четвъртък, 19 май 2016 г.

Цитати / ''Адиос'' - Стефан Стефанов

"Адиос" е първия разказ в книгата ''Край до край'' на Стефан Стефанов.

1) ,,Трябва да се махна за малко.'' Тези думи ги бях чувал и от хора, които никога не се върнаха  в България. Все едно отидоха до магазина за малко и не ги видях повече. Не ми беше ясно защо толкова много хора тук имахме такава ужасна нужда просто да се махнем. На всяка цена, въпреки всичко. Това дори не е порив за емиграция, просто за махане. И не защото искаш да отидеш накъде, а защото не искаш да си тук.

2) Запалих си цигара. В цялата страна пушенето на закрито беше забранено, но не и в бара на Пинки, защото мястото и без това бе нелегално. Това беше сигурно най-якото нещо в този бар, защото всичко останало беше смрад, кочина и алкохолизъм. По някакъв начин барът приличаше на цялата държава - хаосът е единствената причина за съществуването му.

3) В България постоянно сме назаем или си плащаме масрафите един на друг, иначе няма как да стане. Не изкарваме достатъчно пари, че да се издържаме на собствени разноски. Просто не изкарваш достатъчно, всичко е скъпо, а разходите са много и така, докато придобиеш чувството, че и животът ти е назаем, защото постоянно трябва да го изплащаш.

4) И отново разноликостта на реалността - всеки може да е луд, докато се прави на нормален, и всеки може да е нормален, докато се прави на луд.

5) Вече знаех, че никой не иска здрав разум, защото, ако го имаш, рано или късно осъзнаваш, че го губиш, защото нещата тотално са объркани. Нито си комуникираме като хората, нито живеем като хората, само се бутаме един в друг в тъмницата на колективното си безсъзнание.

6) -  Но дори това не е най-големият ни проблем като нация, народ, колектив, отбор, сбирщина, свинщина, каквото и да е! Не са и парите! Проблемът категорично не са парите, защото в тая държава има много пари! Има нещо друго, което не мога да си обясня! Българите просто не се разбираме помежду си! Направо не се понасяме бе, човек! Не искаме да си говорим наистина, не искаме да се познаваме наистина! Оттам идват всичките ни проблеми, да знаеш! Не се обичаме помежду си!

7) Чужденците идват в България, виждат тук едно спокойно евтино място, но не усещат акумулираната агресия. Изобщо не схващат, че хората в тази страна се държат, все едно са много ядосани на всеки останали, независимо дали ги познават, или не. Все едно искат да ги няма. Карат така, плащат така, говорят така, работят така, чукат така, емигрират така. Някои направо умират заради всичко това. Човешкият живот беше започнал да се обезценява и всеки можеше да направи всичко. Съдът беше зле, Прокуратурата беше зле и полицията беше зле - и  това роди хаоса, а хаосът ражда смърт. Шибаняците в тоги и униформи си мислеха, че могат да правят мизерии и схеми до края на света, обаче бъркаха. Рано или късно нещата щяха да излязат от контрол, а те да го отнесат също като останалите. Не знам някой да е избягал от куршума. Ако нещата излязат от контрол, никой не е защитен.

8) Мълчаливо вдигнахме наздравица. Едва ли хлапетата можеха да са по-добре, при положение, че виждахме ние какви сме. А кой ни е научил така, е друг въпрос. Никой не иска да го повдига, всички бягат от отговорност и е по-лесно всички да сме просто жертви на обстоятелствата.

9) Трудно е да не обичаш толкова добър човек. По-лесно е да го нараниш.

10) Вече знаех. Бях го казал, бях го изкрещял в огледалото. Не исках да избягам оттук заради това тук. Трябваше да избягам от това, което самият аз представлявам тук.

Like "Книжен плъх" on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар