сряда, 29 октомври 2014 г.

Цитати / "Малко след залеза" - Стивън Кинг

1) Възприятието не е всичко, бе казала Уила, но възприятие и надежда, взети заедно? Смеси ги и мозъкът ти ще се размекне.

2) Не вярваме на повечето лъжи, които срещаме по пътя си, ала в същото време се вкопчваме в най-голямата - че животът има смисъл.

3) Използването на цитати е проклятието на четящата класа.

4) Необходимостта е майка на изобретателността.

5) Според мен фотографията е доста по-творческа материя, отколкото повечето хора смятат. Логично е да се мисли, че ако имаш набито око за композицията - плюс елементарни технически умения, които можеш да усвоиш във всеки курс по фотография, - от всяко красиво място ще излиза красива снимка, особено ако се специализираш в пейзажите. Харлоу, щата Мейт, или Сарасота, щата Флорида - само нагласяваш подходящия обектив, после насочваш апарата и щрак! - готово. Само че изобщо не е така. Ролята на дадено място във фотографията е точно толкова важна, колкото е в живописта, писането на разкази или поезията. Не знам защо е така, но...

6) Реалността е мистерия, доктор Бонсейнт, и делничната същност на нещата от живота е по-скоро покривало, което намятаме отгоре му, за да замаскираме техния блясък и мрак. Мисля, че по същата причина покриваме със саван лицата на покойниците. Защото лицата на мъртвите са нещо като врата. Врата, която е заключена... ала вътре в себе си знаем, че това няма да продължи вечно. Някой ден тя ще се отвори за всеки от нас и всеки от нас ще премине през нея.

7) Някои от тях имаха човешки облик, ала бяха не по-малко ужасяващи от другите. Дори бяха по-ужасяващи, понеже човешкото винаги е по-страшно, нали? Защото познаваме човешкото, разбираме човешкото. Или само си мислим, че е така.

8) Не е ли иронично, че именно поведението, което обикновено определяме като ,,невротично'', всъщност държи света подреден и стабилен?!

9) Понякога просто се носим по течението, нали? И се озоваваме на места, където изборът ни вече не е лесен, а последствията от погрешното решение са застрашителни. Застрашителни за живота ни, за разсъдъка ни или и за двете едновременно.
Ами... ако изобщо не сме изправени през избор? Ако само ни се струва, че имаме избор?

10) Просто нямаше начин да не направя погрешния избор, след като се ръководех от образованието си и поставях интелекта пред инстинктите си.

11) Ако тогава бе заплакала, сигурно щях да я прегърна. Защото след двайсет и шест години семеен живот тия неща ти стават нещо като рефлекс. Дори когато чувствата вече са минали и заминали. Тя обаче не заплака и аз излязох навън. Просто е обърнах и си излязох.

12) Установих един крайно любопитен факт - медицинското определение за ,,чудо'' е ,,погрешно поставена диагноза''.

Facebook page

неделя, 26 октомври 2014 г.

Цитати / "Мери Попинз" - Памела Травърз

1) Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й.
- Къде бяхте? - в един глас извикаха те.
- В Страната на приказките - отвърна Мери Попинз.
- Видяхте ли Пепеляшка? - попита Джейн.
- Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! - отсече презрително Мери Попинз. - Как ли не, Пепеляшка!
- Може би Робинзон Крузо? - полюбопитства Майкъл.
- Робинзон Крузо! Хайде де! - отвърна рязко Мери Попинз.
- Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
- Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.

2) Рибарят, за разлика от месаря беше висок и слаб, толкова слаб, че просто нямаше анфас, само два профила. И гледаше тъжно, сякаш току-що беше плакал или пък се канеше да заплаче.
Според Джейн на младини той е преживял голяма скръб, но Майкъл беше на мнение, че като дете майка му го е хранела само с хляб и вода и той още не може да го забрави.

3) - Говори, дете мое! - насърчи я кобрата. - Какво ссси мислела?
- Ами… че лъвовете и птиците, тигрите и малките животни - всички…
Индийската кобра й помогна:
- Мислела ссси, че ссса врагове, че лъвът не може да види антилопа, без да я изяде, нито пък тигърът - заек?
Джейн се изчерви и кимна.
- Е, да… може би ссси права. Отчасти е така. Но - не на Рождения ден - каза кобрата. - Тази нощ ссслабите не се боят от сссилните, сссилните закрилят малките. Дори аз… - тя млъкна и сякаш се умисли, - дори аз мога да сссрещна дивата гъска, без да помисля за вечеря. Но сссамо тази нощ. Най-сссетне - продължи тя и ужасният й разцепен език се замята в устата й - може би да ядеш и да бъдеш изяден е едно и сссъщо нещо. Моята мъдрост ми подсказва, че е така. Всички ние, и вие в градовете, и ние в джунглите, сссме направени от едно и сссъщо вещество, от една материя. Дървото над главите ни, камъкът под краката ни, птицата, звярът, звездата - всички сссме едно и сссе движим към една цел. Помни това, дори когато напълно ме забравиш, дете мое!

Facebook page

сряда, 15 октомври 2014 г.

Цитати / "Генезис" - Бърнард Бекет

1) Въображението е незаконна рожба на времето и невежеството.

2) Под дух разбирам преобладаващите по онова време настроения. Човешкият дух обуславя способността да посрещаш несигурното бъдеще с оптимизъм и любознателност, той подклажда вярата, че проблемите и противоречията са разрешими. Той е увереност. И е нещо крехко. Страхът и суеверията го помрачават.

3) Искате да кажете, че общество, опустошено от чумата, е за предпочитане от общество, разядено от безразличие?

4) ПНВП - Положението е нормално, всичко е прецакано.

5) Колкото по-пламенно е обещанието, толкова по-грандиозен е провалът.

6) Единственото свързващо звено между отделните личности са идеите. Идеите се променят и разпространяват; хората формират идеите, но и идеите в същата степен преобразуват хората.

7) Анакс не изпрати съобщение на приятелите си. Всъщност не разказа на никого за срещата. Чувството бе твърде непознато, твърде странно и твърде ефимерно. Изрази ли го с думи, със сигурност ще се разпадне на парченца.

8) - Програмиран съм да харесвам външността си.
- Не каза ли, че се програмираш сам?
- Добър избор, не смяташ ли?
- Отвратителното си е отвратително, без значение как изглежда в твоите очи.
- Интересно твърдение. Обоснови го.
- Доведи двайсетина души и те до един ще потвърдят, че си противен. Всички без изключение.
- Доведи двайсетима като мен - контрира Арт - и те ще кажат, че задникът ти е по-красив от лицето.
- Няма двайсет като теб.
- Прав си. Аз съм уникален. И затова мога спокойно да твърдя, че всички андроиди те намират грозен. Не всички човешки същества ме смятат за противен. Технически и обективно погледнато аз изглеждам по-добре от теб.

9) - Аз съм жив - отвърна Адам. - Щеше да ти е достатъчно, ако знаеше за какво говоря.
- Дефинирай какво означава да си жив, преди да реша, че си твърде глупав.
- Предизвикваш ме.
- Хванах те натясно, нали?
- Дефиницията няма да ти помогне да разбереш. Звуците не предават чувства.
- Слаб отговор.
- Животът е порядък, сътворен от хаоса. Способността да извличаш сили от околния свят, да създаваш нови форми. Да се възпроизвеждаш. Няма как да го разбереш.

10) Има опасност да те разстроя, но това не е повод да скрия истината.

11) - Гърбът ме заболява само като те слушам. На какво го отдаваш?
- Тялото ти се опитва да отвлече вниманието на мозъка от думите, които не иска да чуе.

12) - Вие, хората, се ласкаете от мисълта, че сте създали света на идеите, но сте безкрайно далеч от истината. Идеята влиза в мозъка отвън. Тя го реорганизира, за да пригоди интериора по свой вкус. Сварва други идеи, настанили се там преди нея; бори се с едни, с други се съюзява. Съюзите оформят нови структури, за да се защитават от натрапници. И в подходящия момент идеята изпраща военните си отряди да завземат нови мозъци. Успялата да се утвърди идея пътешества от мозък в мозък, завладява нови територии и пътьом мутира. Живеем в джунгла, Адам. Много идеи отмират. Оцеляват само най-силните. Вие се гордеете с идеите; смятате ги за свои творения, ала те са паразити. Защо според теб еволюцията засяга само физическата форма? Еволюцията не държи сметка за средствата. Кое се е появило първо - разума или идеята за разума? Не си ли се питал досега? Те са възникнали едновременно. Съзнанието е идея.

13) - Програмата те е лишила от по-дълбоката истина. Аз не съм машина. Какво знае машината за аромата на влажната трева призори или за плача на бебето? Аз съм усещането за топлите слънчеви лъчи, галещи кожата ми, аз съм прохладата, която хладният бриз ми носи. Аз съм всички онези земи, където кракът ми не е стъпвал, ала въображението ми рисува. Аз съм вкусът на дъха на Жената, аз съм цветът на нейните коси. Подиграваш ме, че дните ми са преброени, но именно страхът от смъртта ми вдъхва живот. Аз съм мислителят, който промисля мисълта. Аз съм любознателност, разум, любов и омраза. Аз съм безразличие. Аз съм син на баща, който на свой ред е син на своя баща. Аз съм карал майка си да плаче и да се смее. Аз съм чудо и съм чудесен. Да, светът натиска бутони, преминавайки през твоите чипове. Но светът не преминава през мен. Той се връща отново и отново. Аз съм в него и той е в мен. Аз съм средството, с което Вселената е опознала себе си. Машината не може да ме сътвори. Аз съм смисълът.

Facebook page

вторник, 7 октомври 2014 г.

Цитати / Съвети за щастлив живот на... Сенека

1) Нищо не ни вдъхва увереност, че утре наистина ще имаме време да направим онова, което можем да направим днес, и поради това трябва да действаме сега и то по такъв начин, сякаш в неотложността на действието изразяваме целия смисъл на живота си.

2) Ако искаш да те обичат, обичай!

3) Да заповядаш на себе си е най-голямата власт.

4) И след лоша реколта трябва да се сее.

5) Началото на оправдаването е признаване на вината.

6) Прибързаността е сама по себе си забавяне.

7) Изпълнението на нашите най-силни желания често стават източник на нашите най-големи скърби.

Facebook page