четвъртък, 19 януари 2012 г.

Цитати / "Марианската падина" - Стив Олтън

1) Quot homines, tot sententiae.
Колкото са хората, толкова са и мненията.

2) - От какво се страхува човек? Бедност, критика, болести, загуба на любим, остаряване и, разбира се, да не забравяме крайния страх - смъртта. Без страха нямаше да се нуждаем от религия или от войни. Страхът е най-силната мотивация, нали? Ако човек не изпитва страх, нямаше да се развием като вид.
- А ти не се ли страхуваш?
Бенедикт поклати глава.
- Овладях страха си, но той никога няма да ме напусне. Смелост и разбиране - това е ключът. Страхът е само тъмната страна на мисълта и съществува единствено в съзнанието. Ние го създаваме и само ние можем да го унищожим. Но тък като не овладяват страха си, повечето хора живеят в хватката му.

3) - Решения? Дай ми постолет и ще му пръсна черепа. Харесва ли ти това като решение?
- И да прекараш остатъка от живота си в затвора? Не. Сергей не е истинският ти враг, Тери, а страхът. Той подронва волята ти, намалява силите ти и демобилизира отбраната ти. За да го контролираш, първо трябва да го разбереш, да опознаеш особеностите му и да разкриеш слабото му място.
- Не разбирам.
Бенедикт хвана ръката й и изтри потта от дланта й с палеца си.
- Страхът поражда стрес, който на свой ред предизвиква поредица физиологични промени. Сърдечният ритъм и дишането се ускоряват, увеличава се притокът на кислород и се изпомпва повече кръв в мускулите. Кръвната захар се повишава, както и енергията. Зениците се разширяват, изостряйки зрението, а потокът от невротрансмисионни секрети се увеличава, за да се подобри скоростта на реакциите. Природата е презназначила тези физиологични промени, за да може примитивният човек да оцелее в джунглата и да отвръща на удара, когато го предизвикат. Но еволюцията на нашия вид се е състояла едва когато сме се научили да разсъждаваме. Предизвикателствата пред съвременния човек са по-скоро емоционални, отколкото физически. Когато срещне препятствия, обществото ни от слабаци предпочита да избяга, а не да се бори. Вместо да се съсредоточим върху решенията, съвременният човек предпочита да избяга от реалността и битката е изгубена преди да е започнала. Бягството се превръща в страх. Наркотиците и алкохолът потискат физиологичните промени, породени от страха, но в същото време притъпяват мисловния процес. Предавайки се на страховете си, ние се лишаваме от единственото оръжие, което може да ни даведе до победата - процесът, необходим за взимането на решения и измъкнал нашия вид от джунглата. Истинската битка е тук, в ума.

Няма коментари:

Публикуване на коментар