вторник, 9 ноември 2010 г.

Цитати / "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай

1. Търсач е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси.

2. В живота си мразим и отхвърляме черти у другите и дори у нас самите, които смятаме за презрени, опасни или безполезни.. Въпреки това, ако си дадем време, в един момент разбираме колко трудно ще ни бъде да живеем без нещата, които някога сме отхвърляли.

3. Нищо не дава по-голяма увереност от желанието.

4. Имало едно време.. "едно време",
което приказките
повтаряли толкова често...
че накрая станало действителност.

5. Всеки възприема останалите като ги гледа отгоре, или отдолу.
Всеки възприема високите или ниските според собственото си положение в света,
според ограниченията си,
според навиците си,
според желанието си,
според нуждата си..

6. Магията продължава само докато гори желанието!

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Искам

Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мълчанието ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които
най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш
да ги промениш.
Искам да знаеш.. че днес можеш да разчиташ
на мен...
         БЕЗУСЛОВНО!

Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай
Искам

вторник, 2 ноември 2010 г.

Децата били сами

Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина - осемнайсетгодишно момиче, което понякога наемала за определени часове, за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.
Откакто починал бащата, времената станали твърде трудни за семейството, жената не можела да рискува работата си, като отсъствала всеки път, щом бабата се разболеела или била извън града.
Когато годеникът на Марина позвънил, за да я покани на разходка с новата си кола, тя не се двоумила дълго. Така или иначе, децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет.
Щом чула клаксона, грабнала чантата си и изключила телефона. Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си. Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси, защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне и да се удари по невнимание. Освен това, казала си, ако се случело нещо такова, как щяла да обясни на майката, че детето не я е намерило?
Може би било късо съединение във включения телевизор, в някоя от лампите в хола или искра от камината; във всеки случай, когато завесите пламнали, огънят бързо стигнал до дървената стълба, водеща към спалните.
Събудила го кашлицата на бебето, предизвикана от дима, който се процеждал изпод вратата. Без да му мисли, Панчо скочил от леглото и натиснал резето, за да отвори вратата, но не успял.
Ако я бил отворил, той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути.
Панчо започнал да вика Марина, но никой не отговорил на зова му за помощ. Така, че се втурнал към телефона в стаята (знаел как да набира номера на майка си), но той нямал сигнал.
Панчо разбрал, че трябва да измъкне братчето си оттам. Опитал да отвори прозореца, който гледал към външния корниз, но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя, а и дори да успеел, след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа, която родителите му поставили за безопасност.
Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно: как това толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката?
Как успяло да понесе бебето в раница?
Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне до дървото с този товар?
Как успяло да спаси живота си и този на братчето си?
Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговора:

- Малкият Панчо е бил сам.. Не е имало кой да му каже, че няма да успее.

Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай
Децата били сами