2) - Колкото и да ти е неприятно, ще се наложи да убиеш някого, защото на арената имаш право само на едно желание. И то ти струва много скъпо.
- Струва ти живота - казва Цезар.
- О, не. Струва ти много повече от живота. Да убиваш невинни хора? - казва Пийта. - Струва ти цялата ти същност.
3) Веднъж вече почти изчезнахме като вид, биейки се помежду си. Сега сме още по-малко. Условията, при които живеем - по-несигурни. Наистина ли искаме точно това? Да се избием напълно помежду си? С надеждата, че - какво? Някой прекрасен вид ще наследи димящите останки на земята?
4) Да мислиш като жертвите си... именно така откриваш уязвимите им места.
5) Не знам как да му опиша какво се случва, след като убиеш човек. Как споменът никога не те напуска.
6) Честно казано, няма от какво толкова да се гордеем с нашите предци. Само като погледне човек в какво състояние са ни оставили - войни и съсипана планета. Явно не ги е било грижа какво ще стане с хората, които ще дойдат след тях.
7) Когато един ранен мъж улавя лицето ми между двете си ръце, отправям безмълвна благодарност към Долтън за това, че ме посъветва да отмия грима. Колко нелепо, колко извратено щях да се чувствам, представяйки тази боядисана маска на Капитола пред тези хора. Белезите, изтощението, несъвършенствата. По тях ме разпознават, затова съм една от тях.
8) Може би всички просто се опитват да ме предпазят, като ме лъжат. Не ме е грижа. Омръзна ми хората да ме лъжат, за мое добро. Защото обикновено е главно за тяхно добро.
9) Едно време си мислех, че убиецът е най-страшният човек, когото мога да си представя. Сега, с две участия в Игрите на глада зад гърба си, решавам да не го съдя, без да знам повече подробности.
10) Ако съществува по-голямо чувство за безпомощност от това да се опитваш да достигнеш до любим човек, хванат като в капан под земята, то не ми е познато.
11) Може би онези от Шести наистина знаеха какво правят. Натъпчи се с дрога и рисувай цветя по тялото си. Не е чак толкова лош живот. Във всеки случай изглеждаха по-щастливи от нас, останалите.
12) Желанието за отмъщение може да гори дълго и силно.
13) - Ти я спечели. Отказа се от всичко заради нея. Може би това е единственият начин да я убедиш, че я обичаш.
14) Вече няма значение кои сме. Няма значение кой кой е. Защото никой не гледа лицата. / Миротворец, бунтовник, гражданин... кой знае? Всичко, което се движи, е мишена.
15) Няма смисъл да затварям очи. В тъмното огънят гори по-ярко.
16) Всичките ми любими хора са мъртви, а ние обсъждаме следващите Игри на глада с цел да загинат по-малко хора. Нищо не се е променило. И няма никога да се промени.
17) Вече не храня никаква вярност към тези чудовища, наречени човешки същества, презирам факта, че самата аз съм такова. Мисля, че в думите на Пийта имаше нещо наистина вярно, когато казваше, че трябва да се унищожим помежду си и да оставим някой свестен вид да поеме нещата в свои ръце. Защото има нещо много сбъркано в едно създание, което жертва живота на децата си, за да намери разрешение на конфликтите си.
18) Колективното мислене обикновено е краткотрайно. Ние сме непостоянни, глупави същества със слаба памет и невероятна дарба за самоунищожение.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
Няма коментари:
Публикуване на коментар