четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Цитати / ,,От самоуважението до егоизма'' - Хорхе Букай

1) - Радвам се, че ми казваш колко е трудно.
- Защо?
- Защото да кажеш, че е трудно, означава да признаеш, че е възможно, а това според мен е напредък. Коментарите, които навремето чувах за теориите си, варираха между ,,невъзможно'' до ,,нереално''... Ти казваш ,,трудно'' и това ми харесва! В края на краищата какво лошо има в това, че е трудно? Може би е по-лесно да вървим по пътеката, по която вървят всичко, и да изпълняваме безропотно онова, което ни повтарят, но те уверявам, че това неминуемо слага прът в колелото на развитието ни.

2) Нещо повече - сигурен съм, че в много аспекти от живота си проявявам немалко глупост. И ако е така, какъв е проблемът? Трябва ли винаги да съм подреден, организиран, работлив? Винаги ли трябва да имам правилния отговор и да правя онова, което е необходимо? Отговорът е не - в някои отношения съм пълен идиот! Ако трябва да съм искрен с теб, отдавна не ме притеснява да го призная. Това е така, защото самоуважението ми е напълно здравословно: не се срамувам да осъзная, че има аспекти, в които притежавам известни способности, както и не се срамувам от мисълта, че някои други аспекти уменията ми са доста посредствени. В това кътче живеят всичките ми неспособности и всичките ми неумения - както моите, така и тези на другите. Защото, независимо дали ни харесва или не, по някакъв начин всички сме неспособни в нещо.

3) Когато се озовеш в задънена улица, не бъди идиот, а излез, откъдето си влязъл.

4) Убеждението, че можем да оценим себе си единствено въз основа на постиженията си, е придобито по вторичен начин и е насърчавано от съвременната консуматорска култура. За съжаление това убеждение води то утвърждението на невярната идея, че можем да се чувстваме ценни само ако сме показали, че сме спазили някои социални критерии, които в по-голямата си част са свързани с материалните притежания. Това не е свобода, а това обратното.

5) Някои хора мислят, че ако човек изпитва прекомерна обич към себе си, не му остава място да обича другите. Колкото и да е разпространена, тази идея искрено ме забавлява със своята абсурдност. Тя се основава на предположението, че възможността да обичаме е ограничена, все едно за нея съществува някакво количествено измерение,

6) Едно е да видя пукнатина в стената и да си помисля: ,,Ами сега, ако падне?", без дори да има такава опасност, друго е да видя стена и да започна да мисля, че може да е напукана, и трето - да не мога да влизам в затворени пространства от страх, че стените ще се срутят върху мен.

7) Никой не може да остане изложен на опасност прекалено дълго, ако не заглуши емоционалната си реакция.

8) Човек не заръчва: ,,Внимавай'', защото мисли, че така ще защити другия, нито го казва с идеята, че другият ще внимава, защото е получил предупреждение (никой не си го мисли сериозно). На никого не му хрумва, че тези предупреждения преди излитането на самолета ще обусловят поведението на другия - те са продиктувани единствено от желанието да контролираме собствените си страхове. Причината почти никога не се крие в любовта към другия.

9) Вярно е, че тялото ни започва да старее на 25 или 26-годишна възраст. Няма значение дали го забелязваме тогава или по-късно - все някога ще го забележим. Съвсем различно обаче е положението с емоциите и духа ни. Защо е така ли? Защото при тях не съществува граница на растежа.

10) Един будистки монах и ученикът му се разхождали покрай брега на малка река. По едно време учителят казал:
- Погледни рибите в реката. Обърни внимание колко са спокойни и как се наслаждават на свободата си и на чистата вода.
Ученикът, който бил постъпил при монаха за обучение предо доста време, за първи път се осмелил да възрази.
- Учителю - казал той, -ти не си риба. Как можеш да знаеш длаи рибите се наслаждават и дали са спокойни?
Монахът го погледнал изненадано и отговорил:
- Ти не си аз. Как можеш да знаеш дали аз знам, или не знам какво чувстват рибите?

11) Следователно вината не се появява от това, че се идентифицираме със страданието на другия. Когато се чувстваме виновни, ние се идентифицираме с въображаемо обвинение на онзи, който страда, дори той никога да не ни обвини.

12) - Все пак, Хорхе, невинаги те карат да изпитваш неприятни неща... Има хора, които те правят щастлив...
- Тези са най-опасните.

13) Всеки от нас е изцяло отговорен за всичко, което прави, както и за всичко, което не прави. Отговорни сме за нещата, които казваме, и за онези, които премълчаваме.
Ние обаче не сме отговорни за онова, което другият чувства или прави. Нека се върнем на примера, който споменахме по-рано. Не мога да поема отговорност за това, че ти се чувстваш зле заради нещата, които казвам. Моите действия не те задължават, нито те обуславят. Те не упражняват натиск или насилие върху теб ако се чувстваш неудобно, това си е твоя работа. Ти си се почувствала зле, някой друг се е зарадвал, на трети му е все едно, а на четвъртия му се е сторило забавно...
Аз не съм отговорен за това. Моята отговорност е ограничена до собствените ми действия.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Цитати / ,,Не пипай тази книга'' - Ян ван Хелсинг

1) Всъщност именно представите за света, които са ни внушени като деца, са напълно неправдоподобни, несериозни, неразбираеми и научно недоказуеми. Ако Исус днес седеше пред нас и твърдеше за себе си това, което е написано за него в Новия завет, много от нас щяха да му се подиграват и биха го пратили на майната му, не съм ли прав?

2) В нашата книга се говори за тайни. Твърдя, че има известни познания, които се крият от обществото - както от ,,лошите'', така и от ,,добрите''. Едните се въздържат, за да не застрашат целите и стремежите си за световно управление. Другите мълчат, за да не влошават положението още повече, защото всяко нещо има своето време - дори и срещата с информацията.

3) Само казвам, че всичко в живота има и обратна страна. Понякога е важно да се вземе решение, което макар да предлага предимство за повечето хора, би могло да унищожи тези, които продължават да са свързани със старите технологии, в случай че не променят мисленето и действията си.
Подобна беше ситуацията, когато се появиха компютрите. Те улесниха живота ни, същевременно ликвидираха и много професии и в бъдеще ще направят още повече хора безработни. Но бихте ли се отказали от компютъра си?
Това е законът на противоречието.
С тези примери искам само да Ви накарам да осъзнаете, че какъвто и път да изберем, по който и път да вървим, винаги ще има хора, които ще нараняваме и на които ще навреждаме, независимо колко идеалистични и безобидни са намеренията ни.

4) Накратко можем да обобщим, че атлантическото знание казва едно: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец - да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца!
Това всъщност е най-важното изречение в цялата книга, на което ще се върнем по-късно. Помислете още веднъж: Ние не сме само част от Творението, ние сме част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами!!!
Тоест: духът владее материята!

5) Ето защо всеки може да спаси само себе си. Никой не може да промени ,,света''. Ако променим нас самите, ще променим ,,света'', имам предвид като колектив. Всеки може - за добро или зло - да направи нещо лично за себе си и ще отговаря пред себе си и пред нашия Създател за него.
Всеки сам трябва да извърви пътя на хаоса (гр. бездуховно безредие). Ние създаваме обстоятелствата около нас (както и хаоса), и единствено ние можем отново да върнем всичко на мястото му - чрез познание, самопреодоляване и действие.
Кое винаги ни отклонява от пътя ни?
Илюзиите и завистта. Можем да се оправдаваме, че те са дело на противника на човешкия род ,,Луцифер'' (или както там го наричат), но именно той е подправката в живота. Ако не съществуваше подстрекател, който да ни показва тъмната страна в нас и да се взира в нашия мрак като Носител-на-светлина, да ни осветява и да ни накара да осъзнаем коео ще е в безпорядък и какво още не е дозавършено, никога нямаше да познаваме нашите слаби места.

6) По вечния закон няма светлина без сянка, красиво без грозно и бяло без черно. Абсолютът може да съществува единствено в образа на две божества: тъмнината служи за фон на светлината...

7) Който търси, намира! Но повечето хора не искат изобщо да търсят. Ето затова ние не ги различаваме от животните, защото те също нищо не търсят. Ясно? Този, който не използва ума си и не се бори за свободата си, не усеща липсата й.
Знанието е пред очите ни! То е навсякъде. Който не иска да види, не вижда нищо.

8) Светът около нас ще предлага винаги това, което сами излъчваме. Ако лъжем, ще бъдем лъгани. Ако ни е страх, ще се конфронтираме със страховете си. Ако резонираме с любовта, ще я привлечем към себе си. Ако живеем с радост, винаги ще намираме нещо, за което да се радваме. Това се нарича качество на резонанса. Ако изменим светогледа си, светът около нас като огледало ще ни покаже промяната.

9) Колкото по-развита е една душа, толкова по-голяма е отговорността и съответно необходимостта да служи, да помага на другите и да подкрепя слабите.

10) Да си представим един магнит. В зависимост от силата си той ще привлича определан игла от дадено разстояние. Ако пренесем магнита в Холандия, Гърция, Хаваите или Южна Америка, действието му ще е същото.
Ако го преведем, означава, че независимо къде се намира, ние носим със себе си същата аура, т.е. нашето енергийно поле, с всички наши страхове, надежди, програми и модели. Ако вкъщи привличаме пари или гняв, в Тайланд нещата ще стоят по същия начин, защото и там ще сме същите. Ако обаче променим модела си, т.е. държанието си, нашето резонансно поле ще се измени и ние ще привлечем в живота си други хора и други теми.

11) Откривателят на електричеството също не си е представял, че на електрическия стол ще бъдат убивани хора...

12) Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,
Внимавай за думите си, защото те ще станат действия,
Внимавай за действията си, защото те ще станат навици,
Внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,
Внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.

13) Бъдещето е постоянно променящ се модел, податлив на мисълта, чувствата и действията на хората. То не е някаква произволна и непроменима съдба, планирана от някакъв мъжки Бог, нашето бъдеще е действие на причините, които днес залагаме!

14) Непоколебимата вяра е предпоставката за успех. Трябва да го знаем. Всяко раздвоение има унищожителни последици.

15) С удоволствие искаме да сме като някого, който е успял да постигне целта си. Това означава, че щом той е успял да я постигне, можеш и ти. Не е нужно да преследваш някого или да повтаряш нечии действия, а да създадеш и да манифестираш собствената си съдба.

16) Всичко, което днес притежаваме - машини, жилища, дрехи, дори тази книга - първоначално са били мисъл, която след това е преведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека - без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.

17) Ако успеем ясно да кажем какво искаме да имаме в този живот, каква е целта ни, тя може и да се изпълни. Ако нямаме точна, ясно дефинирана цел, нищо ясно няма да се случи. Или ще добием яснота едва когато започнем да страдаме.

18) Днес всичко е възможно. Можете да превърнете всяка дарба в професия. Осмелете се! Най-малкото опитайте. Ако нещата тръгнат наопаки, ще продължите със старото, но поне ще знаете: аз опитах, не седях със скръстени ръце. Възможно е, все пак, да постигнете и пълен успех...
,,Нищо не е добро, ако човек не го направи.''

19) Не се ли страхуваме всички ние от нещо или някого? И то най-често необосновато? Страхът, и това трябва да го знаем, е най-силното средство за манипулация - както телесна, така и духовна. Чрез него хората могат най-добре да бъдат контролирани и управлявани (глевни богове, безработица, данъци, крах на борсата, самота и още стотици, най-вече интимни страхове).

20) Условията ни на живот са огледало на отношенията ни към живота. Ако аз съм вътрешно чист, такива ще са жилището, колата и къщата ми! Всяко богатство и всеки успех се базират на добри идеи, родили се в нас, които от своя страна, се нуждаят от решителност и смелост, за да бъдат приведени в действие.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

събота, 1 февруари 2014 г.

Цитати / ,,Всичко е съдбовно'' - Стивън Кинг

1) Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето.

2) На Флечър му хрумна, че в крайна сметка главорезите и патриотите с различават само по едно - като видят смъртта си да изплува в очите ти като прилив, патриотите ти държат речи; главорезите пък ти предоставят номера на банковата сметка в Швейцария и ти предлагат да те включат в Интернет.

3) Лудостта е трудно дефинируемо понятие.

4) - Не наричай хубост онуй, що не си видял докрай.

5) Макар и добра сестра и голяма хубавица, никак не я биваше да лъже. Роланд се зарадва. Добри лъжци се срещат често. Честността обаче струва скъпо.

6) - Ах, тез момчета! Все търсят да оправдаят слабостта си с женски интриги. Как ви е страх от нас, дълбоко в момчешките си сърчица направо умирате от ужас!

7) Човек и без друго не знае откъде се взема храната в супермаркета - реално погледнато, наистина не знае. Искам да кажа, ние си мислим, че всичко й е наред само защото е опакована в найлон или метална консерва, ,,двойно запечатана, гаранция за вашата сигурност'', но кой знае кой я е пипал с мръсни ръце, преди да я пъхнат в опаковката и да я запечатат двойно, или пък е кихал със сополивия си нов върху нея, може дори да си е обърсал и задника. Не че искам да ставам вулгарен, но не е ли така? Светът е пълен с чудаци и много от тях хич не са стока.

8) Има два вида страх, поне аз така смятам. Единият е измислен, като по филмите, а другият - истински. Имам чувството, че през по-голяма част от живота си сме подвластни на измисления страх. Примерно, докато чакаме да излязат резултатите от кръвна проба или когато се прибираме от библиотеката по тъмно и си мислим за злодеите, които дебнат в храстите.

9) За пръв път си дадох сметка колко ми е било гадно. Случва се понякога човек да не усети, че страда, защото... де да знам защо, защото терзанията така са го погълнали, че дори не забелязва, че се терзае.

10) - Това е даденост. В нашата организация има хора, които смятат, че това, което притежаваш... и които умееш... е нещо като талант или дарба, дори ако щеш увреждане, но не са прави. Талантът и дарбата произлизат от даденостите. Дадеността е общото, а талантът и дарбата - частното.

11) Всеки може да обели ябълката, но само истинският мъж може да изяде кората.

12) Съвършената параноя е съвършена предпазливост.

13) Мога ли да бъда винен, че правя онова, което ми придава завършеност, цялостен облик?

14) Не искаше и да чуе за бебе. ,,Притрябвало ми е някакво плешиво маймунче'' - казваше.

15) Счупената лъжица може да стане на вилица.
Нали разбираш, вилицата има зъбци, които са разделени, както ние с теб трябва да се разделим, ала същевременно те са прикрепени към една и съща дръжка. Същото се отнася и за нас. И двамата сме човешки същества, Ел Ти, които са способни на взаимна обич и уважение.

16) Котките са съвсем различни. Котката не се унижава да си изпроси нещо даже когато много й се иска. Котката е неспособна да лицемери. Ако повечето проповедници поне мъничко приличаха на котките, тази страна щеше да се върне към религията. Ако котката те харесва, ще го разбереш. Ако ли не, също ще разбереш.

17) Ако кучето и котката в дома ти се разбират по-добре отколкото вие с жена ти, очаквай някоя вечер, като се прибираш от работа да намериш писмо за сбогом, прикрепено на вратата на хладилника.

18) Дори, когато действаме, подтиквани от най-благородни подбуди, последната брънка от веригата прекалено често е обагрена с нечия кръв.

19) Щом има обикновени чудеса, значи съществуват и обикновени призраци. Човек го проумява едва когато понатрупа някоя и друга годинка и помъдрее.

20) Пък и не само любовта крепи връзката между двама души. Тайните също, както и цената, която плащаш, за да не излязат наяве.

21) Най-гениалният фокус, изпълняван от човешкото съзнание, е възприемането на вечността, битуваща там, където винаги си очаквал да се преселиш.

22) Не зная защо истеричният смях е по-страшен от безутешното ридание, но това е факт.

Фейсбук страница:
https://www.facebook.com/dkcaramella