сряда, 30 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Водовъртеж'' - Весела Люцканова

1) Човек не избира къща, избира съседи.

2) - Сивото, защитният цвят... На мишките и на плъховете, които се промъкват навсякъде и са непобедими. Не си ли се замисляла за тях?
- Не - отвърна тя.
- А за ония с яркия цвят, които се набиват в очи и се забелязват от всички? И се набелязват от всички? За да ги премахнат от пътя си? Защото доказват сивотата си...

3) Как да отговори на нейните защо? Можеше ли някой да й отговори защо се случва? В тази държава с толкова много защо. В коя ли не област... В какво ли не.

4) Полудяваше ли? Но нали на всеки творец му е нужна и малко лудост? Изострени сетива, оголени нерви, за да улавят почти неуловимото. Онова, невидимото за очите, както казва малкият принц.

5) Поне сега ме послушай! Не оставяй сама! Край теб все още кръжат мъже, готови да те обичат. Но ти не искаш никого. Не вярваш на никого. Единият бил сметкаджия и женкар, другият прекалено млад за теб, третият следвал различни интереси от твоите, четвъртият... да не изброявам. А трябва да има кой да ти подаде чаша вода, когато няма да можеш да си я налееш.

6) Разбери ме, нужен ти е някой жив до теб. Загрижен и топъл. С когото да разговаряш. С когото да се разхождаш, да гледаш телевизия или да ти пречи, докато рисуваш или четеш. Но някой до теб!

7) - Ще те нарисувам...
- На тия години? Рисува ме като млад.
- Сега си много по-интересен. След всичко, което сме преживели. Всяка твоя бръчица е преодоляна трудност или болка, познавам ги до една, ако ти е трудно да позираш, мога да те нарисувам и със затворени очи...

8) Обичаше да разговаря с нея. Не знаеше дали я ухажва или просто е толкова самотен, че би разговарял с всекиго.

9) - Вие, жените твърдите, че едва ли не всеки мъж е жиголо. Търсим някоя, която да ни осигури всичко - удоволствията, бита, жилището и комфорта.
- Винаги има изключения от правилата...
- Може би аз съм едно от тях? На трийсет и пет години съм. Искам да се оженя за добра жена...
- Което означава?
- Жена, достойна да роди децата ми. Да бъде къщовница, добра домакиня, майка и съпруга.
- А това означава да ти се посвети изцяло, без да мисли за собственото си себеутвърждаване. Смяташ ли, че ще намериш такава? В двайсет и първи век, когато и жената иска да бъде някоя? С успешна кариера или бизнес, постигнала мечтите си. Аз, например, не бих приела. За нищо на света.
- Ти имаш вече своята реализация...
- Защото успях да си я извоювам. Не че мъжът ми мислеше по-различно от теб...
- Не всяка се ражда с талант.
- Всяка. Стига да успее да го открие в себе си. Все едно какво прави. Обувки или шие ризи, или меси хляб. А може и да рисува. Или да пише стихове. Или... да композира. Върши ли го с любов, трябва да се уважава. И да бъде оставяна да го прави.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

понеделник, 28 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Непознати пътища'' - Дийн Кунц

1) Съботните вечери бяха най-тежки за него, макар и да не знаеше защо. Може би ги мразеше, защото тогава хората се издокарваха и излизаха на вечеря, на танци или някъде да отпразнуват края на поредната работна седмица, докато Джоу можеше да празнува само прекарването на изминалите седем дни в затвора, в който се беше превърнал животът му.

2) Като малък обичаше да чете и мечтаеше да стане писател. Това бе едно от малкото неща, в които не успя да се провали през последните двайсет години, защото така и не се опита.

3) Сърцето го заболя от разкаянието и натежа като желязна наковалня в гърдите му, ала разговорите с мъртвите не осигуряваха опрощение.

4) Нямаше представа защо падналото сякаш от небето богатство го ужасява, не знаеше защо късметът, който имаше, лесно го убеждаваше, че душата му е в опасност.

5) - Често хора, на които си помагал цял живот, ти обръщат гръб. Като постоиш повече в колежа, Джоуи, и поживееш по-дълго в град като Ню Йорк, ще видиш колко злобни могат да бъдат хората, как могат да се отмятат като фурнаджийски лопати.

6) Горчиво разкаяние прогаря душата му като смъртоносна киселина и единствено спасение за него е да унищожи завинаги част от паметта си, да забрави за чувствата си. Душата му е изпепелена и пепелта се сипе върху сърцето му като дъжд.

7) Истината не е нещо обективно, а само онова, което си избереш да мислиш за истинно.

8) Паметта може да бъде проклятие за човек и той никога да не бъде щастлив. Забравата от своя страна може да се превърне в благословия, в добродетел.

9) - И по-умни от нас са се опитвали да отговорят на този въпрос.
- И са се провалили.
- Това обаче не означава, че няма отговор.

10) - Ако мислиш върху нещо прекалено дълго, няма да можеш да повярваш в него. Ако видиш птица, която прелита в небето и скоро се загубва от поглед, след нея не остава доказателство, че наистина е съществувала. Откъде знаеш, че Париж съществува, като не си го виждал?

11) Ненамесата беше дала по-силни резултати дори от евентуален опит да направи нещо.

12) Много от психарите са чувствителни към символичното. Те живеят в своя реалност. В техния свят всичко има скрит смисъл. Няма съвпадения.

13) - Мисля, че бе достатъчно, че го исках адски много. С всяка своя клетка, с цялото си сърце, толкова го исках, че ме болеше - и точно това му отвори вратата към мен.

14) Макар борбата със злото да бе изключително важна, за света не можеше да има надежда без любов.

15) А хората, даже и най-издръжливите, можеха изведнъж да се окажат приклещени между колелата на съдбата, премазани и пречупени само за секунда.

16) - Но как се досетихте, че ще се притесня, че им преподавате материал за по-горен клас?
- Защото всички винаги подценяват децата. Одобреният материал не ги предизвиква. Всички толкова се притесняват за психологическия стрес, притесняват се да не би децата да станат прекалено амбициозни, а резултатът е, че те всъщност биват окуражавани да станат неамбициозни. Аз разбирам децата, господин Енрайт, и ви уверявам, че те са много по-силни, много по-умни, отколкото всички си мислят.

17) Явно, че хората бяха вид, стремящ се към създаването на ред в хаоса, опитваха се да открият смисъл в съществуването си и бяха решени да наложат своя ред на природата единствено с помощта на силната си воля.

18) А където имаше съмнение, там със сигурност живееше и надежда.

19) Тъмнината намира приют дори в най-добрите от нас. В най-лошите тя не само вирее, но и властва.

20) Знаем също, че за благословията трябва да се плати определена цена, която понякога е твърде висока. Отчасти цената е да загърбиш завинаги това, което някога си бил.

21) Били Никс никога не вярваше в съществуването на душата, но сега съзнаваше, че притежава такава и че някой току-що му я бе отнел.

22) Молеше се да полудее. Лудостта щеше да е благословено бягство от ужаса, който го бе връхлетял. Лудостта щеше да го дари със сладко спасение.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

петък, 25 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Виртуален роман'' - Mia2442 (Мариана Царкова)

1) ,,Часовникът скрива незнанието за времето, заложено в нас...
Мигът, който е бил, не съществува вече...
Мигът, който ще дойде, не съществува още...
- Какво е времето? - попитали дете.
- Часовник без стрелки!"

2) Странно, колко е лесно общуването в интернет - натракваш 4-5 букви и си казал цяло изречение, кликваш върху една иконка и си изразил цяла емоция. Обаче се притеснявам, че един ден нашите деца, деца като моята Поли, ще спрат да си говорят с думи...

3) В сериозен план наистина се питам имат ли англичаните дума като българската ,,ухажвам''. Знам, че тази дума мирише на нафталин, но за мен тя е пропита с носталгия по времето, когато не всичко се свеждаше до едното бързо чукане...

4) Българи, учете езици! Нашия никой няма да го научи!

5) Имам своя теория за псевдонимите (т.нар. никове). Все пак, за разлика от името, ника си го избираш сам и той би трябвало да те изразява по някакъв начин. Все си мисля, че тези с помпозните никове са комплексари. Напр. има ник, който звучи така: ,,толкова сладка лейди". Кой знае каква дебела лелка се крие зад него. Или ,,елегантният Джон" - най-вероятно кривокрак и кривоглед чичко с коремче. Но все пак това е интернетът.

6) Да, аз съм лекар. Моите пациенти стоят и ме чакат - всеки със своите болежки, страдания, съдба. Всеки има нужда да бъде изслушан, да получи моето внимание, помощ, усмивка. Те се подобряват, моите пациенти, когато ти изслушам. Нуждаят се от толкова малко... само да бъдат изслушани. Само да могат пред някого да разкажат какво им тежи - съпругата, работата, началникът...

7) - Мисля, че е трудно да намериш нещо красиво, но още по-трудно е да разбереш какво красиво нещо си намерил или загубил...

8) И продължих да се лутам в гората от възможности. Някъде по пътеките бях загубила много приятели, надежди и илюзии. Бях загубила усмивката и мечтите, а накрая просто бях загубила себе си.

9) След рапорта питам един колега: ,,Добре де, от какво все пак е починала тази болна?".
Отговорът беше:
- От несъвпадение на диагнозите.

10) Само, че нали знаеш, никой още не е успял да избяга от себе си... освен в лудостта.

11) Понякога очакването на нещо е по-хубаво, отколкото самото му случване.

12) Няма нищо по-тъжно от лекар, крачещ сам в дъжда, уморен след дежурството...

13) Ами аз си го обичам, какъвто и да е - това май е по-силно от всичките ми предразсъдъци!

14) Нима е възможно да се привържеш така към една кутия с кабели и жици!
Ами да, възможно е!
Доре е по-лошо от наркотик - да кликнеш с мишката и да избягаш от всичко.
Толкова е лесно - да заглушиш собствените си мисли, да запълниш празнотата с илюзии.
И е съвсем социално приемливо - всички вече работят на компютри. Всички смятаме, че животът ни е невъзможен без тях.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

сряда, 16 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Тайната градина'' - Франсис Бърнет

1) Мери беше започнала да се чувства самотна и й идваха странни мисли, които бяха нови за нея. Започна да се чуди защо никога не е принадлежала на някого дори когато майка й и баща й бяха живи. Другите деца, изглежда, принадлежаха на своите родители, а тя сякаш никога не е била нечие момиченце. Бе имала и прислужници, и храна, и дрехи, но никой не бе й обръщал внимание. Тя не знаеше, че причината за това е била нейната неприветливост, но тогава й беше неизвестно, че е неприятна. Често мислеше, че другите хора са неприятни, но не се сещаше, че и тя самата е такава.

2) ,,Не искам да виждам дете, облечено в черно, да обикаля наоколо като изгубена душа."

3) - Аз харесвам и Дикън - допълни Мери. - И него не съм го виждала.
- Е, нали ти казах, че и лисиците го обичат, дивите овце и понита, че и лисиците го обичат. Чудя се - рече Марта, като я гледаше замислено - какво ще каже Дикън за теб, като те види.
- Той няма да ме хареса - каза Мери студено и начумерено. - Мен никой не ме харесва.
Марта отново се замисли.
- А ти самата харесваш ли се? - попита тя, сякаш наистина много искаше да разбере.
- Не, изобщо не се харесвам - отвърна тя. - Но по-рано никога не съм се замисляла за това.

4) О, само като си помислеше, че птичето й позволи да се приближи толкова много! То знаеше, че за нищо на света тя няма да протегне ръка към него и да го изплаши. То знаеше, защото беше истински човек, но по-добър от всички други хора на света.

5) - Нямаше да дойде толкова близо, ако не те харесваше - отвърна Дикън. - Птиците трудно избират приятели, особено червеношийките. Те могат да презират по-силно от човек.

6) Доктор Крейвън не стоя дълго. Когато бавачката дойде в стаята, той говори с нея няколко минути и даде на Колин някои наставления: че не трябва да говори много, не трябва да забравя, че е болен, не трябва да забравя, че лесно се изморява.
Колин изглеждаше неспокоен и не сваляше от доктора необикновените си очи с черни ресници.
- Аз искам да забравя всичко това - каза той. - Мери ме кара да забравя. Затова искам да идва тук.

7) - Дали той наистина иска Колин да умре? - прошепна Мери.
- Не, но би желал Колин да не се е раждал. Мама казва, че това е най-лошото нещо на света за едно дете. Мистър Крейвън му купува всичко, което се купува с пари, но той иска да го забрави, все едно че изобщо не съществува.

8) - Мама казва, че двете най-лоши неща, които могат да се случат с едно дете, са никога да не може да прави каквото си иска - и винаги да прави каквото иска.

9) - Бих искал да съм приятел с всички - продума най-сетне той. - Но не съм. Никога не съм имал приятели и не мога да понасям хора.
- Мене можеш ли да понасяш? - попита Мери.
- Теб мога - отвърна той. - Смешно е, но ти дори ми харесваш.
- Бен Уедърстаф каза, че съм като него - продължи Мери. - Каза, че и двамата имаме лош нрав. Мисля, че и ти си като него. Ние и тримата си приличаме - ти, аз и Бен Уедърстаф. Той каза, че не сме красиви, а и сме толкова неприятни, колкото изглеждаме.

10) - Когато ходех на училище, по география учехме, че земята има форма на портокал, и още преди да навърша десет години, открих, че този портокал никому не принадлежи. Никой не притежава повече от собственото си парче от него, пък и понякога като че ли няма достатъчно парчета за всички. Но нека никога никой от вас да не мисли, че притежава целия портокал, защото ще разбере, че е сгрешил, и няма да го разбере без силни удари. Децата научават едно от друго, че няма смисъл да се борят за целия портокал. Защото ако се бориш за целия, няма да получиш дори и горчивите му семки.

11) Разправяше им толкова неща за къщите на язовците, видрите и водните плъхове, за гнездата на птиците, за полските мишки и техните дупки, че човек можеше да се разтрепери от вълнение, когато слуша всички тези интимни подробности, разказани от един укротител на животни, и осъзнае с каква трепетна пламенност и желание работи целият подземен свят.

12) Едно от най-странните неща в живота е, че само от време на време човек е напълно сигурен, че ще живее вечно. Понякога го осъзнава, когато стане рано в часа на нежната тържествена зора и застане сам, отметнал назад глава, загледан нагоре в бледото небе, което бавно се променя и порозовява, а на изток стават такива прекрасни непознати неща, които карат човек да изкрещи от възторг и сърцето му да замре - неща, които се повтарят всяка сутрин от хиляди, хиляди години. Тогава човек го осъзнава за миг. Друг път го осъзнава, когато стои сам в някоя гора на залез слънце и тайнственото златно спокойствие, което се процежда през клоните, сякаш бавно повтаря отново и отново нещо, което той не чува напълно, колкото и да се мъчи. Понякога безкрайната тишина и черната синева на нощта с милиони звезди, които чакат и гледат, карат човек да повярва. А понякога само звукът на далечна музика или погледът в нечии очи го прави истинско.

13) О, какви неща само се случиха в тази градина! Ако не сте имали градина, не бихте разбрали, а ако сте имали - ще знаете, че цяла книга е нужна, за да опише всичко, което ставаше там.

14) Беше убедил сам себе си, че ще оздравее, което означаваше, че е спечелил по-голямата част от битката, стига да си даваше сметка за това.

15) - Вярвате ли в Магията! - попита Колин, след като беше разказвала за индийските факири. - Надявам се, че вярвате.
- Да, момчето ми - отговори тя. - Не я знам с това име, но какво значение има името? Сигурно има едно име във Франция, друго в Германия. Това е същото нещо, което кара семената да поникват, слънцето да свети, а на тебе помагат да оздравееш - това е Доброто. А ние, бедните глупаци, мислим, че е важно да ни наричат с имената ни. Слава богу, Великото Добро не се безпокои от това, продължава да твори милиони светове като нашия. Никога не преставайте да вярвате във Великото Добро. Знайте, че светът е пълен с него - и го наричайте както искате.

16) Във всеки век, от сътворението на света до днес, са се правили различни чудесни открития. През посленото столетие обаче бяха открити повече и по-изумителни неща от преди, а през нашето ще излязат на бял свят още стотици невероятни неща. Отначало хората отказват да вярват, че може да се направи нещо непознато и ново, след това започват да се надяват, че то не може да не се направи, после виждат, че може да се направи - след това то бива извършено и цял свят се чуди защо не е било сторено преди стотици години. Едно от новите неща, които хората започнаха да откриват през последното столетие, е, че мислите - обикновени човешки мисли - могат да бъдат мощни като електричеството: за едни - полезни като слънчевата светлина, а за други - пагубни като отрова. Ако човек позволи на някоя тъжна и лоша мисъл да влезе в съзнанието му, то е не по-малко зло, отколкото да пусне в тялото си бацил на скарлатина. А ако я остави у себе си, след като веднъж е проникнала, може да не се излекува цял живот.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

събота, 12 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Благосклонната чума'' - Росица Казакова

1) Карина не обичаше да си спомня за онзи ден, ала докато пиеше чай сама в кухнята сутринта след инспекцията, неволно изживяваше отново този момент. Но не го правеше по съвсем същия начин. Или по-точно това, което изживяваше сега, не бе същото като онова, което изживя тогава. Беше открила, че човек може нарочно да измени дори собствените си спомени. Спомените, мислеше си тя, са като картина на нещо познато, която рисуваш, без то да е пред теб. Ето защо можеш да го направиш по-хубаво или по-грозно, да промениш някоя част, която не ти допада или да добавиш нещо, което изобщо не е съществувало.

2) Но веднъж щом влезеш в редиците на еманципираните деца, започваш да не обръщаш особено внимание на подробности като възрастта - всички се превръщат просто в хора.

3) - Във всички часове ни казват някакви неща, които трябва да си запишем и после да повторим дословно - какъв е смисълът? Никога не ни питат какво мислим ние.

4) - Отговорът няма да ти хареса.
- Няма значение дали ми харесва, или не, щом е честен отговор!

5) Само да имаше в този момент по-зрял човек до нея, който да й обясни, че не е нужно да мразиш, това което те е отхвърлило, достатъчно е просто да продължиш напред с чисто сърце! Достатъчно, но определено не лесно.

6) - Извинявай. Не биваше да го правя. Нямам много приятели, нито близки и понякога не знам как се очаква да се държа.
- Нищо. Аз имам и приятели, и близки, но пак не знам как да се държа с тях.

7) Жерардо се е оказал прав - веднъж щом нещо стане навик, хората престават да се замислят.

8) Светът, в който живеем, е някаква лоша шега, нищо повече от несполучлив опит да наподобим нещо, което отдавна сме изгубили.

9) За втори път, въпреки че взехме мерки това да не се случи, ние изгубихме и трябваше отново да преживеем страданието. С него не се свиква. Дори веднъж да си го опознал, то пак ще те разтресе. Винаги страдаш като за първи път, все едно не ти се е случвало никога досега.

10) - Само да не хванеш някоя бълха от Вранго.
- Вранго? Значи си има име и е ваш, но защо тогава няма каишка?
- Не му и трябва - каза Баба.
- Но ако се изгуби и някой го намери, как ще разбере къде е домът му?
Старицата изсумтя:
- Той много добре знае къде е домът му - затова не му трябва каишка.
С тези думи тя бутна входната врата на къщата и влезе вътре, като тихичко си мърмореше нещо. Карина отново остана сама и си помисли, че тя е съвсем различна от Вранго. Имаше си каишка, каишката на еманципирано дете, но нямаше представа къде е домът й.

11) Някои неща се явяват неочаквано и си тръгват по същия начин, тях не можеш да ги задържиш, колкото и да искаш.

12) - Когато бях дете, по света живееха толкова много хора и въпреки това имаше толкова много деца, на които никой не искаше да бъде родител. Как е възможно това? И досега не мога да го проумея - как може в това изобилие за малцина да няма абсолютно нищо.

13) - Никога не е късно да се промениш.
Жерардо я измери от глава до пети, все едно я виждаше за пръв път:
- Карина, ти си на единайсет. Погледни ме, колко време имам още, за да започна отначало?
Тя се замисли, но отговорът беше очевиден:
- Не знам. Но работата е там, че и ти не знаеш.

кратък коментар: Това е дебютната книга на авторката.
Ясно си личи, че тя тепърва прохожда в това начинание, но ако доразвие таланта и идеите си, сигурна съм, че българските читатели ще знаят и обичат това име.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

събота, 5 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Задната къща'' - Ане Франк

1) Хартията е по-търпелива от хората!

2) Ще се задушим от горещина, всеки пухти и се пече и при такава топлина аз трябва да вървя само пеш. Чак сега разбирам какво чудесно нещо е трамваят, особено откритият, но това удоволствие не е позволено вече на нас, евреите, стига ни и кракомобилът.

3) Хари си имал приятелка, Фани, която аз познавам - олицетворение на кротост и скука. След като срещнал мене, Хари открил, че когато е с Фани, направо заспива. Следователно аз съм някакъв вид средство против заспиване. Човек никога не знае за какво може да бъде използуван.

4) Любов насила не става.

5) Ние се навлякохме в дрехи сякаш щяхме да нощуваме в хладилник, но единствената причина беше да вземем повече облекло с нас. Никой евреин в нашето положение дори не би и помислил да излезе от дома си с куфар, пълен с дрехи.

6) Някои хора, изглежда, намират за особено удоволствие да възпитават не само собствените си деца, но и децата на своите познати. Семейство Ван Даан спадат към този род хора. А Марго няма какво повече да се възпитава: тя е самата доброта, любезност и мъдрост, а пък аз съм взела и нейния дял злина и си имам в излишък от нея.

7) - Аз съм също много скромна, много по-скромна от моя мъж.
Представи си! Това изречение съвсем ясно показва нейната скромност! Господин Ван Даан, който сметна за необходимо да поясни това "от моя мъж", каза доста спокойно:
- Аз и не искам да съм спокоен; от опит в живота си зная, че нескромните хора постигат много повече от скромните.

8) Но едно нещо вече зная и то е: човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава  можеш да съдиш за характера му.

9) Веднъж попитах Марго дали ме намира много грозна. Тя каза, че изглеждам смешно и че имам хубаво очи. Много неясно, не мислиш ли?

10) Марго е винаги най-умната, най-милата, най-красивата и най-добрата. Но и аз малко имам право да бъда приемана сериозно. Винаги съм била клоунът и непрокопсаникът в семейството, винаги е трябвало двойно да заплащам за всичко - веднъж по време на разпрата и още веднъж с отчаянието в душата ми след това.

11) Бих искала да почувствувам от страна на татко истинска обич, не само обич като на родител към детето му, а обич към Ане - към мен, такава каквато съм.

12) Дали някой родител някога е успял да задоволи напълно децата си?

13) Може да изглежда много детинско, но трябва да си го преживял, за да съдиш.

14) Няма да се плаша от истината, защото колкото по-дълго я крием, толкова по-трудно ни е после да я чуем.

15) Кокетно се усмихва, прави се, сякаш разбира всичко, съветва и окуражава всекиго, това трябва да остави впечатление, че е добра. Но ако се вгледаш по-внимателно, виждаш, че тъкмо добрината липсва.

16) Сълзите могат да донесат такова облекчение!

17) Постоянно се питам дали всичко хора, като поживеят продължително време заедно, след време започват да се карат. Или ние сме имали лош късмет? Дали повечето хора са такива егоисти и толкова стиснати?

18) Не се плаша от нищо освен от собствените си недостатъци.

19) Той стоеше подпрял глава на дебелата греда, а аз бях седнала. Вдишвахме свежия въздух, гледахме навън и усещахме нещо, което не биваше да се прекъсва с думи. Дълго гледахме навън и когато той трябваше да се качи горе, за да цепи дърва, аз вече знаех, че е чудесно момче.

20) Най-доброто за всеки, който е изплашен, самотен или нещастен, е да излезе навън, някъде, където е съвсем сам, сам с небето и с природата. Защото едва тогава и единствено тогава човек усеща, че всичко е така, както трябва да бъде, и че той може да бъде щастлив само в обикновената, но прекрасна природа.

21) Нейният съвет за издръжливост е: ,,Мисли за нещастието по света и бъди благодарна, че не си сполетяна от него!" Моят съвет е: ,,Излез навън, на полето, на слънце сред природата, излез и потърси щастието в себе си и в доброто! Мисли за всичко красиво, което съществува и е в теб, и бъди щастлива!"

22) Нима родителите са забравили своята собствена младост? Така изглежда: те винаги ни възприемат на сериозно, ако се случи да се пошегуваме и ни се надсмиват, когато сме сериозни.

23) Бе ни напомнено много настоятелно, че сме нелегални, че сме белязани евреи, че сме приковани на едно място, без права, но с хиляди задължения. Ние, евреите, не можем да оставяме чувствата да ни влияят, трябва да сме смели и силни, да понасяме всичко неудобства и да не се оплакваме, трябва да правим всичко, което е по силите ни, и да се уповаваме на бога. Все някога тази ужасна война ще свърши, някога отново ще сме хора, а не само евреи.

24) Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като на опасно приключение, което е романтично и интересно. Гледам на всяко лишение като на нещо забавно за описване в дневника ми. Решила съм да живея различно от другите момичета, а и по-късно да не съм като обикновените домакини. Това наше укриване е добро начало на един интересен живот и затова в най-опасните моменти се смея на комичното в тях.
Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много - жизнерадост, ведрост и издръжливост. Всеки ден чувствувам как се развива вътрешният ми живот, как освобождението приближава, колко са добри хората около мен, колко интересно е нашето преживяване! Защо тогава да бъда отчаяна?

25) Много хубаво стана, че бях смъкната от недостижимите висини, на които се бях въздигнала, добре, че гордостта ми бе малко накърнена, защото си бях въобразила прекалено много за себе си. Но това, което госпожица Ане върши, не винаги е правилно! Да причиняваш такава мъка на човека, когото твърдиш, че обичаш, и то да го нараниш нарочно - това е долно, много долно!

26) О, тъжно е, много тъжно, че за кой ли път вече се потвърждава старата истина: ,,За това, което един християнин направи, отговаря само той, за това, което е направил един евреин, са виновни всички евреи."

27) Леността може да изглежда примамлива, но само трудът удовлетворява.

28) Адът и небето са неща, които много хора не могат да приемат, но все пак вярата в нещо, няма значение в какво, държи човека на правия път. И това не е страхът от бога, а съхраняването на собствената чест и съвест. Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение. Така човек несъзнателно се опитва всеки ден отново и отново да поправи нещо в себе си и естествено след време ще постигне много. Този начин може да се използува от всеки, не струва нищо и определено е много полезен.

29) О, колко е трудно да бъдеш наистина силен и смел във всяко отношение!

30) Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.
Истинско чудо е, че не съм се отказала от всички свои мечти, защото те изглеждат абсурдни и неизпълними. Но аз здраво се държа за тях въпреки всичко, защото все още вярвам в присъщата на човека доброта. Напълно ми е невъзможно обаче и да градя всичко върху основата на смърт, злочестие и хаос. Виждам как светът бавно все повече заприличва на пустиня, все по-силно чувам приближаващата се гръмотевична буря, която ще унищожи и нас, съчувствувам на мъката на милиони хора, но като погледна към небето, си мисля, че всичко все пак ще се оправи, че тази жестокост ще свърши, че пак ще настъпят спокойствие и мир в света.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Всички май сме чували песента на Miley Cyrus - Wrecking ball. Обмислях да пиша за това колко много ми напомня на Sinead O'Connor и нейната песен Nothing compares to you.
Отлагах коментарите си, защото не намирах подходящи думи, с които да обясня какво точно не ми харесва и какво ме отвращава (силна дума е това, но е точна) в една от песните. Предчувствах, че идеята е взаимствана, най-вече защото съм слушала и гледала Sinead O'Connor стотици пъти и до болка познавам всяка секунда и нота от нейната песен и видео. Чувствах почти някаква лична обида от видеото на Дисни принцесата. Натъжавах се сравнявайки музиката от деведесетте години и тази, която се прави днес. Тъжно е колко са се променили ценностите на артистите, ако въобще могат да се нарекат вече така.
Така обмисляйки как да изразя възмущението си, съвсем случайно попаднах на писмото на Sinead O'Connor до Miley Cyrus. В сравнително кратко писмо, тя е казала всичко, за което аз не успях да намеря думи. Тя го е оформила като съвет към младата звезда, но всеки може да чете и между редовете.
Докато четях писмото се изпълвах с гордост отправена към собствения ми музикален вкус. :-) Въпреки, че не съм запозната добре с цялостното творчество на Sinead O'Connor, почувствах възхищение към нея и нещо граничещо с необяснима любов към това, което е.
Поствам писмото тук, за да го прочете, който вече не е, а и за да мога сама да го чета, когато имам нужда от него.

Dear Miley,
I wasn’t going to write this letter, but today i’ve been dodging phone calls from various newspapers who wished me to remark upon your having said in Rolling Stone your Wrecking Ball video was designed to be similar to the one for Nothing Compares… So this is what I need to say… And it is said in the spirit of motherliness and with love.
I am extremely concerned for you that those around you have led you to believe, or encouraged you in your own belief, that it is in any way ‘cool’ to be naked and licking sledgehammers in your videos. It is in fact the case that you will obscure your talent by allowing yourself to be pimped, whether its the music business or yourself doing the pimping.
Nothing but harm will come in the long run, from allowing yourself to be exploited, and it is absolutely NOT in ANY way an empowerment of yourself or any other young women, for you to send across the message that you are to be valued (even by you) more for your sexual appeal than your obvious talent.
I am happy to hear I am somewhat of a role model for you and I hope that because of that you will pay close attention to what I am telling you.
The music business doesn’t give a shit about you, or any of us. They will prostitute you for all you are worth, and cleverly make you think its what YOU wanted.. and when you end up in rehab as a result of being prostituted, ‘they’ will be sunning themselves on their yachts in Antigua, which they bought by selling your body and you will find yourself very alone.
None of the men oggling you give a shit about you either, do not be fooled. Many’s the woman mistook lust for love. If they want you sexually that doesn’t mean they give a fuck about you. All the more true when you unwittingly give the impression you don’t give much of a fuck about yourself. And when you employ people who give the impression they don’t give much of a fuck about you either. No one who cares about you could support your being pimped.. and that includes you yourself.
Yes, I’m suggesting you don’t care for yourself. That has to change. You ought be protected as a precious young lady by anyone in your employ and anyone around you, including you. This is a dangerous world. We don’t encourage our daughters to walk around naked in it because it makes them pray [sic] for animals and less than animals (a distressing majority of whom work in the music industry and the associated media).
You are worth more than your body or your sexual appeal. The world of showbiz doesn’t see things that way, they like things to be seen the other way, whether they are magazines who want you on their cover, or whatever.. Don’t be under any illusions.. ALL of them want you because they’re making money off your youth and your beauty.. which they could not do except for the fact your youth makes you blind to the evils of show business. If you have an innocent heart you can’t recognise those who do not.
I repeat, you have enough talent that you don’t need to let the music business make a prostitute of you. You shouldn’t let them make a fool of you either. Don’t think for a moment that any of them give a flying fuck about you. They’re there for the money.. we’re there for the music. It has always been that way and it will always be that way. The sooner a young lady gets to know that, the sooner she can be REALLY in control.
You also said in Rolling Stone that your look is based on mine. The look I chose, I chose on purpose at a time when my record company were encouraging me to do what you have done. I felt I would rather be judged on my talent and not my looks. I am happy that I made that choice, not least because I do not find myself on the proverbial rag heap now that I am almost 47 yrs of age.. which unfortunately many female artists who have based their image around their sexuality, end up on when they reach middle age.
Real empowerment of yourself as a woman would be to in future refuse to exploit your body or your sexuality in order for men to make money from you. I needn’t even ask the question.. I’ve been in the business long enough to know that men are making more money than you are from you getting naked. Its really not at all cool. And its sending dangerous signals to other young women. Please in future say no when you are asked to prostitute yourself. Your body is for you and your boyfriend. It isn’t for every spunk-spewing dirtbag on the net, or every greedy record company executive to buy his mistresses diamonds with.
As for the shedding of the Hannah Montana image.. whoever is telling you getting naked is the way to do that does absolutely NOT respect your talent, or you as a young lady. Your records are good enough for you not to need any shedding of Hannah Montana. She’s waaaaaaay gone by now.. Not because you got naked but because you make great records.
Whether we like it or not, us females in the industry are role models and as such we have to be extremely careful what messages we send to other women. The message you keep sending is that its somehow cool to be prostituted.. its so not cool Miley.. its dangerous. Women are to be valued for so much more than their sexuality. we aren’t merely objects of desire. I would be encouraging you to send healthier messages to your peers.. that they and you are worth more than what is currently going on in your career. Kindly fire any motherfucker who hasn’t expressed alarm, because they don’t care about you.


За завършек на този пост, поствам и видеото на единстената звезда, която заслужава толкова внимание. Една артистична личност, една истинска жена, един истински силен характер:

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

вторник, 1 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Ако животът не е чудо" - Ивинела Самуилова

(Втората книга на Ивинела Самуилова, авторка и на Животът може да е чудо)

1) ,,Да, да! Уиски!'' - помисли трескаво Мила, все едно бе открила сламката, за която да се хване, преди да потъне напълно. Алкохолът може би щеше да притъпи болката й, да неутрализира страха, да я отпусне и да й позволи да помисли трезво. Мила усети иронията в това да се отрезвява с алкохол, но сега не й беше до майтап.

2) Ако обичаш себе си, няма дори да страдаш, че някой е решил да ти изневерява, камо ли пък да ти хрумне да се самоубиваш.

3) Невинаги можем да се извадим сами от блатото, издърпвайки се за косата като барон Мюнхаузен, не го забравяйте... Жената просто се е фиксирала много здраво в някакво убеждение - например, че без него животът няма смисъл... Има нужда от преименуване и от разширяване на границите - сега се е фиксирала върху една точка и точно затоав тази точка й изглежда огромна. Трябва да се преименува, за да може да разшири периметъра на виждане - тогава точката-проблем ще започне да се смалява, а други опции, нови възможности - да се увеличават.

4) Любов не се гради върху чувство за вина. Или върху съжаление...

5) Да не си обичан е най-страшното нещо на света и лудниците са пълни с необичани хора... Това е основна необходимост на душата!

6) Когато си в дупка, първото, което трябва да направиш, е да спреш да копаеш.

7) Щастието обаче не е цел - то е естествено състояние, в което се раждаме и можем да пребиваваме, но вместо това целенасочено и упорито се опитваме да изгубим през целия живот, убедени в същото време, че се стремим към него. Този парадокс съществува, защото в потребителското общество щастието е изнесено извън човека. То е социализирано, социално обусловено, обвързано с толкова много обществено условности и външни причини, че е недостоверно да бъдеш щастлив, когато те на са на лице. Това, меко казано, се счита за неадекватност или пък направо за сериозен психологически и дори псигиатричен проблем. Нещо повече: самите хора до такава степен са приели тази му обусловеност, че трудно намират в себе си жизнерадост, ако не са налице някои от външните основания. Има изследвания, които ясно показват, че някъде към 10-ата година от живота социалните механизми успяват сериозно да потиснат жизнеността на децата, а това определено не е нещо, което ги прави щастливи - нито в момента, нито по-късно. В по-лошия случай се стига и до възникване на сериозни проблеми, защото жизнеността, принудително вкарана в един или друг модел, започва да се губи или да се деформира в страхове, гняв, агресивност, загуба на смисъл, безнадеждност, различни его мании и т.н. Това е общата причина за усещането, че постигането на щастието е нещо трудно - щастието да се търси някъде навън, да се преследва, сякаш е дивеч или престъпник. И понеже хората най-сериозно приемат това отношение не само към щастието, а и към живота изобщо, шансовете им да са щастливи са по-малко от минимални.

8) - Ами какво става с доверието, след като простиш?

9) Човек може да се доверява на 100% на вътрешния си глас единствено и само когато той го информира, че е време да отиде до тоалетната. Иначе - във всички останали случаи - човек би могъл да съжалява дълбоко, че го е послушал, освен ако не е израсъл на някоя планета без социум.

10) Много хора, като не могат да се похвалят с някаква сериозна медицинска диагноза, се надяват поне да им открият някоя предразположеност към нещо гадно - магии например. Това прилича на отчаян вопъл да им бъде признато правото на ,,нещастие''.

11) - Мисля, че парите, къщите, колите И МЪЖЕТЕ... - Ади многозначително и с усмивка натърти на ,,и мъжете'', - ... могат да добавят нюанси или нови аспекти към твоето съществуващо вече усещане за щастие, но не могат да те направят от нещастен - щастлив. Точно затова моята Мила, въпреки всичко, което има, не е щастлива, а само задоволена.

12) Нашето вътреличностно пространство е запълнено с бог знае какво и ние считаме, че това е нашият характер, личност, мироглед и пр. Това са т.нар. ,,метапрограми", или живот с чужди модели, чийто наем винаги е много висок и се плаща с най-скъпата валута - нашата жизнена енергия. Всеки от нас пише като че ли свой собствен сценарий на живота, без да забелязва, че го пише под чужда диктовка или дори - преписвайки от услужливо отворени чернови на чужд сценарий. И с това създава не просто набор от постъпки, а цяла система, начин на съществуване и мислене, който не отговаря на собствената ни природа. Именно затова ни е нужно да достигнем до потенциала - той ни дава възможността да надскочим ограниченията на средата и социалните модели, за да заемем авторовата позиция и сами да оформим карта на нашата реалност, коята да е адекватна на нашите потребности и да показва собствения ни път през територията на живота.

13) Сцената с приятелката първоначално бе включена с идеята да покаже как манипулацията може да дойде от уж най-добронамерените и готови да помогнат хора - нашите приятели. Тяхната ,,помощ'' обаче беше според тяхната карта на света, а това означаваше, че нещо, което е задължително да проработи и за нас. А поради особената връзка на доверие, в някои ситуации добронамерената манипулация от приятели можеше да се окаже особено вредна.

14) Казваше, че един от абсурдите на линейното мислене и логика е, че противопоставят решението и проблема: сякаш решението е обратната страна на проблема, или просто липсата му, изчезването му, неговото елиминиране. ,,Това обаче е невъзможно - казваше Алексей - най-малкото защото в природата няма отрицание - то е езиково явление. Кое е обратното на кокичето, на слона, на желязото? - питаше риторично той. - Освен това - обясняваше още Алексей - не може решението да се поставя в пряка зависимост от определянето на проблема. Защото, ако е така, се получава, че проблемът ,,решава'' решението, вместо да е обратното. Или с други думи, опитват се чрез обяснението на проблема да намерят неговото разрешение.

15) Защо сме толкова подозрителни? Защо някои от  нас винаги първо предполагат най-лошото, а не най-доброто? До какъв ли живот води такова мислене - винаги да очакваш и подозираш най-лошото?

16) Жената прави печено, реже от двата края на месото, хвърля ги и тогава го слага в тавата. Когато мъжът й я попитал защо реже и хвърля месо, тя казва, че ,,така се прави печено''. После той вижда, че и майка й прави същото и тя също му обяснява, че ,,така се прави печено''. Отиват при бабата и тя започва да приготвя  традиционното печено за обяд и когато мъжът забелязал, че тя не реже и не хвърля краищата на месото, я попитал: ,,Не забрави ли нещо? Няма ли да отрежеш краищата на месото и да ги изхвърлиш?", тя възкликнала: ,,О, аз отдавна си купих голяма тава..."

17) - Как разбирате, че сте простили?
- Ами ето как - когато срещата с този, на когото е трябвало да простя, вече не ме изкарва от равновесие, т.е. когато човекът и случката вече са разделени и реагирам отделно на двете. Отделна тема е това дали мога отново да му имам доверие.

18) Където има любов, не само има прошка - всичко има.

19) Да простиш на някого не означава, че този човек задължително ще остане в живота ти. Може да простиш на някого, но и твърдо и категорично да му покажеш, че той няма място покрай теб. Приемаш го такъв, какъвто е. Не го съдиш. Но избираш да се разделите, защото иначе би могъл пак да ти причини същото.

20) Ади се обърна към разума си, повдигайки въпросително вежди, с надежда да получи отговор от него, но той само сви рамене, обърна й гръб и започна да си припява под носа.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella