- Къде бяхте? - в един глас извикаха те.
- В Страната на приказките - отвърна Мери Попинз.
- Видяхте ли Пепеляшка? - попита Джейн.
- Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! - отсече презрително Мери Попинз. - Как ли не, Пепеляшка!
- Може би Робинзон Крузо? - полюбопитства Майкъл.
- Робинзон Крузо! Хайде де! - отвърна рязко Мери Попинз.
- Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
- Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.
2) Рибарят, за разлика от месаря беше висок и слаб, толкова слаб, че просто нямаше анфас, само два профила. И гледаше тъжно, сякаш току-що беше плакал или пък се канеше да заплаче.
Според Джейн на младини той е преживял голяма скръб, но Майкъл беше на мнение, че като дете майка му го е хранела само с хляб и вода и той още не може да го забрави.
3) - Говори, дете мое! - насърчи я кобрата. - Какво ссси мислела?
- Ами… че лъвовете и птиците, тигрите и малките животни - всички…
Индийската кобра й помогна:
- Мислела ссси, че ссса врагове, че лъвът не може да види антилопа, без да я изяде, нито пък тигърът - заек?
Джейн се изчерви и кимна.
- Е, да… може би ссси права. Отчасти е така. Но - не на Рождения ден - каза кобрата. - Тази нощ ссслабите не се боят от сссилните, сссилните закрилят малките. Дори аз… - тя млъкна и сякаш се умисли, - дори аз мога да сссрещна дивата гъска, без да помисля за вечеря. Но сссамо тази нощ. Най-сссетне - продължи тя и ужасният й разцепен език се замята в устата й - може би да ядеш и да бъдеш изяден е едно и сссъщо нещо. Моята мъдрост ми подсказва, че е така. Всички ние, и вие в градовете, и ние в джунглите, сссме направени от едно и сссъщо вещество, от една материя. Дървото над главите ни, камъкът под краката ни, птицата, звярът, звездата - всички сссме едно и сссе движим към една цел. Помни това, дори когато напълно ме забравиш, дете мое!
Facebook page
Няма коментари:
Публикуване на коментар