- Защо?
- Защото да кажеш, че е трудно, означава да признаеш, че е възможно, а това според мен е напредък. Коментарите, които навремето чувах за теориите си, варираха между ,,невъзможно'' до ,,нереално''... Ти казваш ,,трудно'' и това ми харесва! В края на краищата какво лошо има в това, че е трудно? Може би е по-лесно да вървим по пътеката, по която вървят всичко, и да изпълняваме безропотно онова, което ни повтарят, но те уверявам, че това неминуемо слага прът в колелото на развитието ни.
2) Нещо повече - сигурен съм, че в много аспекти от живота си проявявам немалко глупост. И ако е така, какъв е проблемът? Трябва ли винаги да съм подреден, организиран, работлив? Винаги ли трябва да имам правилния отговор и да правя онова, което е необходимо? Отговорът е не - в някои отношения съм пълен идиот! Ако трябва да съм искрен с теб, отдавна не ме притеснява да го призная. Това е така, защото самоуважението ми е напълно здравословно: не се срамувам да осъзная, че има аспекти, в които притежавам известни способности, както и не се срамувам от мисълта, че някои други аспекти уменията ми са доста посредствени. В това кътче живеят всичките ми неспособности и всичките ми неумения - както моите, така и тези на другите. Защото, независимо дали ни харесва или не, по някакъв начин всички сме неспособни в нещо.
3) Когато се озовеш в задънена улица, не бъди идиот, а излез, откъдето си влязъл.
4) Убеждението, че можем да оценим себе си единствено въз основа на постиженията си, е придобито по вторичен начин и е насърчавано от съвременната консуматорска култура. За съжаление това убеждение води то утвърждението на невярната идея, че можем да се чувстваме ценни само ако сме показали, че сме спазили някои социални критерии, които в по-голямата си част са свързани с материалните притежания. Това не е свобода, а това обратното.
5) Някои хора мислят, че ако човек изпитва прекомерна обич към себе си, не му остава място да обича другите. Колкото и да е разпространена, тази идея искрено ме забавлява със своята абсурдност. Тя се основава на предположението, че възможността да обичаме е ограничена, все едно за нея съществува някакво количествено измерение,
6) Едно е да видя пукнатина в стената и да си помисля: ,,Ами сега, ако падне?", без дори да има такава опасност, друго е да видя стена и да започна да мисля, че може да е напукана, и трето - да не мога да влизам в затворени пространства от страх, че стените ще се срутят върху мен.
7) Никой не може да остане изложен на опасност прекалено дълго, ако не заглуши емоционалната си реакция.
8) Човек не заръчва: ,,Внимавай'', защото мисли, че така ще защити другия, нито го казва с идеята, че другият ще внимава, защото е получил предупреждение (никой не си го мисли сериозно). На никого не му хрумва, че тези предупреждения преди излитането на самолета ще обусловят поведението на другия - те са продиктувани единствено от желанието да контролираме собствените си страхове. Причината почти никога не се крие в любовта към другия.
9) Вярно е, че тялото ни започва да старее на 25 или 26-годишна възраст. Няма значение дали го забелязваме тогава или по-късно - все някога ще го забележим. Съвсем различно обаче е положението с емоциите и духа ни. Защо е така ли? Защото при тях не съществува граница на растежа.
10) Един будистки монах и ученикът му се разхождали покрай брега на малка река. По едно време учителят казал:
- Погледни рибите в реката. Обърни внимание колко са спокойни и как се наслаждават на свободата си и на чистата вода.
Ученикът, който бил постъпил при монаха за обучение предо доста време, за първи път се осмелил да възрази.
- Учителю - казал той, -ти не си риба. Как можеш да знаеш длаи рибите се наслаждават и дали са спокойни?
Монахът го погледнал изненадано и отговорил:
- Ти не си аз. Как можеш да знаеш дали аз знам, или не знам какво чувстват рибите?
11) Следователно вината не се появява от това, че се идентифицираме със страданието на другия. Когато се чувстваме виновни, ние се идентифицираме с въображаемо обвинение на онзи, който страда, дори той никога да не ни обвини.
12) - Все пак, Хорхе, невинаги те карат да изпитваш неприятни неща... Има хора, които те правят щастлив...
- Тези са най-опасните.
13) Всеки от нас е изцяло отговорен за всичко, което прави, както и за всичко, което не прави. Отговорни сме за нещата, които казваме, и за онези, които премълчаваме.
Ние обаче не сме отговорни за онова, което другият чувства или прави. Нека се върнем на примера, който споменахме по-рано. Не мога да поема отговорност за това, че ти се чувстваш зле заради нещата, които казвам. Моите действия не те задължават, нито те обуславят. Те не упражняват натиск или насилие върху теб ако се чувстваш неудобно, това си е твоя работа. Ти си се почувствала зле, някой друг се е зарадвал, на трети му е все едно, а на четвъртия му се е сторило забавно...
Аз не съм отговорен за това. Моята отговорност е ограничена до собствените ми действия.
Фейсбук страница:
https://www.facebook.com/dkcaramella
Няма коментари:
Публикуване на коментар