сряда, 12 юни 2013 г.

- Как се чувстваш спрямо мен?
- Моля?
- Имаш ли чувства към мен?
- Ти си ми приятел.
- А искаш ли да съм повече от това?
- Колко повече от това?
- Искаш ли?
- Ще те излъжа, независимо какво ще кажа.
- Излъжи ме.
- Ако кажа, че не те искам, няма да е вярно. Не съм влюбена в теб, никога не съм била. Обичам те ужасно много като приятел и като човек. Имам ти доверие. Преживяхме света заедно. Бих споделила живота си с някой като теб... Дори с теб. Ако кажа, че те искам, пак няма да е вярно. Влюбвала съм се, преди да те срещна. Влюбена съм и сега, ще се влюбя и след като се забравим. Както казах, никога не съм се влюбвала в теб. Ти просто дойде и остана като мой най-добър прител. Такъв си. Нищо повече.
- Това не е ли любов?
- Любов е.
- Каква?
- Приятелска.
- А другата? Тя няма ли име?
- Другата е романтична.
- Романтиката в пеперудите ли се събира? Ограничаваш чувството си.
- Не. Романтиката е да намериш човек и да не пожелаеш друг повече.
- Какво помисли, когато се влюби за пръв път? Нима не помисли, че ще е вечно? А когато се влюби за втори път? Пак беше вечно.
- Не говоря за вечно. Говоря за човек, който ще ми е достатъчен през времето, през което е с мен. Вечността е несигурност.
- Какво ти липсва с мен?
- Чувството.
- А когато го има чувството, защо правиш компромис с всичко останало?
- Кое е останало?
- Преживяното, доверието.
- Това ще дойде в последствие.
- Изключваш ли възможността да стана по обратен начин? Чувството да се появи в последствие?
- Не знам, никога не ми се е случвало.
- Искаш ли да ти се случи?
- Искам ли?
- Искаш.
- Искам.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар