Цитати / ,,Благосклонната чума'' - Росица Казакова

1) Карина не обичаше да си спомня за онзи ден, ала докато пиеше чай сама в кухнята сутринта след инспекцията, неволно изживяваше отново този момент. Но не го правеше по съвсем същия начин. Или по-точно това, което изживяваше сега, не бе същото като онова, което изживя тогава. Беше открила, че човек може нарочно да измени дори собствените си спомени. Спомените, мислеше си тя, са като картина на нещо познато, която рисуваш, без то да е пред теб. Ето защо можеш да го направиш по-хубаво или по-грозно, да промениш някоя част, която не ти допада или да добавиш нещо, което изобщо не е съществувало.

2) Но веднъж щом влезеш в редиците на еманципираните деца, започваш да не обръщаш особено внимание на подробности като възрастта - всички се превръщат просто в хора.

3) - Във всички часове ни казват някакви неща, които трябва да си запишем и после да повторим дословно - какъв е смисълът? Никога не ни питат какво мислим ние.

4) - Отговорът няма да ти хареса.
- Няма значение дали ми харесва, или не, щом е честен отговор!

5) Само да имаше в този момент по-зрял човек до нея, който да й обясни, че не е нужно да мразиш, това което те е отхвърлило, достатъчно е просто да продължиш напред с чисто сърце! Достатъчно, но определено не лесно.

6) - Извинявай. Не биваше да го правя. Нямам много приятели, нито близки и понякога не знам как се очаква да се държа.
- Нищо. Аз имам и приятели, и близки, но пак не знам как да се държа с тях.

7) Жерардо се е оказал прав - веднъж щом нещо стане навик, хората престават да се замислят.

8) Светът, в който живеем, е някаква лоша шега, нищо повече от несполучлив опит да наподобим нещо, което отдавна сме изгубили.

9) За втори път, въпреки че взехме мерки това да не се случи, ние изгубихме и трябваше отново да преживеем страданието. С него не се свиква. Дори веднъж да си го опознал, то пак ще те разтресе. Винаги страдаш като за първи път, все едно не ти се е случвало никога досега.

10) - Само да не хванеш някоя бълха от Вранго.
- Вранго? Значи си има име и е ваш, но защо тогава няма каишка?
- Не му и трябва - каза Баба.
- Но ако се изгуби и някой го намери, как ще разбере къде е домът му?
Старицата изсумтя:
- Той много добре знае къде е домът му - затова не му трябва каишка.
С тези думи тя бутна входната врата на къщата и влезе вътре, като тихичко си мърмореше нещо. Карина отново остана сама и си помисли, че тя е съвсем различна от Вранго. Имаше си каишка, каишката на еманципирано дете, но нямаше представа къде е домът й.

11) Някои неща се явяват неочаквано и си тръгват по същия начин, тях не можеш да ги задържиш, колкото и да искаш.

12) - Когато бях дете, по света живееха толкова много хора и въпреки това имаше толкова много деца, на които никой не искаше да бъде родител. Как е възможно това? И досега не мога да го проумея - как може в това изобилие за малцина да няма абсолютно нищо.

13) - Никога не е късно да се промениш.
Жерардо я измери от глава до пети, все едно я виждаше за пръв път:
- Карина, ти си на единайсет. Погледни ме, колко време имам още, за да започна отначало?
Тя се замисли, но отговорът беше очевиден:
- Не знам. Но работата е там, че и ти не знаеш.

кратък коментар: Това е дебютната книга на авторката.
Ясно си личи, че тя тепърва прохожда в това начинание, но ако доразвие таланта и идеите си, сигурна съм, че българските читатели ще знаят и обичат това име.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella