сряда, 25 януари 2012 г.

Във колко прегръдки сме били
на всякакви мъже…
И колко устни сме целували?
Какви ли не…

И колко пъти сме изричали “Обичам те! ”
На кой ли не…
Колко мъже “ Единствен”сме наричали!
Защо пък не?

Със колко сме си мислели, че сме щастливи?
Едва ли не…
И колко обещания сме чували, лъжливи…
Помниш ли, въобще?

Дали ще знаем кой е следващият “истински”?
Поне…
Ще срещнем ли изобщо “Мъж на живота си”?
Или пък не…

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Цитати / "Марианската падина" - Стив Олтън

1) Quot homines, tot sententiae.
Колкото са хората, толкова са и мненията.

2) - От какво се страхува човек? Бедност, критика, болести, загуба на любим, остаряване и, разбира се, да не забравяме крайния страх - смъртта. Без страха нямаше да се нуждаем от религия или от войни. Страхът е най-силната мотивация, нали? Ако човек не изпитва страх, нямаше да се развием като вид.
- А ти не се ли страхуваш?
Бенедикт поклати глава.
- Овладях страха си, но той никога няма да ме напусне. Смелост и разбиране - това е ключът. Страхът е само тъмната страна на мисълта и съществува единствено в съзнанието. Ние го създаваме и само ние можем да го унищожим. Но тък като не овладяват страха си, повечето хора живеят в хватката му.

3) - Решения? Дай ми постолет и ще му пръсна черепа. Харесва ли ти това като решение?
- И да прекараш остатъка от живота си в затвора? Не. Сергей не е истинският ти враг, Тери, а страхът. Той подронва волята ти, намалява силите ти и демобилизира отбраната ти. За да го контролираш, първо трябва да го разбереш, да опознаеш особеностите му и да разкриеш слабото му място.
- Не разбирам.
Бенедикт хвана ръката й и изтри потта от дланта й с палеца си.
- Страхът поражда стрес, който на свой ред предизвиква поредица физиологични промени. Сърдечният ритъм и дишането се ускоряват, увеличава се притокът на кислород и се изпомпва повече кръв в мускулите. Кръвната захар се повишава, както и енергията. Зениците се разширяват, изостряйки зрението, а потокът от невротрансмисионни секрети се увеличава, за да се подобри скоростта на реакциите. Природата е презназначила тези физиологични промени, за да може примитивният човек да оцелее в джунглата и да отвръща на удара, когато го предизвикат. Но еволюцията на нашия вид се е състояла едва когато сме се научили да разсъждаваме. Предизвикателствата пред съвременния човек са по-скоро емоционални, отколкото физически. Когато срещне препятствия, обществото ни от слабаци предпочита да избяга, а не да се бори. Вместо да се съсредоточим върху решенията, съвременният човек предпочита да избяга от реалността и битката е изгубена преди да е започнала. Бягството се превръща в страх. Наркотиците и алкохолът потискат физиологичните промени, породени от страха, но в същото време притъпяват мисловния процес. Предавайки се на страховете си, ние се лишаваме от единственото оръжие, което може да ни даведе до победата - процесът, необходим за взимането на решения и измъкнал нашия вид от джунглата. Истинската битка е тук, в ума.

петък, 6 януари 2012 г.

Цитати / "Брулени хълмове" - Емили Бронте

1. Един разумен човек би трябвало да може сам да си прави компания.

2. Гордите хора сами си докарват мъки и неприятности.

3. Имаш ли добро сърце, ще имаш и хубаво лице. И най-хубавото лице ще стане повече от грозно, ако сърцето е лошо.

4. Благите и благодушни хора имат още по-голямо основание да бъдат себични от хората с властна природа.

5. Честните хора не крият делата си.

6. Тиранинът тъпче робите си и те не се надигат срещу него, а тъпчат ония, които стоят под тях.

7. Всеки спомен от мъртъвци е скъп, стига да сме държали за тях приживе.

8. Коварството и насилието са нож с две остриета. Те нараняват по-тежко онези, които прибягват до тяхната помощ, отколкото самите им неприятел

Цитати / Тайните дневници на Елена Чаушеску


1. Най-трудно беше да се фиксират електродите върху краката на мухата. След това всичко стана ясно. Аз извиках: "Скочи!", а Шимиеску включи тока. И ето че мухата скочи! След това отрязахме наполовина краката й, преди да повторим същата операция. Мухата отказа да се подчини. Аз и Шимиеску направихме извода, че когато се отрежат краката на една муха, тя оглушава.

° записка номер 6: Йон Шимиеску (1912-1987) - бивш сътрудник-лаборант, назначен за президент на Института по химия през 1969г. Изпаднал в немилост пред 1986, умира през следващата година прегазен, когато пресича Булеварда на републиката в Букурещ.
---
2. Облякохме четирима унгарци в мечи кожи, които взехме от реквизита на Националния театър. След това ги пуснахме в резервата. Френският президент уби трима и само рани четвъртия, когото се наложи да довършиме, за да не проговори.

° записка номер 28: Емил Фоку (1965-1988) - поет, син на член на Политбюро на РКП, емигрирал в САЩ през 1987. Умира премазан, пресичайки улица в Хюстън, Тексас.
° записка номер 32: Илие Кравена (1910-1985) - министър на финансите. Самоубива се, като се хвърля под един камион.
° записка номер 33: Овид Палотинеску (1921-1989) - личен лекар на двойката (Елена и Ник). Той се опитал да избяга с хеликоптер през декември 1989. Елена го е блъснала с крак от деветия етаж. Никой не е могъл (не е искал) да му окаже лекарска помощ.
---
3. Цяла сутрин обикалях жертвите. Един нямаше ръце. Аз му казах: "Бъди доволен, че ти е останала главата, Другарю!"

° записка номер 46: Лина Пиестоку беше прегазена на 12 май 1977 на една улица в Букурещ.
---
4. Току-що прочетох една чудесна книга, при това немска, в превод на руски. Тя се нарича "Моята борба" и е бъкана с доста хитри идеи, например идеята да се изчисти една здрава нация от чуждите тела, които я заразяват, точно какъвто е случаят у нас.
---
5. Ще накарам да препарират двата жирафа от зоологическата градина. Бихме могли да ги превърнел в стълбове за фенери в нашата градина в Снагов - да ни светят, като си пием кафето вечер.
---
6. Той беше изкривил една лъжица от алпака, но се държа коректно и за да се извини, ни подари една яхта.
---
7. Ако се отреже главата на патица, тя продължава да върви. Шимиеску ми демонстрира това. Каква енергия! Чудесно е! В това виждам символа на Новия Човек.
Това, което е валидно за патицата, не важи за средно развит унгарец. Би трябвало да се рискува с опит върху потомствен румънец, но Ник се въздържа. Дори в името на науката! Ще успея да го убедя!
---
8. За да се убият микробите, които плуват във водата, тя се кипва. За лечението на болен от хрема дали да не постъпим по същия начин?
Избрахме малко сираче с хрема. Заведохме го в голямата кухня, за да реализираме експеримента. Час по-късно детето е здраво, но сварено.
---
9. Където и да се скрие, ще го преследваме до дупка, ще му отрежем ушите, ще го накараме да си изяде отрязания език, ще му забия в задника шишовете ми за плетене.
---
10. Научих, че Трухильо говори на коня си. Аз говоря на моите кучета, вярно е, но това не е същото. Аз им говоря научно.

° записка номер 156: Преводачът Виргил Асимилеску потъва на следващия ден (след като Елен е казала, че той е кретен), карайки водно колело посред залива на вила Нептун.
---
11. Гледам се в огледалото с отворена уста. Преброявам си зъбите. Те са здраво вкоренени с красив тъмножълт цвят.
---
12. Ник не спи достатъчно. Мята се в леглото. Той не може да заспи, ако поне два-три часа на ден не слуша записи на аплодисменти.
---
13. Валентин иска да ни представи неговата гъска, която е бременна. Дали пък да не накарам да я удавят в Черно море? Тоя глупак Генералу намира идеята за чудесна. Добре, тогава той ще се заеме с нея.
---
записка номер 172: Мариус Бастону (1928-1983), командащ военните части в Трансилвания е бил прегазен от танк.
---
14. Очният лекар ми каза, че имам нужда от очила. Казах му, че е дребен буржоазен интелигент.
записка 182: Павел Регали, унгарец по произход, е бил прегазен на следния ден от камион на излизане от кабинета си в Букурещ.
---
15. За петнадесети път гледам цирковия фестивал на моето видео. Не мога да разбера какво е толкво изключителното в номера на илюзиониста. Той сряза с триона на две една балерина. И какво от това? В кабинета на Секуритате това се прави всеки ден.

° записка номер 203: Влад Негрита (1919-1984), генерал от Секуритате, силното му влечение към концентрати проваля кариерата му. След това проваля три операции за дезинформация на чуждестранни журналисти. Той е бил прегазен от военен джип и превърнат в каша.
---
16. Един от лудите грабна бомбата пръв и понечи да я запрати по мерцедеса. Цял късмет е, че тя експлодира в ръката му!
---
17. Тор + Бетон = Зеленчуци.
Контролирани зеленчуци.
---
18. Ако живееш в комфорт, загубваш чувството за борба.
---
19. Австралия. Много голяма. Много пустинна също. Поисках си едно кенгуру. Препарирано, от него може да стане чудесна закачалка за чадъри във фоайето на вилата ни в Снагов. Или пък в джоба на кенгуруто бих могла да подредя разни дреболии.

Закон за котешката инерция
- Всяка котка се намира в покой, докато външна сила не я извади от него - например звук от отворена консерва с котешка храна или цвърчаща мишка.

Закон за котешкото движение
- Всяка котка се движи по права линия, докато няма наистина добра причина да се отклони.

Закон за котешкия магнетизъм
- Колко е по-тъмна една дреха толкова по-светли котешки косми ще се залепят за нея (и обратното).

Закон за котешката термодинамика
- Топлината се движи от по-топло към по-студено тяло, с изключение котките, когато цялата топлина е за котката.

Закон за котешкото разтягане
- Котката се протяга правопропорционално на току-що свършилата дрямка.

Закон за котешкия сън
- Котката спи с човек, всеки път, когато е възможно, в положение което е точно толкова неудобно за човека, колкото е удобно за котката.

Закон за котешкото препречване
- Котката лежи в такова положение и по такъв начин на пода, че да пречи на възможно най-голям брой хора.

Закон за котешката скорост
- Скоростта на котката има потенциала да достигне до нужната за бяство при вида на котешко хапче.

Закон за котешкия интерес
- Нивото на котешки интерес варира обратнопропорционално на усилията, които човек полага.

Закон за изместването на течности
- Котка поставена в мляко ще измести течност равна на собствения си обем, минус количеството на изпитото мляко.

Закон за котешкото приземяване
- Котката се приземява винаги на възможно най-мекото място, най-често точно по средата на нищо неподозиращ, почиващ си човек.

Закон за подновяването на мебелите
- Котката дере мебели правопропорционално на стойността им.

Закон за котешката вместимост
- Котката ще погълне теглото си в мляко, на квадрат....просто за ти покаже, че МОЖЕ.

Закон за съдържанието на торбите
- Всички торби и опаковки в дадена стая трябва да бъдат обитавани от котка във възможно най-близката наносекунда.

Закон за котешкия комфорт
- Котката моментално открива и завладява най-удобното и топло място във всяка дадена стая.

Закон за скоростта на светлината
- Включете електрическото одеяло и котката ще се озове върху него със скоростта на светлината.

Закон за котешкото наблюдение
- Ако котка наблюдава достатъчно дълго и достатъчно втренчено хладилника то рано или късно някой ще го отвори и ще и даде нещо за хапване.

Закон за котешкото съпротивление
- Съпротивата на дадена котка да направи нещо е пропорционална на желанието на човека да я накара да го направи.

Първи закон на котешката енергия
- Котешката енергия не може да бъде нито създадена нито унищожена, затова котката използва възможно най-малко от нея.

Втори закон на котешката енергия
- Котешката енергия може да бъде запазена само с достатъчни по брой и продължителност дрямки.

Закон за котешката вероятност
- Никой, никога не може да бъде сигурен къде е котката, може само да предполага къде не е.

Закон за котешката маса
- Масата на котката е правопропорционална на това колко е удобно мястото, което заема.

Закон за котешкото подчинение
- Все още не е открит.

Какво ти става в последно време?


- Какво ти става в последно време?
- Не, приятелко. Правилният въпрос е какво ми беше до сега?!
А знаеш ли какво ми беше? Много е просто, не бях себе си.
Не, чакай. Всъщност бях. Но не това 'себе си', което харесвам. Бях другото мен.
Онова, което е много пластично.
А това пластично мен може да бъде приятелче с всеки. Или по-точно всеки може да бъде приятел с него, защото то се извива, разширява, стеснява, издължава и скъсява според другарчето си. Ти в лошо настроение ли си? И то ще бъде. Ти щастлив ли си? То ще бъде щастливо с теб.
Дали се запита, защо не го харесвам това мен, когато звучи толкова хубаво... Не го харесвам, защото хората го харесват. Приятелчетата му го харесват, казват му, че на него може да се разчита, че такива като него се срещат много рядко и още много такива приятно поетични нещица. Но знаеш ли какво? То приятели няма. Приятелите имат него, но то тях ги няма.
Ти, приятелко много пъти си му казвала, че ти е най-доброто приятелче. Тъжно ли ти беше, когато то нито веднъж не ти отговори със същото? Това е единствената посока, в която не може да се извърти. То не се привързва. Не може да обича, не знае какво е да си приятел, но знае какво е да имаш приятел. То може да бъде вярно другарче, може да бъде страхотна компания, но просто защото то си е такова. Това мен харесва хората, защото са хора, не защото са личности. То не знае какво е емоция, то просто си прекарва добре.
А другото мен? Това мен, което харесвам повече.
То познава емоцията, но я познава малко. Познава я за себе си предимно, не за другите.
То може да бъде приятел, но не иска. Не иска, защото не е намерило приятел за себе си. Защото приятелите първо се запознават с първото аз, след това и с мен.
Ти, приятелко, защо се изплаши, когато го видя? Нима е толкова ужасно? Нима не подозираше? Ама въобще?
Това аз е хубаво, то е пълно с идеи, то е аз на изкуството. То обича лудостта.
То си търси приятел като него. Приятел с две мен и едно аз. Приятел, който си мени настроенията през минута, приятел, който днес ще намигне на моето аз за идеята да отиде на Луната, ще си стегне багажа и ще тръгне за компания. Приятел, който няма да изостави моето мен, когато то тръгне да прави луди работи. Приятелко, а ти точно това направи. Изостави моето истинско мен, изплаши се от неговите идеи, от неговите действия. Теб, приятелко, не мога вече да наричам така. Ти, непознато момиче, не можеш да разбереш същността на твоето приятелче.
Не ме обвинявай мен. Аз не съм виновна, че ти прекарваш толкова много време с моето първо аз. Ти, като много други, беше привлечена от неговата гъвкавост. Но ти беше прекалено привлечена. Ти му каза, че може да разчита на теб. Знаеш ли какво значи това? Не, нямаш представа. Ти не си му приятелка и не можеш да знаеш.
А аз, момиче.. Аз не мога винаги да бъде мен. Аз трябва да бъда аз от време на време, просто за да се почувствам добре. Не за изгода на другите. Както казах, моето второ аз познава собствените си емоции. То не гледа другите. То е малко егоист.
Ти, ако искаш да бъдеш до мен и аз, научи се да приемаш и двете. Те нямат проблем да прекарваш времето си с тях. Те търсят хубавото, на тях да им е хубаво. Да, можеш да разчиташ и на двете (малко повече на първото), но не очаквай дълбока емоция. Те са дълбоки, но не с емоции. Те са дълбоки с идеи. Те са дълбоки с живот.
Не, аз и мен не ти се сърдят. Ти изостави мен, но не се притеснявай. Знам, че ти утре ще потърсиш първото ми аз, просто защото ти харесва повече. И знаеш ли какво? То ще бъде там за теб. Но ще прекарва по-малко време вече. То ще бяга, когато има нужда да бъде мен. А ти не се опитвай да го следваш. Вземи от него, това което ти трябва и го остави. Не се чувствай гузна, защото някой друг ще го потърси. А то? То си е мен. За него няма проблеми. То просто си търси хубаво.

Цитати / "Приспивна песен" - Чък Паланюк

1) Камъни, дърва, тояги, костите ти ще строшат, но сега словата благи, също могат да вредят.

2) Всеки от нас има дух, който го преследва, и всеки е дух, който преследва някого.

3) Проблемът при всяка история е в това, че винаги се разказва след събитията.

4) Никоя подробност не е толкова нищожна, че да не заслужава да я забележиш.

5) Пускаш силна музика, за да не слушаш шума от улицата. Съседите надуват уредбата си, за да не слушат твоята. Ти усилваш твоята. Всеки търси да си купи по-голяма уредба. Започва надпревара за по-силен шум. Не можеш да победиш с мелодичност. Никой не обръща внимание на качеството. Силата на звука е всичко. Никой не се интересува от музиката. Всеки иска да надвика другия. Стъпкваш конкуренцията с мощни баси. Прозорците се тресат. Зарязваш мелодията и крещиш с пълен глас текста. Вкарваш повече обидни думи и натъртваш на всяка ругатня.
Ти си господар на шума. Това е борба за власт.

6) Тези музико-холици. Тези споко-фоби.

7) Тия разсеяно-холици. Тия съсредоточено-фоби.

8) Можеш да сториш на любимите си хора и по-лоши неща от това, да ги убиеш. Най-лесно е да гледаш как светът го прави.

9) Някой винаги замърсява въздуха с настроението си.

10) Ако искаш да затръшнеш вратата към миналото, вглъби се в подробностите.

11) Някои хора още се заблуждават, че знанието е власт.

12) Никой не иска да говори, защото никой не смее да слуша.

13) Може би праисторически хвърковат динозавър, възроден от ядрене експлозия, иска да разкъса съседите отдолу, или просто са надули телевизора си до дупка.

14) Може би човек не отива в ада за онова, което е сторил. Може би отиваш в ада заради това, което не си направил. За нещата, които не си довел докрай.

15) Онова, което си мислим за природата - обяснява Ойстър - е просто средство, с което унищожаваме света. Всяко глухарче е заредена атомна бомба. Биологично замърсяване. Красиво жълто смъртоносно оръжие. Навсякъде от Париж до Пекин можеш да видиш магазини на "Макдоналдс" - това е търговският еквивалент на натрапените животински и растителни видове. Местните видове, всичко уникално, изчезват. Единственото биоразнообразие, което ни остава е Кока Кола или Пепси. Опитваме се да уеднаквим всичко в света.

16) Тия говоро-холици. Тия слухо-фоби.

17) Тия роко-холици. Тия тихо-фоби.

18) Най-добрият начин да пропилееш живота си е да си водиш записки. Най-лесният начин да не го изживееш е просто да гледаш. Да търсиш детайлите. Да отразяваш. Да не се намесваш.