неделя, 18 май 2014 г.

Цитати / ''Гняв'' - Стивън Кинг

1) Човек не може да обуздае мислите си, все нещо ще му мине през главата в най-неподходящия момент.

2) Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото-дясно, дясното-ляво, едната половина-смахната, другата-разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе 95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логиката, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи, и е съвсем разбираемо. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпозастреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък, когато собствената ти сестра рече: ,,Ще прескоча за минутка до магазина, батко" и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като ролетка, но побеждава онзи, който твърди че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречнобяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.

3) Когато има мерак, мама може да праска страхотни парчета на пианото, но това се случва доста рядко. Изглежда, че мрази да пише музика, и затова го прави толкова добре.

4) Изводът е, че да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес.

5) Може би това е просто законът на тълпата? Нахвърляй се върху този, който се дели от групата.

6) Да се греши е човешко, ала само боговете прощават.

7) Хората рано или късно намразват тези, към които изпитват отговорност.

8) Цялата насъбрана горчилка избухна. Нещо страшно се надигаше в мен. Направо ужасно. Толкова ми беше гадно, че можех да се изплюя в лицето на Хитлер, без да ми мигне окото.

9) Предполагам, че във всеки от нас има една линия, една много ярка линия, като онази, която разделя осветената от нощтната страна на планетите. Мисля, че се нарича терминатор. Думата е невероятно точна. Защото в един миг горях от напрежение, а в следващия бях студен като краставица.

Facebook page

събота, 17 май 2014 г.

Той и Тя

Кой е този симпатяга? Някой знае ли? За него ще говорим след малко. 
Първо да кажа, че както някои познати ме подсетиха, няма как да не пиша за нещо, което все още държи влага на хейтъри, скептици и като цяло на хората, чиято гледна точка не се простира по-далеч от носовете им, а това гради и голяма част от характера им и отношението към живота. Но това за мен няма значение.
Аз искам да пиша за симпатягата от снимката. Ако още не сте го познали, ще ви помогна с друга снимка:
Сетихте се, нали? Поне повечето от вас. Вярвам (искам да вярвам), че някои се сетиха още от първата снимка. Защото не може да се мрази или обича нещо, за което не знаем нищо.
Аз не гледам Евровизия, никога не е представлявало интерес за мен да следя участници, страни, песни и прочие. Но по телевизията случайно чух за някаква ''брадата лейди'' и хвърлих един поглед. Не видях толкова какво се показва, но чух част от изпълняваната песен и реших да погледна подробностите на компютъра. Чух песента и моментално я добавих в любими.
Погледнах и коментарите под видеото. Мога спокойно да кажа, че толкова глупости накуп не бях чела от доста време. Имаше коментари от сорта на "като искаш да си момиче, поне се обръсни", "докъде стигна света...", "отвратително!!!", "глусно е само да го гледам" и т.н. до безкрай. Никъде не видях някой да е писал за ПЕСЕНТА. Защото нали Евровизия беше за това? Песен? Музика? Текст? Такива неща? Не е модно ревю, не е конкурс за красота, креативност или изобретателност (Кончита пак щеше да спечели, впрочем).
Понеже паралелно с другите си занимания, в момента чета и биографията на Фреди Меркюри, нямаше как да не направя някакво сравнение. Фреди още в съвсем ранна възраст е осъзнал, че един от начините да привлечеш внимание към себе си и да накараш хората да те слушат е да използваш женски образ, женски дрехи и женско поведение пред тях. При него се е получило, въпреки, че и той е минал през много обиди, унижение, отхвърляне и неразбирателство. Но се е получило, а това е най-важното! Той е привлякъл нужното внимание и хората са го ЧУЛИ.
Том, Кончита или който както желае да нарича артиста от снимките, също привлича нужното внимание, но не за да бъде чут/а, а за да бъде оплюван/а и мразен/а.
Ако някой, който НЕ одобрява втората снимка чете това, МОЛЯ да ми пише и да ми обясни ЗАЩО. Защото аз нямам никаква идея с какво това сценично облекло ПРЕЧИ на някой. Не искам да влизам в спор с никой, защото е безмислено и няма да се докаже нищо. Аз, за себе си, съм абсолютно сигурна, че съм права във вижданията си. Мен, честно казано, въобще не ми пука и по никакъв начин не може да повлияе на мнението ми относно песента, изпълнена на Евровизия, а пък и евала за актьорските способности. Да се вкараш в женски образ не е нужно само коса, грим и рокля.
Ако някой наистина реши да ми пише, изказвайки своето мнение, моля да не ми пише неща от рода на: не е прието, не е красиво, гнусно е, мъжът е мъж, жената е жена, няма талант и все глупости от това сорт. Искам да чуя лично мнение, тоест с какво ти пречи на ТЕБ?! Защо не можеш да приемеш този външен вид?!
За тези пък, който като мен, нямат нищо против Том и Кончита и се кефят на присъствието им на голямата сцена, поствам по една песен и от двамата:



Facebook page

неделя, 11 май 2014 г.

Цитати / ,,Сияние'' - Стивън Кинг

1) Никога не си бе представял, че в живота може да има толкова много болка при отсъствието на физическо страдание.

2) А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения  и колебания, от чувства като любов и отговорност. Всеки възможен избор бе съпроводен с известни пречки и понякога той не разбираше защо пречките са пречки. Трудно беше.

3) Но ако един човек се е поправил, не заслужава ли поне малко доверие след време? А щом не го получи, не е ли редно да оправдае несправедливите подозрения? Когато някой баща постоянно обвинява девствената си дъщеря, че спи с всяко момче от квартала, няма ли най-накрая да й омръзне и да реши, че не си струва да е добродетелна при това положение?

4) Кофти свят, мъчен. Не си ли от жилаво тесто, като нищо се разхлопваш, развинтваш и разпадаш още преди да си навършил трийсет.

5) - В състоянието на транс съзнанието на Дани е подчинено. Конците дърпат фигурата, изникнала от подсъзнанието. Затова Дани хваща с ръце собствената си шия и...
- Стига, стига - прекъсна го тя. - Стана ми ясно. Това дори ми се струва по-страшно, отколкото присъствието на непознат в хотела, който се прокрадва по коридорите. От чуждия човек можеш да избягаш. Но от себе си не можеш.

6) Знаеше, че Дани е насъбрал много сълзи и ще ги пролива неведнъж, но за негово щастие беше достатъчно малък още, за да може да го прави. Защото сдържаните сълзи са най-парещи и горчиви.

Facebook page

понеделник, 5 май 2014 г.

Николай Бареков в село Мадан

Не обичам да пиша на такива теми, най-малкото защото не са нещо, което ме интересува и от което разбирам.
Но една статия (ЦЪК) провокира желанието ми да изпиша мнението си, пък ако никой не го прочете - здраве да е.
Става въпрос за хората от северозападната част на България. За никого не е тайна, че това е беден край, има висока безработица и като цяла нивото на нищо от северозапада не съвпада с това във всички останали градове в България. За европейски стандарти дори ще е смехотворно и абсурдно да се говори.
Искам преди всичко да отбележа, че нямам абсолютно нищо против Николай Бареков!!! Евала му за хитростта да се застъпи за северозапада. Умно е, че започва от най-бедните и търсещи упора хора. В северозапада хората имат нужда от надежда и от усещането, че някой прави нещо за тях, било то нещо съвсем малко и реално погледнато - незначително.
Николай Бареков създава впечатление на различен, именно с това, че прави неща, които другите не правят, има идеи, които останалите не могат да развият и се интересува от край, който е забравен от останалите. Но ако иска безрезервната подкрепа на всички хора, нека се придържа към образа, който се опитва да изгради. Защото точно горепосочената статия имам чувството, че е писана от човек, който дори не е бил на събитието.
Аз, като човек, който е запален раликрос фен и почти не пропуска състезание, но не се натрапва, а само наблюдава, държа да кажа каква беше реалната обстановка в село Мадан.
Нямаше как да не забележа още първия ден от първи кръг на тазгодишните състезания, че някои от колите са така натрапчиво облепени със стикери на "България без цензура" (впрочем, името на кампанията също ме провокира да напиша това). Няма да се впускам в ненужни подробности, просто ще кажа, че не просто случайни автомобили бяха със стикери.
А да бъда още по-честна, изречението "Няколко хиляди посрещнаха Бареков в село Мадан" ме провокира да обмисля какво искам да кажа и защо на всеослушание. Бих се обърнала лично към автора на статията, за да му кажа, че толкова хора не се събират по раликрос състезанията в този район на страната, защото голяма част въпреки желанието си, не мога да си го позволят. Около цялата писта може и да имаше хиляда+ души, повечето от които дори не знаеха за присъствието на Бареков, но неговото посрещане беше може би от 10 до 20 човека, като 20 ми се струва прекалено голямо число в случая. Пристигна точно за края на двудневното състезание и буквално успя да хване последните обиколки на пистата, именно когато е направена и една от снимките в сайта му. През останалото време от престоя му, Бареков стоеше предимно под чадърите на близкия фургон със закуски, безалкохолно и бира. Идването му беше именно за награждаването, както е написано и в статията. Не съдя никого, но ако аз лично спонсорирах и участвах в организацията на автомобилно състезание, щях да се поинтересувам от участниците във въпросното състезание. Нямаше да ходя с куп камери около себе си и да стоя на сянка /при липса на слънце/. Най-малкото щях да обиколя поне пистата, за да се запозная с хората, за които давам средства и отделям част от времето си. Щях да видя колко им струва това, че са там, какво им коства да не пропускат състезание, колко струват усмивките по лицата им, колко струват и намръщените и разочаровани погледи. Не става въпрос само за пари, защото те не са определящ фактор. Става въпрос за нерви, време, желание, надежда за по-добро развитие в бъдещето... Победителите всички ги знаем, но какво става с пилотите, които дори не успяха да завършат състезанието? Какво става с тези, които на следващия кръг дори няма да могат да участват? Какво става с хората, които няма да видим на записа от камерите, съпътстващи Николай Бареков? От моя гледна точка, този спорт от хоби, удоволствие и развлечение, се е превърнал в бизнес, реклама и доза политика.
Може би написаното до тук звучи негативно и некомпетентно, но на мен ми е болно, че всичко хубаво се прави само за пред камерите. Болно ми е, че дори в интернет, където абсолютно всеки може да пише, пак излизат само нещата, които ще са показани от камерите. Болно ми е, че част от състезателите не се забавляват на пистата, а водят война в и извън нея.
Като цяло, болно ми е, че на хората им трябва наистина малко, за да бъдат подведени, купени и то без дори да го осъзнават. Болно ми е, че никой не се интересува истински от тази част от страната и никой не иска да помогне, ако няма облаги за него самия.
Болно ми е от всички несправедливости, с които сме свикнали да живеем. Болно ми е за всичко. Абсолютно всичко.
Звуча и пиша разхвърляно и непоследователно, но основното е, че едно нещо, което се прави с положителна цел, излиза просто като продукт за пред обществото, комерсиални настроения и лъжи. Болно ми е, че хората приемат тези неща за нормални. Аз не ги възприемам така, не искам да бъдат такива... Но в крайна сметка, моят глас е глас в пустиня.

ПП: Искам отново да повторя, че нямам нищо против и не тая негативни чувства към Николай Бареков. Има моята морална подкрепа, въпреки всичко.

Facebook page