четвъртък, 24 април 2014 г.

Цитати / ,,Не се влюбвай привечер'' - Валентин Пламенов

1) - Комплексът на българина, Лъчо - дай да направим всичко за детето! Мъкни, влачи, натикай го в университета, купи му апартамент, кола, прекъсни овреме сърдечната му връзка с ,,един от тия, дето днес са тук, утре ги няма''! Намери му мъж. Докато накрая това петдесетгодишно бебе те набута в старчески дом, за да ти дойде акълът в главата...

2) - Не се впрягай! Знаеш ли какво - струва ми се, че вие не се обичате!
- Как позна?
- Много мислите. Шахматисти! Обяснявате се по телефона, изяснявате си отношенията... Любовта, мой човек, оная, истинската, идва като прегладнял звяр и те разкъсва!
- А после?
- После си събираш парчетиите. Цял живот...

3) Сякаш срещу мен виждам усмивката на Лъчо, с която ме укорява, че нямам жизнен опит. Ако жизнен опит е навикът да приемаш ненормалното за нормално - така е, нямам жизнен опит, и не искам да придобия.

4) Този свят не е справедлив. Никак. Едни се раждат с късмет, други се раждат без късмет, трети се раждат на мястото на други... На едни природата дава съвършенство, други даже обижда, че животът минава някъде покрай тях. На природата не можеш се подмазва. Организирани туристи умират от инфаркт, докато заклети пияници доживяват до дълбока старост.

5) Жените, за разлика от мъжете, имат няколко кожи. И няколко начина да обичат.

6) - Каква искаш да станеш, момиченце?
- Ар... тист... ка.
- Артистка?
- Артистка. Като тебе.
- Като мене? Недей да ставаш като мене...
- Защо, толкова си смешен?
- Не всеки, който е смешен, е щастлив...
- Че защо ти трябва да си щастлив, щом като си смешен?
- Защото щастието е по-ценно от всичко!
- А какво е да си щастлив?
- Не знам. Никога не съм бил щастлив. Може би човек е щастлив единствено когато му е все едно дали губи...

7) Маргарита и Мая се поглеждат и без много приказки се разбират. Колко му е на женското сърце, за да му прималее от жалост, ако е патило!

8) Смъртта ни изглеждаше абсурдна, затова не ни плашеше. Човек започва да се бои от нещо, когато усети реална перспектива същото да се случи и с него...

9) - Понякога ви се чудя на вас, мъжете! Гоните красавиците! И не можете да разберете, че красавицата е жена, по която си хабиш парите, нервите, времето, без да получиш абсолютно нищо в замяна! Но митът, митът, че сте спали с някоя модна жена, ви ласкае!

10) Няма умен мъж, който да не е нещастен, от мене го запомнете.

11) Абортът например е стопроцентово убийство, а никой не го преследва. И правилно, иначе как ще му хванеш края? Не от всичко обаче става човек, права ли съм? Колко от мъжете обладават жената с цел да създадат поколение? Замисляли ли сте се по тоя въпрос? Пияната свиня, която заклещва нещастницата в някой ъгъл на стаята, за да се облекчи и после да захърка, има ли нещо общо с представите ви за висшите морални цели, за които говорим, след като се роди новият човек? Розовото, нищо неподозиращо човече е създадено в похот, животинско пъшкане, често пъти - в насилие. А от него се иска ни повече, ни по-малко да бъде достоен гражданин и така нататък.

12) За една минута и аз съм ученик, и даже чакам с нетърпение втория звънец, и в главата ми прелитат хиляди комбинации как да се извиня в часа по математика, как да препиша по български, как да избягам по история и още цял куп ей такива невинни грехове, които съм готов да извърша без никакво угризение на съвестта, и ми хрумва най-подличко, че човек е щастлив единствено в тия години, когато всичко е напред, всичко е мечти, всичко е болка, всичко е възторг. А чак след това идва умората, отвращението, компромисите. В човешките отношения се настаняват думите, за да затлачат истинските пориви, за да изкривят и последния копнеж към цялата, пълна и неделима истина, такава, каквато носят, без те самите да го съзнават, прекрасните момичета и момчета, които подтичват около мен. Думите, думите, хилядите, милионите думи, които бълваме по цял ден, думите, с които лъжем и другите, и себе си, думите, които като ято мухи се лепят върху всичко, което кърви в мислите и чувствата, и ни обричат на самота, докато в тях търсим облекчение от собствените си страхове. А после, същински наркомани, продължаваме да затрупваме старите думи с нови, новите - с още по-нови, и няма край тази безумна гонитба със собствените илюзии, със собствените миражи...

13) Любовта е немислима без чувството, че не си вечен. На осемнайсет години си оптимист, следователно плътен егоист. Струва ти се, че всичко е повторимо.

14) - Самотата! Я недей борави така лесно с тази дума! От самотата човек се побърква, но и в тази самота се изгражда!

15) Никой, който не познава самотата, не може да напише нещо, което си заслужава да бъде прочетено!

16) Никой, който тръби наляво и надясно, че ще се самоубива, не го върши наистина. Самоубийството е особен акт, който е свързан с подсъзнателни реакции на мозъка, абсолютно неконтролируеми. Проучвал съм досиетата на десетки самоубийци и почти във всички случаи съм откривал случаи на самоубийство в рода им. Самоубиецът по правило крие състоянието си на неизлечима депресия с ведро настроение, добро самочувствие и симулирана бодрост. Право го с цел да не попречат на намеренията му да сложи край на живота си.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

събота, 19 април 2014 г.

"And if you're ever feeling lonely
just look at the moon...
someone
somewhere
is looking right at it too!"

Когато бях на възраст, която можеше да се изпише само с една цифра, често гледах към Луната. За мен тя представляваше око, което всичко вижда и което всички виждат.
Гледах я, защото имаше период, в който ми беше единствена утеха за детската любов. Отивах на село, а оставях първата любов в града. Вечер сядах на прозореца и си представях, че и той гледа към Луната. Незнайно как и защо, но това ме караше да се чувствам по-близо до него, сякаш споделяме времето си заедно. Иронично е как нещо, което се намира толкова далеч, може да сближава по такъв начин.
В по-късен период гледах небето и си представях, че любимите музикални изпълнители и актьори виждат същото, което гледам аз. Детската ми главица не можеше да побере, че аз - детето с винаги прокъсани обувки от тичане пред блока и актьорът, за който знаех, че живее в Холивуд и го дават редовно по телевизията, можем да споделим този интимен момент помежду си, гледайки към една и съща Луна. Имаше период, в който се съмнявах Луната да е една и съща за всеки. Може би всяка държава си имаше собствена Луна? А защо не и всеки град?
Сега вече не съм дете. Знам, че Луната е една, но тя е различна за всеки.
Има хора, за които таз-вечерната Луна ще е последната Луна в живота им. Други я виждат за пръв път. Голяма част от хората въобще няма да погледнат към небето тази вечер. Има хора, които изучават точно нея, а други още не са сигурно какво точно е това светещо кълбо, което се вижда през прозореца. Някои я гледат със сълзи в очите, други тъкмо са я изпратили, за да посрещнат новия ден с усмивка. Някой, точно в този момент, настройва фотоапарата си, за да може да направи красива снимка на Луната. Някои хора пишат за нея, други я рисуват, трети я гледат в очакване, може би молейки я за нещо.
Под нея минава бездомно куче, пресрочило вечерния си час момиче, актьор, когото светът познава, а може би и фермер, известен само на животните от фермата си. Някой току-що изгася лампата си и се мушва в леглото, друг се мушва в чуждо легло.
Някои слушат музика, други слушат нечий смях, трети случат нечий плач, четвърти не чуват нищо, дори тишината.
Някой твори с разтуптяно сърце, сътворява нещо красиво, което е било само идея до този момент. Друг разрушава, със също толкова разтуптяно сърце.
Някой е отчаян от живота си и гледа Луната с досада. Нечия мечта се сбъдва точно в този момент. Някой губи пари, друг ги печели.
Някой се радва на лунната светлина, която му помага да намери падналите си случайно ключове. Друг се дразни на същата светлина, защото иска да бъде скрит, иска уединение.
Една светеща точка в небето... а побира всичко под себе си. Всичко, за което човек може да помисли. Това кръгло око е виждало всичко, което може да бъде видяно.
Плашещо е колко незначително може да се почувства човек, осъзнавайки се като част от цялостната картина. В същото време, колко уникален може да се почувства, пак поради същата причина.
А Луната не е просто спътник на планетата, тя е спътник и в живота...

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella