вторник, 27 август 2013 г.

Цитати / ,,Хари Потър и затворникът от Азкабан'' - Дж. К. Роулинг

1) Хари замръзна. Знаеше, че Хагрид никога няма умишлено да му изпрати нещо опасно, но се беше убедил, че на пазача му липсват обичайните човешки представи за опасните неща.

2) Нямаше сили да мръдне, но гневът все още кипеше у него, а сърцето му бясно туптеше.
След като прекара десет минути сам на тъмната улица, го обзе ново чувство — паника.

3) - Не искам да си помисля какво би направило министерството с мен, ако подредя така някоя леля. Само че ще трябва да ме изровят от земята, защото мама би ме убила преди това.

4) Понякога трябва да се съюзиш с тези, които би предпочел да избягваш.

5) - Сириус Блек е избягал, за да преследва теб? О, Хари, трябва много, много да внимаваш! Не си търси белята…
- Аз никога не си търся белята - отвърна Хари настръхнал. - Обикновено белята сама ме намира.

6) Хари опита да се съсредоточи.
- Ето тук виждам някакъв разкривен кръст… - започна той и погледна в „Разбулване на бъдещето“. - Това означава, че те чакат „изпитания и страдания“… Много съжалявам. Ама ето тук има нещо като слънце… което значи „голямо щастие“… тъй че ще страдаш, но ще бъдеш и много щастлив…
- Мен ако питаш, иди да ти прегледат Вътрешното око - каза Рон и двамата трябваше да сподавят смеха си, защото професор Трелони гледаше точно в тяхната посока.

7) - Дигъри хвана снича - каза Джордж. - Точно когато ти падна. Той не разбра какво е станало. Като се обърна и те видя на земята, се опита да прекрати мача. Искаше да го преиграем. Но те спечелиха съвсем честно и справедливо… Дори Ууд го призна.
- Къде е Ууд? - попита Хари, осъзнавайки, че го няма.
- Още е под душа - отвърна Фред. - Май се опитва да се удави.

8) - Весела… хъ-ъ-к… Коледа! Парола? - изхълца рицарят.
- Жалко псе! - изрече Рон.
- Досущ като вас, сър! - отвърна сър Кадоган, докато картината се отместваше да минат.

9) - Лоши новини, Хари. Току-що разговарях с професор Макгонъгол за „Светкавицата“. Тя… ъъъ… малко ме скастри. Не съм бил наясно кое е по-важно. Сигурно си е помислила, че държа повече да спечелим купата, отколкото ти да си жив и здрав. Само защото й заявих, че ми е все едно дали метлата ще те хвърли, стига преди това да си уловил снича. - Ууд клатеше глава в недоумение.

10) - Тогава Малфой видял невероятен призрак. Можеш ли да си представиш какъв е бил той, Потър?
- Не - отвърна Хари с изиграно невинно любопитство.
 - Ами твоята глава, Потър. Висяла във въздуха.
 Настана дълго мълчание.
 - Той сигурно трябва да отиде при Мадам Помфри - каза Хари. - Щом му се привиждат такива неща…
 - Какво ли би могла да прави твоята глава в Хогсмийд, Потър? - почти любезно попита Снейп. - Твоята глава няма разрешение да бъде в Хогсмийд! На никоя част от тялото ти не е позволено да се намира в Хогсмийд!

11) - ТОЙ Е УБИЛ МАМА И ТАТКО! - закрещя Хари и като се изтръгна най-сетне от Хърмаяни и Рон, се засили напред…
Бе забравил и за магиите, бе забравил, че е нисък, слабичък и едва на тринайсет, докато Блек бе висок възрастен човек. Хари искаше само едно - да причини на Блек колкото може по-силна болка, без да мисли какво ще трябва сам да изтърпи след това…

12) -  И аз не знам как точно го направих - бавно заговори той. - Мисля, че единствената причина, поради която не загубих разума си, бе чувството ми за невинност. Не беше щастливо чувство и затова дименторите не можаха да го изсмучат от мен… Но то поддържаше у мен здравия разум и не ми позволяваше да забравя кой съм…

13) Последиците от нашите действия са толкова сложни и многообразни, че да се предсказва бъдещето е наистина много трудна работа.

14) -  Да не би да мислиш, че мъртвите, които истински сме обичали, действително ни напускат? Да не би да мислиш, че не си ги представяме по-ясно отвсякога в тежки моменти? Баща ти е жив у теб, Хари, и ти го виждаш най-ясно, когато имаш нужда от него.

15) - И аз точно това си мислех - каза Рон. - Хари, трябва да ни дойдеш на гости. Ще говоря с мама и татко и ще ти се обадя. Вече знам как да си служа с фейлетона…
 - Казва се телефон, Рон - поправи го Хърмаяни. - Всъщност ти трябва да посещаваш часовете по мъгълознание догодина.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

събота, 24 август 2013 г.

Цитати / ,,Хари Потър и стаята на тайните" - Дж. К. Роулинг

1) Докато Дъдли се мотаеше наоколо, зяпаше и ближеше сладолед, Хари изчисти прозорците, изми колата, окоси ливадата, оплеви цветните лехи, подкастри розите, поля ги и пребоядиса градинската пейка. Жаркото слънце изгори врата му.
,,Да можеха да мернат сега отнякъде славния Потър!" - ядно си мислеше Хари, докато разстилаше тор върху лехите, а гърбът го болеше и по лицето му се стичаше пот.

2) - Какво всъщност прави баща ти в Министерството на магията?
- Работи в най-скучния отдел - отвърна Рон. - Злоупотреба с мъгълски вещи.
- Каква злоупотреба?
- Абе това е, когто се омагьосат вещи на мъгъли и после се озоват пак в мъгълски магазин или дом. Например миналата година след смъртта на една стара вещица нейният чаен сервиз бил продаден на антикварен магазин. Купила го една мъгълка, занесла го у дома си и поканила на чай приятели. Било същински кошмар, та татко трябваше да работи извънредно седмици наред.
- Какво станало?
- Ами чайникът полудял и взел да пръска наоколо врял чай, а един от гостите бил закаран в болница с щипките за захар на носа. Татко направо обезумя, а в службата били само той и оня стар магьосник Пъркинс. Трябвало да правят какви ли не магии за забрава и разни други фокуси, та да потулят работата...
- Ама татко ти... тази кола... (става въпрос за летящата кола на семейство Уизли)
Фред се разсмя:
- Охо, татко си пада по разни мъгълски машинки, бараката ни е пълна с тях! Той ги разглобява, прави им магии и си сглобява наново. Ако вземе да обискира къщата ни, сам ще трябва да се арестува.

3) През двора крачеше госпожа Уизли, и то така, че разпръскваше пилците около себе си. Беше удивително как една нисичка, закръглена и миловидна жена можеше да изглежда като саблезъб тигър.

4) При семейство Дърсли всичко беше прибрано и подредено, а в къщата на Уизли непрекъснато ставаха странни и неочаквани неща. Хари доста се изплаши, когато за пръв път се погледна в огледалото над камината и то му подвикна: ,,Я се загащи, мърльо!"

5) Господин Уизли запали двигателя и колата се затъркаля по двора, а Хари се обърна да хвърли последен поглед на къщата. Не бе успял дори да се запита дали ще я види пак, когато се наложи да се върнат - Джордж бе забравил кутията си с фойерверки. Пет минути по-късно, все още в двора, отново се наложи да спрат, та Фред да изтича за метлата си. А когато почти бяха стигнали до магистралата, Джини писна, че си е забравила дневника.

6) - Хари! - каза Рон, а очите му блеснаха. - Колата!
- Какво?
- Можем да излетим с нея до ,,Хогуортс"!
- Ама нали...
- Изпуснахме влака, нали така? А трябва да стигнем до училището. Дори на невръстни магьосници е позволено да си служат с магия, ако наистина са в извънредно положение - алинея деветнайсет или нещо такова от Закона за ограничаване на не знам какво си...

7) Хари не знаеше как да се отърве от него. Все едно че имаше страшно бъбрива сянка.

8) Минутите са заточиха бавно. Хари скоро престана да обръща внимание на потоците от думи, с които го обливаше Локхарт, и само от време на време отвръщаше с ,,Ммм...'', ,,Добре'' и ,,Дааа'' На моменти улавяше някоя фраза, като ,,Славата е изменчива, Хари'' или ,,Знаменитият се познава по делата му, помни това''.

9) Обещанията трябва да се изпълняват - наставнически напомни Хърмаяни на Хари.

10) - Не - каза Рон без колебание. - Да чуваш гласове, които никой друг не чува, не е добър знак дори и в магьосническия свят.

11) Филч бродеше със зачервени очи из коридорите и се нахвърляше върху нищо неподозиращите ученице, като се опитваше да им наложи наказание за провинения от рода на ,,диша шумно'' или ,,изглежда щастлив''.

12) Рон още беше в много лошо настроение и все правеше петна върху домашното си по вълшебство. Като посегна разсеяно към пръчката си за да изтрие петната, тя запали пергамента му. Като се напуши почти колкото домашното си, Рон захвърли учебника.

13) - Знаеш ли какво, Хари, ако не прекрати опитите да ти спасява живота, може и да те убие.

14) Хари тайничко си мислеше, че предпочита да се изправи срещу легендарното чудовище на Слидерин, вместо да бъде заловен от Снейп, докато обира кабинета му.

15) Рон се обърна към Хари с изражение на обречен:
- Чувал ли си някога за план, в който толкова много неща могат да се провалят?

16) - Да не сте намислили да бягате? - попита Хари с недоумение. - След всички онези подвизи, дето са описани в книгите ви?
- Книгите понякога заблуждават - загадъчно отвърна Локхарт.

17) - Ти призрак ли си? - колебливо попита Хари.
- Спомен - кротко отвърна Риддъл.

18) - Срещали сме се два пъти - в твоето минало и в моето бъдеще.

19) - Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му.

20) - И най-добрите от нас трябва понякога да си вземат думите назад.

21) - Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

The deep end of the ocean

На снимката виждаме щастливо семейство, а не можем да видим щастлив баща зад камерата. Щастлива картина е това. Майка, която се усмихва, но по лицето личи лека умора от гледането на три деца, все на възраст, която изморява по-старите. Изморена, но щастлива.
Бебе, което е прекалено сладко, за да е истинско.
Малък щастливко, който е на цели 3 години и всичко му е весело. Доверчиво и добро дете.
И баткото, който е близо по пубертета и започва да осъзнава, че в света има и други цветове, освен розово (добре де... и синьо).
Урокът, който ние можем да си извадим от тази снимка е, че никога не трябва да забравяме, че не сме господари дори на следващият ден. Никой от снимката (и зад нея) не подозира какво ще се случи. Нещо, което ще разтърси семейството и буквално ще обърка живота на всеки един от тях.
The deep end of the ocean е от тези филми, които аз гледам с буца заседнала в гърлото. Филми, които показват такива жестоки страни от живота, че не е възможно човек да не съпреживее всичко на екрана.
Не мога и не искам да си представя какво е да си майка, която губи детето си. Какво е сутрин да не можеш да станеш, дори да забравиш да обръщаш нужното внимание на останалите си деца. Колко съкрушително трябва да е да живееш с мисълта, че може никога повече да не видиш нещо, което е излязло от теб и обичаш с цялото си сърце...
Не искам и не мога да си представя какво е да си баща, който трябва да поддържа цяло едно семейство. Какво е да трябва да изваждаш жена си от леглото всеки ден, за да се върне тя към живот.
Не искам и не мога да си представя какво е да си най-малкото дете в семейството, което трябва да израстне с тъжни родители, липсващ брат и друг, който обвинява себе си за всичко.
Не искам и не мога да си представя какво е да си големия брат, който обвинява себе си за изчезването на малкото братче. С каква мъка и самообвинения трябва да живееш всеки ден, виждайки как цялото семейство страда, заради минута невнимание.
Всички тези отделни личностни трагедии събрани под един покрив будят съжаление у всеки.
Краткотрайното щастие, което следва е също толкова емоционално. Загубеният син се завръща. Случайно звъни на вратата, предлагайки услугите си за окосяване на тревата, без да подозира, че се е завърнал в дом, в който тъгуват за него цели 9 години. Вледеняващото чувство, което пронизва майката щом го вижда може да се усети и от тези, които стоят пред екраните. Създава се усещане, че сърцето буквално спира за няколко секунди.
Последвалите събития са лесни за разгадаване. Семейството прибира изгубеното дете... и тук свършва щастливата развръзка. Детето е израстнало с други родители, но ,,майката'' се е самоубила. За него семейството е бащата, който е останал и е полагал всички грижи за него.
Съкрушително е как от радост, хората забравят за щастието на другите. Детето се отделя от човека, който познава като свой баща, за да се прибере у дома си, който му е напълно чужд. Драстичната промяна няма как да не въздейства на едно 12 годишно момче. Цялото внимание на родителите се устремява към това дете, като забравят, че останалите обитатели на къщата също са техни деца.
Отново не искам и не мога да си представя какво е да си майка, която взема най-трудното решение в живота си, а именно да върнеш детето си на друг. Емоциите на бащата този път не издържат. Той вижда идеалното семейство. 9 годишната мечта детето да се прибере и да заживеят отново щастливи и заедно, се сгромолясва с гръм и трясък. Детето е тук, но не е щастливо. Това за него не е дом, не е семейство.
Майката... кой друг освен майката (?!) взема решението да бъде щастливо детето. Тя го връща на човека, който го е отглеждал 9 години. Човекът, при когото детето ще е щастливо и ще се чувства у дома си.
Следващите събития показват братската връзка и нейната сила. Големият батко, която притежава всички симптоми на пубертета и в търсене на внимание е задържам от полицията, където прекарва някой и друг ден.
Посещението на детето е решаващо и за двамата. То споделя с брат си, че си спомня нещо от детството, а именно случката, с която започва филма. Малкият палавник неволно се е заключил в ракла, а баткото го намира и отключва. Години по-късно в затвора, то споделя с брат си, че не се е страхувало, защото е знаело, че батко му ще го намери.
Когато баткото излиза от затвора, една нощ намира под прозореца малкото си братче, решило все пак да се върне у дома си. Обстоятелствата подтикват баткото да изкаже това, което държи в себе си през цялото време. Признава за вината си или поне за чувството за нея.?
Изгубеното и завърнало се дете обаче с усмивка прощава всичко. Брат му споделя, че той е трябвало да го държи за ръка, преди да изчезне, но вместо това той го е пуснал и му е казал да се разкара. Актьорът, изграещ ролята на големият батко, заслужава награда само заради тази сцена. Или аз заслужавам награда за голямото си въображение и самозаблуждението, което то причинява. Както и да е, това е съвсем друга тема. По очите на баткото можеше да се познае колко трудно е да се повярва, че някой може да ти прости за такова нещо. Тук идва и моментът, в който очите ни се насълзяват, търсим си кърпичката и изпускаме важна част от края, а именно, че филмът свършва без заря, прегръдки, розово и сълзи от щастие. Филмът свършва през нощта, когато всички спят (е, освен родителите, които като всички родителите виждат и подслушват всичко). Това е още един урок - щастието понякога идва тихо, едва забележимо, без шум. Трябва само да сме достатъчно будни за да не го изпуснем.

пп: преразказах филма така, както аз го видях и почувствах; препрочитайки написаното виждам, че разкривам достатъчно от сюжета, за да мине желанието на човек да го гледа, но пропускам толкова много, че човек все пак трябва да го гледа!
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

сряда, 21 август 2013 г.

Omegle experience

В omegle човек може да види голи хора (по-често мъже), може да види деца, може да види всякакви маски и да се сблъска с всякакви идеи.
Всички знаем за онези 5 минутни срещи нали? Този сайт няма за цел да събира двойки, но пък предлага страхотната възможност да се срещнеш с поне 10 различни човека от 10 различни страни, с 10 различни характера и търсещи 10 различни неща... И всичко това можеш да го направиш в рамките на 10 минути.
Днес си отделих известно време за този сайт и ето резултатите.

Номер 1: Трудно привлякох вниманието му. Трябваше да го нарека няколко пъти Miss Ibiza, докато не благоволи да погледне в камерата. Отговаряше с по една дума на всички въпроси, като през цялото време слушаше немски хип-хоп. Да... германец е. По време на краткия разговор, не успях да различа никаква емоция на лицето му, освен едно или две намръщвания.

Номер 2: Отново човек, който не ми показа никаква емоция. Беше решил да ме научи как се ползва камера. Искаше да приключим разговора, а аз да го намеря отново. В този сайт това няма как да стане и му го казах. Той каза, че ако ни е писано да си говорим, ще се намерим отново. Е... не се намерихме, а аз забравих да го питам от къде е. Поне знам, че е на 27 години.

Номер 3: Скептично бях настроена към него, но бързо стопихме ледовете. С ръка на сърцето мога да кажа, че номер 3 беше най-приятен събеседник днес. Търпелив, стъпил на земята, весел, човечен... Страхотна компания за small talk. Говорихме си няколко часа. Говорихме за почти всичко. Добавихме се във фейсбук. Той е на 20, китаец. Живее и учи в Сингапур обаче. Утре ще продължим разговора си с него.

Номер 4: С него всъщност не си говорихме, но реших да го сложа тук, защото ме изкефи. Казах му здрасти, а той ми даде тази усмивка. Доволно.

Номер 5: Единственото момче, което непрекъснато използваше усмивки, слънчица и всякакви други емотикони в чата. На 17 е, но забравих къде живее. Беше в сайта с друга цел обаче, затова бързо приключи разговора с него.

Номер 6: Сладур голям. Търсеше си кака в сайта. Супер невинно излъчване, много послушно момче. Молеше за малко цици като дете за близалка. Бързо приключи и този разговор.

Номер 7: 30 годишен от Сиатъл. Картината зад него не я е рисувал той, защото не умее да рисува. Посещава сайта само, когато му е скучно. Не е от най-разговорливите, но прави много физиономии срещу камерата. Повече забавен, отколкото интересен събеседник. Попитах го какво прави в свободното си време, а той прекъсна връзката.

Номер 8: С него всъщност не си говорихме. Той чукна едно ''наздраве'' по камерата и си пращахме песни. Личеше, че това съвсем не му е първата бира. Имаше някой при него, защото непрекъснато разговораше с някой, когото не видях. Не разменихме нито дума, но го определям като веселяк пияница. Не е от тези, които скачат като петли на бой. Лежеше си кротко, пиеше и се усмихваше. Харесваше ми блясъка в очите му. Изглеждаха толкова живи, позитивни и усмихнати...

Номер 9: Второто добро попадение днес. На 17 от Египет, страшно разговорлив. Говорихме за протестите, за положението в страните ни. Говорихме за финансовата нестабилност на всички нас, говорихме за законите в Египет, за образователната им система. Говорихме за малко лични проблеми. Много невинно и добро момче е. На снимката запечатах снимката, която ми отправи, след като го попитах как запомня собственото си име. Нещо от рода на Абделрахман, Абдулграхам, Аделбахам или нещо от този род. Утре ще го питам пак. Добавихме се в скайп, но го оставих да играе на някаква игра, а аз бързо да пиша тук и да лягам, че минава 2:30 сутринта.

Номер 10: Макс. Беше привидно сериозен, само когато се молеше за нещо лепваше тази усмивка. Още с включването на камерата си, кихна, което ме накара да подскоча на стола си, но това ми беше достатъчно за да привлече вниманието ми. Прекалено недоверчив и подозрителен се оказа той обаче, за да си прекара добре в този сайт. Изключи се без предупреждение. А вярвах, че с него може и да се завърже разговор.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

вторник, 20 август 2013 г.

Цитати / "Хари Потър и философският камък" - Дж. К. Роулинг

1)  - Ласкаете ме - рече Дъмбълдор спокойно. - Волдемор имаше сили, които аз никога не ще имам.
- Само защото сте твърде... да речем... благороден, за да ги използвате.
- Добре, че е тъмно. Никога не съм се изчервявал толкова силно, откакто Мадам Помфри ми каза, че харесва новите ми наушници.

2) - Това ли е...? - прошепна професор Макгонъгол.
- Да - каза Дъмбълдор. - Този белег ще му остане завинаги.
- Не бихте ли могли да направите нещо, Дъмбълдор?
- Дори да можех, не бих. Белезите понякога са полезни. Самият аз имам един над лявото си коляно и той е точен план на лондонското метро.

3) Леля Петуния казваче често, че Дъдли прилича на ангелче... Хари казваше често, че Дъдли прилича на прасе с перука.

4) - Пусто-опустяло, Хари, хората все още се страхуват. Повярвай, трудно ми е. Разбираш ли, имаше един магьосник, който стане... абе... лош. Толкова лош, колкото изобщо можеш да станеш. Още по-лош. От по-лош, та най-лош.

5) - Някои твърдят, че е умрял. Дивотии, по мое мнение. Не знам дали у него беше останала достатъчно човещина, че да умре.

6) Ако той навремето (Хари) беше победил най-могъщия вещер в света, как така Дъдли винаги можеше да го рита насам-натам като футболна топка?

7) - Все не мога да запомня - подвикна Хари на Хагрид сред шума на вагончето - каква е разликата между сталагмит и сталактит.
- В сталагмит има ,,м'' - отговори Хагрид.

8) В края на краищата Онзи-който-не-бива-да-се-назовава извърши велики неща... ужасно, да, но велики.

9) - Благодаря! - каза Хари и отмести мократа от пот коса от очите си.
- Какво е това? - попита изведнъж единият близнак и посочи мълневидния белег на Хари.
- Да не повярваш! - каза другият близнак. - Ти да не си...
- Той е - обади с първият близнак и се обърна към Хари. - Нали си ти?
- Кой? - попита Хари.
- Хари Потър - казаха близнаците в един глас.
- А, той ли! - отговори Хари. - Искам да кажа... да, аз съм.

10) - А вие двамата... да се държите добре тази година. Ако получа още една сова със съобщение, че сте... че сте вдигнали във въздуха някоя тоалетна или...
- Да вдигаме във въздуха тоалетна? Никога не сме вдигали във въздуха тоалетна!
- Но идеята е чудесна! Благодаря, мамо!

11) Една ужасна мисъл се пръкна внезапно в главата на Хари, както винаги става с ужасните мисли, когато си притеснен.

12) Добре дошли! - каза. - Добре дошли за една нова година в ,,Хогуортс''! Преди да започнем да се храним, бих искал да кажа няколко думи. Ето кои са те: Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря!

13) С предмети много интересни
пълни ти нашите глави,
че днес в тях има само въздух,
прах, бръмбари, мъртви мухи.
Учи ни на неща достойни,
забравеното припомни ни.
Учи ни и ще зубрим ние,
умът докато ни загние.

14) - Ааа, музиката! - каза, като бършеше очите си. - Магия над всичко, което ние можем да направим тук!

15) - Какво е магьоснически дуел? - попита Хари. - И какво искаш да кажеш с това, че си мой секундант?
- Ами секундантът е там, за да продължи, ако ти умреш. - отговори Рон небрежно, като най-сетне почна да яде изстиналия си пай. Но като забеляза изражението на Хари, бързо добави: - Обаче хората умират само в същински дуели, разбираш ли, с истински магьосници. Ти и Малфой най-много да успеете да се обстрелвате с искри. Никой от вас не знае достатъчно магии, та наистина да навреди на другия. И без това се обзалагам, че той очакваше да откажеш.
- И какво става, ако размахам магическата си пръчка и нищо не се случи?
- Хвърли я и му удари един юмрук по носа - предложи Рон.

16) Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол.

17) - Хей, гледай... Хари също има пуловер тип Уизли!
Фред и Джордж носеха сини пуловери, единият с голямо жълто ,,Ф'' на него, другият с голямо жълто ,,Д''.
- Пуловерът на Хари е по-хубав от нашите - каза Фред, като вдигна подаръка на Хари. - Тя явно си дава повече труд, ако не си от семейството.
- Защо не си облякъл своя, Рон? - попита Джордж. - Хайде, сложи го, те са меки и топли.
- Ненавиждам кафяво - изстена Рон споловин уста, докато навличаше пуловера през главата си.
- На твоя няма буква - забеляза Джордж. - Тя сигурно смята, че ти не си забравяш името. Ама ние не сме глупави... знаем, че се казваме Дред и Фордж.

18) - Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем, запомни това.

19) - Трябва да му се опънеш, Невил! - заяви Рон. - Той е свикнал да мачка хората, но това не е причина да легнеш пред него и да го улесниш.

20) - Ще играя - заяви той на Рон и Хърмаяни. - Ако не играя, всички слидеринци ще помислят, че прекалено ме е страх да застана срещу Снейп. Ама аз ще им покажа... ще им съберем усмивките от лицата, ако спечелим.
- Стига да не събираме теб от игрището - каза Хърмаяни.

21) - О, да... мен ако питате, тежък труд и болка са най-добрите учители...

22) - Винаги невинните са първите жертви - каза. - Така е било от векове, така е и сега.

23) - Хари Потър, знаеш ли за какво се използва кръвта на еднорог?
- Не - отговори Хари, стреснат от странния въпрос. - Използвали сме само рога и косми от опашката в час по отвари.
- Защото е чудовищно да убиеш еднорог - каза Фирензи. - Само някой, който няма какво повече да губи, а може да спечели всичко, би извършил подобно престъпление. Кръвта на еднорога ще поддържа живота ти, дори да си само на косъм от смъртта, обаче на ужасна цена. Убил си нещо чисто и беззащитно, за да спасиш себе си, и от момента, когато кръвта се докосне до устните ти, ти имаш само половин живот... прокълнат живот.

24) - Хари... да знаеш, че си велик магьосник!
- Не съм толкова добър като теб - каза Хари много смутен, когато тя го пусна.
- Аз ли?! - рече Хърмаяни. - Книги! И умение! Има по-важни неща... приятелство и храброст.

25) - Това, което се случи в подземията между теб и професор Куиръл, е абсолютна тайна, та естествено цялото училище знае.

26) - В края на краищата за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение.

27) - Използвай винаги истинските имена на нещата. Страхът от едно име увеличава страха от самото нещо.

28) - Има различни видове смелост - каза Дъмбълдор с усмивка. - Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

четвъртък, 15 август 2013 г.

Цитати / Томас Брецина


Започнах да препрочитам книгите от детството си. За причините, последствията и удоволствието от завръщането в миналото, ще говоря/пиша скоро.

1) Треньорът ми по карате, когото наричаме просто господин Йо-хо, казва следното:
- Ред около теб - ред в теб!

2) Когато я попитах защо й е притрябвало да го гледа по бански, тя се изчерви като кетчуп. От най-лютивия.

3) В мен обаче има едно невидимо копче, което невидима ръка натиска винаги, когато съм най-тъжна, най-гневна или най-отчаяна. Копчето включва високоговорител в главата ми и един глас ми нарежда: Покажи им! Покажи им! Покажи им!

4) В главата ми обаче има още едно копче. То се включва когато ми заповядват нещо. Дори някой да ми нареди ,,Яж гумени мечета!'', пак няма да го направя, защото е заповед.

5) Тя не може да тича равномерно, а винаги литва като оръдейно гюле, сетне спира изчаква и отново се втурва напред.

6) Наистина беше ден, изпълнен с нещастия. При това без да е петък, нито тринадесети. Тъй като не съм суеверна, това всъщност няма значение. Този ден катастрофите следваха една след друга и постепенно започнах да се чувствам като в каратистки бой срещу четирима нападатели, всичките по-добри от мен.

7) На следващата сутрин от огледалото в банята в мен се втренчи лице, което не познавах. Беше сиво и от лявата страна се беше отпечатала всяка гънка от възглавницата. Макар, че не познавах момичето в огледалото, измих му зъбите. След като му подържах главата под студената вода, то започна да ми напомня за някого.

8) Какво толкова лошо има в желанията ми? Не е ли позволено да поискам това, което наистина искам.

9) Нещастието идва винаги в тройна опаковка.

10) За един кратък миг в мен проговори гузната ми съвест. Но гласът заглъхна като тих шепот сред крясъците на наранената ми гордост и аз почти не му обърнах внимание.

11) Когато са раздавали мозък, ти си забравила да извикаш ,,Дайте и на мен!''.

12) Но когато се случва нещо ужасно, в последния момент си пожелаваш да не е истина.

13) Нямам нищо против тези животни, нито против всички, които имат малко повече сланина по себе си. Но аз просто не съм от тях. По-скоро приличам на последен модел дъска за ограда.

14) Криси се разсмя като я видя и веднага си затисна устата с ръце. Тя успя да прикрие смеха си, но с цената на такива звуци, сякаш се секнеше между пръстите.

15) Не всичко е такова, каквото изглежда. Не всичко, което звучи като истина, е истина. Не всеки върколак иска да ви ухапе, не всеки вампир ще изсмуче кръвта ви.

16) Как не съм успяла досега да забъркам напитка, която да ме прави невидима или да ме разтваря във въздуха? Бих изпила половин вана от нея.

17) Няма нещастие, в което да не се крие и мъничко щастие.

18) Какво ли не прави човек, за да спаси честта си...

19) Тя сега стоеше до нея и непрекъснато се намесваше, възмутена донемайкъде от мен и моите лъжи. Веднъж дори успя да отнеме слушалката от ръцете на Криси и аз почти усетих слюнката й по ухото си.

20) Шофьорът беше от любителите на екшъни. Вземаше завоите така, сякаш препуска с мотор. Изобщо не се наложи да сядам до Лени, автобусът сам ме запрати на седалката.

21) Събрах цялото самообладание, усвоено на тренировките по карате, за да остана спокойна. За щастие трескавото туптене на сърцето ми нямаше как да се види. То биеше толкова силно, че сигурно вече е издълбало дупка в белите ми дробове.

22) Мегаконфузното преживяване на Криси започна, когато учителката по немски, госпожа Клебер, нахлу с гръм и трясък в класната стая... Не, няма грешка, с гръм и трясък! Госпожа Клебер нахлу в класната стая заедно с цялата врата.

23) Все едно дали е стихотворение, разказ или легенда, то предизвиква буря от въодушевление у госпожа Клебер. Ако в някое стихотворение се появи врабче, тя размахва ръцете си като криле, ако става дума за някой крал, понася се из стаята с тържествени стъпки, а веднъж, когато четяхме история за вампири, едва не захапа Лудвиг за шията.

24) Половин зоопарк се разшумя в мен: пеперуди в стомаха, пчели в ушите...

25) Сузана покри пъпките си с толкова много грим, сякаш беше шпакловала дупки в стената.

26) Това се казва да те заклещи съдбата. Като в менгеме. Довчера се шегувахме с тези неща, днес беше дошъл и нашият ред.

27) Втурнахме се толкова бързо по нея, че едва догонвахме собствените си крака.

28) В такива моменти, когато всичко изглежда загубено, на човек му идват най-щурите идеи.

29) В две големи кошници чистачките събират всички маратонки, шорти, тениски, чорапи и други дрехи, забравени в гардеробите. Не разбирам как някой може да си тръгне без джинси и да не го забележи... Но тук има и джинси.

30) Никога няма да забравя тази майска събота - дори когато стана прабаба, а моите правнуци си правят експерименти с очилата ми в микровълновата фурна.

31) Позвъних у Райнингхаус. Отвътре всички се развикаха един през друг, за да накарат някой да отвори вратата все пак.

32) Страхът превърна мислите в главата ми в лепкава жилава маса.

33) Най-доброто средство срещу уплаха и шок е да крещиш. Наистина освобождава.

34) Сгърчих се от ужас като маминия лимонов пудинг, след като го извади от фурната.

35) Никога преди не бях обръщала внимание колко много миризми има във въздуха. От изискван парфюм през тлъст дюнер до автомобилни газове, ухание на цветя от парка, кисел мирис на пот от някои тичащи за здраве, забравили да си сменят тениската...

36) Дошъл бе моментът да погледна истината в очите. Дори кръвясалите сълзящи очи на чудовището, което иска да ме изяде, не са толкова страшни както очите на истината.

37) Накрая умората ми достигна такива размери, че ме изпрати в царството на сънищата като с удар на бухалка.

38) Леля Мариголд обича да се шегува, че всеки кантар би грохнал под тежестта й с думите:
- Моля, един по един!

39) В тази секунда не знаех дали да крещя, да припадна или да побягна с всички сили.

40) Мама искаше да ме подстриже като ултра-образцов парцал за под.

41) Когато пристигнахме този път, аз пуфтях като древен парен локомотив, Криси като ръчна помпа, а Ванеса си дишаше съвсем спокойно.

42) Мама заситни към нея през градинската порта и двете жени наподобиха нещо като прегръдка. Прозвучаха шумни целувки. Принцесата пазеше дистанция два пръста от мамините страни. Изглеждаше така сякаш плюе черешови костилки над раменете й.

43) - Виж както ти нося... - Бях купила на мама от павилиона до училище малък букет розови рози.
- Да нямаш двойка? Да не сте направили пак нещо с Криси и Ванеса? - попита подозрително мама.
От разочарование ми идеше да изям цветята. Исках да й доставя радост, а тя реши, че нещо ми тежи на съвестта.

44) Самият майстор фризьор кълцаше диво крайчетата на косата ми и на няколко пъти ножицата се размина на косъм с ухото ми. Вероятно и ушите ми трябваше да бъдат оформени подходящо.

45) Мъжете се страхуват от жени, които са по-умни от тях самите.

46) Усмивката на д-р Гриле може да разтопи всяка грижа. И макар, че моята грижа е като леден дворец, усетих първите капки,

47) И за най-голямото приятелство един ден идва часът на истината.

48) Понеже земята и този път остана твърда и не ме погълна, оставаше ми само да бягам далеч оттук.

49) Освен това сутрин трябва да бъдем много предпазливи, ако минаваме по коридора или през дневната сънени и с полуотворени очи. Там някъде непременно се е наместила леля Беатрис с палеца на крака си в ухото, почесвайки се с другия крак по гърба. Тя нарича това йога или нещо подобно.

50) - Мамо, ние вече не сме бебета. Няма опасност да си откраднем един на друг бибероните или пък да се удряме с дрънкалките по главите.
- О, не, разбира се! Но ако ви хрумне да се подстрижете взаимно с косачката за трева, предпочитам да съм наблизо!

51) О, какъв ден! Защо ли не раздават награди за момичета, преминали през тежки изпитания на съдбата? Например ,,Златни нерви'' или ,,Златен ланец на търпението''.

52) Загубиш ли добрата си репутация, губиш всякакви задръжки.

53) Когато съм ядосана, започвам да треперя. Заприличвам на състезателна кола от Формула 1, която бавно набира скорост. А когато всичко това премине определена граница, експлодирам като тенджера под налягане.

Цитатите са от 7те книги, показани горе. За мое съжаление това са единствените книги, които притежавам от поредицата. Като дете прочетох цялата поредица, но вече не биха ме пуснали в детския отдел на библиотеката, за да повторя. :)


Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

понеделник, 5 август 2013 г.


Ако трябваше да избираме коя от коя книга да научим за разликата между мъжете и жените, 100% щяхме да изберем втората, нали?! Цветя, снимки, мъж и жена, поглед... Много по-напреднало ниво от книга, на която корица се споменава капак на тоалетна чиния, нали, нали, нали? Да, ама не...
Разликата между двете книги и информацията, която дават е като разлика между професор в университет и хлапак, който за пръв път влиза в гимназията. Първо прочетох книгата на Алън и Барбара Пийз. Страхотна книга, горещо я препоръчвам на всяка двойка, както и на всеки човек, който живее с човек от противоположния пол, било то роднина, просто приятел или интимен такъв. Книга, изпъстрена с обяснения, смешни промери, тестове, въпроси, които ни карат да се замислим... Книга, от която определено имам какво да се научи. Няма да намесвам и личния си опит, но мога да кажа, че след прочита на тази малка книжка, много неща си обясних, на много въпроси си отговорих, а най-хубавото е, че веднага щом прочета нещо, мога да проверя дали е вярно... воала, всичко проверих и всичко се оказа вярно. Пийз говорят за нещата от ежедневието. Неща, които подсъзнателно знаем, но никога не изкарваме на съзнателно ниво, нито търсим обяснения за случващото се между нас и хората от другия пол. Мога също да кажа, че книгата ни учи на търпение, разбиране и толерантност. Най-вече ни показва колко грешно сме се отнасяли към взаимоотношеинята ни с другите хора. Човек не трябва да съди това, което не разбира. Трябва винаги да си задаваме въпроси и трябва да бъдем сигурни, че всеки въпрос има отговор. Ако не го намерим, не го искаме и търсим достатъчно много.
Докато четях книгата на Джон Грей, единственото което ми минаваше през ума беше "това някакъв преразказ на първата книга ли е?". Книги нямат абсолютно нищо общо помежду си, това трябва да е ясно. Не знам дали е съвпадение или не, че точно тях двете реших да прочета една след друга. През цялото време мислех, че Джон Грей е прочел книгата на Пийз и е решил да направи свой собствен опит да опише различията между половете. Написаното в книгата на Грей се припокрива на 100% от написаното от Пийз.
Преди да напиша това тук, реших да проверя коя книга кога е издадена. О, гръм и мълнии... Изненада! Грей е написал книгата си няколко години по-рано. Ама как така? Защо? Какво? Я повтори? М? Мммм дааа. Години... по-рано.
Сега мисля, че семейство Пийз са направили огромна услуга на всички читатели, хващайки книгата на Грей, може би казвайки си "Що за обяснения са това? Нека им покажем как се прави!".
Не омаловажавам труда на Грей. Ако не е знаел как да обясни различията, за които е писал, то тогава браво на него. Да, браво. Прозрял е истината, но не е имал време, възможност или желание да направи по-голямо проучване. Семейство Пийз обаче са имали. В книгата им се споманава за множество направени анкети, при които са били анкетирани хиляди хора. Това отнема страшно много време.
Всички знаем, че е трудно да повярваме на нещо без доказателства. Книгата на Пийз прелива от такива, докато книгата на Грей се състои от сухи факти.
Ако някой (като мен) е приготвил и двете книги за прочит, нека започне от книгата на Пийз. След това, като за преговор, нека прочете книгата на Грей. Неговата книга съдържа по-малко от 100 страници, за това един час и половина (максимум) четене и сте готови.

ПП: Забравих да спомена, че книгите използват еднакви примери, дори съм сигурна че и цели абзаци има еднакви. Не съм сравнявала толкова стриктно, нито съм търсила обяснение в интернет. Кой знае?! Може авторите на книгите да са се изказали по въпроса.
Споделям първи впечатления тук, като съвсем не искам да натрапвам мнението си на четящите!

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

петък, 2 август 2013 г.

Беше време да си лягам. Малката и пухкава топка косми, усещайки, че ще се ляга, веднага зае обичайното си място в леглото. Черните й очи се впиваха в мен, въпросително, молещо и удивително човешки. Лягам и усещам най-нежното докосване до рамото си. Сигурна съм вече, че тази нощ ще спя спокойно...
Да, ама не...
Ако собствениците на котки си водеха дневници, те определено нямаше да свършат така. Тук и така свършват мечтите.
Винаги съм мечтала да си имам животинче, което да ме гушка, да се глезим и да мързелуваме заедно. Има ли по-добър избор от котката? Погледнете снимката. Нима има човек, чието сърце няма да трепне, ако се събуди и види това?! Или ако това е последното нещо, което вижда преди да заспи? Мечтите са толкова прекрасни.
Обикновено става така: След изморителна работа на компютъра, решавам, че е време да си лягам. Загасвам осветлението, вземам си електронната книга и нося шише с вода до леглото... Типичната процедура, която сякаш крещи, че е време за спокойствие. Котката, спейки наостря уши в моя посока. Първо отваря едното, после другото око. За секунда-две се гледаме замислено, след това всяка започва собствените си занимания. Аз лягам, тя става. Пускам книгата си и потъвам в историята. Периферното ми зрение обаче отчила бял нарушител на хоризонта. Поглеждам в негова посока... Да, забравила съм да сваля пликовете с яденето, които сега стоят небрежно хвърлени върху второто легло в стаята. Зъби и нокти влизат в действие и чувам силнията като Калашников звук от опитите да се скъса плика. Затварям очи, сякаш това ще ми помогне да не чувам. Примирено оставям книгата и ставам. Оставям отворен плик с храна на леглото и се връщам в моето. Отново отнасям мислите си към литературните истории, когато чувам меко тупване. Периферното зрение не отчита нарушения, но ушите дочуват вик за помощ, състоящ се в просто мяукане. Разбира се, собствениците на котки знаят, че тези любимци могат да мяукат по поне 20 различни начина, а ние с времето научаваме какво искат да ни кажат.
Ставам отново, майчински загрижена и тръгвам по посока на звука. Виждам място между стената и шкафа до леглото. Място колкото за косъм... и котка. Единственият начин да се влезе и излезе от там е отгоре. Протягам ръце, но мястото е прекалено тясно. Опитвам се да поместя шкафа, но е прекалено тежък. Мяукането продължава.  Докато мисля каква спасителна акция ще трябва да проведа, малката рошава глава се показа от дупката и спокойно излезе, подминавайки ме. Премигвам няколко пъти и леко раздразнено се връщам в леглото. Секунда е много, след която чувам повторно мяукане. Виждам котешко дупе в края на дупката, след което и то се изгубва. Вече силно раздразнена ставам отново, намирам воля да бръкна в дупката и изваждам чудовището, сдобивайки се с няколко ожулвания и капка кръв. Виждам, че няма да чета, времето напредва застрашително. За да бъда съвсем сигурна, хвърлям поглед през стаята, за да бъда сигурна, че пухкавелата не е замислила план за убийство. Срещайки погледа ми, тя с походка на модел се отправя към същото място, което ми донесе толкова нерви за толкова време. С боен вик скачам от леглото, протягайки ръце напред, но вече е късно... Тя гледа отдолу, аз се мръщя отгоре... Ядосано бръквам втори път, хващайки нечия опашка. Дърпам рязко нагоре и виждам сърдито изражение върху животинска муцуна. Виждам, че на нея й харесва там, но задоволството й е прекалено звучно за моите заспиващи уши. Още не съм я пуснала, когато тя отново тръгва в същата посока... Рефлексите ми този път са по-животински и от нейните и успявам да я хвана. Бързо обикалям апартамента, събирайки малки възглавници и плюшени играчки. С последни сили успявам да натъпча всичко в дупката. Котката седи и гледа любопитно, сякаш ми се присмива. Докато бърша потта от челото си, виждам как тя се връща обратно при плика с храната, обръща ми гръб и ме забравя. Връщам се за пореден път в леглото си, леко подсмихвайки се, докато гледам как плюшената мечешка лапа се показва зад шкафа. ,,Спокойствие, спокойствие, спокойствие" - припявам си на ум, докато усещам как тялото ми се разлага в мекотата на леглото. За всеки случай, отварям едно око и фокусирам бялото бедствие. Дирижирайки с опашка, котката е открила плюшените играчки и вредата, която са й причинили, запушвайки нейното място. С леко колебание тя се качва най-отгоре и докато се опитва да намери подходяща позиция, от играчките се чува мелодия. Нещо средно между детска песничка и погребален марш. Отварям и другото око, бързо претегляйки на ум какво става. Сещам се, че една от играчките свири, когато се натисне. Не вярвах, че след толкова години, все още може да работят батериите, но чудо! Със сълзи на очи ставам от леглото. Вадя всички играчки, което ми струва още няколко повърхностни наранявания. Махам пеещето и свирещо изчадие, набутвам играчките обратно и вече пълзейки се връщам в леглото. Сънят не идва повторно обаче. Следя какво прави котката. Загубила интерес явно към среднощните ни преживявания, тя се изляга на леглото и затваря очи. Мога да прочета подигравката в тази нейна поза. Обръщам се на другата страна, твърдо решена да заспя в следващите 5 минути. В същият момент чувам алармата и чак сега забелязвам колко е светло в стаята. Стресната от звука на алармата, котката ме гледа с поглед, който казва: "Виждаш ли какво стана? Цяла нощ не спахме заради теб!".
Не знам и не мога да кажа какво стана, но бялата топка косми стана и се премести в края на второто легло, който е най-близо до мен. Протегнах ръка и срещнах най-нежната лапа във въздуха. Хванах я между пръстите си и изведнъж цялото време на света изчезна. Изключих алармата, хванах по-здраво лапата и потънах в най-непробудното си състояние.
На обяд се събудих с изтръпнала ръка, в която още лежеше малка бяла лапа. Усмихнах се, защото този момент си струваше цялата нощ.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella