Вътрешно-политическата посока на страната и вътрешната й насоченост се определяше в чужбина. Изборите просто бяха фарс, който трябваше да узакони беззаконието и грабежа.

5) Странна страна бе това България. Каквото и да направиш, ще сбъркаш.

6) Григоров, пенсиониран учител, реши да се разходи по софийските улици, които така обичаше преди. Сега трябваше да прави сложни слаломи и пируети между спрените коли, изкъртени плочки и стърчащи корени. Интересно, необичайното стана норма. Мръсотията естествена. Безхаберието и хаосът - най-естественото нещо.

Facebook page

вторник, 26 август 2014 г.

Цитати / "Питър Пан трябва да умре" - Джон Вердън

(От автора на НАМИСЛИ СИ ЧИСЛОЗАТВОРИ ОЧИ и НЕ ДЪРПАЙ ДЯВОЛА ЗА ОПАШКАТА.)

1) И двете му предоставяха достатъчно доказателства, че човекът не е рационално създание и че така наречената логика не е нищо повече от ярка фасада, прикриваща по-тъмни мотиви; опит страстта да бъде наметната с плащ от строги геометрични аксиоми.

2) - Не смятам публично да лея сълзи, за да докажа невинността си пред съдебните заседатели, пред вас или пред когото и да било другиго - погледна го предизвикателно Кей Спалтър. - Това прави нещата малко по-трудни, нали? Не е лесно да докажеш невинността на една безсърдечна кучка.

3) Крайното впечатление, което получи, бе, че обещаният блажен живот се състои от нагласа на ума, смътно ориентирана към ню ейдж идеологията, с лека философия, пастелни графики и хубаво време.

4) Всичко бе документирано в досието по делото. Но да види сградата и после да открие точния прозорец, от който бе изстрелян фаталният куршум, насочен към мястото, на което се намираше в момента, имаше разтърсващ ефект. Ефектът на сблъсъка на реалността с предварителните представи.

5) Нищо не ни дразни толкова в другите, колкото поведение, което отразява собствените ни недостатъци по непривлекателен начин.

6) Очакваме хората да ни казват всичко, но не искаме да разкриваме нищо.

7) - Ще го кажа така - предпазливостта винаги е добродетел. При разследване на убийство може да ти спаси живота.
- Какво ми казвате?
- Ако Кей не го е направила, трябва да бил някой друг. Може дори да е човек, когото познавате. Няма начин да кажете погрешното нещо на погрешния човек, ако изберете да не казвате нищо на никого.

8) Няма по-добра причина за това човек да пожелае да ти даде нещо от убеждението, че можеш да получиш това нещо от някъде другаде.

9) Ако вярваш в кармата, няма смисъл да се занимаваш да арестуваш и наказваш убийците. Но ако искаш убийците да бъдат задържани и наказани, трябва да се съгласиш, че кармата е пълна глупост.

10) Да предположим, че имате избор. Кое бихте избрали - да сте убиецът... или неговата жертва?

11) Всеки човек на земята на определена географска ширина вижда едни и същи звезди. Но нямаше две култури, които да виждат едни и същи съзвездия. Той бе виждал доказателства за този феномен много път: събитията, които виждаме, зависят от историите, в които искаме да повярваме.

12) Гръцките трагедии имат простичка идея. Една велика истина: силата на човека е и негова слабост.

13) Подходът му към случая бе притеснителен - не защото беше напълно противоположен на обичайната процедура, а защото не беше. Обвинението, което Клемпът бе отправил към Гърни, не беше чак толкова несправедливо или неоснователно. Представата, че добрият детектив винаги действа по принципите на чистата логика и е с отворено съзнание за обективни заключения, засягащи характера на престъплението и идентичността на извършителя, в най-добрия случай е само приятна фантазия. В реалния свят на престъпленията и наказанията - както и във всички човешки действия и постъпки - обективността е илюзия. Самото оцеляване изисква да стигаме до заключения по-бързо, направо с прескоци.
Решаващото действие винаги се основава на частични доказателства. Ловецът, който започне да изисква писмено потвърждение от зоолога, че еленът, който вижда пред себе си, наистина е елен, скоро ще издъхне от глад. Обитателят на джунглата, който реши да преброи всички ивици по кожата на тигъра, преди да хукне да бяга, ще бъде убит и изяден. Гените, които настояват за сигурност, не са от тези, които се предават на следващото поколение.
В реалния свят трябва да свързваме малкото точки, които имаме, и бързо да създаваме модел, който звучи поне донякъде логично. Системата не е съвършена. Както и самият живот. Опасността не идва от недостатъчното количество точки, а от подсъзнателните лични причини, заради които отдаваме предимство на едни точки пред други, и заради които искаме моделът да изглежда по определен начин. Възприятието ни за събитията се изкривява много повече от силата на нашите емоции, отколкото от несъвършенството на информацията, с която разполагаме.

14) Човешките очи са интересно нещо, помисли си Гърни. Те съдържат и отразяват емоционалната същност на всичко, което са видели - въпреки опитите на притежателя им да го прикрият.

15) Действието е най-добрата противоотрова срещу безпокойтвото, а информацията - единственото лекарство за несигурността.

16) - Вината е болезнен глад за хармония - нужда да компенсираш нечие нарушение, да възстановиш баланса, целостта.
- Каква цялост?
- Връзката между убежденията и поведението. Когато действията ни не съвпадат с ценностите, създаваме дупка, източник на напрежение. А дупката създава дискомфорт. Съзнателно или несъзнателно, ние се опитваме да я затворим. Търсим мисловната хармония, която ще ни донесе затваряне на дупката - компенсиране на нарушението.

17) Ние не мислим това, което си мислим, защото виждаме това, което виждаме. Виждаме това, което виждаме, защото мислим това, което мислим. Предварителните нагласи могат лесно да замъглят възприятията на очите ни и дори могат да ни накарат да виждаме неща, които не съществуват.

18) Парченцата, които сякаш не пасват, са тези, които разкриват най-много накрая.

19) Злото бе интелект в служба на желания, неограничени от емпатия.

20) Постигането на себепознание не е терапевтична панацея. Фактът, че знаеш кой си, не ти вдъхва автоматично силата да се промениш.

21) Щеше да е добре, ако всичко си личеше в очите му - ако можеше с един поглед да открие злото така лесно, както можеше и да го изключи.

22) Отлично знаеше, че човешките възприятия имат свойството да се натрупват в подкрепа на някое конкретно заключение. След като моделът се оформеше, колкото и погрешен да беше, умът подсъзнателно започваше да дава предимство на всички факти, които го подкрепят, и да отхвърля тези, които са в противоречие. Резултатът може да е катастрофален и - особено когато става дума за служител на реда - фатален.

23) В живота няма нищо по-важно от любовта. Нищо, освен любовта.

Facebook page

неделя, 17 август 2014 г.

Цитати / "22 ноември 1963" - Стивън Кинг

1) Смятам, че сравнително добре приспособеното човешко съзнание може да понесе доста странни неща, преди напълно да се предаде.

2) Знам, че смъртта е неудобна тема за разговор, особено когато умиращият сам си е виновен...

3) Ако се даде време на човека, той може да привикне към всичко.

4) Исках да запазя това чувство по-дълго, затова се отдалечих, като си повтарях: ,,Не поглеждай назад, никога не поглеждай назад." Колко пъти хората си го повтарят, след като са преживели нещо много приятно (или много неприятно)? Често, предполагам. И обикновено не се вслушват в съвета. Човек е устроен така, че винаги да поглежда назад - затова имаме въртяща се става на врата.

5) Търкот изглеждаше изненадан и подозрителен. Според мен обсебените винаги изглеждат така, когато чуят нещата, които дълго са ги държали будни нощем, не само произнесени, но и потвърдени. ,,Сигурно е илюзия", мислят си те. Само че не е илюзия.

6) Като се замисля, не съм сигурен защо го направих. Понякога не искаме да знаем, нали? Отиваме твърде далеч и после се обръщаме.

7) Съпротивата за промяна е пропорционална на това доколко бъдещето може да се промени от определено действие.

8) Извършвайки самоубийство, Ал бе премахнал най-голямата слабост на учения - да нарича колебанието изследване.

9) Обясненията са евтина поезия.

10) Дискретността е по-добра от храбростта.

11) Най-простите отговори в живота често се подминават най-лесно.

12) Но глупостта е едно от двете неща, които виждаме ясно, когато премисляме минали събития. Другото са пропуснатите възможности.

13) Актьорският талант се среща много по-често от таланта да го развиеш.

14) Всеки учител знае, че има повече дрехи, отколкото можеш да облечеш, и че храната не е онова, което слагаш в устата си.

15) Саркастичните хора са меки като памук под бронята.

16) Да се чувстваш у дома означава да гледаш как луната е издига над откритата, спяща земя и да има кого да извикаш на прозореца, за да гледате заедно.

17) Помъчих се да се убедя, че това няма значение и че любовта побеждава всичко, но не е така. Любовта не побеждава лъжите.

18) Не знам на чий живот повлияваме, нито кога или защо. Не и докато бъдещето не погълне настоящето. Разбираме, когато е твърде късно.

19) Животът е низ от иронии.

20) Хора като Лемей и Уокър са далеч по-опасни от онази кучка Ранд, и то не защото имат оръжия. А защото имат последователи.

21) Ето едно странно мое наблюдение: жените пазят по-добре тайните, но мъжете ги приемат по-спокойно.

22) За влюбения белезите от шарка са по-очарователни от трапчинки.

23) За момент всичко ми стана ясно: най-вече, че светът почти не съществува. Нима всеки от нас не го осъзнава, без да си го признае? Това е само майсторски балансиран механизъм, съставен от викове и отзвуци, въображаем часовник, отмерващ времто под загадъчния стъклен похлупак, който наричаме живот. Какво се таи зад него? Под него и около него? Хаос, бури. Мъже с чукове, мъже с ножове, мъже с пистолети. Жени, които развращават онова, над което нямат власт, и принизяват непонятното. Всемир, изпълнен с ужас и с разрушение, обкръжаващ една-едничка осветена сцена, на която смъртните танцуват напук на тъмата.

24) В трудни времена, когато дори мъдреците изпитват несигурност, обясненията в любов винаги се посрещат радушно.

25) - Нещата следват логичния си ход - заяви долбокомислено Хости и аз едва се удържах да не се хвърля отгоре му и да размажа тлъстата му физиономия. И не защото грешеше - о, не! Според скромното ми мнение нещата действително следват логичния си ход, ала вслушват ли се хората в гласа на разума и логиката? Много рядко.

26) Има ли по-страшни думи от "Трябва да се върнеш и да видиш какво точно си сторил"? Не можех да се сетя.

27) Обаче вярвам в любовта, разбирате ли; за мен любовта е уникална магия. Не мисля, че се определя от звездите, но вярвам, че духът ни, кръвта ни и сърцето ни отправят зов към духа, кръвта и сърцето на другия.

28) Миналото е кораво и неотстъпчиво поради същата причина, поради която и черупката на костенурката е корава - защото живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима.
Има и друго: многобройните избори и възможности, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, всъщност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии.

29) Подобно на всички хубави съниша, и този ще е кратък... ала точно мимолетността прави сънищата толкова прелестни, не мислите ли? Според мен е точно така. Защото щом мигът отмине, вече нищо не може да го върне.

Facebook page

събота, 9 август 2014 г.

Хаос

... защото няма нищо невъзможно.
Може би има причина, ние хората, да не можем да виждаме бъдещето. Да не знаем какво ще поледва, какво ще се случи, кой ще присъства и кой ще отсъства от нашия живот в най-хубавите и най-лошите ни моменти... Защото, ако знаехме всичко това, може би всички щяхме да си правим компания в някоя голяма жълта сграда, с решетки на прозорците.
Сещам се за филма "If Only" и колко хубаво би било, ако наистина ни се даваше втори шанс, шанс да направим нещата по по-добър начин, да поправим грешките си и да изживеем всеки момент по начин, който ще си струва и ще остане красив спомен. Но не е така, нали?! Винаги се сблъскваме с нещата за пръв и последен път, никога не попадаме в една ситуация два пъти. Винаги грешим, винаги бъркаме, винаги сме объркани и винаги, абсолютно винаги си даваме сметка, че може да се представим и по-добре в дадената ни житейска ситуация. Подготвяме се за по-доброто представление, разшифроваме грешките, запомняме как трябва да се държим, какво да кажем, къде да гледаме, как да се отнесем, каква ще е подходящата реакция и точно, когато се чувстваме стопроцентово готови да се впуснем в същите страшни житейски преживявания, животът ни сблъсква с нещо ново, неочаквано, непознато и отново ни хваща по долни гащи, или казано по друг начин - неподготвени. И ние отново трябва да си учим урока от начало... и отново... и после пак... отново.
Може би това не звучи като нещо ново за повечето хора. Но пропастта между знанието за нещо и неговото осъзнаване, е огромна. След осъзнаването идва и приемането на нещата, което също не е лесна задача. Трудно бихме приели, че живеем в хаос, където нищо не е сигурно, всичко може да се случи и то всеки момент. Най-хубавото и най-лошото могат да ни връхлетят за секунда. Това е като да спечелиш от тотото, без да си пускал билет. Или да те улучи куршум от празен пистолет. Животът е неочакван и нелогичен, непринуден, несъзнателен дори.
И миналото... Нещо, което се предполага, че трябва да си седи там - при всички неща, останали зад нас. Но не, понякога дори то се връща. Буквално. Връщат се хора от миналото, връщат се предмети от миналото, връщат се песни, миризми. Дали в тези моменти ние се връщаме в миналото или то застига настоящето ни? Къде е истината? Отговорът е - никой не знае, по простата причина, че не трябва да се знае. Трябва да се живее, без отговори на въпросите. Защото отговорите биха били плашещи. Защото никой няма да се зарадва например да научи, че само няколко дни след като срещне голяма любов, ще трябва да лекува разбитото си сърце и да бърше сълзи от очите си цяла нощ. Или, че най-щастливият му ден ще завърши в болница в два през нощта, изплашен, с разтуптяно сърце и несигурен какво ще се случи в следващите минути. Не трябва да разбираме колко наивни сме понякога, по колко грешен път вървим и как най-хубавите ни спомени са неосъзнато най-лошите ни преживявания.
Хаос. Хаос. Хаос.

събота, 2 август 2014 г.

Цитати / "Симетрия" - Захари Карабашлиев

1) Странно, колко кратко може да е разстоянието между загриженост и упрек.

2) - Да вървят накъде?
- Напред, разбира се. Само напред. Ние не знаем какво е назад. Ако трябва да се отстъпва - кръгом и пак напред.

3) Има ли момент, пита се той сега, има ли момент, в който се превръщаме от родители в родителите си?

4) Някои желание - помислих сега - рано или късно трябва да се сбъдват.

Facebook page

понеделник, 28 юли 2014 г.

Понеделнично

Понеделник. Понеделнично. Грозно.
Как протична първата сутрин от седмицата? Аларма, кафе, работа?! Едва ли. Поне за мен.
(поне)Делниците ми започват със звън на телефон. Понякога моя, понякога не. Силен звън, изтръгващ съня от тялото и изпращаш пронизителна болка към главата.
Понякога времето съответства на настроението, на чувството в теб.
- Как се чувстваш?
- Понеделнично.
Носят се още спомените от предната нощ. Тежка нощ. Буквално тежеше. Товар от ярки спомени, бледи надежди и цигарен дим... Задушаващ дим и устни, които не са свикнали с него. Горчиво, изгарящо, топло...
Преди понеделник търсенето на нещо липсващо, но не изгубено, изглежда почти логично. Нещо, което знаеш къде е, но не можеш да го достигнеш. По никакъв начин! Нещо, което дори не ти принадлежи вече... А така го искаш обратно! В неделя изглежда естествено да го търсиш и искаш, но в понеделник... Изглежда просто глупаво. Детска постъпка.
В понеделник намираш себе си седяща пред компютъра с чаша силно кафе отпред и миришещи на цигари пръсти. Болката в главата отслабва, а виновникът за това лежи до теб. Таблетка беналгин. Не е първата, едва ли ще е последната. Единственото спасение за глава, пълна с мисли. Премисляща, обсъждаща, терзаеща се, прекалено тясно пространство за всичко, което се случва вътре. И боли. Често, редовно...
Замисляйки се за болката, причината за нея започва да изглежда не съвсем ясна. Дали не беше дъждът, който измокри всички дрехи и мисли по пътя към дома?! Цигарата леко клюмнала висеше от усните, а краката усещаха всяка локва, която очите не виждаха. Пътят към дома понякога изглежда дълъг, предълъг, познат и непознат.
В понеделник не трябва да се работи... Понеделник е ден за размисъл, разкаяние, презареждане и подготовка за следващите шест дни. Широко разпространено е мнението, че уикенда е за това. Но не е. Грешка. Error. Опитай пак.
В понеделник отново осъзнаваш това, което си забравил само преди два дни - че имаш задължения, не си свободен, а емоциите ти трябва да се върнат обратно на последна позиция, защото през седмицата се явяват само пречка. През работните дни правиш това, което другите очакват от теб. През уикенда правиш това, което най-малко очакваш от себе си!
Изглежда като кръгче... и е порочно. Но пък е познато, а познатото винаги изглежда комфортно.
Нямаш причина да се оплакваш. Имаш всичко, което не искаш.
В понеделник не се работи.

събота, 26 юли 2014 г.

Цитати / "Аз, Роботът" - Айзък Азимов

1) - Петдесет години не са малко време - казах аз, понеже не можах да измисля нищо по-свястно.
- Когато човек вече ги е преживял, те са миг - възрази тя.

2) - И веднага у мен възникна въпросът: каква е причината за моето съществуване?
Пауъл стисна зъби така, че мускулите на бузите му заиграха.
- Сега говориш глупости. Нали вече ти казах, че ние сме те направили!
- И ако не ни вярваш - добави Донъвън, - с удоволствие ще те разглобим.
Роботът разпери изразително силните си ръце.
- Аз не приемам нищо на вяра. Всяка хипотеза трябва да бъде подкрепена от логика, иначе тя няма никаква стойност. А твърдението, че съм създаден от вас, противоречи на всички изисквания на логиката.
Пауъл сложи ръка върху внезапно свилия се пестник на Донъвън.
- Защо мислиш така?
Кюти се засмя. Това беше съвсем нечовешки смях - един машиноподобен звук, какъвто той за първи път издаваше. Рязък и отривист, този смях бе отмерен като чукането на метроном и не по-малко бездушен.
- Я се погледнете - каза най-после Кюти. - Не искам да кажа нищо обидно, но погледнете се. Материалът, от който сте направени, е мек и кашав, нетраен и слаб. Подхранвате се с енергия - недостатъчно - от окисляването на органични вещества. Като това - той посочи презрително остатъка от сандвича на Донъвън. - Периодично изпадате в безсъзнателно състояние, а и най-малките промени в температурата, налягането, влагата или интензивността на излъчването се отразяват на работоспособността ви. Вие сте сурогати. От друга страна, аз съм съвършено произведение. Поглъщам направо електрическа енергия и я използвам почти стопроцентово. Направен съм от здрав метал, постоянно съм в съзнание и понасям леко всякакви промени. Това са безспорни факти. И ако приемем това, което се подразбира от само себе си - че никое същество не може да създаде друго, по-висшестоящо от него, - тогава вашата хипотеза става на пух и прах.

3) Нима можем да сравняваме възприятията на сетивата с ясната светлина на строгата логика?

4) Със строги логически разсъждения можеш да докажеш каквото си искаш — стига да подбереш съответните постулати.

5) Всичко, което съдържа някакъв живот в себе си, възстава - съзнателно или несъзнателно - против всякакво господство.

6) Почти не му се вярваше, че е направил това. Беше навел глава и казал: „Ще отида“.
Но защо?
Никога не беше смятал себе си за герой. Тогава защо? Разбира се, оказа влияние отчасти заплахата със затвор на Меркурий. Отчасти имаше значение и това, че никак не му се искаше да излезе страхливец в очите на тези, които го познаваха, тоест изигра роля онзи по-дълбок страх, който стои зад всички храбри дела на тоя свят.

7) Разберете, че е просто невъзможно да се прокара разграничителна линия между роботите и най-добрите измежду хората.

Facebook page

вторник, 22 юли 2014 г.

Цитати / "Коралайн" - Нийл Геймън

1) Вълшебните приказки са верни не защото ни показват, че дракони съществуват, а защото ни учат, че драконите могат да бъдат победени (Г.К. Честърнът)

2) - Котките нямат имена.
- Така ли? - попита Коралайн.
- Така - отвърна котаракът. - Вие, хората, имате имена, защото не знаете кои сте. Ние знаем кои сме, затова не са ни нужни имена.

3) Когато те е страх, но все пак правиш каквото трябва, това е смелост.

4) Коралайн се събуди от късното утринно слънце, което блестеше в лицето й. За миг изобщо не знаеше къде се намира. Не само не знаеше къде е, но и не беше съвсем сигурна дори коя е. Стряскащо е каква голяма част от нас е свързана с леглата, в които се събуждаме сутрин, и колко крехка е тя.

5) - Откъде да знам, че ще удържиш на думата си? - попита Коралайн.
- Кълна се - каза другата майка. - Кълна се в гроба на моята майка.
- Тя има ли гроб? - попита Коралайн.
- О, да - каза другата майка. - Аз лично я погребах. И когато открих, че иска да изпълзи навън, я натиках обратно.

Facebook page

събота, 19 юли 2014 г.

Цитати / "Смърт в облаците" - Агата Кристи

1) Ако човек казва само истината, няма от какво да се страхува.

2) Когато едно младо момиче е нервно, това обикновено означава, че става дума за мъж, не за престъпление.

3) За дадено нещо трябва да се съди единствено по резултата.

4) - Добрата репутация - продължи Поаро - е първото необходимо условие за всеки мошеник.

5) - Но ние вече разговаряхме със служителите. Не можаха да ни кажат нищо интересно.
Поаро го потупа по рамото.
- Да, вероятно. Но отговорът зависи от въпроса. Не сте знаели какво да питате.

6) Ако човек се мъчи да налучка, трябва да го прави с увереност.

7) Просто не е за вярване колко често обстоятелствата принуждават човек да направи точно това, което му се иска да направи.

8) - Животът може да бъде много ужасен - отговори той. - Човек трябва да има много смелост.
- За да се самоубие ли? Предполагам, че е така.
- За да живее, човек също трябва да има смелост - отговори Поаро.

Facebook page

понеделник, 14 юли 2014 г.

Цитати / "Завръщането на Младия принц" - Алехандро Гилермо Роемерс

1) Отново поех на път и дълго размишлявах как възрастните с техните предупреждения, в желанието си да ни предпазят, до такава степен ни отдалечават от хората, че изпитваме смущаваща боязън да докоснем или да погледнем някого в очите.

2) Хората никога не успяват да опознаят действителността, а само себе си чрез тази действителност.

3) Понякога хората са като мидите - просто трябва да почакаме сами да ни дадат перлата, която крият в себе си.

4) Поставяш проблема извън себе си и обвиняваш друг за положението си, което е прекрасен начин да не го решиш.

5) - Защо много пъти си мислим, че който ни разкрива истината, е по-добър от който ни е подарил надежда?
Моментното стъписване, предизвикано от въпроса ми, ми даде паузата, от която се нуждаех, за да продължа.
- Не вярвай на тези, които разрушават бляновете ти с претекста, че ти правят благодеяние, защото обикновено нямат нищо хубаво, с което да ги заменят!

6) Нищо в света не ни е чуждо, нито мъката му, нито радостта му. Защото светът продължава да се радва, въпреки че има страдание. Колкото повече опознаваме страданието, толкова повече след това се наслаждаваме на щастието. Така че споделяй това, което чувстваш, било то песен или рана. Недей да живееш като чужд!

7) Никога не съм разбирал с такава яснота, че и стотици книги за изкуството да се обича не могат да добавят нищо към една целувка, нито сто беседи върху любовта към един-единствен жест на нежност.

8) - Тогава защо възрастните прекарват по-голямата част от живота си в трупане на все повече вещи, щом това не ги прави щастливи? - попита съвсем логично Младият принц.
- Мисълта, че щастието зависи от придобиването на вещи, е успокояваща самоизмама. Да имаш или да не имаш се превръща в смисъл на живота и търсенето се насочва към нещо извън нас. По този начин се избягва необходимостта да погледнем вътре в себе си. По този път на разсъждение можем да бъдем щастливи, без да се променяме. Достатъчно е просто да придобиваме едно или друго.

9) Другият затвор на спомените срещу щастието в настоящето е стремежът да изпиташ същото, което си изпитвал в миналото. Това просто не може да се случи. Както водите на реката никога не са едни и същи, така и ситуациите в живота никога не се повтарят абсолютно. При все това не е за вярване колко хора биват уловени в мрежата на опитите си да съживят същите преживявания. Това им пречи да се насладят на нови, също толкова или още по-приятни от предишните. По това човекът прилича на животното, което непрекъснато се връща там, където е намерило храна, докато не умре от глад, само защото отказва да потърси малко по-далече.

10) Ще видиш, че светът се превръща в увеличително огледало, което отразява и ти връща в по-голяма степен всичко, което безкористно си дал. Защото единственият начин да се обградиш с усмивки е да се усмихваш и единственият начин да се обградиш с любов е да я даряваш на другите. Има момент, когато се намираш в свят, чийто център си ти, в детството, и свят, отворен към другите, в зрелостта. Тогава трябва да се разделиш с капризите си, с твърдостта и егоизма си, за да развиеш убедеността, с която ще защитаваш най-благородните принципи. Обичай мечтите си, за да построиш с тял топъл и красив свят, изпълнен с усмивки и прегръдки. Ще бъде свят, в който ще живееш, и орбитата му ще бъде пъстроцветна. Ако истински вярваш в него и го изграждаш малко по малко с всеки обикновен жест, този свят ще стане възможен за теб. И ще бъде твоята заслужена награда, защото не съм виждал някой да се наслаждава от сърце на незаслуженото щастие.

11) Няма по-трудна победа, и едновременно по-възвишена, от това да изцелиш едно ранено сърце.

12) Щастието произтича от съществуването, не от притежаването, от това да приемаш и цениш всичко, което вече притежаваш, а не да се стремиш да придобиеш онова, което нямаш. Много пъти това, което ни липсва, може да е извор на щастие, защото позволява друите да ни допълват. Ако бяхме съвършени и притежавахме всичко, как щяхме да общуваме с другите? Някой е казал, че не нашата сила ни топли през нощта, а нашата жизненост. Тя прави така, че други да искат да ни защитят. Най-простият и пряк път към щастието е да правиш щастливи хората около себе си.

13) Любовта, макар да не е вечна, може да е безкрайна, когато се дарява.

Facebook page

събота, 28 юни 2014 г.

Цитати / "Пътят на самозависимостта" - Хорхе Букай

1) В книгата си ,,Гласове'' Антонио Поркия казва: ,,Някой е спрял да те мами, а не да те обича, а ти страдаш, сякаш любовта му си загубил.''

2) Децата ни са като джуджета, седнали върху раменете на великани. Колкото и да са малки, те виждат по-далече от нас.

3) Защото не мога да отричам детето, което живее в мен.
Защото не вярвам, че това дете може наистина да поеме грижата за себе си.
Вярвам обаче, че когато пораснем, в нас заживява и по един възрастен човек.
И точно той, а не друг възрастен, ще се погрижи за детето в нас.
Това е самозависимост.

4) Някои хора, когато говорят за другиго, ми казват:
,,Не може да е такъв негодник!"
А аз питам:
,,Защо да не може? Може наистина да е негодник, голям негодник, невъобразим негодник... Защо да не може? Може да бъде точно такъв негодник, какъвто си поиска. Това си е негово решение. И твое задължение и отговорност е да се защитиш от този явно зъл човек. Това е твой проблем, не негов.
,,Не, защото той не може да постъпва така!"
,,Да, може."
,,Той не трябва..."
Защо да не трябва? Длъжен ли е някому? Никому не е длъжен.
Това е твоя отговорност. Не можем вечно да прехвърляме вината върху другите. Не можем вечно да търсим виновник, защото това вече дори не е конструктивно.
Думата ,,самозависимост" означава следното:
Мога да те помоля за помощ, но завися от себе си. Завися от най-зрялата си страна да се погрижи за детето, което продължавам да бъда. Завися от най-порасналата си част, за да се погрижи за най-незрелите ми черти. Завися от себе си, за да се погрижа за себе си.

5) Защо, когато обичаме, смятаме, че другият трябва да е такъв, какъвто аз си го представям, че трябва да изпитва към мен това, което аз изпитвам към него, че е длъжен да мисли за мен толкова, колкото аз желая, че не трябва да поема рискове, които заплашват връзката, и че трябва да иска от мен това, което му е нужно, за да бъда аз този, който да му го дава?
Това е нашата представа за любовта, но тази заробваща, дребнава и жестока любов не е любов между зрели хора.
Любовта между зрели хора приема и насърчава това пространство на самозависимост в другия.
Любовта дава, подтиква, поощрява, така че онези, които обичаме, също да преброждат все по-независими пространства.
Това е истинската любов, любовта към другия, която не е за мен, а е за теб; любовта, която е свързана с радостта, че съществуваш.

6) Извървяването на пътя на самопознанието изисква от мен да се покажа такъв, какъвто съм, без да се крия, без да играя роли, без увъртане, без лъжи, както и да участвам в обратната връзка, която се е случила, защото съм се показал такъв, какъвто съм.
Колкото повече покажа от себе си и колкото повече те слушам, толкова повече ще зная за себе си.
И колкото повече се опознавам, толкова по-добре ще се грижа за себе си.
И колкото по-добре се грижа за себе си, толкова по-независим ще бъда от външния свят.
,,Това не е ли противоречие? Ако слушам всичко, няма ли да изпадна в по-голяма зависимост?"
Не, не е противоречие.
Това е познание, което е част от пътя.
Никога да не завися от думите на другите, но винаги да се вслушвам.
Никога да не се подчинявам на съветите им, но винаги да ги имам предвид.
Никога да не се повлиявам от мнението на околните, но винаги да съм наясно с него.

7) Не трябва да отхвърляваме наученото поради факта, че днес не се чувстваме комфортно от ситуацията, в която сме се сдобили с това знание.

8) Трябва да се научим да търсим помощ, без да изпадаме в зависимост, и трябва да се научим да получаваме помощ, без да смятаме, че с това ставаме зависими.

9) Не мога да обичам нещо, което не познавам, и не мога да познавам нещо, което не обичам.

10) Ако имам чук, трион, гвоздеи, винтове, дърво и метал, мога да ги използвам, за да построя къща или да издигна бесило.

11) Един от най-важните ни ресурси е способността ни да се объркваме. Единствено това може да породи нови истини.

12) Софизмът относно невъзможността на всемогъществото е следният.
Положение номер едно: Бог съществува.
Положение номер две: Бог е всемогъщ.
Положение номер три: Щом Бог е всемогъщ, може да прави всичко.
Положение номер четири: Следователно може да направи различни по големина камъни - големи и малки. Може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който никой, никое човешко същество на Земята, да не може да повдигне? Може. Но... може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който дори той да не може да повдигне?
Умозаключение: Ако не може да направи такъв камък, тогава не е всемогъщ; значи, има нещо, което не може да направи. А ако може наистина да го направи, тогава ще има камък, който той не би могъл да повдигне, а при това положение пак не е всемогъщ.

13) Депресията е заболяване на волята.

14) Разликата между това - да е чувстваш свободен и да не се чувстваш свободен - е именно в осъзнаването на факта, че ти си този, който избира.

Facebook page

понеделник, 23 юни 2014 г.

Цитати / ''Вината в нашите звезди'' - Джон Грийн

(Мнение за книгата)
***
1) На този свят има само едно нещо, което е по-гадно от това да умреш от рак, когато си на шестнайсет, и то е да имаш дете, което умира от рак.

2) Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.

3) - Все още ли е яко да ходиш в мола? - попита тя.
- Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не - отвърнах аз.

4) - Как можеш просто ей така да нарушиш дадената клетва?
- Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват - отвърнах аз.
Исак ме стрелна с поглед.
- Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко.

5) - По-добре ли си?
- Не - измърмори Исак задъхано.
- Тъкмо това е проблемът с болката - каза Огъстъс, след което погледна към мен. - Трябва да бъде изпитана докрай.

6) Странното на повечето къщи беше, че почти винаги изглеждаха сякаш вътре нищо не се случва, въпреки че в тях протичаше по-голямата част от живота ни. Запитах се дали именно в това не беше смисълът на архитектурата.

7) - Но ти се боиш от забравата.
- Да, от земната забрава. Не искам да звуча като родителите си, но вярвам в съществуването на душата и в нейното безсмъртие. Страхът от забравата е нещо различно - това е страх, че няма да съм дал нищо в замяна на живота си. Ако човек не може да живее в служба на някое по-висше добро, тогава би могъл поне да умре за него. Това, от което ме е страх, е, че нито животът, нито смъртта ми ще имат някакво значение.

8) Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.

9) Еди безкрайности са по-необятни от други.

10) Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.

11) Истинските герои не са хората, които правят нещо; истинските герои са хората, които забелязват нещата, обръщат внимание.

12) Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.

Facebook page

Просто мнение

Цитати от книгата
***
Току-що приключих с четенето на тази книга.
''Вината в нашите звезди'' от Джон Грийн. От толкова дълго слушам за нея, че дори се породи желание в мен да я взема и да я прочета, за да видя наистина ли е толкова ''уникална'', колкото бях останала с впечатлението, че е.
Намерих я случайно, дълго стоя на бюрото ми, докато не се реших да я взема и да я започна. Прочетох я за отрицателно време, имайки предвид, че покрай различни ангажименти, ми отнеме минимум седмица да завърша една книга. Тази тук започнах и завърших за по-малко от два дни.
Не останах с добри впечатление от началото на книгата. В мен се породи чувството, че чета книга, предназначена за деца между 10-14 годишна възраст. Типична любовта история, обречена на провал в близкото или далечно бъдеще.
Навлизайки в историята обаче, бях пленена от начина, по който авторът е представил детската борба с такава коварна болест като рака.
Добрата оценка, която бих дала на книгата, е основно благодарение на черния хумор вътре. Имаше моменти, в които въпреки сълзите в очите, не спирах да се смея. Защото за главните герои Хейзъл и Огъстъс и техния приятел Исак нямаше забранени теми свързани с болестите или смъртта. Те говореха открито, можеха да се шегуват със себе си, бяха се научили да се приемат такива, каквито са. Болестта и мъченията, която ги преследваха навсякъде ги бяха накарали да пораснат преждевременно и да се запознаят с неща, за които едни млади хора на 16-17 години не трябва да мислят, не трябва да се интересуват и определено не трябва да знаят какво е остеосарком, хамартия, позитронно-емисионна томография, как се работи с апарат за изкуствена белодробна вентилация и т.н., все неща от този род.
Казано просто - гадно е да се чете за такива неща, защото всички знаем, че това е истина. И всички знаем, че има различни начини да се справяме с трагедиите в нашия живот. Можем да се затворим в себе си, да избягваме контакти с други хора, да се крием от хорските погледи и да се мъчим за обречеността, с която се налага да живеем. Да избягваме теми, засягащи тези слаби места и да приемаме на драго сърце съжаление от околните. Така се ''справят'' с проблема поне 90% от всички, които водят борба със себе си, със здравето си и с тялото си.
Но има хора, малко, но ги има, които са като Хейзъл, Огъстъс и Исак. Хора, които въпреки крехките си години, не се ограничават само с болестта са, борейки се не толкова с нея, колкото със себе си, за да се изградят като личности, а да не бъдат олицетворявани само с това, от което не могат да се откъснат.
Историята, въпреки своята емоционална тежест, по някакъв начин успява да не бъда натоварваща и прекалено разтърсваща. Има смях, има сълзи, има мечти и стремежи, има любов, има и омраза. Има от всичко, с което един тийнейджър се сблъсква всекидневно.
Освен всички останали, един от основните изводи, които аз си направих е, че в такива моменти, можеш да бъдеш разбран само от хора, които преживяват или са преживявали същото. Които знаят колко трънлив е пътя, по който минаваш и знаят точните думи, които да ти кажат, без да те карат да отнемат от достойнсвтото ти, дори в моменти, когато такова почти не е останало.
Да, книгата ми хареса. Определено.
Някой ден може дори да я прочета отново.

Facebook page

събота, 21 юни 2014 г.

Цитати / Мъдростта на Древен Китай

1) Тъй като човек не живее сто години, няма полза да крои планове за хиляда.

2) По-трудно е да си богат, без да се хвалиш, отколкото да си беден, без да се оплакваш.

3) Трябва ли да трупам богатство и да го множа? Ако синовете ми ме превъзхождат, те няма да се нуждаят от него. А ако не, няма да го заслужават.

4) Истински великият човек никога не се разделя с детската простота.

5) Колкото повече пот лееш по време на мир, толкова по-малко ще кървиш по време на война.

6) Онзи, който казва, че нещо не може да бъде направено, не трябва да прекъсва онзи, който го прави.

7) Малко помощ струва повече от цял тон съчувствие.

8) Доброто, което се прави, за да бъде видяно, не е истинско добро; злото, което се страхува да не бъде видяно, е истинско зло.

9) Онзи, който нанася първия удар, признава, че е изгубил спора.

10) Онова, което е красиво, невинаги е добро. Но онова, което е добро, винаги е красиво.

11) Аз чувам и забравям. Виждам и помня. Правя и разбирам.

12) Мъдрият човек знае кога да се прави на глупак.

13) Навиците в началото са паяжини, накрая - корабни въжета.

14) Едно дърво пада не заради клоните или листата си, а заради изгнилите си корени.

15) Любовта е сляпа, приятелството си затваря очите.

16) Геният може да бъде познат по неговата детска простота.

17) Не мисли за репутацията си и ще можеш да направиш всичко, каквото поискаш.

18) Добрият стрелец се познава не по стрелата, а по целта си.

Facebook page

неделя, 18 май 2014 г.

Цитати / ''Гняв'' - Стивън Кинг

1) Човек не може да обуздае мислите си, все нещо ще му мине през главата в най-неподходящия момент.

2) Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото-дясно, дясното-ляво, едната половина-смахната, другата-разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе 95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логиката, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи, и е съвсем разбираемо. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпозастреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък, когато собствената ти сестра рече: ,,Ще прескоча за минутка до магазина, батко" и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като ролетка, но побеждава онзи, който твърди че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречнобяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.

3) Когато има мерак, мама може да праска страхотни парчета на пианото, но това се случва доста рядко. Изглежда, че мрази да пише музика, и затова го прави толкова добре.

4) Изводът е, че да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес.

5) Може би това е просто законът на тълпата? Нахвърляй се върху този, който се дели от групата.

6) Да се греши е човешко, ала само боговете прощават.

7) Хората рано или късно намразват тези, към които изпитват отговорност.

8) Цялата насъбрана горчилка избухна. Нещо страшно се надигаше в мен. Направо ужасно. Толкова ми беше гадно, че можех да се изплюя в лицето на Хитлер, без да ми мигне окото.

9) Предполагам, че във всеки от нас има една линия, една много ярка линия, като онази, която разделя осветената от нощтната страна на планетите. Мисля, че се нарича терминатор. Думата е невероятно точна. Защото в един миг горях от напрежение, а в следващия бях студен като краставица.

Facebook page

събота, 17 май 2014 г.

Той и Тя

Кой е този симпатяга? Някой знае ли? За него ще говорим след малко. 
Първо да кажа, че както някои познати ме подсетиха, няма как да не пиша за нещо, което все още държи влага на хейтъри, скептици и като цяло на хората, чиято гледна точка не се простира по-далеч от носовете им, а това гради и голяма част от характера им и отношението към живота. Но това за мен няма значение.
Аз искам да пиша за симпатягата от снимката. Ако още не сте го познали, ще ви помогна с друга снимка:
Сетихте се, нали? Поне повечето от вас. Вярвам (искам да вярвам), че някои се сетиха още от първата снимка. Защото не може да се мрази или обича нещо, за което не знаем нищо.
Аз не гледам Евровизия, никога не е представлявало интерес за мен да следя участници, страни, песни и прочие. Но по телевизията случайно чух за някаква ''брадата лейди'' и хвърлих един поглед. Не видях толкова какво се показва, но чух част от изпълняваната песен и реших да погледна подробностите на компютъра. Чух песента и моментално я добавих в любими.
Погледнах и коментарите под видеото. Мога спокойно да кажа, че толкова глупости накуп не бях чела от доста време. Имаше коментари от сорта на "като искаш да си момиче, поне се обръсни", "докъде стигна света...", "отвратително!!!", "глусно е само да го гледам" и т.н. до безкрай. Никъде не видях някой да е писал за ПЕСЕНТА. Защото нали Евровизия беше за това? Песен? Музика? Текст? Такива неща? Не е модно ревю, не е конкурс за красота, креативност или изобретателност (Кончита пак щеше да спечели, впрочем).
Понеже паралелно с другите си занимания, в момента чета и биографията на Фреди Меркюри, нямаше как да не направя някакво сравнение. Фреди още в съвсем ранна възраст е осъзнал, че един от начините да привлечеш внимание към себе си и да накараш хората да те слушат е да използваш женски образ, женски дрехи и женско поведение пред тях. При него се е получило, въпреки, че и той е минал през много обиди, унижение, отхвърляне и неразбирателство. Но се е получило, а това е най-важното! Той е привлякъл нужното внимание и хората са го ЧУЛИ.
Том, Кончита или който както желае да нарича артиста от снимките, също привлича нужното внимание, но не за да бъде чут/а, а за да бъде оплюван/а и мразен/а.
Ако някой, който НЕ одобрява втората снимка чете това, МОЛЯ да ми пише и да ми обясни ЗАЩО. Защото аз нямам никаква идея с какво това сценично облекло ПРЕЧИ на някой. Не искам да влизам в спор с никой, защото е безмислено и няма да се докаже нищо. Аз, за себе си, съм абсолютно сигурна, че съм права във вижданията си. Мен, честно казано, въобще не ми пука и по никакъв начин не може да повлияе на мнението ми относно песента, изпълнена на Евровизия, а пък и евала за актьорските способности. Да се вкараш в женски образ не е нужно само коса, грим и рокля.
Ако някой наистина реши да ми пише, изказвайки своето мнение, моля да не ми пише неща от рода на: не е прието, не е красиво, гнусно е, мъжът е мъж, жената е жена, няма талант и все глупости от това сорт. Искам да чуя лично мнение, тоест с какво ти пречи на ТЕБ?! Защо не можеш да приемеш този външен вид?!
За тези пък, който като мен, нямат нищо против Том и Кончита и се кефят на присъствието им на голямата сцена, поствам по една песен и от двамата:



Facebook page

неделя, 11 май 2014 г.

Цитати / ,,Сияние'' - Стивън Кинг

1) Никога не си бе представял, че в живота може да има толкова много болка при отсъствието на физическо страдание.

2) А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения  и колебания, от чувства като любов и отговорност. Всеки възможен избор бе съпроводен с известни пречки и понякога той не разбираше защо пречките са пречки. Трудно беше.

3) Но ако един човек се е поправил, не заслужава ли поне малко доверие след време? А щом не го получи, не е ли редно да оправдае несправедливите подозрения? Когато някой баща постоянно обвинява девствената си дъщеря, че спи с всяко момче от квартала, няма ли най-накрая да й омръзне и да реши, че не си струва да е добродетелна при това положение?

4) Кофти свят, мъчен. Не си ли от жилаво тесто, като нищо се разхлопваш, развинтваш и разпадаш още преди да си навършил трийсет.

5) - В състоянието на транс съзнанието на Дани е подчинено. Конците дърпат фигурата, изникнала от подсъзнанието. Затова Дани хваща с ръце собствената си шия и...
- Стига, стига - прекъсна го тя. - Стана ми ясно. Това дори ми се струва по-страшно, отколкото присъствието на непознат в хотела, който се прокрадва по коридорите. От чуждия човек можеш да избягаш. Но от себе си не можеш.

6) Знаеше, че Дани е насъбрал много сълзи и ще ги пролива неведнъж, но за негово щастие беше достатъчно малък още, за да може да го прави. Защото сдържаните сълзи са най-парещи и горчиви.

Facebook page

понеделник, 5 май 2014 г.

Николай Бареков в село Мадан

Не обичам да пиша на такива теми, най-малкото защото не са нещо, което ме интересува и от което разбирам.
Но една статия (ЦЪК) провокира желанието ми да изпиша мнението си, пък ако никой не го прочете - здраве да е.
Става въпрос за хората от северозападната част на България. За никого не е тайна, че това е беден край, има висока безработица и като цяла нивото на нищо от северозапада не съвпада с това във всички останали градове в България. За европейски стандарти дори ще е смехотворно и абсурдно да се говори.
Искам преди всичко да отбележа, че нямам абсолютно нищо против Николай Бареков!!! Евала му за хитростта да се застъпи за северозапада. Умно е, че започва от най-бедните и търсещи упора хора. В северозапада хората имат нужда от надежда и от усещането, че някой прави нещо за тях, било то нещо съвсем малко и реално погледнато - незначително.
Николай Бареков създава впечатление на различен, именно с това, че прави неща, които другите не правят, има идеи, които останалите не могат да развият и се интересува от край, който е забравен от останалите. Но ако иска безрезервната подкрепа на всички хора, нека се придържа към образа, който се опитва да изгради. Защото точно горепосочената статия имам чувството, че е писана от човек, който дори не е бил на събитието.
Аз, като човек, който е запален раликрос фен и почти не пропуска състезание, но не се натрапва, а само наблюдава, държа да кажа каква беше реалната обстановка в село Мадан.
Нямаше как да не забележа още първия ден от първи кръг на тазгодишните състезания, че някои от колите са така натрапчиво облепени със стикери на "България без цензура" (впрочем, името на кампанията също ме провокира да напиша това). Няма да се впускам в ненужни подробности, просто ще кажа, че не просто случайни автомобили бяха със стикери.
А да бъда още по-честна, изречението "Няколко хиляди посрещнаха Бареков в село Мадан" ме провокира да обмисля какво искам да кажа и защо на всеослушание. Бих се обърнала лично към автора на статията, за да му кажа, че толкова хора не се събират по раликрос състезанията в този район на страната, защото голяма част въпреки желанието си, не мога да си го позволят. Около цялата писта може и да имаше хиляда+ души, повечето от които дори не знаеха за присъствието на Бареков, но неговото посрещане беше може би от 10 до 20 човека, като 20 ми се струва прекалено голямо число в случая. Пристигна точно за края на двудневното състезание и буквално успя да хване последните обиколки на пистата, именно когато е направена и една от снимките в сайта му. През останалото време от престоя му, Бареков стоеше предимно под чадърите на близкия фургон със закуски, безалкохолно и бира. Идването му беше именно за награждаването, както е написано и в статията. Не съдя никого, но ако аз лично спонсорирах и участвах в организацията на автомобилно състезание, щях да се поинтересувам от участниците във въпросното състезание. Нямаше да ходя с куп камери около себе си и да стоя на сянка /при липса на слънце/. Най-малкото щях да обиколя поне пистата, за да се запозная с хората, за които давам средства и отделям част от времето си. Щях да видя колко им струва това, че са там, какво им коства да не пропускат състезание, колко струват усмивките по лицата им, колко струват и намръщените и разочаровани погледи. Не става въпрос само за пари, защото те не са определящ фактор. Става въпрос за нерви, време, желание, надежда за по-добро развитие в бъдещето... Победителите всички ги знаем, но какво става с пилотите, които дори не успяха да завършат състезанието? Какво става с тези, които на следващия кръг дори няма да могат да участват? Какво става с хората, които няма да видим на записа от камерите, съпътстващи Николай Бареков? От моя гледна точка, този спорт от хоби, удоволствие и развлечение, се е превърнал в бизнес, реклама и доза политика.
Може би написаното до тук звучи негативно и некомпетентно, но на мен ми е болно, че всичко хубаво се прави само за пред камерите. Болно ми е, че дори в интернет, където абсолютно всеки може да пише, пак излизат само нещата, които ще са показани от камерите. Болно ми е, че част от състезателите не се забавляват на пистата, а водят война в и извън нея.
Като цяло, болно ми е, че на хората им трябва наистина малко, за да бъдат подведени, купени и то без дори да го осъзнават. Болно ми е, че никой не се интересува истински от тази част от страната и никой не иска да помогне, ако няма облаги за него самия.
Болно ми е от всички несправедливости, с които сме свикнали да живеем. Болно ми е за всичко. Абсолютно всичко.
Звуча и пиша разхвърляно и непоследователно, но основното е, че едно нещо, което се прави с положителна цел, излиза просто като продукт за пред обществото, комерсиални настроения и лъжи. Болно ми е, че хората приемат тези неща за нормални. Аз не ги възприемам така, не искам да бъдат такива... Но в крайна сметка, моят глас е глас в пустиня.

ПП: Искам отново да повторя, че нямам нищо против и не тая негативни чувства към Николай Бареков. Има моята морална подкрепа, въпреки всичко.

Facebook page

четвъртък, 24 април 2014 г.

Цитати / ,,Не се влюбвай привечер'' - Валентин Пламенов

1) - Комплексът на българина, Лъчо - дай да направим всичко за детето! Мъкни, влачи, натикай го в университета, купи му апартамент, кола, прекъсни овреме сърдечната му връзка с ,,един от тия, дето днес са тук, утре ги няма''! Намери му мъж. Докато накрая това петдесетгодишно бебе те набута в старчески дом, за да ти дойде акълът в главата...

2) - Не се впрягай! Знаеш ли какво - струва ми се, че вие не се обичате!
- Как позна?
- Много мислите. Шахматисти! Обяснявате се по телефона, изяснявате си отношенията... Любовта, мой човек, оная, истинската, идва като прегладнял звяр и те разкъсва!
- А после?
- После си събираш парчетиите. Цял живот...

3) Сякаш срещу мен виждам усмивката на Лъчо, с която ме укорява, че нямам жизнен опит. Ако жизнен опит е навикът да приемаш ненормалното за нормално - така е, нямам жизнен опит, и не искам да придобия.

4) Този свят не е справедлив. Никак. Едни се раждат с късмет, други се раждат без късмет, трети се раждат на мястото на други... На едни природата дава съвършенство, други даже обижда, че животът минава някъде покрай тях. На природата не можеш се подмазва. Организирани туристи умират от инфаркт, докато заклети пияници доживяват до дълбока старост.

5) Жените, за разлика от мъжете, имат няколко кожи. И няколко начина да обичат.

6) - Каква искаш да станеш, момиченце?
- Ар... тист... ка.
- Артистка?
- Артистка. Като тебе.
- Като мене? Недей да ставаш като мене...
- Защо, толкова си смешен?
- Не всеки, който е смешен, е щастлив...
- Че защо ти трябва да си щастлив, щом като си смешен?
- Защото щастието е по-ценно от всичко!
- А какво е да си щастлив?
- Не знам. Никога не съм бил щастлив. Може би човек е щастлив единствено когато му е все едно дали губи...

7) Маргарита и Мая се поглеждат и без много приказки се разбират. Колко му е на женското сърце, за да му прималее от жалост, ако е патило!

8) Смъртта ни изглеждаше абсурдна, затова не ни плашеше. Човек започва да се бои от нещо, когато усети реална перспектива същото да се случи и с него...

9) - Понякога ви се чудя на вас, мъжете! Гоните красавиците! И не можете да разберете, че красавицата е жена, по която си хабиш парите, нервите, времето, без да получиш абсолютно нищо в замяна! Но митът, митът, че сте спали с някоя модна жена, ви ласкае!

10) Няма умен мъж, който да не е нещастен, от мене го запомнете.

11) Абортът например е стопроцентово убийство, а никой не го преследва. И правилно, иначе как ще му хванеш края? Не от всичко обаче става човек, права ли съм? Колко от мъжете обладават жената с цел да създадат поколение? Замисляли ли сте се по тоя въпрос? Пияната свиня, която заклещва нещастницата в някой ъгъл на стаята, за да се облекчи и после да захърка, има ли нещо общо с представите ви за висшите морални цели, за които говорим, след като се роди новият човек? Розовото, нищо неподозиращо човече е създадено в похот, животинско пъшкане, често пъти - в насилие. А от него се иска ни повече, ни по-малко да бъде достоен гражданин и така нататък.

12) За една минута и аз съм ученик, и даже чакам с нетърпение втория звънец, и в главата ми прелитат хиляди комбинации как да се извиня в часа по математика, как да препиша по български, как да избягам по история и още цял куп ей такива невинни грехове, които съм готов да извърша без никакво угризение на съвестта, и ми хрумва най-подличко, че човек е щастлив единствено в тия години, когато всичко е напред, всичко е мечти, всичко е болка, всичко е възторг. А чак след това идва умората, отвращението, компромисите. В човешките отношения се настаняват думите, за да затлачат истинските пориви, за да изкривят и последния копнеж към цялата, пълна и неделима истина, такава, каквато носят, без те самите да го съзнават, прекрасните момичета и момчета, които подтичват около мен. Думите, думите, хилядите, милионите думи, които бълваме по цял ден, думите, с които лъжем и другите, и себе си, думите, които като ято мухи се лепят върху всичко, което кърви в мислите и чувствата, и ни обричат на самота, докато в тях търсим облекчение от собствените си страхове. А после, същински наркомани, продължаваме да затрупваме старите думи с нови, новите - с още по-нови, и няма край тази безумна гонитба със собствените илюзии, със собствените миражи...

13) Любовта е немислима без чувството, че не си вечен. На осемнайсет години си оптимист, следователно плътен егоист. Струва ти се, че всичко е повторимо.

14) - Самотата! Я недей борави така лесно с тази дума! От самотата човек се побърква, но и в тази самота се изгражда!

15) Никой, който не познава самотата, не може да напише нещо, което си заслужава да бъде прочетено!

16) Никой, който тръби наляво и надясно, че ще се самоубива, не го върши наистина. Самоубийството е особен акт, който е свързан с подсъзнателни реакции на мозъка, абсолютно неконтролируеми. Проучвал съм досиетата на десетки самоубийци и почти във всички случаи съм откривал случаи на самоубийство в рода им. Самоубиецът по правило крие състоянието си на неизлечима депресия с ведро настроение, добро самочувствие и симулирана бодрост. Право го с цел да не попречат на намеренията му да сложи край на живота си.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

събота, 19 април 2014 г.

"And if you're ever feeling lonely
just look at the moon...
someone
somewhere
is looking right at it too!"

Когато бях на възраст, която можеше да се изпише само с една цифра, често гледах към Луната. За мен тя представляваше око, което всичко вижда и което всички виждат.
Гледах я, защото имаше период, в който ми беше единствена утеха за детската любов. Отивах на село, а оставях първата любов в града. Вечер сядах на прозореца и си представях, че и той гледа към Луната. Незнайно как и защо, но това ме караше да се чувствам по-близо до него, сякаш споделяме времето си заедно. Иронично е как нещо, което се намира толкова далеч, може да сближава по такъв начин.
В по-късен период гледах небето и си представях, че любимите музикални изпълнители и актьори виждат същото, което гледам аз. Детската ми главица не можеше да побере, че аз - детето с винаги прокъсани обувки от тичане пред блока и актьорът, за който знаех, че живее в Холивуд и го дават редовно по телевизията, можем да споделим този интимен момент помежду си, гледайки към една и съща Луна. Имаше период, в който се съмнявах Луната да е една и съща за всеки. Може би всяка държава си имаше собствена Луна? А защо не и всеки град?
Сега вече не съм дете. Знам, че Луната е една, но тя е различна за всеки.
Има хора, за които таз-вечерната Луна ще е последната Луна в живота им. Други я виждат за пръв път. Голяма част от хората въобще няма да погледнат към небето тази вечер. Има хора, които изучават точно нея, а други още не са сигурно какво точно е това светещо кълбо, което се вижда през прозореца. Някои я гледат със сълзи в очите, други тъкмо са я изпратили, за да посрещнат новия ден с усмивка. Някой, точно в този момент, настройва фотоапарата си, за да може да направи красива снимка на Луната. Някои хора пишат за нея, други я рисуват, трети я гледат в очакване, може би молейки я за нещо.
Под нея минава бездомно куче, пресрочило вечерния си час момиче, актьор, когото светът познава, а може би и фермер, известен само на животните от фермата си. Някой току-що изгася лампата си и се мушва в леглото, друг се мушва в чуждо легло.
Някои слушат музика, други слушат нечий смях, трети случат нечий плач, четвърти не чуват нищо, дори тишината.
Някой твори с разтуптяно сърце, сътворява нещо красиво, което е било само идея до този момент. Друг разрушава, със също толкова разтуптяно сърце.
Някой е отчаян от живота си и гледа Луната с досада. Нечия мечта се сбъдва точно в този момент. Някой губи пари, друг ги печели.
Някой се радва на лунната светлина, която му помага да намери падналите си случайно ключове. Друг се дразни на същата светлина, защото иска да бъде скрит, иска уединение.
Една светеща точка в небето... а побира всичко под себе си. Всичко, за което човек може да помисли. Това кръгло око е виждало всичко, което може да бъде видяно.
Плашещо е колко незначително може да се почувства човек, осъзнавайки се като част от цялостната картина. В същото време, колко уникален може да се почувства, пак поради същата причина.
А Луната не е просто спътник на планетата, тя е спътник и в живота...

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

понеделник, 17 март 2014 г.

Цитати / "18% сиво" - Захари Карабашлиев

1) От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно се усеща в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, аз се задъхвам от отсъствието й.

2) Задушавам се от тъга.
Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.

3) Нормалността на нощ като тази ме обижда.
Обижда ме това, че рано или късно всички ще загасят мониторите си, ще си измият зъбите и ще заспят, после отново ще се развидели и ще дойде ден, сякаш нищо не се е случило. Обижда ме това, че утре небето над квартала ще е същото, както и докато Стела бе тук.

4) По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната!

5) Така или иначе истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията.

6) Все още необлечен, лягам по гръб на леглото си и дълго, дълго гледам тавана. Не помня да съм правил това преди. Винаги съм мислел, че е просто клише за депресари, а не съм бил прав. Никой таван не е просто таван, ако имаш очи да гледаш. Галерия, филм, книга, концерт, барелеф, какво ли не.

7) Започващ да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

8) Изкуството не е да правим това, което можем! Изкуството е да правим това, без което не можем! Независимо колко добре го умеем. Всъщност колкото по-добре го правим, толкова по-зле! Превръщаме се от честни аматьори в обръгнали професионалисти!

9) Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото.

10) Умората от шофирането не е в това, че изминаваш разстояния, а че не правиш нищо, докато това се случва. Неподвижен в стъклен буркан, поддържаш скоростта, докато светът покрай теб лети в обратна посока.

11) Плаках, плаках, плаках... плаках много. Отслабнах от рев. Дрехите ми взеха да висят, пробивах нови дупки в колана. Нямах сили да изкача стъпалата до апартамента си, бях станал на нищо. Тя не просто си беше заминала, тя бе... ампутирана от мен...

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

неделя, 16 март 2014 г.

Цитати / ''Не дърпай дявола за опашката'' - Джон Вердън

(Новият шедьовър от автора на НАМИСЛИ СИ ЧИСЛО и ЗАТВОРИ ОЧИ!)

1) Най-лошо беше чувството за уязвимост и разбирането, че единствената причина да е жив е късметът му.
Самата идея за късмет не му допадаше. Струваше му се, че с него глупците просто оправдават липсата на реални способности. Спасил се бе в резултат на случайност, а случайността не беше съюзник, на когото можеш да разчиташ. Гърни познаваше по-млади мъже, които вярваха в добрия късмет, осланяха се на добрия късмет и си мислеха, че е нещо, което притежават. На четиридесет и осем години обаче Гърни беше наясно, че късметът си е просто късмет, а невидимата ръка, която подхвърля монетата, е студена като труп.

2) - Вярвам, че убийството променя всичко, завинаги. Ограбва нещо, което никога не може да бъде заместено. Последствията далеч надхвърлят случилото се с жертвата. Жертвата губи живота си и това е нещо ужасно, нечестно, но за този човек е край, финална точка. Отнето му е всичко, което би могло да му се случи, но той не го знае. Не изпитва чувството на загуба, нито си представя какво би могло да бъде.
Жервата не се буди в леглото с една празна половина или пък в опустяла къща. Убитият не сънува, че е още жив; не той се буди с болка, осъзнал, че не е вярно. Той не изпитва гняв, от който да му прилошава, не усеща болезнената скръб от смъртта. Не гледа непрекъснато към празния стол на масата, не чува звуци, които да му напомнят за гласа му. Не гледа към гардероба, пълен с някогашните му дрехи... - Гласът й ставаше все по-дрезгав и тя отново прочисти гърлото си. - Не преживява агонията... агонията да изтръгнат сърцевината на живота ти.
Знаете ли какво представлява болката фантом? Феноменът, който се получава след ампутация? Да чувстваш болка на мястото, където преди са били ръката или кракът ти. Ето това е убийството за семейството на жертвата. Все едног о боли несъществуващ крайник - непоносима болка на място, където няма нищо.

3) - Ако беше на мое място, как би постъпил?
- Достатъчно си умна, за да си наясно, че този въпрос е безсмислен.
- Не, не е. Просто си представи, че се намираш в моята ситуация.
- Питаш ме какво решение бих взел, ако не бях аз - с моя произход и опит, моите чувства, мисли, семейството ми, приоритетите ми, живота ми. Не разбираш ли? Няма начин да попадна в твоята ситуация с моя живот. В това няма никакъв смисъл.

4) Гневът е като шамандура на повърхността на вода. Онова, което смяташ, че те е ядосало, е само върхът. Трябва да проследиш веригата чак до долу, за да видиш към какво е прикрепена, какво я задържа там, където е.

5) За може би стотен път през живота си Гърни се замисли как емоцията създава своя собствена логика, как гневът неизменно ражда увереност. Това със сигурност беше една от най-големите иронии на човешката природа - когато сме най-объркани от своите страсти, сме най-убедени, че виждаме ясно.

6) С годините беше открил, че една от най-пагубните грешки, които един детектив може да допусне, е да скочи в някоя теория с твърде малко данни. Защото веднъж помислиш ли, че виждаш модел, който отговаря на твоята теория, съществува нагласа да отхвърляш фактите, които не се вписват в него. Естественият афинитет на мозъка към създаване на модели омаловажава точките, които не допринасят за оформяне на картината. А когато към това се добави професионалната нужда на детектива бързо да съставя схеми за дадена ситуация, резултатът е склонност да се скача към необмислени изводи.
Периодът, през който просто гледаш, слушаш и попиваш, е от огромно значение. Да се отдаде заслуженото на този период винаги е най-добрият начин да се започне разследване.

7) От друга страна... ако Траут наистина беше толкова безкомпромисен и твърд, както явно смятаха всичко, значи бе и много уязвим. Гърни неведнъж се беше убеждавал, че хората са склонни да използват най-силната си защита, за да предпазят най-слабото си място.

8) Това, че едно нещо е направено преди друго, не доказва, че е причина за второто.

9) Понякога по дълбочината на болката разбираме колко сме изгубили.

10) Да я попита за какво си мисли би било равносилно на искане да даде определение за връзката им. Само че онова, което правеше ценна дадена връзка, не се поддава на определения, направени по нечие искане.

11) Нима не виждате истината? Да не сте ослепели? Светът е полудял. Алчността се крие зад маската на похвална амбиция. Богатството претендира, че е доказателство за талант и истинска стойност. Комуникационните канали са попаднали в ръцете на чудовища. Най-лошите от най-лошите биват възвеличавани.

12) Колко спокойна бе утринта! Спокойна и приветлива, каквито често са утрините, без заплахи и без усложнения. Всяка сутрин, стига да е била отделена от предния ден с поне минимално количество сън, създаваше илюзията за ново начало, за един вид освобождаване от миналото. Хората, изглежда, наистина бяха дневни същества, и то не просто в смисъл на ,,не-нощни'', тя бяха създадени да живеят ден за ден... всеки ден за себе си. Ако човек е в будно състояние непрекъснато, ще се разкъса на парченца. Нищо чудно, че ЦРУ използва лишаването от сън като изтезание. Само седемдесет и два часа непрекъснато живеене - гледане, чуване, мислене - могат да накарат всеки да поиска да умре.
Слънцето залязва и спим. Слънцето изгрява и се будим. Ставаме и макар за кратко, макар и сляпо, се радваме на фантазията, че започваме на чисто. След това, без изключение, реалността категорично напомня за себе си.

13) Когато дяволите са качени на амвони, а ангелите всеки поругава, на честния се пада да накаже онуй, що свят безумен награждава.

14) Той се замисли доколко открито да й отговори.
- Има още нещо. Не ми се иска да ти казвам какво е, защото ме кара да изглеждам глупав, дребнав и обидчив.
Булърд сви рамене:
- Един от основните житейски избори, нали? Можем да изглеждаме готини, отворени и яки, или можем да кажем истината.

15) Понякога внимателното вглеждане в това кога се е случило нещо, може да се окаже таен вход към разбирането защо се е случило.

16) От гнева не боли толкова, колкото от вината.

17) Отдавна беше открил, че един от начиниет да стигнеш до решение, е да се оттеглиш от проблема и да се насочиш към нещо друго. Мозъкът, освободен от натиска да се движи в определен коловоз, често сам намира път. Както един от съседите му кореняци от Делауеър беше каза веднъж: ,,Кучето не може да хване заека, докато не го пуснеш от каишката''.

18) - Слуховете могат да са по-силни от фактите, момко. Никога не подценявай силата на човешкия ум. Една змия в мислите е по-добре от две в храстите.

19) От друга страна, не всяка идея, която се усеща като правилна, е правилна. Гърни от опит знаеше колко опасно лесно е да се пренебрегнат логическите дупки в мисленето. Когато обектът е продукт на собствения ни ум, обективността е илюзия.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella