2) ,,Не искам да виждам дете, облечено в черно, да обикаля наоколо като изгубена душа."
3) - Аз харесвам и Дикън - допълни Мери. - И него не съм го виждала.
- Е, нали ти казах, че и лисиците го обичат, дивите овце и понита, че и лисиците го обичат. Чудя се - рече Марта, като я гледаше замислено - какво ще каже Дикън за теб, като те види.
- Той няма да ме хареса - каза Мери студено и начумерено. - Мен никой не ме харесва.
Марта отново се замисли.
- А ти самата харесваш ли се? - попита тя, сякаш наистина много искаше да разбере.
- Не, изобщо не се харесвам - отвърна тя. - Но по-рано никога не съм се замисляла за това.
4) О, само като си помислеше, че птичето й позволи да се приближи толкова много! То знаеше, че за нищо на света тя няма да протегне ръка към него и да го изплаши. То знаеше, защото беше истински човек, но по-добър от всички други хора на света.
5) - Нямаше да дойде толкова близо, ако не те харесваше - отвърна Дикън. - Птиците трудно избират приятели, особено червеношийките. Те могат да презират по-силно от човек.
6) Доктор Крейвън не стоя дълго. Когато бавачката дойде в стаята, той говори с нея няколко минути и даде на Колин някои наставления: че не трябва да говори много, не трябва да забравя, че е болен, не трябва да забравя, че лесно се изморява.
Колин изглеждаше неспокоен и не сваляше от доктора необикновените си очи с черни ресници.
- Аз искам да забравя всичко това - каза той. - Мери ме кара да забравя. Затова искам да идва тук.
7) - Дали той наистина иска Колин да умре? - прошепна Мери.
- Не, но би желал Колин да не се е раждал. Мама казва, че това е най-лошото нещо на света за едно дете. Мистър Крейвън му купува всичко, което се купува с пари, но той иска да го забрави, все едно че изобщо не съществува.
8) - Мама казва, че двете най-лоши неща, които могат да се случат с едно дете, са никога да не може да прави каквото си иска - и винаги да прави каквото иска.
9) - Бих искал да съм приятел с всички - продума най-сетне той. - Но не съм. Никога не съм имал приятели и не мога да понасям хора.
- Мене можеш ли да понасяш? - попита Мери.
- Теб мога - отвърна той. - Смешно е, но ти дори ми харесваш.
- Бен Уедърстаф каза, че съм като него - продължи Мери. - Каза, че и двамата имаме лош нрав. Мисля, че и ти си като него. Ние и тримата си приличаме - ти, аз и Бен Уедърстаф. Той каза, че не сме красиви, а и сме толкова неприятни, колкото изглеждаме.
10) - Когато ходех на училище, по география учехме, че земята има форма на портокал, и още преди да навърша десет години, открих, че този портокал никому не принадлежи. Никой не притежава повече от собственото си парче от него, пък и понякога като че ли няма достатъчно парчета за всички. Но нека никога никой от вас да не мисли, че притежава целия портокал, защото ще разбере, че е сгрешил, и няма да го разбере без силни удари. Децата научават едно от друго, че няма смисъл да се борят за целия портокал. Защото ако се бориш за целия, няма да получиш дори и горчивите му семки.
11) Разправяше им толкова неща за къщите на язовците, видрите и водните плъхове, за гнездата на птиците, за полските мишки и техните дупки, че човек можеше да се разтрепери от вълнение, когато слуша всички тези интимни подробности, разказани от един укротител на животни, и осъзнае с каква трепетна пламенност и желание работи целият подземен свят.
12) Едно от най-странните неща в живота е, че само от време на време човек е напълно сигурен, че ще живее вечно. Понякога го осъзнава, когато стане рано в часа на нежната тържествена зора и застане сам, отметнал назад глава, загледан нагоре в бледото небе, което бавно се променя и порозовява, а на изток стават такива прекрасни непознати неща, които карат човек да изкрещи от възторг и сърцето му да замре - неща, които се повтарят всяка сутрин от хиляди, хиляди години. Тогава човек го осъзнава за миг. Друг път го осъзнава, когато стои сам в някоя гора на залез слънце и тайнственото златно спокойствие, което се процежда през клоните, сякаш бавно повтаря отново и отново нещо, което той не чува напълно, колкото и да се мъчи. Понякога безкрайната тишина и черната синева на нощта с милиони звезди, които чакат и гледат, карат човек да повярва. А понякога само звукът на далечна музика или погледът в нечии очи го прави истинско.
13) О, какви неща само се случиха в тази градина! Ако не сте имали градина, не бихте разбрали, а ако сте имали - ще знаете, че цяла книга е нужна, за да опише всичко, което ставаше там.
14) Беше убедил сам себе си, че ще оздравее, което означаваше, че е спечелил по-голямата част от битката, стига да си даваше сметка за това.
15) - Вярвате ли в Магията! - попита Колин, след като беше разказвала за индийските факири. - Надявам се, че вярвате.
- Да, момчето ми - отговори тя. - Не я знам с това име, но какво значение има името? Сигурно има едно име във Франция, друго в Германия. Това е същото нещо, което кара семената да поникват, слънцето да свети, а на тебе помагат да оздравееш - това е Доброто. А ние, бедните глупаци, мислим, че е важно да ни наричат с имената ни. Слава богу, Великото Добро не се безпокои от това, продължава да твори милиони светове като нашия. Никога не преставайте да вярвате във Великото Добро. Знайте, че светът е пълен с него - и го наричайте както искате.
16) Във всеки век, от сътворението на света до днес, са се правили различни чудесни открития. През посленото столетие обаче бяха открити повече и по-изумителни неща от преди, а през нашето ще излязат на бял свят още стотици невероятни неща. Отначало хората отказват да вярват, че може да се направи нещо непознато и ново, след това започват да се надяват, че то не може да не се направи, после виждат, че може да се направи - след това то бива извършено и цял свят се чуди защо не е било сторено преди стотици години. Едно от новите неща, които хората започнаха да откриват през последното столетие, е, че мислите - обикновени човешки мисли - могат да бъдат мощни като електричеството: за едни - полезни като слънчевата светлина, а за други - пагубни като отрова. Ако човек позволи на някоя тъжна и лоша мисъл да влезе в съзнанието му, то е не по-малко зло, отколкото да пусне в тялото си бацил на скарлатина. А ако я остави у себе си, след като веднъж е проникнала, може да не се излекува цял живот.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella
Няма коментари:
Публикуване на коментар