събота, 9 юли 2016 г.

Цитати / ''Незавършеният роман на една студентка'' - Любен Дилов

1) - А вие, защо говорите така? Не говорите ли, както пише в книгите ви?
- А! Че кой ще ти говори, както пише в книгите? Нали ще го вземат за смахнат!

2) Трудно е да целуваш побъркана жена, колкото и красива да е!

3) Упоритостта е едно от най-ценните човешки качества; до голяма степен на нея се дължи човешкият прогрес и в бъдещето нейната жена щеше все повече да се покачва.

4) - Искаш да вземеш хляба на писателите ли? - пак така предпазливо се пошегува мъдрецът. - Народът не ходи в театъра за техните пиеси, а да види как накрая боговете раздават справедливост. Защото... къде другаде да я види?

5) - А ти наистина ли нищо... с този Праксител?
- Разбира се. Нали знаеш, че теб обичам!
- А! - смая се Александър. - За пръв път го чувам!
- Тия неща не са предназначени за слухово възприемане, мили!

6) Дори и да разполагаш с машина на времето, времето за любов винаги ще си остава недостатъчно.

7) Всички знаем, че истинското изкуство не отразява пряко действителността. То не копира, то създава паралелна на живота действителност.

8) - Добре де, защо да не потъгувам малко? Неморално ли е? Осъдително ли е, когато те е напуснал любимият човек, да потъгуваш за него?
- Напротив. И почтено е, и красиво е, ако този човек е заминал и ти липсва. Но щом той изобщо те е напуснал, щом няма да се върне при теб, тогава става безсмислено. И опасно.

9) Изглежда, тук наистина имаше някаква степен на полудяване от гледна точка на законите на компютърната техника. Ако, разбира се, решим да назоваваме лудост нещо, което много прилича на очовечаване.

10) Човекът открай време е свикнал да облича голия си страх в пъстрите одежди на легенди и приказки.

11) - Как да ти повярвам, като всички разправят съвсем друго?
Той не се засегна от неверието ми.
- Младичка си ми ти, дъще, затова и не знаеш, че никога не е вярно онова, което всички го разправят. Същинските истини ги знаят само отделните човеци; влязат ли в устата на хората, превръщат се в кесим приказки.

12) През цялата своя история човекът бе си измислял, общо взето, все удобни богове - уж страшни, уж неумолими, но да не му пречат да си трупа каквито си ще грехове.

13) Прелестна лудетина, в която не може да не се влюбиш, пред която обаче винаги си оставаш нащрек, защото не знаеш какво ще ти сервира в следващата минута. Да, много обичаме да четем и да пишем за такива момичета, с горчива самоирония си призна бившият историк, но не дай си боже да ги срещнем на живо!

14) Известно е това свойство на паметта ни човешка, да възприемаме най-лесно онова, което сме чули от враговете си.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар