четвъртък, 27 юни 2013 г.

Ruby Sparks (2012)

Нека си представим, че пред нас има бял и празен лист. Имаме свободата да напишем всичко, което поискаме. Може да създадем нов свят, нови хора, можем да измислим специален наш език, можем да избягаме от реалността. Можем да летим или да обиколим света за седмица. Може да се сдобием с вечен живот или да се върнем в миналото и да видим какво правят динозаврите. Имаме цялата свобода на света пред нас. Цялата свобода е заключена в бял лист.
Ако нямаме вдъхновението за такива приключения, можем да направим това, което всички можем. Можем да говорим за чувствата си, за мечтите си или за сънищата, които понякога нямат реално обяснение. Можем да си създадем една Руби Спаркс. Нашият герой и писател така направи. (ВНИМАНИЕ! Ако не сте гледали филма Ruby Sparks, помислете добре дали искате да прочетете следващите редове!!!) След като сънува мистериозното момиче няколко пъти, Келвин реши да напише книга за нея. Пишейки/описвайки, той започна да се влюбва в написаното. Не ни ли се е случвало на всички нас това? Не буквално да се влюбим в нещо, което сме написали, но нещо, което сме създали в главите си? Идеален образ на някого? А след това сме се чудили защо хората се държат по този или онзи начин, защо са се променили и все същите въпроси отново и отново. Тайната е в нас. Ние създаваме измислени реалности в главите си и очакваме светът да се промени, за да пасне с нашата представа за него. Както и да е... Нашият Келвин се събуди една сутрин и откри, че неговата Руби приготвя закуска. Този път не сънуваше, тя наистина беше там. Хората я виждаха, не беше плод на творческото му въображение. Разбира се, тук допирната точка с реалността отива по дяволите, но както и Келвин каза - нека поне си представим, че е истина. Дори да не вярваме, нищо не губим ако си го представим. О, докато пиша, в ума ми се разви втора тема за въображението и реалността, както и някой психически проблеми. Но за това друг път. Сега ще пиша за... каквото дойде. Докъде стигнах? А, да. Кел скоро откри, че пишейки, може да диктува действията на Руби. Той решаваше тя дали ще остане при него или ще се забавлява с приятели, дали ще плаче или ще се смее, дали ще говори на английски или френски, дали ще подскача или ще се удря в стената, дали ще го обича или няма да се сеща за него... Загърбвайки това, че Руби се появи от нищото, Кел загърби границата между обяснимо и необяснимо, което явно му даде смелостта да загърби и голяма част от моралната си страна. Дори Руби да е негово творение, измислен герой, превърнал се в реалност, това съвсем на му дава правото да играе с нея, особено след като видяхме, че тя и сама може да мисли, чувства и взема решения. Пак отидох в друга тема. Мисълта ми беше, че в една връзка, една двойка трябва да се научи да приема другия такъв, какъвто е, а не да се опитва да промени навиците или характера на другия. Ако говорим за сериозни и дългогодишни взаимоотношения, това прикритите недостатъци в началото, рано или късно излизат на бял свят и "кирливите ризи" се показват, както се казва. Най-доброто възможно решение е да се научим да живеем с това, ако можем. Ако виждаме, че няма да успеем и недостатъците на човека до нас са прекалено голям залък за нашата уста, то тогава нямаме какво да правим повече с този човек. Всеки може да обича хубавата страна на нещата, но не всеки може да заобича и грозното, лошото, неприятното, досадното. Не трябва да се опитваме да променим човека до нас, но и не трябва да го караме сам да се промени и да му внушаваме собствените си идеи и разбирания за как трябва да стоят нещата. Опитвайки това, можем само да отблъснем любовта. Повече от нас, дори няма да опитат да приемат на 100% човека до тях, няма да му позволят да бъде себе си. Видяхме какво стана с Кел и Руби. Когато той я накара да я забрави и я пусна на свобода, тогава се зароди истинската връзка между тях. Видяхме, че любовта и сама може да намери пътя. Това, което търсим, само ще ни намери, не трябва да се опитваме да го създадем от нещо, с което просто разполагаме. Нека ценим това, което имаме. Истински да го ценим. Нека не си повтаряме "ако беше така и така, щеше да е по-добре...". И така е добре. Всичко е добре. Животът ни е хубав, взаимоотношенията ни са прекрасни, възможностите са пред нас, имаме късмет, имаме шанс, имаме всичко! Трябва само да запомним, че нещата не се насилват. За всичко има време и място... и начин.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

петък, 14 юни 2013 г.

Вярва ли все още някой в семейството? Не, не в любовта. В семейството! Нищо ли не означава думата 'бракосъчетание'.
Добре, направо минавам към въпросите, които ме тормозят.
Нека първо си представим една влюбена двойка. Влюбена-загубена. Любов голяма! Вдигат сватба, заживяват дълго и щастливо... да, ама дали? В много форуми изчетох признанията на мъже, споделящи, че поне веднъж са изневерили на съпругите си. Не защото не ги обичат, просто защото са изпитали тази нужда и за тях it's not a big deal. Било нормално да кръшнеш, да се отдадеш на нещо чуждо и непознато. Имало тръпка, страст, интересно било... Чудя се дали всички тези мъже няма да имат нищо против, ако жените им правеха същото? (О, да не мислите, че не правят?) Питам се, ако е толкова нормално да изпиташ нуждата от изневярва в даден етап от връзката си с някой, защо не поговориш с него? Сигурна съм, че и другата страна изпитва същата нужда. Защо трябва човек да се крие, да премълчава, да лъже, да се чувства виновен или да заблуждава другия, че всичко върви по мед и масло? Ако е нормално, защо всяка двойка не седне и да обсъди кой с кого и кога ще се среща, с кой ще спи и колко време му трябва, за да задоволи напълно тази нужда. Щом хората крият действията си, значи има нещо в тези действия, което не е правилно и би било, най-вероятно, много болезнено за другия. Тогава защо се извършват тези неща? Чудя се защо хората не влагат нищо в думата "семейство", защо не мислят за всичко, когато го създават? Лесно е да мислим само за бъдещите хубави моменти, когато подписваме и вдигаме сватба за хиляди левове. Никой не мисли за лошото. Всички сме свикнали лошото да се случва на другите, но не и на нас. Като във филма, който гледах преди няколко часа, казва се "The babysitters". Става дума за младо момиче, което работи като бавачка в семейство с две деца. Една вечер, докато мъжът я откарва до дома й, става така, че вечерта им приключва с целувка. Една, две, три... ръка, ръце... тук и там. Както и да е. Приятелите на въпросният татко започват да издирват момичето за същите услуги (които прерастват и в повече от само целувки), а момичето от своя страна въвлича и приятелките си в този "бизнес", прибирайки част от печалбите им. В края на филма, момичето намери баща си с едно от момичетата, което работеше за нея. Точно тук тя рухна на земята, плачейки без глас. Всички знаем този тип плач, нали? Когато толкова те боли, че не можеш и звук да издадеш... и едва дишаш. Защо това успя да я сломи? Защото докато предлагаше услугите си на семейни мъже и въвличаше приятелките си в това, мислейки само за парите, които печели, нито веднъж не погледне реално нещата. Всички тези мъже имаха щастливи семейства, весели деца, обичащи и обичани съпруги. Нейният баща също. Тогава какво му пречеше да е един от клиентите й?
Загубих си мислите, а тези, които останаха се заплетоха. Минутка почивка!
Добре, изгубиха се тотално...
Всичко започна като разговор между мен и приятел, нека го наречем С. От темата за семейните отношения и прегрешения, се прехвърлихме на тема за доверието. Скоро ще пиша и за това.
Сега просто ще си дослушам песента, ще пресуша чашата с безалохолно и ще си лягам.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

сряда, 12 юни 2013 г.

- Как се чувстваш спрямо мен?
- Моля?
- Имаш ли чувства към мен?
- Ти си ми приятел.
- А искаш ли да съм повече от това?
- Колко повече от това?
- Искаш ли?
- Ще те излъжа, независимо какво ще кажа.
- Излъжи ме.
- Ако кажа, че не те искам, няма да е вярно. Не съм влюбена в теб, никога не съм била. Обичам те ужасно много като приятел и като човек. Имам ти доверие. Преживяхме света заедно. Бих споделила живота си с някой като теб... Дори с теб. Ако кажа, че те искам, пак няма да е вярно. Влюбвала съм се, преди да те срещна. Влюбена съм и сега, ще се влюбя и след като се забравим. Както казах, никога не съм се влюбвала в теб. Ти просто дойде и остана като мой най-добър прител. Такъв си. Нищо повече.
- Това не е ли любов?
- Любов е.
- Каква?
- Приятелска.
- А другата? Тя няма ли име?
- Другата е романтична.
- Романтиката в пеперудите ли се събира? Ограничаваш чувството си.
- Не. Романтиката е да намериш човек и да не пожелаеш друг повече.
- Какво помисли, когато се влюби за пръв път? Нима не помисли, че ще е вечно? А когато се влюби за втори път? Пак беше вечно.
- Не говоря за вечно. Говоря за човек, който ще ми е достатъчен през времето, през което е с мен. Вечността е несигурност.
- Какво ти липсва с мен?
- Чувството.
- А когато го има чувството, защо правиш компромис с всичко останало?
- Кое е останало?
- Преживяното, доверието.
- Това ще дойде в последствие.
- Изключваш ли възможността да стана по обратен начин? Чувството да се появи в последствие?
- Не знам, никога не ми се е случвало.
- Искаш ли да ти се случи?
- Искам ли?
- Искаш.
- Искам.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

сряда, 5 юни 2013 г.

Цитати / "Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай и Силвия Салинас

(цитати от мен)
1) Да си влюбен - означава да обичаш сходствата, а да обичаш - да се влюбиш в различията.

2) Двойките се разделят заради същото, заради което се събират.

3) Актът на даването сам по себе си е равносилен на получаването: получавам удоволствие от това, че получаваш нещо хубаво, което имам да ти дам. Получавам радостта да ме слушаш и да оценяваш онова, което ти давам. Няма смисъл да даваме, ако очакваме нещо повече от самия акт на даването.

4) Времето показва, че има стотици различни начини да създадем връза с този, когото обичаме.

5) Да ревнувам - означава да поддържам вярата, че моят възлюбен дава на друг човек това, което само аз имам право да получавам от него. Или както казва Амброуз Биърс в своята книга ,,Речник на дявола'' - ,,Да ревнуваш - означава да се страхуваш да загубиш някого, когото ако загубиш заради това, поради което си се страхувал да го загубиш - не си е заслужавало труда да запазиш".

(цитати, взети от интернет)
1) Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.

2) Най- лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си е, че трябва да търсят половинката си. Защо да не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина?

3) Всички любовни истории завършват с щастлив край: Оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно: илюзията за съвършен живот без проблеми. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.

4) Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.

5) Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества,к оито се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почустват пълноценни.

6) Когато сме сами, можем да си внушим, че сме чудесни хора, но при интимния контакт се проявява както най-доброто ,така и най-лошото: съперничесто, ревност, борба за власт, желание да контролираме или манипулираме другия... и така до безкрай. Тежко е да видим това у себе си. Предизвикателството е да го приемем и да работим върху него. Най-лесно е да мислим, че другият е заядливият, егоистът, трудният.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella