За да не се повтарям, слагам линк към поста във фейсбук, който написах преди да завърша книгата.
Има още четири книги до края на поредицата и може би е прекалено рано за това, но в тази книга се усеща тънък лъч надежда, примесен с усещането на пълно отчаяние и обреченост. Защото нищо не върви по план, а възможностите на извънземните технологии се неограничени и нищо не може да ги спре. Граалът, който се очертава като важен ключ към достигането на истината, е в ръцете на Мисията, а тя отново успява да избяга, оставяйки след себе си жертви, каквито не могат да се преодолеят. Но дали всичко, което мислим, че сме загубили, наистина си е заминало? Търкот и хората, които са спечелили доверието му са на път да разберат, точно в момента, в който надежда почти не е останала. А на Марс кипи усилена работа върху нещо, което в Зона 51 за момента не могат да разгадаят, но не спират да наблюдават. Всички, независимо хора или извънземни, усещат, че са в опасност, но и всички усещат, че представляват опасност за останалите. Както вече съм споменавала, водили са се войни и преди, но този път всички се мобилизират, защото последната война предстои. Войната, която ще реши не само бъдещето на Земята и човечеството, но и бъдещето на извънземните раси, които са населявали и все още населяват тази планета. И въпреки, че тя все още не е започнала, жертвите вече са прекалено много. Предимно хора, чиято вяра им е давала сили да продължават и да служат на себеподобните си. А вярата в нещо е огромна сила, за която само се загатна в тази книга и се надявам темата да се разшири в следващите няколко. Защото е страшно да се чете за готовността, с която хората се впускат в битка, която вече е загубена. Как не губят кураж, не усещат страх и не се колебаят дори за миг, преди да загубят живота си в името на дадена кауза.
Робърт Дохърти има уникалния талант да държи под напрежение читателя, умело преплитайки митологията, религията, науката, историята и собствената си фантазия, създавайки една реалност, в която читателят се съмнява, че може и да живее, но едва ли някога ще разбере.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
Няма коментари:
Публикуване на коментар