четвъртък, 28 юли 2016 г.

Цитати / ''Миниапокалипсис'' - Виржини Депант

1) Страхът е нещо животинско, което се случва отвъд езика, макар е някои думи го предизвикват по-добре от други.

2) Разликата между истински коравите и онези, които избират изкуплението, е, че едните имат избор, другите нямат.

3) Коментарите. Мръсна анонимност, литании от упорити оскърбления, бълвани от некомпетентни индивиди. В момента когато ги откри, разбра, че е проникнал в десетия кръг на ада. Кратки успоредни писания на лица, глухи един за друг, всички еднакво лаконични и враждебни до погнуса. Посредствеността имаше свой глас. Коментарите в мрежата.

4) Не се познаваме достатъчно, за да стоим една до друга, без да говорим.

5) Писането имаше могъща сила. Всяка фраза ставаше еротична, защото съдържаше нещо от мъжа, който я желаеше. Никога дотогава не бе чела роман с мисълта за физическото присъствие на онзи, който го е писал.

6) Спортистите, политиците могат и да я впечатлят. Но творецът... винаги е самозванец. На първо място в списъка си на най-лошите би поставила писателите. Познава ги. Това, което даряват с любезна ръка, стократно си връщат с другата, хищната, безскрупулната ръка. Пишещата ръка предава, забожда и те разпъва на кръст.

7) Обичам да я разплаква, само в такива моменти бил сигурен, че тя държи на него. Утешавал я, бог бил на утешенията. Бързо възприели следната тактика: унижавам те, изневерявам ти, после се прибирам и заличавам всичко. Кокаинът и членът му - две зависимости, които добре се допълвали. Тя никога нямало да го напусне, драмата добре се вписваше във връзката им. Мерела любовта си по изпитваната болка. Болката и облекчаването й. Хората, които не разбират защо момичето остава със своя партньор, въпреки че я бие, не разбират нищо от жени.

8) Хиената вдига поглед към Христос. Би било толкова удобно да вярваш. Изповедта. Прошката. Изкуплението. Целият този възхитителен фолклор.

9) Понякога се изгубваше във времето, в историята на Съединените американски щати, Инквизицията, религиозните войни, колонизацията. Кой е възнаграден, кой е наказан, кой кого изяжда. Кой побеждава и пише историята. Кой решава кое е лошо. Серийните убийци, големите бандити, терористите не й допадаха особено. Те бяха малко като нея - любители. Предпочиташе сериозните събития - когато престъплението е масово, открито, признато. Истински възнаградено.
Само в романите се срещаха ридаещи престъпници, които искрено молеха за прошка. И всички истории си приличаха - виновният си спомня за унижението, за раната, за ужаса, предшествали решението му да убие. Спомня си на него какво са му направили.

10) Политици, спортисти, лекари, актьори, журналисти, помощник-префекти, коафьори, курви, брокери, шофьори... като не се смята сексът, нищо не сближава хората повече от дрогата.

11) Добре устроените мозъци са такива още в детството. В това отношение не можеш да се надяваш да стане чудо.

12) Децата не започват да се друсат, защото им става хубаво, защото се отегчават или за да забравят грижите си, нито защото ги е ударил хормонът, а за да потиснат своята интелигентност. Защото, ако я запазят непокътната в момент, когато е най-остра, не биха понесли силата на презрението.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

понеделник, 25 юли 2016 г.

Цитати / ''Роман с кокаин'' - М. Агеев

1) Тази болка, макар вече да не ме болеше, все още някак ми напомняше как ме бе заболяло.

2) Много особено ставаше в живота ми. Изпитах ли щастие, щом само си помислех, че то е за кратко, и щастието ми мигом се изпаряваше. Изпаряваше се усещането ми за щастие не защото външните предпоставки за него изчезваха, а единствено поради осъзнаването, че външните предпоставки много скоро непременно ще изчезнат. И щом го осъзнаех, в същия миг вече не изпитвах щастие, а създалите го външни предпоставки, които още не се бяха изпарили и още съществуваха, започваха да ме дразнят.

3) Удивително нещо е отдалечаващият се гръб на несправедливо засегнат и завинаги отиващ си човек. В него има някакво човешко безсилие, някаква жалка слабост, която моли за милост, която те мами подире си. Нещо такова изразява гърбът на отиващия си, което ти напомня за несправедливостите и обидите, които трябва да се обсъдят и още веднъж да се сбогувате, и това трябва да стане много бързо, защото човекът си отива завинаги и ще те остави с много болка за него, която още дълго ще те мъчи, може и на стари години да не те оставя нощем да мигнеш.

4) Както и преди, във времената на конската тяга, така и сега, във времената на влаковете, животът е по-лесен за глупавия, отколкото за умния, по-добре е хитрият, отколкото честният, по-лесно е за алчния, отколкото за сърдечния, по-приятно е за жестокия, отколкото за слабия, по-разкошно е за властния, отколкото за смирения, по-сит е лъжецът, отколкото праведникът и по-сладко е за сластолюбеца, отколкото за въздържания. Така е било и така ще е вечно, докато има хора на тази земя.

5) Близостта на целта в никакъв случай не означава по-сигурна непременност на достигането й, отколкото от която и да било по-отдалечена от целта точка. По този въпрос имах разделяне на чувството от разума, на практиката от теорията, първото съществуваше наравно с второто и двете - разумът и чувството - не бяха в състояние нито да се помирят и да изберат общ път, нито да се преборят и едното да победи другото.

6) Той изрече името ми и това, че го каза, без да вижда кой е при него, означаваше за мен за първи път да бъда разпознат не с безсърдечната ми обиграност, а с отзивчивостта и нежността на сърцето ми.

7) Булевардите бяха като хората: на младини вероятно доста еднакви, те постепенно се променяха в зависимост от това, което се случваше по тях.

8) Не припарвах до жените, които ми отвръщаха с усмивка, знаех, че на поглед като моя с усмивка може да отвърне само уличница или девственица.

9) Аз. Остроумието допринася за облика на жената по същия начин, както мъжката дреха за фигурата й: подчертава прелестите и недостатъците й.
Тя. Боя се, че само благодарение на мъжката ми дреха оценихте моето остроумие.
Аз. От любезност. Би било жалко според остроумието ви да оценя вашата фигура.
Тя. Галантността би била за предпочитане пред любезността ви.
Аз. Благодаря ви.
Тя. За кое?
Аз. Любезността е безполова. Галантността е сексапилна.

10) В тези кратки минути за първи път наистина се убедих, че и най-долното човече изпитва чувства, такива непримиримо горди и изискващи безпрекословна взаимност чувства, че страданията на тъжната самота са му по-мили от радостите на успеха, постигнат с унизителното посредничество на разума.

11) Сякаш от собствен влюбен опит се убеждавах, че може красиво да говори за любовта само онзи, за когото любовта се е превърнала в спомен, че може убедително да говори за любовта само онзи, у когото е засегнала чувствеността, и че трябва да мълчи за любовта онзи, когото е ударила право в сърцето.

12) За влюбения мъж всички жени са само жени освен тази, в която е влюбен: за него тя е човек.
За влюбената жена всички мъже са човеци с изключение на този, в когото е влюбена: за нея той е мъж.

13) Нали виждаш, между другото, колко глупави сме жените: ефектът, който постигаме, като проявим наблюдателността си, ни е по-скъп от ползата, която бихме имали от нея, ако я спотаим.

14) Има нещо много странно в това, че най-отвратителни явления имат почти непреодолима притегателна сила за нас.

15) Човек живее не със събитията на външния свят, а само с отразяването на тези събития в съзнанието му.
Целият живот на човека, цялата му дейност, постъпките му, волята му, физическата и мозъчната му сила, всичко се напряга и използва без мяра и край единствено за да се случи във външния свят някакво събитие, но не заради събитието само по себе си, а за да усети човек отражението на това събитие в своето съзнание. И ако добавим, че в този си стремеж човек постига случването само на събития, които отразени в съзнанието му, да създадат у него усещане за радост и щастие, ясно се разкрива целият движещ механизъм в живота на абсолютно всеки, независимо дали е тъп и жесток, или свестен и добър.

16) Колкото по-силно е чувството, което те обзема, толкова по-слаба е способността за самонаблюдение.

17) Образно казано, се питах: дали човешката душа не е нещо като махало, което, тласнато в посока към човечността, поради самия този факт има предразположението да се оттласне съответно в посока към озверяването.

18) Обзе ме такъв страх, какъвто се случва само на нещастен човек на години, когато внезапно посред нощ се събуди и осъзнае, че току-що, в този нощен миг, когато наоколо е тихо и няма никой, се е събудил не само от сънувания сън, а от целия си живот, който е живял напоследък.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Цитати / ''Сойка-присмехулка'' - Сюзан Колинс

1) Гражданите на Окръг 12 нямаха собствено организирано съпротивително движение. Те нямаха нищо общо с това. Имаха само лошия късмет да имат мен.

2) - Колкото и да ти е неприятно, ще се наложи да убиеш някого, защото на арената имаш право само на едно желание. И то ти струва много скъпо.
- Струва ти живота - казва Цезар.
- О, не. Струва ти много повече от живота. Да убиваш невинни хора? - казва Пийта. - Струва ти цялата ти същност.

3) Веднъж вече почти изчезнахме като вид, биейки се помежду си. Сега сме още по-малко. Условията, при които живеем - по-несигурни. Наистина ли искаме точно това? Да се избием напълно помежду си? С надеждата, че - какво? Някой прекрасен вид ще наследи димящите останки на земята?

4) Да мислиш като жертвите си... именно така откриваш уязвимите им места.

5) Не знам как да му опиша какво се случва, след като убиеш човек. Как споменът никога не те напуска.

6) Честно казано, няма от какво толкова да се гордеем с нашите предци. Само като погледне човек в какво състояние са ни оставили - войни и съсипана планета. Явно не ги е било грижа какво ще стане с хората, които ще дойдат след тях.

7) Когато един ранен мъж улавя лицето ми между двете си ръце, отправям безмълвна благодарност към Долтън за това, че ме посъветва да отмия грима. Колко нелепо, колко извратено щях да се чувствам, представяйки тази боядисана маска на Капитола пред тези хора. Белезите, изтощението, несъвършенствата. По тях ме разпознават, затова съм една от тях.

8) Може би всички просто се опитват да ме предпазят, като ме лъжат. Не ме е грижа. Омръзна ми хората да ме лъжат, за мое добро. Защото обикновено е главно за тяхно добро.

9) Едно време си мислех, че убиецът е най-страшният човек, когото мога да си представя. Сега, с две участия в Игрите на глада зад гърба си, решавам да не го съдя, без да знам повече подробности.

10) Ако съществува по-голямо чувство за безпомощност от това да се опитваш да достигнеш до любим човек, хванат като в капан под земята, то не ми е познато.

11) Може би онези от Шести наистина знаеха какво правят. Натъпчи се с дрога и рисувай цветя по тялото си. Не е чак толкова лош живот. Във всеки случай изглеждаха по-щастливи от нас, останалите.

12) Желанието за отмъщение може да гори дълго и силно.

13) - Ти я спечели. Отказа се от всичко заради нея. Може би това е единственият начин да я убедиш, че я обичаш.

14) Вече няма значение кои сме. Няма значение кой кой е. Защото никой не гледа лицата. / Миротворец, бунтовник, гражданин... кой знае? Всичко, което се движи, е мишена.

15) Няма смисъл да затварям очи. В тъмното огънят гори по-ярко.

16) Всичките ми любими хора са мъртви, а ние обсъждаме следващите Игри на глада с цел да загинат по-малко хора. Нищо не се е променило. И няма никога да се промени.

17) Вече не храня никаква вярност към тези чудовища, наречени човешки същества, презирам факта, че самата аз съм такова. Мисля, че в думите на Пийта имаше нещо наистина вярно, когато казваше, че трябва да се унищожим помежду си и да оставим някой свестен вид да поеме нещата в свои ръце. Защото има нещо много сбъркано в едно създание, което жертва живота на децата си, за да намери разрешение на конфликтите си.

18) Колективното мислене обикновено е краткотрайно. Ние сме непостоянни, глупави същества със слаба памет и невероятна дарба за самоунищожение.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

събота, 9 юли 2016 г.

Цитати / ''Незавършеният роман на една студентка'' - Любен Дилов

1) - А вие, защо говорите така? Не говорите ли, както пише в книгите ви?
- А! Че кой ще ти говори, както пише в книгите? Нали ще го вземат за смахнат!

2) Трудно е да целуваш побъркана жена, колкото и красива да е!

3) Упоритостта е едно от най-ценните човешки качества; до голяма степен на нея се дължи човешкият прогрес и в бъдещето нейната жена щеше все повече да се покачва.

4) - Искаш да вземеш хляба на писателите ли? - пак така предпазливо се пошегува мъдрецът. - Народът не ходи в театъра за техните пиеси, а да види как накрая боговете раздават справедливост. Защото... къде другаде да я види?

5) - А ти наистина ли нищо... с този Праксител?
- Разбира се. Нали знаеш, че теб обичам!
- А! - смая се Александър. - За пръв път го чувам!
- Тия неща не са предназначени за слухово възприемане, мили!

6) Дори и да разполагаш с машина на времето, времето за любов винаги ще си остава недостатъчно.

7) Всички знаем, че истинското изкуство не отразява пряко действителността. То не копира, то създава паралелна на живота действителност.

8) - Добре де, защо да не потъгувам малко? Неморално ли е? Осъдително ли е, когато те е напуснал любимият човек, да потъгуваш за него?
- Напротив. И почтено е, и красиво е, ако този човек е заминал и ти липсва. Но щом той изобщо те е напуснал, щом няма да се върне при теб, тогава става безсмислено. И опасно.

9) Изглежда, тук наистина имаше някаква степен на полудяване от гледна точка на законите на компютърната техника. Ако, разбира се, решим да назоваваме лудост нещо, което много прилича на очовечаване.

10) Човекът открай време е свикнал да облича голия си страх в пъстрите одежди на легенди и приказки.

11) - Как да ти повярвам, като всички разправят съвсем друго?
Той не се засегна от неверието ми.
- Младичка си ми ти, дъще, затова и не знаеш, че никога не е вярно онова, което всички го разправят. Същинските истини ги знаят само отделните човеци; влязат ли в устата на хората, превръщат се в кесим приказки.

12) През цялата своя история човекът бе си измислял, общо взето, все удобни богове - уж страшни, уж неумолими, но да не му пречат да си трупа каквито си ще грехове.

13) Прелестна лудетина, в която не може да не се влюбиш, пред която обаче винаги си оставаш нащрек, защото не знаеш какво ще ти сервира в следващата минута. Да, много обичаме да четем и да пишем за такива момичета, с горчива самоирония си призна бившият историк, но не дай си боже да ги срещнем на живо!

14) Известно е това свойство на паметта ни човешка, да възприемаме най-лесно онова, което сме чули от враговете си.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

петък, 8 юли 2016 г.

Зона 51: Екскалибур

Резюме: Ескалибур. Реликва. Легендарен предмет. Абсолютно оръжие. Някога смятан за мит, легендарният меч на крал Артур се оказва реално съществуващ предмет - най-важната фигура в сложната игра за контрол над съдбините на човечеството. Двете съперничещи си фракции се надпреварват помежду си коя първа ще сложи ръка върху него. Но в играта се появява нов участник - Майк Търкот и неговият елитен отряд се готвят да объркат плановете на пришълците. Търкот знае, че митичното оръжие е ключ за разрешаването на всички загадки и за окончателната победа над аирлианците и техните машини. Но за да го спечели, ще трябва да изкачи най-високата планина на света, да преодолее в суровия период извън подходящия сезон "мъртвата зона" на Еверест, гробница на много прочути алпинисти.

Лично мнение: От прочетените книги, шестата от поредицата за Зона 51 ми вървеше най-мудно. А не би трябвало да е така, защото войната вече е в разгара си, аирлианците воюват срещу собствената си раса и срещу човечеството, опитвайки се да привлекат на тяхна страна хората, независимо по какъв начин - чрез преговори или с намесата на нановируси, които да контролират тялото. Представители от всички групи се устремяват към Еверест, но въпросът не е колко са тръгнали, а колко ще пристигнат. И по-важното - кой ще докосне пръв Екскалибур?
Харесва ми това, че само хората нямат доверие на тези, с които работят и не знаят кои са всъщност те. И в тази книга също се загатва за ролята, която има религията и какво влияние върху човешкия живот може да упражнява. Но и тук тази тема не е развита. Прекалено много теми, които лично за мен, биха представлявали интерес, са започнати или загатнати, но незавършени и неразвити, което ще го броя като минус за поредицата.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!