петък, 25 октомври 2013 г.

Цитати / ,,Виртуален роман'' - Mia2442 (Мариана Царкова)

1) ,,Часовникът скрива незнанието за времето, заложено в нас...
Мигът, който е бил, не съществува вече...
Мигът, който ще дойде, не съществува още...
- Какво е времето? - попитали дете.
- Часовник без стрелки!"

2) Странно, колко е лесно общуването в интернет - натракваш 4-5 букви и си казал цяло изречение, кликваш върху една иконка и си изразил цяла емоция. Обаче се притеснявам, че един ден нашите деца, деца като моята Поли, ще спрат да си говорят с думи...

3) В сериозен план наистина се питам имат ли англичаните дума като българската ,,ухажвам''. Знам, че тази дума мирише на нафталин, но за мен тя е пропита с носталгия по времето, когато не всичко се свеждаше до едното бързо чукане...

4) Българи, учете езици! Нашия никой няма да го научи!

5) Имам своя теория за псевдонимите (т.нар. никове). Все пак, за разлика от името, ника си го избираш сам и той би трябвало да те изразява по някакъв начин. Все си мисля, че тези с помпозните никове са комплексари. Напр. има ник, който звучи така: ,,толкова сладка лейди". Кой знае каква дебела лелка се крие зад него. Или ,,елегантният Джон" - най-вероятно кривокрак и кривоглед чичко с коремче. Но все пак това е интернетът.

6) Да, аз съм лекар. Моите пациенти стоят и ме чакат - всеки със своите болежки, страдания, съдба. Всеки има нужда да бъде изслушан, да получи моето внимание, помощ, усмивка. Те се подобряват, моите пациенти, когато ти изслушам. Нуждаят се от толкова малко... само да бъдат изслушани. Само да могат пред някого да разкажат какво им тежи - съпругата, работата, началникът...

7) - Мисля, че е трудно да намериш нещо красиво, но още по-трудно е да разбереш какво красиво нещо си намерил или загубил...

8) И продължих да се лутам в гората от възможности. Някъде по пътеките бях загубила много приятели, надежди и илюзии. Бях загубила усмивката и мечтите, а накрая просто бях загубила себе си.

9) След рапорта питам един колега: ,,Добре де, от какво все пак е починала тази болна?".
Отговорът беше:
- От несъвпадение на диагнозите.

10) Само, че нали знаеш, никой още не е успял да избяга от себе си... освен в лудостта.

11) Понякога очакването на нещо е по-хубаво, отколкото самото му случване.

12) Няма нищо по-тъжно от лекар, крачещ сам в дъжда, уморен след дежурството...

13) Ами аз си го обичам, какъвто и да е - това май е по-силно от всичките ми предразсъдъци!

14) Нима е възможно да се привържеш така към една кутия с кабели и жици!
Ами да, възможно е!
Доре е по-лошо от наркотик - да кликнеш с мишката и да избягаш от всичко.
Толкова е лесно - да заглушиш собствените си мисли, да запълниш празнотата с илюзии.
И е съвсем социално приемливо - всички вече работят на компютри. Всички смятаме, че животът ни е невъзможен без тях.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар