четвъртък, 19 май 2016 г.

Цитати / ''Адиос'' - Стефан Стефанов

"Адиос" е първия разказ в книгата ''Край до край'' на Стефан Стефанов.

1) ,,Трябва да се махна за малко.'' Тези думи ги бях чувал и от хора, които никога не се върнаха  в България. Все едно отидоха до магазина за малко и не ги видях повече. Не ми беше ясно защо толкова много хора тук имахме такава ужасна нужда просто да се махнем. На всяка цена, въпреки всичко. Това дори не е порив за емиграция, просто за махане. И не защото искаш да отидеш накъде, а защото не искаш да си тук.

2) Запалих си цигара. В цялата страна пушенето на закрито беше забранено, но не и в бара на Пинки, защото мястото и без това бе нелегално. Това беше сигурно най-якото нещо в този бар, защото всичко останало беше смрад, кочина и алкохолизъм. По някакъв начин барът приличаше на цялата държава - хаосът е единствената причина за съществуването му.

3) В България постоянно сме назаем или си плащаме масрафите един на друг, иначе няма как да стане. Не изкарваме достатъчно пари, че да се издържаме на собствени разноски. Просто не изкарваш достатъчно, всичко е скъпо, а разходите са много и така, докато придобиеш чувството, че и животът ти е назаем, защото постоянно трябва да го изплащаш.

4) И отново разноликостта на реалността - всеки може да е луд, докато се прави на нормален, и всеки може да е нормален, докато се прави на луд.

5) Вече знаех, че никой не иска здрав разум, защото, ако го имаш, рано или късно осъзнаваш, че го губиш, защото нещата тотално са объркани. Нито си комуникираме като хората, нито живеем като хората, само се бутаме един в друг в тъмницата на колективното си безсъзнание.

6) -  Но дори това не е най-големият ни проблем като нация, народ, колектив, отбор, сбирщина, свинщина, каквото и да е! Не са и парите! Проблемът категорично не са парите, защото в тая държава има много пари! Има нещо друго, което не мога да си обясня! Българите просто не се разбираме помежду си! Направо не се понасяме бе, човек! Не искаме да си говорим наистина, не искаме да се познаваме наистина! Оттам идват всичките ни проблеми, да знаеш! Не се обичаме помежду си!

7) Чужденците идват в България, виждат тук едно спокойно евтино място, но не усещат акумулираната агресия. Изобщо не схващат, че хората в тази страна се държат, все едно са много ядосани на всеки останали, независимо дали ги познават, или не. Все едно искат да ги няма. Карат така, плащат така, говорят така, работят така, чукат така, емигрират така. Някои направо умират заради всичко това. Човешкият живот беше започнал да се обезценява и всеки можеше да направи всичко. Съдът беше зле, Прокуратурата беше зле и полицията беше зле - и  това роди хаоса, а хаосът ражда смърт. Шибаняците в тоги и униформи си мислеха, че могат да правят мизерии и схеми до края на света, обаче бъркаха. Рано или късно нещата щяха да излязат от контрол, а те да го отнесат също като останалите. Не знам някой да е избягал от куршума. Ако нещата излязат от контрол, никой не е защитен.

8) Мълчаливо вдигнахме наздравица. Едва ли хлапетата можеха да са по-добре, при положение, че виждахме ние какви сме. А кой ни е научил така, е друг въпрос. Никой не иска да го повдига, всички бягат от отговорност и е по-лесно всички да сме просто жертви на обстоятелствата.

9) Трудно е да не обичаш толкова добър човек. По-лесно е да го нараниш.

10) Вече знаех. Бях го казал, бях го изкрещял в огледалото. Не исках да избягам оттук заради това тук. Трябваше да избягам от това, което самият аз представлявам тук.

Like "Книжен плъх" on facebook!

четвъртък, 12 май 2016 г.

Цитати / ''Разкази под екстази'' - Фредерик Бегбеде

1) А и нима се нуждаем от някакво си хапче, за да разказваме живота си на непознати? Та нали литературата е тъкмо за това?

2) Променя ли се животът, когато смениш града? Струва ли си да пътува човек в този еднакъв свят?

3) И на теб ли ти е кофти като на мен, когато се намирам на летище? Не смяташ ли, че има някаква поезия в тези места, откъдето хората просто минават? Меланхолията на отпътуването? Лириката на посрещането? Висока концентрация на климатизирани емоции из въздуха?

4) Човек трябва да живее с 800 км в час и веднага след това да умре с мозък, размазан като сперма по предния капак. Да живее с 800 км в час, за да няма време да чуе края на хита от това лято. Да бъде един вечно ненаситен метеорит, от който никой няма да има време да се възползва. И преди всичко да привлече върху себе си всички най-идиотски опасности, особено когато е облачно. Декадансът не е само търсене на изкупление, а преди всичко начин на живот. Такситата напразно надуват клаксоните, а ако неоновите светлини на хотела мигат, то е само защото са повредени.

5) Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш, че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си?

6) Послушах съвета на дилъра: да не пия алкохол (смесването било опасно) и да не ям (пълният стомах намалявал действието на дрогата). И ето ме сега седя като глупак и чакам, без да мога нито да пийна, нито да похапна. На това му казват начинаещ наркоман: смотаняк, който нито пие, нито яде и непрекъснато си гледа часовника.

7) Всички наркотици си имат свое място в литературата: опиумът благодарение на Кокто и Томас де Куинси, мескалинът с Анри Мишо и Олдъс Хъксли, хероинът у Бъроуз и Ив Салг, пейотълът с посредничеството на Кастанеда, ЛСД благодарение на Тимъти Лиъри и Том Улф, хашишът навсякъде у Бодлер, кокаинът с Брет Истън Елис и Джей Макенъри, бърбънът в пълните съчинения на Чарлз Буковски. Дошло е време екстазите да влезе в Историята на литературата.

8) Екстазито ви кара скъпо да платите няколкото минути химическа радост. Дава ви достъп до един по-добър свят, до едно общество, където всички си подават ръка, където никой повече не се чувствува самотен; кара ви да мечтаете за нова ера, освободена от аристотеловата логика, от евклидовата геометрия, от картезианския метод и от фридмановата икономика. Оставя ви да надзърнете там и след това без предупреждение ви захлопва вратата под носа.

9) Сънувах любовта и се влюбих в този сън.

10) Творчеството наистина ли бе неразривно свързано с разрушението?

11) Нещата се обърнаха в момента, когато решихме, че любовта се нуждае от доказателства. Сякаш това да я правим не беше достатъчно.

12) Нашето най-силно доказателство за любовта ни бе никога повече да не се виждаме.

13) Това, което убива чувствата между двама души, е верността.

14) Някакъв глас се обади едва чуто:
- Кой е?
- Любов моя, Жонатан е, прощавай, че те събудих, но ти си тръгна, без да ми кажеш довиждане, трябва да ти задам един много важен за мен въпрос, а след това ще си отида, ще те оставя да се наспиш, сърце мое, никога не съм бил в такова състояние, пусни ме само за секунда, умолявам те.
Пауза. Ударите на сърцето са приглушени от дебелия мокет. Тихи стъпки. Вратата на щастието се разтваря. Появява се нежното лице с разчорлени коси. Трепет, боязън, които изглежда често съпътстват душевния смут. И Жонатан най-после задава въпроса, който го измъчва още от разходката му по плажа:
- Кажи ми… Ти жена ли си или мъж?

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

неделя, 8 май 2016 г.

Зона 51: Граалът

За да не се повтарям, слагам линк към поста във фейсбук, който написах преди да завърша книгата.
Има още четири книги до края на поредицата и може би е прекалено рано за това, но в тази книга се усеща тънък лъч надежда, примесен с усещането на пълно отчаяние и обреченост. Защото нищо не върви по план, а възможностите на извънземните технологии се неограничени и нищо не може да ги спре. Граалът, който се очертава като важен ключ към достигането на истината, е в ръцете на Мисията, а тя отново успява да избяга, оставяйки след себе си жертви, каквито не могат да се преодолеят. Но дали всичко, което мислим, че сме загубили, наистина си е заминало? Търкот и хората, които са спечелили доверието му са на път да разберат, точно в момента, в който надежда почти не е останала. А на Марс кипи усилена работа върху нещо, което в Зона 51 за момента не могат да разгадаят, но не спират да наблюдават. Всички, независимо хора или извънземни, усещат, че са в опасност, но и всички усещат, че представляват опасност за останалите. Както вече съм споменавала, водили са се войни и преди, но този път всички се мобилизират, защото последната война предстои. Войната, която ще реши не само бъдещето на Земята и човечеството, но и бъдещето на извънземните раси, които са населявали и все още населяват тази планета. И въпреки, че тя все още не е започнала, жертвите вече са прекалено много. Предимно хора, чиято вяра им е давала сили да продължават и да служат на себеподобните си. А вярата в нещо е огромна сила, за която само се загатна в тази книга и се надявам темата да се разшири в следващите няколко. Защото е страшно да се чете за готовността, с която хората се впускат в битка, която вече е загубена. Как не губят кураж, не усещат страх и не се колебаят дори за миг, преди да загубят живота си в името на дадена кауза.
Робърт Дохърти има уникалния талант да държи под напрежение читателя, умело преплитайки митологията, религията, науката, историята и собствената си фантазия, създавайки една реалност, в която читателят се съмнява, че може и да живее, но едва ли някога ще разбере.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

неделя, 1 май 2016 г.

Цитати / ''Антихриста'' - Амели Нотомб

1) Винаги съм била сама и в това не би имало нищо лошо, ако бе резултат от моя избор. Но истината не беше такава. Мечтаех да съм приобщена, дори и само за да мога да се отлъча впоследствие.

2) На шест години да се съблечеш е нищо. На двайсет и шест - това е вече стар навик.
Да се съблечеш на шестнайсет години е акт на безумно насилие.

3) Страшно е да видиш как родителите ти губят всякакво достойнство.

4) Да докоснеш дъното не е така страшно като да останеш на повърхността на долнопробното.

5) Четенето не е заместител на удоволствието от живота. Погледнато отвън, съществуването ми беше сухарско; отвътре обаче то будеше същите чувства като онези апартаменти, чиято единствена мебелировка се състои от претъпкана докрай библиотека: възхищение и завист към хората. които не се задръстват с излишното и разполагат с насъщното в изобилие.

6) Когато в стаята има прозорец, човек си има свое парче небе. Какво друго може да иска?

7) Те бяха почтени хора. Доказаха го и с обичта си към Христа: нямаха основание да я обичат и тази любов беше белязана с множество човешки слабости, но я обичаха наистина. Простено е на всеки, който обича.

8) Тези, които смятат, че четенето е бягство, са много далече от истината: да четеш, означава да се сблъскаш с реалността в най-концентрирания й вид, колкото и да е странно, е по-малко ужасяващо от това да си имаш работа с размитите й форми.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!