вторник, 7 януари 2014 г.

Цитати / "Входът за рая - платен'' - Дийн Кунц

1) Светът е пълен с пречупени хора. Гипсът, шините, чудните лекове и времето не могат да излекуват разбитите сърца.

2) Когато човек по цял ден слуша кънтри музика, започва да надниква в душите на хората и само за няколко минути отгатва житейските им истории.

3) Бурният гняв е характерен само за ирационалните и глупавите.

4) - Как успяваш да оставаш винаги такава оптимистка?
Съсредоточена в рязането на пилешкото, Дженива отвърна:
- Лесно, просто се оглеждам.
Мики се огледа.
- Извинявай, лельо Джен, но аз виждам само тясна кухничка в каравана. Толкова стара, че лакът на шкафовете се е напукал.
- Тогава не знаеш какво да гледаш.

5) - Мисли си, че съм дете - обърна се Лейлъни към Мики.
- Та ти наистина си дете.
- Зависи какво разбираш под ,,дете''.
- Всеки, който е на по-малко от тринайсет години.
- О, колко тъжно. Прибягваш до някакво измислено число. Това говори за неумение за самостоятелно мислене и анализ.

6) - Аз не мамя. - Лукавият поглед на Джен беше достоен за счетоводител на мафията, който свидетелства пред властите. - Просто използвам сложни и усъвършенствани методи на игра.
- Когато забележиш, че пина коладата ти е гарнирана с отровни гъсеници, може би ще осъзнаеш, че терасата ти не се намира в рая.

7) Трудностите каляват онези, които не се пречупват.

8) Да ти пука какво говорят е опасно. Да ти пука те прави уязвим.

9) "Когато има дъжд, вали, а когато вали, реките преливат и изведнъж се оказваме жертви на наводнение. Но когато има наводнение или потоп, ние не изпадаме в паника, нали, момчето ми?" И той винаги бе готов с отговора: ,,Не, никога не изпадаме в паника''. А тя пък му казваше: ,,Защо не изпадаме в паника, когато има наводнение?" Тогава той отговаряше: ,,Защото сме прекалено заети да плуваме и да се спасяваме!"

10) Дори в най-мрачните мигове има светлина, стига да можеш да я видиш. Страхът е отрова, която разумът произвежда, а смелостта е противоотровата, която се съхранява в душата. Във всяко нещастие се крие семето на бъдещия триумф. Надеждата спохожда не тези, които вярват в логичния ред на нещата, а тези, които се радват като деца на всеки следващ ден от живота си. Когато се изправиш срещу по-силен противник, разбираш, че ритникът в слабините му е съкрушителен за него.

11) Лейлъни също беше писала стихове, но за изгубени кученца и котенца, които никой не искаше. Тогава обаче беше само на шест години и още беше доста зелена. ,,Неоправна'' много й харесваше. Думата означаваше ,,глупава, неопитна, детинска, незряла'' и в същото време звучеше умно и интелигентно. Обичаше нещата, които не бяха такива, каквито изглеждаха на пръв поглед, защото прекалено много в този живот беше точно такова: глупаво, банално и детинско.

12) И най-малкото колебание щеше да повлияе на волята й. Затова Лейлъни трябваше да действа решително, докато още беше под въздействието на страха и яростта си. С изненада откри, че е готова да заплаче.

13) Къртис е уплашен, но заинтригувам. Има нещо вълнуващо в това да наблюдаваш тайно непознати в собствения им дом.

14) Майката на момчето някога казваше, че пропиляната възможност не е само пропуснат шанс, а удар по бъдещето ти.

15) - Но всички проблеми на света - продължи Уенди - имат едно решение.
Макар че едва ли отново щеше да носи полицейска значка, Ноа прояви типичната за ченге мнителност.
- Какво решение? - попита и си пропомни бандита от ,,Приятелски кръг'' с татуирана змия на ръката и тениска със смешен надпис.
- Сладодедът, разбира се! - Тя цъфва от радост и отваря капака на един от съдовете върху металната количка.
Вътре има ванилов сладолед с течен шоколад, печени фъстъци и череши. Уенди носи сладоледа на измъчените от душевни терзания пациенти.
- А ти какво мислеше, че ще кажа? - попита тя.
- Любов. Мислех, че ще кажеш, че любовта е отговорът и решението.
Сладкото й кукленско личице сякаш не беше проспособено да се усмихва иронично, но въпреки това тя го стори.
- Ако се съди по мъжете, в които съм се влюбвала, сладоледът е за предпочитане.

16) Ала само надежда не е достатъчна, за да се постигне промяна. Надеждата е протегната към теб ръка, но са необходими две протегнати ръце, за да те издърпат от дълбоката дупка, в която си паднал. Втората ръка е вярата - вярата, че надеждата ще бъде оправдана.


От няколкото книги на Дийн Кунц, които съм прочела, ми направи впечатление, че неговите романи ме грабват след първите няколко глави. Действието се развива бавно, постепенно се изграждат образите на героите му и трябва известна доза търпение, докато се стигне до кулминационен момент, грабващ интереса.
За жалост, с тази книга стигнах с пот на челото до 28ма гласа. Това са цитати от първата горе-долу 1/3та от книгата.
Прекалено много книги още ме чакат, за да бъдат прочетени. Колкото и да ми се иска да довърша тази, нямам намерение да губя от времето си, мъчейки се на всяка следваща глава. Сигурна съм, че книгата е хубава, но просто не е за мен. 


Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

петък, 3 януари 2014 г.

Цитати / "Джойленд" - Стивън Кинг

1) Когато си на двайсет и една, животът е като пътна карта. Едва някъде към двайсет и пет те осенява подозрението, че си гледал картата наопаки, но чак на около четирийсет вече си напълно сигурен. А като навършиш шейсет, вече си прецакан, от мен да го знаеш.

2) Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.

3) Живеем в безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На нито едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие.

4) - Синко, знаеш ли какво е история?
- Ами... разни неща, ставали в миналото.
- Не - отсече той, докато си  запасваше платнения патрондаш. - Историята представлява натрупаните вехтории на човешката раса - огромна и непрекъснато увеличаваща се купчина. В момента сме на върха й, но много скоро ще бъдем затрупани под боклуците на идните поколения.

5) Мислиш си: ,,Добре, схванах, готов съм за най-лошото", но все пак се вкопчваш в минималната надежда и тъкмо това те съсипва. Направо те убива.

6) - Защо постоянно носи ръкавици?
Лейн се засмя, нахлупи шапката си и я намести под точния ъгъл.
- Псориазис. Кожата на ръцете му се лющи или така твърди той. Не знам кога за последно видях ръцете му. Казва, че ако не носи ръкавиците, разчесвал раните до кръв.
- Може би затова е толкова злонравен.
- По-скоро е обратното, от злия нрав му е дошла кожната болест. - Той се почука по слепоочието. - Главата контролира тялото, убеден съм.

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella