четвъртък, 28 юли 2016 г.

Цитати / ''Миниапокалипсис'' - Виржини Депант

1) Страхът е нещо животинско, което се случва отвъд езика, макар е някои думи го предизвикват по-добре от други.

2) Разликата между истински коравите и онези, които избират изкуплението, е, че едните имат избор, другите нямат.

3) Коментарите. Мръсна анонимност, литании от упорити оскърбления, бълвани от некомпетентни индивиди. В момента когато ги откри, разбра, че е проникнал в десетия кръг на ада. Кратки успоредни писания на лица, глухи един за друг, всички еднакво лаконични и враждебни до погнуса. Посредствеността имаше свой глас. Коментарите в мрежата.

4) Не се познаваме достатъчно, за да стоим една до друга, без да говорим.

5) Писането имаше могъща сила. Всяка фраза ставаше еротична, защото съдържаше нещо от мъжа, който я желаеше. Никога дотогава не бе чела роман с мисълта за физическото присъствие на онзи, който го е писал.

6) Спортистите, политиците могат и да я впечатлят. Но творецът... винаги е самозванец. На първо място в списъка си на най-лошите би поставила писателите. Познава ги. Това, което даряват с любезна ръка, стократно си връщат с другата, хищната, безскрупулната ръка. Пишещата ръка предава, забожда и те разпъва на кръст.

7) Обичам да я разплаква, само в такива моменти бил сигурен, че тя държи на него. Утешавал я, бог бил на утешенията. Бързо възприели следната тактика: унижавам те, изневерявам ти, после се прибирам и заличавам всичко. Кокаинът и членът му - две зависимости, които добре се допълвали. Тя никога нямало да го напусне, драмата добре се вписваше във връзката им. Мерела любовта си по изпитваната болка. Болката и облекчаването й. Хората, които не разбират защо момичето остава със своя партньор, въпреки че я бие, не разбират нищо от жени.

8) Хиената вдига поглед към Христос. Би било толкова удобно да вярваш. Изповедта. Прошката. Изкуплението. Целият този възхитителен фолклор.

9) Понякога се изгубваше във времето, в историята на Съединените американски щати, Инквизицията, религиозните войни, колонизацията. Кой е възнаграден, кой е наказан, кой кого изяжда. Кой побеждава и пише историята. Кой решава кое е лошо. Серийните убийци, големите бандити, терористите не й допадаха особено. Те бяха малко като нея - любители. Предпочиташе сериозните събития - когато престъплението е масово, открито, признато. Истински възнаградено.
Само в романите се срещаха ридаещи престъпници, които искрено молеха за прошка. И всички истории си приличаха - виновният си спомня за унижението, за раната, за ужаса, предшествали решението му да убие. Спомня си на него какво са му направили.

10) Политици, спортисти, лекари, актьори, журналисти, помощник-префекти, коафьори, курви, брокери, шофьори... като не се смята сексът, нищо не сближава хората повече от дрогата.

11) Добре устроените мозъци са такива още в детството. В това отношение не можеш да се надяваш да стане чудо.

12) Децата не започват да се друсат, защото им става хубаво, защото се отегчават или за да забравят грижите си, нито защото ги е ударил хормонът, а за да потиснат своята интелигентност. Защото, ако я запазят непокътната в момент, когато е най-остра, не биха понесли силата на презрението.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар