1) Изпълни го едно почти физическо осъзнаване на силата на собствената му проницателност.
2) Важно бе да запази ясна и пълна представа за нещата; да помни, че всичко рано или късно отминава. Всяка вълничка от хвърлен в езерото камък в крайна сметка стихва, изчезва...
3) Мигът на щастие и покой си беше точно това - един миг. Ако не успееш да се потопиш в него, той се разсейва, стопява се и се превръща в призрак.
4) Гърни обаче бе открил, че скръбта не е чувство, което просто да преболедуваш и да загърбиш. Не бе възможно просто да ,,продължиш нататък", както се казваше в популярния и изключително идиотски израз. Истината бе, че мъката се завръщаше, заливаше те и те поглъщаше... Последователни вълни, разделяни от периоди на безчувственост или забрава, периоди, в които живееш нормално.
5) Да, самозалъгването - това универсално лекарство за всеки проблем...
6) Ако първо спечелите доверието на онези, сред които сте внедрени, имате големи шансове да се доберете до истината. Ако вместо това наблегнете на разкриването на истината, почти със сигурност ще получите куршум в тила.
7) У всички нас се крие гадняр, и то много по-голям, отколкото предполагаме. Нека съществуването му не бъде напразно.
8) - Много е иронично - каза единствената чернокожа жена. - В началото се опитва да постигне целта си чрез лъжи, а в крайна сметка успява, когато казва истината.
9) - Искате да кажете, дали понякога не вярваме в онова, което ни се иска?
10) Най-важната ви цел е да манипулирате мишената така, че да ,,открие'' самостоятелно онова, в което вие искате да вярва. Трябва да дадете на този човек важен стимул да преглътне глупостите, които му сервирате. Да го накарате да иска да ви вярва - точно както възрастният мъж от филма, който гледахме, иска да повярва на признанията на хлапака. Фактите, които човек сам е разкрил - или си мисли, че е разкрил - му се струват най-достоверни. Когато мишената ви реши, че знае за вас неща, които сте искали да запазите в тайна, те ще й се сторят двойно по-реални. Когато този човек си помисли, че е успял да пробие защитната ви стена и е прозрял отвъд нея, ще повярва, че е стигнал до истината. Именно това аз наричам ,,самозаблудата ,,Еврика!''. Съзнанито ни погажда номер, като приема за достоверно отнова, което вие уж сте разкрили.
11) Теоретично онова, което хората разказват за себе си, може да не е вярно. Това, което вие сами откриете за тях обаче, ви изглежда вярно. Ето какво имам предвид: позволете на мишената си да ,,открие'' нещо за вас. Така този човек ще реши, че наистина ви познава. В този миг вече ще сте спечелили Доверието му. Неслучайно говоря за Доверие с главна буква, онова Доверие, което прави всичко друго възможно.
12) Импулсивност и упорство - първото, за да докопаш онова, което искаш, а второто - да не го изпуснеш.
13) Не биваше да се отдава на предположения, които можеха да изглеждат като прозрения. Лесно беше да се вкопчиш в предположението си и да го следваш, докато не се озовеш в пропастта.
14) Нищо повече, нищо по-малко - и нищо друго.
15) Какво, по дяволите, ти става? Няма ли в ума ти място за нещата от ежедневието? За обикновения живот, споделен с нормални хора, по добър и простичък начин? А може би никога не бе имало място за това... Може би винаги си бил такъв, винаги си се държал по този начин. Може би като живееш тук, на отдалечен планински връх - далеч от служебните отговорности, където не можеш да си намериш удобно извинение за това, че отсъстваш от живота на хората, които твърдиш, че обичаш - ти е по-трудно да скриеш истината? Възможно ли е отговорът да е толкова прост? Нима действително никога не се бе интересувал от никого?
16) Гърни често се бе питал колко ли далеч би стигнал и колко по-щастлив би бил този човек, ако не бе така обременен от своя начин на мислене и поведение? Разбира се, този въпрос можеше да се зададе на много хора, включително на самия него.
17) Въпреки това той предпочиташе да си мисли, че трудностите между него и Мадлин са лесни за преодоляване или поне че разбира причината за тях. За начало като личност те бяха коренно различни. Той разбираше нещата главно чрез мислене, а пък тя - чрез усещане. Той беше заплетен от свързването на точките на пунктира, а тя - от самите точки. Него го стимулираше уединението, а социалната активност го изтощаваше, докато за нея бе в сила обратното. За него наблюдението беше само едно от средствата за по-точно преценяване на нещата, а за нея преценяването беше само едно от средствата за по-точно наблюдение.
18) - Имате предвид как така аз, психиатърът, съм допуснал такава ужасна грешка и не съм разбрал що за човек е, при положение, че съм го наблюдавал всеки ден в продължение на три години? Отговорът е срамно прост: слепотатами се дължи на желанието ми да постигна целта си, която бе станала твърде важна за мен.
19) - Има един основен въпрос, който човек трябва да си зададе, когато се сблъска с неадекватно поведение: има ли възраст, на която то би било адекватно?
- Не разбирам.
- Карл се държи като момче пред пубертета. Това може би е форма на регресия, при която индивидът се връща към последния момент от живота си, когато се е чувствал щастлив и сигурен.
20) Накрая обаче човекът, който искаше да бъде, неизбежно се превръщаше в онзи, който беше.
21) - Божичко, Джордж! - извика Пеги. - Може ли да говориш така! Ти като че ли си доволен от онова, което се е случило на жертвите!
- Не всички жертви за невинни.
22) Никой не може да гарантира за собствената си уравновесеност и здрав разум.
23) А границата между насилник и жертва невинаги е така ясна, както може би си мислите.
24) Оплисканата с кръв стая бе като шамар през лицето. Същата стая, но вече почистена и оголена, му въздействаше като ледена ръка, стиснала сърцето му. Напомняше му, че в центъра на вселената съществува безкрайна пустота, вакуум, в който температурата е равна на абсолютна нула.
25) - Джилиан споменавала ли ви е за някого, от когото е имала причини да се бои?
Последва мълчание, толкова продължително, че Гърни се зачуди дали връзката не е прекъснала.:
- Джилиан не се страхуваше от никого - отвърна най-накрая Аштън. - Нищо чудно именно това да я е убило.
26) Сякаш едновременно гледаше филм и участваше в него, а после забравяше, че е било филм, и се вживяваше в него, започваше да го чувства - преживяване, което бе по-реално от така наречения ,,истински живот''.
27) На пръв поглед някои факти изглеждат противоречиви. Но фактите не могат да си противоречат, което означава, че голяма част от пъзела липсва.
28) Човек не бива да подценява силната на самозаблуждението, особено у някой, който се опитва да докаже тезата си.
29) Знаеш какво казват за маниаците на тема контрол - че държат всичко извън тях самите да им се подчинява, защото вътре в тях цари пълен хаос.
30) - Не ви го препоръчвам. Откакто стана законно, според мен изгуби душата си.
31) Когато човек си счупи кост, не го боли толкова, както когато се разбие илюзията му, че е неуязвим.
32) Мадлин го бе накарала да повярва в ефективността на простите действия, в това да правиш нещата на малки стъпки, едно по едно. Когато в събитията липсваше логика и отвсякъде дебнеше мрачна и тайнствена заплаха, бе почти невъзможно да решиш в каква посока да направиш първата стъпка.
33) Ако фактите си противоречат, значи някои от тях не са факти.
34) Страхът му бе толкова силен, че възпираше действието, което би го премахнало.
35) Най-силен ужас у нас предизвикват не ясните, назовани и определени опасности, а онези, които се раждат във въображението ни. Смразяват ни не изблиците на гняв, а заплахата, криеща се в кроткия и спокоен глас.
36) Научил бе, че в полицейската работа - също както и в живота - най-важният въпрос не е Напълно ли съм сигурен в нещо?, а Достатъчно ли съм сигурен в нещо, за да действам?
37) Да разчиташ на едно предположение бе рисковано. Да разчиташ на три - същинска лудост.
38) Лудостта невинаги е пречка за постигането на целите.
39) Когато всичко друго се провали, дори и най-големите майстори понякога се принуждават да прибягнат към истината като единствен възможен изход.
40) Проблемът не е в грешните отговори, ами в грешните въпроси.
41) В крайна сметка (точно както при снимките на убийци) белегът за опасност - ледът, вероятно се виждаше не другаде, а в очите.
42) Този човек станал толкова голям и значим, че бил по-истински от истината.
43) Както става с повечето силни преживявания, представата и реалността бяха две коренно различни неща.
44) - Знаеш ли, Гърни, ти си по-откачен, отколкото си мислят повечето хора.
- Не е ли така с всички ни?
45) Удивен бе от факта, че жена, която вижда всичко толкова ясно, в чиито очи искри светлината на целия свят, намира у него нещо, достойно за подобна усмивка. Тази усмивка можеше да накара един мъж да повярва, че животът е хубав.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella
Няма коментари:
Публикуване на коментар