понеделник, 17 март 2014 г.

Цитати / "18% сиво" - Захари Карабашлиев

1) От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно се усеща в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, аз се задъхвам от отсъствието й.

2) Задушавам се от тъга.
Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.

3) Нормалността на нощ като тази ме обижда.
Обижда ме това, че рано или късно всички ще загасят мониторите си, ще си измият зъбите и ще заспят, после отново ще се развидели и ще дойде ден, сякаш нищо не се е случило. Обижда ме това, че утре небето над квартала ще е същото, както и докато Стела бе тук.

4) По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната!

5) Така или иначе истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията.

6) Все още необлечен, лягам по гръб на леглото си и дълго, дълго гледам тавана. Не помня да съм правил това преди. Винаги съм мислел, че е просто клише за депресари, а не съм бил прав. Никой таван не е просто таван, ако имаш очи да гледаш. Галерия, филм, книга, концерт, барелеф, какво ли не.

7) Започващ да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

8) Изкуството не е да правим това, което можем! Изкуството е да правим това, без което не можем! Независимо колко добре го умеем. Всъщност колкото по-добре го правим, толкова по-зле! Превръщаме се от честни аматьори в обръгнали професионалисти!

9) Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото.

10) Умората от шофирането не е в това, че изминаваш разстояния, а че не правиш нищо, докато това се случва. Неподвижен в стъклен буркан, поддържаш скоростта, докато светът покрай теб лети в обратна посока.

11) Плаках, плаках, плаках... плаках много. Отслабнах от рев. Дрехите ми взеха да висят, пробивах нови дупки в колана. Нямах сили да изкача стъпалата до апартамента си, бях станал на нищо. Тя не просто си беше заминала, тя бе... ампутирана от мен...

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

неделя, 16 март 2014 г.

Цитати / ''Не дърпай дявола за опашката'' - Джон Вердън

(Новият шедьовър от автора на НАМИСЛИ СИ ЧИСЛО и ЗАТВОРИ ОЧИ!)

1) Най-лошо беше чувството за уязвимост и разбирането, че единствената причина да е жив е късметът му.
Самата идея за късмет не му допадаше. Струваше му се, че с него глупците просто оправдават липсата на реални способности. Спасил се бе в резултат на случайност, а случайността не беше съюзник, на когото можеш да разчиташ. Гърни познаваше по-млади мъже, които вярваха в добрия късмет, осланяха се на добрия късмет и си мислеха, че е нещо, което притежават. На четиридесет и осем години обаче Гърни беше наясно, че късметът си е просто късмет, а невидимата ръка, която подхвърля монетата, е студена като труп.

2) - Вярвам, че убийството променя всичко, завинаги. Ограбва нещо, което никога не може да бъде заместено. Последствията далеч надхвърлят случилото се с жертвата. Жертвата губи живота си и това е нещо ужасно, нечестно, но за този човек е край, финална точка. Отнето му е всичко, което би могло да му се случи, но той не го знае. Не изпитва чувството на загуба, нито си представя какво би могло да бъде.
Жервата не се буди в леглото с една празна половина или пък в опустяла къща. Убитият не сънува, че е още жив; не той се буди с болка, осъзнал, че не е вярно. Той не изпитва гняв, от който да му прилошава, не усеща болезнената скръб от смъртта. Не гледа непрекъснато към празния стол на масата, не чува звуци, които да му напомнят за гласа му. Не гледа към гардероба, пълен с някогашните му дрехи... - Гласът й ставаше все по-дрезгав и тя отново прочисти гърлото си. - Не преживява агонията... агонията да изтръгнат сърцевината на живота ти.
Знаете ли какво представлява болката фантом? Феноменът, който се получава след ампутация? Да чувстваш болка на мястото, където преди са били ръката или кракът ти. Ето това е убийството за семейството на жертвата. Все едног о боли несъществуващ крайник - непоносима болка на място, където няма нищо.

3) - Ако беше на мое място, как би постъпил?
- Достатъчно си умна, за да си наясно, че този въпрос е безсмислен.
- Не, не е. Просто си представи, че се намираш в моята ситуация.
- Питаш ме какво решение бих взел, ако не бях аз - с моя произход и опит, моите чувства, мисли, семейството ми, приоритетите ми, живота ми. Не разбираш ли? Няма начин да попадна в твоята ситуация с моя живот. В това няма никакъв смисъл.

4) Гневът е като шамандура на повърхността на вода. Онова, което смяташ, че те е ядосало, е само върхът. Трябва да проследиш веригата чак до долу, за да видиш към какво е прикрепена, какво я задържа там, където е.

5) За може би стотен път през живота си Гърни се замисли как емоцията създава своя собствена логика, как гневът неизменно ражда увереност. Това със сигурност беше една от най-големите иронии на човешката природа - когато сме най-объркани от своите страсти, сме най-убедени, че виждаме ясно.

6) С годините беше открил, че една от най-пагубните грешки, които един детектив може да допусне, е да скочи в някоя теория с твърде малко данни. Защото веднъж помислиш ли, че виждаш модел, който отговаря на твоята теория, съществува нагласа да отхвърляш фактите, които не се вписват в него. Естественият афинитет на мозъка към създаване на модели омаловажава точките, които не допринасят за оформяне на картината. А когато към това се добави професионалната нужда на детектива бързо да съставя схеми за дадена ситуация, резултатът е склонност да се скача към необмислени изводи.
Периодът, през който просто гледаш, слушаш и попиваш, е от огромно значение. Да се отдаде заслуженото на този период винаги е най-добрият начин да се започне разследване.

7) От друга страна... ако Траут наистина беше толкова безкомпромисен и твърд, както явно смятаха всичко, значи бе и много уязвим. Гърни неведнъж се беше убеждавал, че хората са склонни да използват най-силната си защита, за да предпазят най-слабото си място.

8) Това, че едно нещо е направено преди друго, не доказва, че е причина за второто.

9) Понякога по дълбочината на болката разбираме колко сме изгубили.

10) Да я попита за какво си мисли би било равносилно на искане да даде определение за връзката им. Само че онова, което правеше ценна дадена връзка, не се поддава на определения, направени по нечие искане.

11) Нима не виждате истината? Да не сте ослепели? Светът е полудял. Алчността се крие зад маската на похвална амбиция. Богатството претендира, че е доказателство за талант и истинска стойност. Комуникационните канали са попаднали в ръцете на чудовища. Най-лошите от най-лошите биват възвеличавани.

12) Колко спокойна бе утринта! Спокойна и приветлива, каквито често са утрините, без заплахи и без усложнения. Всяка сутрин, стига да е била отделена от предния ден с поне минимално количество сън, създаваше илюзията за ново начало, за един вид освобождаване от миналото. Хората, изглежда, наистина бяха дневни същества, и то не просто в смисъл на ,,не-нощни'', тя бяха създадени да живеят ден за ден... всеки ден за себе си. Ако човек е в будно състояние непрекъснато, ще се разкъса на парченца. Нищо чудно, че ЦРУ използва лишаването от сън като изтезание. Само седемдесет и два часа непрекъснато живеене - гледане, чуване, мислене - могат да накарат всеки да поиска да умре.
Слънцето залязва и спим. Слънцето изгрява и се будим. Ставаме и макар за кратко, макар и сляпо, се радваме на фантазията, че започваме на чисто. След това, без изключение, реалността категорично напомня за себе си.

13) Когато дяволите са качени на амвони, а ангелите всеки поругава, на честния се пада да накаже онуй, що свят безумен награждава.

14) Той се замисли доколко открито да й отговори.
- Има още нещо. Не ми се иска да ти казвам какво е, защото ме кара да изглеждам глупав, дребнав и обидчив.
Булърд сви рамене:
- Един от основните житейски избори, нали? Можем да изглеждаме готини, отворени и яки, или можем да кажем истината.

15) Понякога внимателното вглеждане в това кога се е случило нещо, може да се окаже таен вход към разбирането защо се е случило.

16) От гнева не боли толкова, колкото от вината.

17) Отдавна беше открил, че един от начиниет да стигнеш до решение, е да се оттеглиш от проблема и да се насочиш към нещо друго. Мозъкът, освободен от натиска да се движи в определен коловоз, често сам намира път. Както един от съседите му кореняци от Делауеър беше каза веднъж: ,,Кучето не може да хване заека, докато не го пуснеш от каишката''.

18) - Слуховете могат да са по-силни от фактите, момко. Никога не подценявай силата на човешкия ум. Една змия в мислите е по-добре от две в храстите.

19) От друга страна, не всяка идея, която се усеща като правилна, е правилна. Гърни от опит знаеше колко опасно лесно е да се пренебрегнат логическите дупки в мисленето. Когато обектът е продукт на собствения ни ум, обективността е илюзия.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella