понеделник, 30 април 2012 г.


Don't cry
There'll be another spring
I know our hearts will dance again
And sing again
So wait for me till then
Be glad
The bird is on the wing
Another chance to love
and laugh with me
Just wait and see
I love you now
And I'll love you forever
Oh, don't be sad
We'll surely be together
For the sky is bluer overhead
If you will just believe in me
There'll be another spring

петък, 27 април 2012 г.

Цитати / "Разклати след употреба" - Андрей Слабаков

1) Нощем по покривите
(На вратата се звъни. Някой отваря.)
- Ти ли ме извика? Здрасти, т'ва съм аз!......
... Тука ли да седна?... Топло е у вас!......
... Дай каквото има! Пия даже газ!......
... Газ ли ми донесе? Ти си педераст!......
(Гаси се лампата.)
- Я, недей ме пипа! Стига бе, простак!......
... Гащите ми скъса!... Ще си купя пак!......
... Тука ли да легна? Ама, че е мрак!......
... Я, не се натискай! Мани тоя крак!......
(Матрака скърца жално.)
- Стига ми го пъха! Мини по натам!......
... Няма да го лапна! Много е голям!.....
... Щом си тъх нахален, лапни си го сам!.....
... Няма да ти бутна! Няма да ти дам!.....
(Външната врата се захлопва. Някой плаче.)

2) Вяра
Господи, колко си проста!?
Господи, колко си тлъста!?
Тъпа, костама и грозна!
Ниска, разплута и гнъсна!
Господи, защо ме наказа
С изрод подобен на нея!?
Господи, явно ме мразиш,
Но да се сърдя не смея...

3) Стеснително
Седя и тъжен пия бира
В порутения, стар бардак
Аз знам, че ти ме чакаш мила
Но пия пак и пак и пак...
Седиш и пушиш в малката си стая
Седиш и пушиш в синкавия мрак
Аз знам - това ще бъде края
Но пия пак и пак и пак...
Седиш и пушиш, аз седя и пия
И май ще ти предложа брак
Аз те обичам, но защо го крия
И пия пак и пак и пак

4) Алергия
Аз бях красив, висок и смел
А също - доста симпатичен
Девойки свалях, дъвчех тел
Сега съм просто алергичен
Алергичен съм към вино
Към пари и към саксия
Към театър и към кино
Към небелена капия
Алергичен съм към хора
Птици, пътища и знаци
Алергичен - към затвора
Към медузи, ризи, раци
Алергичен - към живота
Алергичен - към тъга
Алергичен - към хомота
На прекрасното СЕГА
Към смъртта съм алергичен
Към кокетните неща
И към ордена закичен
На гърдите на баща
Любя само тебе, мила
Теб, едничка на света
Алергичната ми сила
Се оказа любовта.

5) Пиперка 5
Куц, дръглив, измъчен кон
Дъвчеше пиперка сива
С куп въздишки, сто след стон
Той ореше крива нива
Нивата бе пет на два
Но за коня бе голяма
Бавно пъплеше едва
После тихичко задряма
Засънува сън злокобен
Как е куц, измъчен, грозен
Как яде пиперка сива
Как оре дръглива нива
Събуди се от ритници, шамари
Но за коня не бе от значение
Бавно разбра, че е имал кошмари
И закуца напред с облекчение

6) Фъстъци
Ядях печален печени фъстъци
В портрета ти отправил взор
Краката ми, обути във тарлъци
Миришеха на стар, оборски тор
Седях и гледах профила ти римски
Над скъсания редингот
Седях и гледах образа ти свински
Седях, а пък се чувствах скот
Във погледа ми нищо не търси
Просто седя и си дъвча фъстъците
Под масата с разчорлени коси
Прегърнати плачат тарлъците

7) Обещание
Обещаха ни хубаво време
Обещаха ни слънце и май
Обещаха да няма проблеми
Обещаха ни земния рай
Обещаха и масло и мляко
Сирене, радост и бира
Да го няма детското ако
И водата ни хич да не спира
Обещаха ракия и вино
И мезета ни те обещаха
И морето пак да е синьо
Да не капе родната стряха
Обещаха и лято и зима
Още пролет, септември и сряда
Обещаха всичко да има
Обещания - цяла грамада
Обещаха, обаче не стана
Нищо - ний да сме живи и здрави
И във мир, и във труд, и в отбрана
Ние знаем, че всие сте прави

8) Утре
Измокрен, гладен, уморен
Брадясал, нервен, отвратен
Полуидиот, почти кретен
Аз вярвам в утрешния ден
Заради моето ужасно вчера
Обаче утрешния ден
Прекрасен, ясен и засмен
Минава тихичко край мен
И още утре - в други ден
Ще бъде моето ужасно вчера

9) Вечерите на един истерик
Лежа със изтънели нерви
И тропам нервни с левия си крак
Отвън се карат нервни стерви
В изнервящия, синкав мрак
От писъците им развратни
Настръхват с тропот моите коси
И вятъра със скърцане ги клати
Напред - назад и във страни
Със адски рев пикира буба
Над мръсния, разпран килим
Молците хрупат старата ми шуба
И ме фиксират с поглед син
Във гърлото на паяка се мята
Муха с разплакани очи
Противна, грозна и космата
Със истеричен глас крещи
Отвън прелита нощна пеперуда
И заглушава всичко с плясък на крила
След нея втора, после друга...
Накрая с трясък пада тишина

10) Спомен за луната
Полека влизам в къщата си мръсна
Навсякъде е тъмно. Няма ток
В леглото ми лежи пачавра гнъсна
Във унисон с панелния ми блок
В хладилника поглеждам вяло
Отвътре гледа бяла тишина
Къде е сиренето бяло?
Къде е мъртвата свиня?
Отвън виси обесена Луна
Под нея гарван грачи звучно
Луната гледам с мъничко тъга
Да си Луна е адски скучно

11) Кой
Защо ли? Защо ли? Защо ли?
Как? Къде? Кога? И кой?
Кой свинята ще заколи
И ще я дари с покой?
Кой ще сготви вкусна леща
С моркови и овча лой?
Кой попарата гореща
Ще плати веднага в брой?
Защо ли? Защо ли? Защо ли?
Как? Къде? Кога? И кой?
Ах, защо сме боси, голи?
Кой е чужд и кой е свой?

12) Полу
Полегнал съм кротко.
Полунощ е. Полумесецът свети.
Преполвена цигара дими.
Просяк пържи попчета клети.
В полумрака усещам - живея почти.
В полупразния чайник къкри вода
В полусутерена към двора.
Полумъртва е сякаш мойта душа
Пълна, препълнена с хора.
Ето някой: простак с полувисше.
Полуинтелигент - полиглот.
Някой с мозък на растения нисше.
Всеки трети - кръгъл идиот.
Всички вие сте мои другари,
Приятели, познати почти,
Пияни писатели, даже стругари,
Всички пълни със празни мечти

13) Вампир
Легнах във ковчега плахо
Исках просто да заспя
Но от вънка - ихо, ахо!
Гневен, нервно се въртя
Ставам, пия чай със мляко
Пуша, мисля и чета
После акам малко ако...
Колко шумен е света!

14) Из "Сряда"
Седя и зяпам
тъпо през прозореца
Седя и зяпам
тъмно е навън
А вън невзрачни
жалки хорица
Ме зяпат тъпо
през прозореца

15) Петъчно
Ето, аз пия, мълча и си трая
Не искам да мога, не искам да зная,
Не искам да гледам паветата сиви
Сивите къщи, прозорците криви
Не искам да чувам скимтенето гадно
На сивите хора умиращи бавно
Не искам да бъда приживе мърша
Не искам в канала под моста да свърша
Не искам пролет неживяна и бяла
Не искам пролет родена умряла
Ето защо, мълча и си пия
А в петък, понякога, тихичко
вия

16) Весела бедност - първа част
Търся смисъл във живота
Търся смисъл, но уви
Шести ден го търся вече
Търсенето не върви
Тук го няма, там го няма
И в средата и в страни
И в хладилника го няма
И във топлите страни
Ах, останах аз без смисъл
Но ми хрумна умна мисъл:
Какво от туй, че нямаме пари
Какво от туй, че вън е люта зима
Щом изглеждаш жив или почти
Значи има смисъл да те има

17) Весела бедност - втора част
Дайте ми кюфтета
Дайте ми сърми
Агнешки котлети
Мазни каварми
Глад, глад, глад ме гони
Глад ме мъчи и мори
Дайте семки и бонбони
Дайте хляб дори
Блажна копърка сънувам
Супа, второ и юфка
Рано сутрин се събуждам
Гладен все така
Глад, глад, глас ме гони
Глад ме гони ден и нощ
Дайде кифли, макарони
Свински гръден кош

18) Весела бедност - трета част
Кой си ти и кой съм аз, няма никакво значение
Във мизерия роди се наш'то поколение
Какво от туй, че нямаме пари
Какво от туй, че вън е люта зима
Щом изглеждаш жив или почти
Значи има смисъл да те има
По-единни от това ние май не станахме
Няма покрив, няма хляб - само хрема хванахме
Имаме си само тенджери
Пълни с рядка свобода
През строшените ни пенджери
С присмех гледа ни глада

19) Работническо
Обичам аз да съм работник
Да пея до любимия си струг
Да дъвча ядно мазния си потник
И да се чувствам, като чук
От хиляди детайли да повръщам
Да меткам гроздова в бардака стар
При Катя тихо аз да се завръщам
В балтон загърнат със изгнил хастар
Дечицата край мен в сополи тичат
В квартирата ми три на два
Те до едно на тати си приличат
Защото тати, мама им еба
Парите малко, никога не стигат
По пенюар жената псува
Цените все се вдигат
И сиренето адски много струва
Казано честно всичко ми е наред
Бича на струга и гледам напред

20) Из "Лайно и поет"
,,Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!''

21) Моралист и бабалюга
Басня
Гледам мръсна бабалюга
Да ебе тахтаба друга
Гнусна, гадна буболечка
С пишка, като черна клечка
След една въздишка тежка, правя остра забележка:
,,Буби ще ебеш, така ли!?
Пеперуди и комари!?
Ръгаш сякви земни твари
Даже пръча не пожали!''
Тя нехайно ми отвръща, докат ебе свойта тъща:
,,Аз ебъ, защото мога
Завистлива гад двунога!"
Смачках грозното създание, просто тъй, за назидание
Може би завиждах малко
На това животно жалко
Но омразата отмина
Щом гадината загина
ИЗВОД: Секс без здрав, църковен брак!?
Няма как! Ах, няма как...

22) Нумизмат и изпражнение
Един добре облезен нумизмат
Съзря монета златна в изпражнение
Изглежда пътник непознат
Се бе изсрал нощес в уединение
Ръкав запретна нумизмата
И пъргав като дива котка
До лакът бръкна в лайната
И грабна рядката находка
Но щом ръката си омазана извади
И от вонята взе да му се гади
Видя, че туй, което смятал бе за злато
Попаднало в лайното непознато
Е всъщност медно копче от балтон
Или пък част от стар, изгнил сифон
И тогава, в миг на просветление
Внезапно откри с удивление
Че е бръкнал в това изпражнение
Гадно, противно и мазно
напразно!

23) Седем върпоса и един отговор
Аз питам:
Защо харесваш космите си гъсти?
Защо харесваш своя гъз и нос?
Защо харесваш кълките си тлъсти?
Защо харесваш срамната си кост?
Защо харесваш късите си пръсти
И образа си крив, червив и прост?
Ти питаш:
Защо не ям изгнил, зелен салам?
И отговорът е един: НЕ ЗНАМ!

24) Езеро 4
Над езерото бавно пада мрак
А върху мене - облаци комари
Аз чеша стръвно левия си крак
Но и по десния откривам твари
Инсектите ме лазят на талази
Завират се в гъзъ ми чак
Но как човек да ги намрази
Когато бавно пада мрак

25) Езеро 7
Край грозното, смърдящо блато
Под бледата, измъчена Луна
Зад счупената, дъсчена барака
Сред мириса на мухъл и лайна
Пред пращната бутилка вино
До стария, прегърбен бук
При теб се връщам мислено,
Родино
Защото аз оставам тук!

26) Езеро 6
В носа си бръкнали със пръст
Обути в свлечени бикини
Със тромав, нервен, свински тръст
Подтичват бузести немкини
Високи, бледи англичани
По къси гащи на раета
Приличащи на пеликани
Показват хилави крачета
Две французойки със клювници
По пъпки и по фон дьо тен
По малки, сухи, сплути цици
Се мажат упорито с крем
Петима италианци тлъсти
Със вид на седемте джуджета
Припкат палаво на пръсти
Подир една мома напета
Друго какво да ви кажа?!
Така изглежда плажа

27) Из "Като Валери Петров"
Седа си на плажа и гледам морето
Вълните, медузите, пясъка, дето
Ръка на удавник сочи небето
Изгнила, зелена и крива, което
Трябва на мен да ми каже,
Че небето наше е всъщност враже,
Че живота е грозен, гаден и скъп,
Че начело винаги е някой тъп
Овчар, говедар, тоест - ръб,
Който вместо патки да пасе,
Чертае бъдещото ни трасе

28) Жалбата на заека
Вървя си кротко из гората
И хрупам сочната трева
От слънчев лъч блести водата
Около мен е синева
Кокетно щъркели прелитат
Пауни, гларуси, сърни
Но в мен тъга и скръб се сплитат
И плачат горските върби...
Застреляха е неотдавна!
Не бях до нея, ах, уви!
Тя беше нежна, плаха, бавна
Затуй куршумът я уби
То бе ужасна, грозна сцена!
Видя я и един бекас!
Ти падна, скъпа, покосена
Избягах в дън горите аз!
Сега във храстите се крия,
Ловците дебнат ме навред
Те теб изядоха с туршия!
О, зъл живот, бъди проблек!

29) Под игото
.................................
... хукна от къщи, седна на двора,
пи една ракия, строши стобора,
излезе на пътя, погледна небето,
слънцето спряло сърдито пече то,
Дико се огледа, па се юрна в гората,
въстание да вдига!
Завалията!
Туй Бойчо беше!
А носеше, милия, чифте пищови,
паласки, ботуши и три ножови,
навуща, потури, бял ямурлук,
ножче, губерка, две глави лук,
шест ятагана, пушка бойлия,
сабя френгия, тесла, пиростия,
ходеше ведро той по селата,
народа го гледаше право в устата!
Събираше хора от кол и въже -
негри, китайки и други мъже,
каруцари, юнаци, старци, слабаци,
Говеда,
животни,
боклуци и раци,
каци, краваци,
хашлаци, дараци,
и всички те бяха с черни мустаци!
Хей!
Но турците додоха, черни, космати,
баяти-джелати, надолци-крилати,
идеха, падаха, псуваха, ставаха,
бягаха, лягаха, лазеха, спяваха,
оназ песен дружина, дето ги води
през цяла България,
към светли Бъднини!
И ето, настъпи големия бой!!!
Но кой ще се коли! Кой? Кой?
Само Бойчо остана с голия нож,
другите се скриха, настъпи нощ,
звездите изгряха, месецът светна,
вятър повея, цялата природа
ямурлук наметна,
щурците запяха, птичките заспаха...
Турците идат, с балтии в силяха!
О, Боже! О, Боже! О, Боже!
Борбата е страшна, повече не може
Бойчо, горкият,
да върти френгия,
ятаган да мята,
да стреля с бойлия,
лук да яде, копчета да шие,
дрехи да глади, лице да си мие,
щото под таз нощна светлина,
турците отрязаха му черната глава!!!
Хей!
Туй беше!
Въстанието секна!
Турците доволни са,
Султанът се изсекна!
България, мила, под иго остана!
Бойчо, юнака, той герой стана!
Мир за да има,
бомби да няма!
НЕ НА ВОЙНАТА!
НЕЙНАТА МАМА!!!

30) Северно сияние
Прадядо ми ловил мамути.
Баща ми моржове ловил
А аз ловя медузи сплути
Не зная март ли е, април?!
Отдавна сняг не е валяло
И скоро няма да вали
Аз влача морното си тяло
За студ сърцето ме боли.
Отдавна родната ми къща
Стопи се, в почвата попи
От жегата ми се повръща
И осми ден не ми се спи
Жена ми с негър чер избяга.
Децата пукнаха от глад.
Мухите пъдя със тояга
и всуе търся малко хлад.
Хладилникъ ми не работи,
а хубав беше - марка ,,Мраз''...
Обувам черните си боти -
На юг, на юг отивам аз.
Жирафи, слонове, газели
от студ измрели са до крак.
Сахара с хълмовете бели
потънала е в зимен мрак.
Здравей, Отечество любезно!
Сияние, здравей и ти!
Привет, привет полярна бездно,
към теб сърцето ми лети!

31) Селска идилия
От покрива тече отново
А в нужника си нямаме вода
Не ще успеем с меч и слово
Да спрем миризмата на лайна
Лопата, кофа ще ни трябва
И син, голям, съдран парцал
Със бяла риза кат, на сватба
Нагазвам бодро в шупналата кал
Греба мъжествено и хвърлям на посоки
Летят лайняни пръски и пикня
Две цицести комшийки - чернооки
Ми мятат поглед - призив за ебня
Мъжете им ме гледат мрачно
В очите им - стаена жълта злоба
Живота им протича еднозначно
След люлката - ракия, после в гроба
Комшийските хлапета на стобора
Следят как ровя с зяпнала уста
И виждам аз - ще станат ,,хора''
Щом на труд се радват отсега
Изгребах всичко. Ямата засвети
Чеки избърсвам със лайнян ръкав
И като стяг от вятъра развети
Оставам горд, безмълвен, прав
Кога погледнах - кротко от небето
Звездици трепкат, има и луна
Пиян калугер пее из полето
А аз мириша силно на лайна

32) Далече
В тихата есенна вечер
Бавно вървя през гората
Гледам звездите, луната
Слушам как капят листата
В тихата есеена вечер
Бавно се връщам във вкъщи
Нейде пияни повръщат
Плачат хорските тъщи
В тихата есенна вечер
Бавно отпивам от чая
Сам съм във сивата стая
Толкова далече от рая

33) Братя
Лежахме кротко две лайна в полето
Той - твърдо, аз значително по-рядко
Лежахме с поглед вперен във небето
Аз бях дете, а той пък - моя батко
Внезапно той замислено ми каза:
,,Животът ни е кратък, ах, уви!
Животът ни е болка и омраза!
Животът ни вони, дори смърди
Като проказа! Не! Като зараза!"
,,Защо, бе батко? - казах му тогаз -
Виж, пиле пее сладко във полето
Да бях наговото място аз
Бих литнал весело в небето
И песен ведра бих изпял за таз..."
,,За таз!? Която ни изсра в полето!?
Която плюска първо, второ, трето!?
Боза с фасул и малеби със крем!?
Сутляш, чорба и бира на корем!?"
Аз замълчах, защото батко беше прав
Лежахме кротко две лайна в полето
Аз бях роден от супа и ошав
А той - от зарзават край Фелибето

34) Топла бира
Пия топла бира в павилиона
Пия топла бира без мезе
Ти ме галиш с поглед от балкона
А мъжа ти - твойте рамене
Припев:
Пия, пия, млад ще се затрия
Бира, вино, гроздова ракия
Що не пратиш него в павилиона
Що не пие той, а аз при теб
Да те галя нежно на балкона
Той да плаче озлобен и клет
Припев:
Пия, пия - млад ще се затрия
бира, вино, гроздова ракия
Светва лампата на павилиона
Светват полилеите у вас
Теб те няма, празен е балкона
Сто години ще те чакам аз
Припев:
Пия, пия - млад ще се затрия
Ако кажеш, ей сега ще спра

35) Авангард
Гжу мерси спокойно в сряда
Мжи кору и мар серви
Терв се бру и гди и пляда
Сонж се жгу, но se la vi!
А в четвъртък гни и сра
Ил верди енд дансен ди
Ктур се истер, вед комра
Пи ракия, бла ,,Бурди''!
Той изпъди я корсела
Тя конси и смилер ну
Той смери, смери и кнеда
Бдун, ксилтар, верси и пу!
Тя разплиска се турти
Той заски и засемя
Тя се плеса, се мурти
Той пък нея монтемя!
Край, свърши се тая дружба
Той измуни я и кли
Но ще сбруе нова нужда
Ще се клират en и тi!

36) Приспивна песен
Нощ е. В малкото креватче
Цялото оплескано в лайна
Наповръщано от свойто братче
То си пее тихичко така:
,,Нани-на, нина-на!
Цялото съм във лайна!
Майка ми, гадината проклета
Кърти сладък сън дълбок
Татко пак ракия мета
Смуче като мръсен смок!
Нани-на, нани-на!
Батко ме наповръщá!"
Тихо трепкат на небе звездички
И Луна от облаци изплава
А пък то, притворило очички
Наповръщано припява:
,,Нани-на, нани-на!
Да ви таткам майката!"

37) Черепно-мозъчно
От глупостите ти космати
Главата ми тупти като сърце
А мислите ми някога крилати
Разплути пъплят, влачейки нозе
Глава разтърсвам мозъкът ми с плясък
Се блъска в черепната ми кутия
А мощният ти, истеричен крясък
Ми къса нервите. Те куцайки се крият.
Засмян целувам твоите коси
Обрасли върху черепа ти кръгъл
В целувката ми мисъл не търси
Отдавна е умряла в някой ъгъл

38) Из ,,Страст''
Лежахме плахо в шубрака
И с нежност мислихме за нас
Нищо, че не знаехме в мрака
Къде си ти, къде съм аз

39) Сами сред природата
Разхождам се с любимата в гъстака,
А всъщност - търся място да ебъ!
Ах, нея я боли далака,
А мене ме боли зъбъ!
И болка гони ни, защото
Полянка търсим от зори!
Но де да ни се спре окото?!
Навсякъде гори, гори, гори!
Намерим ли пространство празно,
То от гадини зли гъмжи!
Ту змия се усмихва мазно,
Ту куче грозно зло ръмжи!
Най-после - подходящо място!
Посягам аз към твоите гърди!
Но скрит във храстите, зад брясто
Козел ни гледа лошо и пърди!
Омръзна ми да ходя по гората!
Омръзна ми и овчият ти вид!
Отдавна всички се ебът в леглата!
Да шибаш сред природата е мит!

Румен Леионидов (велик цензор) за книгата и Слабаков:
Слабаков обича неприличните думи. И те го обичат и му служат по-добре, отколкото той на тях. Може би, защото не му отива да служителствува, да прислужва, да бъде слуга дори на собствените си слова. Той знае, което не всеки знае: мръсни думи няма, има мръсни души, има мръснишко подсъзнание, има вулгарен цинизъм. А присмехулникът нито хули, нито умира от смях - той се присмива над съвършенството да си глупак.

неделя, 15 април 2012 г.

Цитати / "Животът може да е чудо" - Ивинела Самуилова

1) Даваше си сметка, че сигурно има хора, които коментират зад гърба й колко е ,,потайна'', но това беше нищо в сравнение с малкия град, където хората като че ли осмисляха и запълваха празнотите в собствения си живот с всевъзможни коментари за битието на другите.

2) Никак не й се удаваше да бъде последователна като личност, затова и не обичаше да й слагат ,,етикети'' или да се определя сама. ,,Добра'', ,,лоша'', ,,улегнала'', ,,авантюристка'', ,,нежна'', ,,груба'', ,,тактична'', ,,вулгарна'', ,,обичаща'', ,,мразеща'', ,,забавна'', ,,досадна''... Ади знаеше, че е всичко това и какво ли още не в някакъв момент, при това - стопроцентово. Чувстваше се точно както го беше изразил един португалски поет - Във всеки ъгъл на душата ми има олтар на различен бог. И когато беше на служба на някой от олтарите, си имаше определено поведение, убеждения, вярвания, чувства, думи, дори жестове, изражения на лицето и пози на тялото. Всяка една от личностите в нея имаше собствен стил и мотивация, често напълно различни от другите й ,,аз''. И всяка една от тези личности явно имаше собствено отношение към живота, защото не можеше да си обясни по друг начин защо един път животът я изпълваше с възторг, друг път й изглеждаше напълно безсмислен, понякога й приличаше на въртележка в лунапарк, друг път беше досадна рутина, беше и приключение и кошмар, и още хиляди други превъплъщения.
Ади си помисли, че всъщност тя е една тълпа от хора, в която има и интелектуалка, и естетка, и селянка, и примерна домакиня, и мръсница, и майка, и организиран човек, и купонджийка... И всички те са събрани в нейната уж една-единствена личност, при това - всяка със собствената си ,,митология'' за живот. И всички тези перонажи я побъркваха с непрекъснатата си борба помежду си, всеки със своите си принципи, желания, стремежи...

3) Той има даваше за пример безбройните антистрес програми, чиято основна идея е да научат хората да релаксират. "Защо вместо това не научим хората как да не се стресират? - риторично питаше Алексей. - Значи, те си се стресират, ние ги релаксираме, те си се стресират, ние ги релаксираме... и така до безкрай - палеше се той. - Всъщност хората вече имат това знание в себе си - разсъждаваше Алексей - и ние просто трябва да му дадем път. Затова трябва да излезем от тази проблем правеща логика, която е забита в главите ни от раждането''.
Много й допадеше и друго, на което акцентираше Алексей, а именно, че за да решат някаква проблемна ситуация, беше най-добре да извадят от нея цялата сериозност.
- Сериозността е нещо много страшно - бе казал веднъж Алексей и ги бе попитал дали са чували израза ,,сериозен като инфаркт''.
- Сериозните хора получават инфаркти - каза сериозно той. - Те принуждават потенциала да им създава пречки не само вътре в тях. Вътрешните пречки започват да пораждат възпрепятстващи събития във външната им реалност. Сериозността е вид отношение към живота, което е много тежко, негъвкаво и ограничаващо, и освен това сериозността е най-сериозната пречка пред проявата на потенциала - беше обяснил Алексей.

4) Никой и нищо не може да те направи щастлив, ако нямаш съответното отношение за щастие вътре в себе си. Външният свят може да добави към вътрешното ти щастие в някаква степен, но не може да те направи от нещастен - щастлив.

5) За да се случи това, първо трябва да му позволиш. А за да му позволиш да се случи, трябва да махнеш сериозността. Толкова на сериозно си го взела това, така си се вкопчила, че си му препречила всички възможности да се появи в живота ти.

6) - Но е добре да прецизираш изискванията си и да ги конкретизираш, както и да използваш само положителни изрази - например не казвай ,,да не пие'', а кажи ,,да е трезвеник''. Има една особеност, че светът като че ли не възприема ,,не''-то.
- Как така? - попита приятелката й.
- Не-оранжева катерица -  каза Ади и попита, както и Алексей беше попитал нея преди: - За какво си помисли?
- За оранжева катерица. - отговори жената.
- Ето за това става на въпрос - както твоят мозък не отчете ,,не''-то и ти показа оранжева катерица, въпреки че тя трябваше да е ,,не-оранжева'', така явно действа този принцип на по-мащабно ниво. Затова, ако неискаш оранжева катерица, трябва да кажеш каква катерица искаш точно в позитивна форма.

7) Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение,
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър както искате,
тенор, сопрано или бас?!
Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чувство.
с квалификация и чар!
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест,
във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш...
Пръдни и ти, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив.
И виж, създали сме в държавата
нов самодеен колектив!

събота, 7 април 2012 г.

Неопитомено


Стопанка бях на вълчата бърлога.


Делях я с още няколко вълчици.

Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.
По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост,
че и до теб - съм с мисълта за нея.
А ти си... на измислен ми изглеждаш.
Какво, че имаш и паспорт, и име.
Боли ме безпощадната ти нежност.
Добър си - и не може да те има.
Отивай си, с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това, че си ме хванал от гората -
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози -
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости -
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш, стискаш зъби или просто
си съвършен дотам, че да обичаш?
Аз не паса трева, такива хора
в живота няма - те са съчинени.
Отивай си преди да изговоря:
Студено ми е. Остани при мене!