понеделник, 28 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Непознати пътища'' - Дийн Кунц

1) Съботните вечери бяха най-тежки за него, макар и да не знаеше защо. Може би ги мразеше, защото тогава хората се издокарваха и излизаха на вечеря, на танци или някъде да отпразнуват края на поредната работна седмица, докато Джоу можеше да празнува само прекарването на изминалите седем дни в затвора, в който се беше превърнал животът му.

2) Като малък обичаше да чете и мечтаеше да стане писател. Това бе едно от малкото неща, в които не успя да се провали през последните двайсет години, защото така и не се опита.

3) Сърцето го заболя от разкаянието и натежа като желязна наковалня в гърдите му, ала разговорите с мъртвите не осигуряваха опрощение.

4) Нямаше представа защо падналото сякаш от небето богатство го ужасява, не знаеше защо късметът, който имаше, лесно го убеждаваше, че душата му е в опасност.

5) - Често хора, на които си помагал цял живот, ти обръщат гръб. Като постоиш повече в колежа, Джоуи, и поживееш по-дълго в град като Ню Йорк, ще видиш колко злобни могат да бъдат хората, как могат да се отмятат като фурнаджийски лопати.

6) Горчиво разкаяние прогаря душата му като смъртоносна киселина и единствено спасение за него е да унищожи завинаги част от паметта си, да забрави за чувствата си. Душата му е изпепелена и пепелта се сипе върху сърцето му като дъжд.

7) Истината не е нещо обективно, а само онова, което си избереш да мислиш за истинно.

8) Паметта може да бъде проклятие за човек и той никога да не бъде щастлив. Забравата от своя страна може да се превърне в благословия, в добродетел.

9) - И по-умни от нас са се опитвали да отговорят на този въпрос.
- И са се провалили.
- Това обаче не означава, че няма отговор.

10) - Ако мислиш върху нещо прекалено дълго, няма да можеш да повярваш в него. Ако видиш птица, която прелита в небето и скоро се загубва от поглед, след нея не остава доказателство, че наистина е съществувала. Откъде знаеш, че Париж съществува, като не си го виждал?

11) Ненамесата беше дала по-силни резултати дори от евентуален опит да направи нещо.

12) Много от психарите са чувствителни към символичното. Те живеят в своя реалност. В техния свят всичко има скрит смисъл. Няма съвпадения.

13) - Мисля, че бе достатъчно, че го исках адски много. С всяка своя клетка, с цялото си сърце, толкова го исках, че ме болеше - и точно това му отвори вратата към мен.

14) Макар борбата със злото да бе изключително важна, за света не можеше да има надежда без любов.

15) А хората, даже и най-издръжливите, можеха изведнъж да се окажат приклещени между колелата на съдбата, премазани и пречупени само за секунда.

16) - Но как се досетихте, че ще се притесня, че им преподавате материал за по-горен клас?
- Защото всички винаги подценяват децата. Одобреният материал не ги предизвиква. Всички толкова се притесняват за психологическия стрес, притесняват се да не би децата да станат прекалено амбициозни, а резултатът е, че те всъщност биват окуражавани да станат неамбициозни. Аз разбирам децата, господин Енрайт, и ви уверявам, че те са много по-силни, много по-умни, отколкото всички си мислят.

17) Явно, че хората бяха вид, стремящ се към създаването на ред в хаоса, опитваха се да открият смисъл в съществуването си и бяха решени да наложат своя ред на природата единствено с помощта на силната си воля.

18) А където имаше съмнение, там със сигурност живееше и надежда.

19) Тъмнината намира приют дори в най-добрите от нас. В най-лошите тя не само вирее, но и властва.

20) Знаем също, че за благословията трябва да се плати определена цена, която понякога е твърде висока. Отчасти цената е да загърбиш завинаги това, което някога си бил.

21) Били Никс никога не вярваше в съществуването на душата, но сега съзнаваше, че притежава такава и че някой току-що му я бе отнел.

22) Молеше се да полудее. Лудостта щеше да е благословено бягство от ужаса, който го бе връхлетял. Лудостта щеше да го дари със сладко спасение.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар