петък, 23 ноември 2012 г.

Цитати / Плурализъм в афоризми

1) Светът се състои от измамници и измамени. По-изгодно е да бъдеш в първата категория, по-почтено -  във втората.

2) Обществото не е нищо друго, освен продължение на семейството. Излезеш ли опорочен от семейството, влизаш опорочен в обществото.

3) Понякога се чудя дали нашата земя не е адът на някоя друга планета.

4) Ако нямаше никакъв въпрос, в който биха съвпадали всички интереси, нито едно общество не би могло да съществува.

5) В света има само два вида хора: имащи и нямащи.

6) В състава на това, което наричаме човечество, влизат повече мъртви, отколкото живи.

7) Проницателният ум, който би видял обществото такова, каквото е, би намерил навсякъде само горчилка.

8) Да се бориш с общественото мнение значи да се сражаваш с вятърни мелници.

9) Там, където има обществено мнение, няма идеи.

10) Дупката и кръпката би трябвало да бъдат съизмерими.

11) Колкото повече се променя едно нещо, толкова повече остава същото.

12) За да изправим крива пръчка, я огъваме в обратна посока.

13) Трябва нещо да се направи по начин, който никой не знае как, по време, което никой не знае кога, което ще завърши - никой не знае с какво.

14) Има период от живота, в който напредвайки, ние се връщаме назад.

15) Хората не разбраха, че всяко връщане назад е по-лошо от лошото напред.

16) Най-развратените народи най-добре спазват приличието: то заменя добродетелите.

17) Колкото е по-нещастен народът, толкова повече трябва да се страхуваш от него.

18) Ако благоразположението на народа е непостоянно, дължи се на това, че то се ражда от ентусиазма.

19) В душата на всеки човек се намира миниатюрен портрет на неговия народ.

20) Българският народ (...) работи като вол, събира като пчела и живее като свиня.

21) Страхливата тълпа не смее нищо, освен да говори.

22) Очевидно, най-нещастните народи са най-привързани към родната земя.

23) Отечеството е създадено от праха на мъртвите.

24) Партия, това е организирано мнение.

25) В страна, в която народът е щастлив, не може да има опасен заговор.

26) Революция, отложена с един ден, може да не се извърши изобщо.

27) Революция може да има само там, където има съзнание.

28) Недостигът не на пари, а на хора и дарования прави слаба държавата.

29) Най-щастливата държава би била тази, в която добродетелта не би била достойнство.

30) Как да преценяваме една страна - по мнозинството или по малцинството? Разбира се, че по малцинството.

31) Напразно се сменя управлението, ако хората и нравите не се изменят.

32) Хората рядко са достойни да се управляват сами.

33) Казват, че цифрите управляват света. Не, те само показват как е управляван света.

34) Хората се управляват по-лесно чрез техните пороци, отколкото чрез добродетелите им.

35) Този, който управлява, трябва да вижда хората такива, каквито са, а нещата такива, каквито трябва да бъдат.

36) Силата на тези, които управляват, всъщност не е нищо друго, освен силата на онези, които позволяват да ги управляват.

37) От страх да не бъдат твърде слаби, владетелите стават понякога непреклонни пред разума.

38) Дай на човек власт и той няма да се забави да покаже истинския си характер.

39) Който може да владее себе си, може да заповядва на хората.

40) Всеки народ има такова правителство, каквото заслужава.

41) Посредничеството е средство да съединиш две страни... против себе си.

42) За принципи не трябва да се спори.

43) Ораторът трудно трогва, ако сам не е трогнат.

44) Дипломация означава да правиш и да казваш най-неприятните неща по най-красив начин.

45) Който се движи само от интерес, той не се издига над животните.

46) Нищо не способствува така за душевното спокойствие, както пълната липса на собствено мнение.

47) Само глупакът и мъртвия не си променят мнението.

48) Неизгодно е за мислителя да се обвързва с една-единствена личност. След като си намерил себе си, трябва отвреме-навреме да се изгубваш, та после отново да се преоткриеш.

49) Само на ограничените хора са нужни години, за да се отделят от някакво чувство или впечатление.

50) Само неосведомените твърдят, че смяната на мненията е непостоянство.

51) Колко закони биха станали излишни, ако се съставеха закони за възпитанието.

52) Безполезните закони обезсилват необходимите.

53) Най-надеждните съдии са мълчаливите, незабележимите хора.

54) Понякога наказанието влече след себе си вина.

55) Да злоупотребяваш със свободата означава да се подлагаш на робство.

56) Само свободните умове усещат тежестта на веригите си.

57) Да бъдеш свободен означава, освен всичко друго, да не бъдеш роб на собствената си логика.

58) Насити се на свобода и пожела тристаен кафез, с баня и гараж.

59) Свободни можем да бъдем, само подчинявайки се на законите.

60) Рядко е щастливото време, когато можеш да чувствуваш, каквото искаш, и да говориш, каквото чувствуваш.

61) Демокрация не означава "аз съм толкова добър, колкото и ти", а "ти си толкова добър, колкото и аз".

62) Равенството се намира на гробищата и само там.

63) Човек е свободен само тогава, когато подчинява своите страсти на разума, а разума си - на справедливостта.

64) Рано или късно силата унищожава това, което е създало насилието.

65) Всяка принуда е отрова за душата.

66) Човек, неподготвен вътрешно към насилие, винаги е по-слаб от насилника.

67) Миналото никога не е съвсем минало.

68) Работете без почивка! Бъдете дълбоко, смело правдиви! Не се колебайте никога да изразите това, което чувствувате, дори когато се намирате в противоречие с чуждите схващания.

неделя, 11 ноември 2012 г.

Удавихте водещия

Тази неделя (11.11.12) в предаването Удавете водещия се водиха горещи спорове за това дали хомосексуалните двойки трябва да имат правото да сключват брак и да осиновяват деца.
Всъщност не знам в самото предаване какво е ставало, защото телевизорът ми стои изключен, но следях стената във фейсбук.
Прочетох може би стотина мнения на различни хора. Някои бяха здравомислещи, други добре аргументираха избора си, трети бяха коне с капаци, а четвърти от рода на "едно си баба знае, едно си баба бае".
Водещият беше удавен с 53,31% срещу скромните 46,69% в защита.
Нека тръгнем в обратен ред на мненията. "Едно си баба знае, едно си баба бае" стреляха само с въпроси, без много мисъл в тях. Най-често срещаният въпрос беше "Как едно хомосексуално семейство ще отгледа пълноценно едно дете и как това дете ще се справи, когато започне да разбира в каква среда живее и се сблъска с мнението на останалите?" На този абсурден въпрос, аз бих отговорила така: За сблъсъка с останалите деца, не трябва да обвиняваме хомосексуалните. Трябва да обвиняваме хетеросексуалните, които учат децата си да правят разлика между хората, да се бунтуват срещу различните от тях, да не приемат чуждото и непознатото, да не са информирани.
Много от хората изказаха мнение, че детето ще бъде възпитано да харесва хора от неговия пол. Аз съм от хората, които смятат, че сексуалната ориентация не е начин на възпитание. Никой не може да ни възпита да харесваме срещуположния пол, нито нашия собствен, нито е способен да ни забрани да харесваме и двата. Това е сякаш да кажем, че сме възпитани да бъдем с руси или кестеняви коси.
Защо не се бунтуваме така срещу възпитанието на децата, отгледани от хетеросексуални родители? Защо те възпитават деца, които се бият, бягат от училище, крадът, обиждат, изнасилват, лъжат, вземат наркотични вещества, бягат от домовете си? Нека не забравяме, че голяма част от хомосексуалистите (да не кажем всички) са израснали в хетеросексуални семейства. Защо тези хора не търсят вината в себе си, щом логиката им се простира до възпитанието? Разбира се, едно хомо семейство не гарантира, че детето ще е безгрешно, но е грешно да гледаме и коментираме само техните грешки.
Друго мнение, което видях беше, че детето няма да има на кой да казва ''мамо" или ''тате''. Да, това е така. Но детето ще има двама родителите, които ще го обичат и то ще обича тях. Ще получава нужните грижи, ще има покрив над главата, ще е нахранено, облечено и ще са облекчени всички негови нужди. Децата, напуснати от единия си родител, също нямат на кого да кажат ''мамо'' или ''тате''. Децата, които живеят в сиропиталищата също не го казват, но някак хората не ги приемат за толкова голям проблем, колкото децата израстващи в любов, но с две майки или двама татковци.
Прочетох и едно мнение, което болезнено се заби в съзнанието ми. Беше от човек, който не одобряваше идеята хомосексуалистите да осиновяват деца. Неговото мнение беше, че е по-добре децата да останат в домовете, защото там ще се научат, че животът е жесток и несправедлив, един вид, че ще научат истината. Не споря с това твърдение. Много е вярно. Но защо да лишаваме децата от родителска грижа, собствен дом и семейство? Рано или късно всички научаваме какъв е живота, независимо в каква среда сме израстнали. Защо да отнемаме детството, радостта на едно дете? Да, ще научи от ранна детска възраст за суровостта на живота, но какъв е смисъла? На кой би му доставило удоволствие да вижда как детската невинност, наивност и надежда се изпаряват в очите на едно малко ангелче?
Егоистично е.
Не създаваме закони, които да забраняват правенето на деца от родители, неспособни да ги отглеждат след това. Не създаваме закони, които забраняват децата да се изхвърлят като парцали, да бъдат насилвани и малтретирани физически и психически в собствените си домове.
Искаме да създадем закони, които забраняват на двама влюбени да отгледат пълноценен гражданин на държавата. Не им позволяваме да дарят любовта си на нуждаеща се душичка. Забраняваме щастието на останалите, без да мислим как бихме се почувствали ние, ако ни забранят същото нещо. Грешно, жалко и тъжно е, че някои хора се мислят за нещо повече от останалите. Тук може би идва ред на конете с капаци.
Много хора се изказаха, че щом някой притежава размножителни органи, то непременно трябва да ги използва. Това е личен избор, в който абсолютно никой няма правото да се бърка и да взима отношение. Има двойки, които биха го направили. Има други, които искат детето да е колкото на единия, толкова на другия родител. Това е сякаш жена ви/мъжа ви да има дете от друг човек и да дойде при вас да го гледате заедно. Може би всички биха се съгласили, че колкото и силна да е любовта ви към детето, няма да е същото, ако беше вашето собствено или на двама чужди биологични родители. Любовта, която една дете получава трябва да е равна и от двете страни. Не трябва да усеща доминация в чувствата. Това, разбира се е моя позиция и усещам как сама се противопоставих на казаното преди малко, но не задължавам никой да се съгласява с мен. Твърдо заставам зад по-горе изказаната позиция, че това е личен избор, който е глупаво да се коментира от лица, незасегнати по никакъв начин. Всъщност целият измислен проблем с хомосексуалистите е личен и нас не ни засяга.
Нека довърша все пак. Това ще е последно.
Четох в няколко коментара, че в Библията е било забранено. Не знам лицата зад тези твърдения до колко са религиозни, но ще обясня това, което лично с очите си съм виждала. Голяма част от хората, които не стъпват в църква, не вярват в кръстовете, не са молят, не знаят дори 10те Божи заповеди, не спазват християнските обичаи и не са запознати с всички вярвания... да, точно тези хора опират до Библията и Бог, когато водят спор и усещат, че позицията им отслабва и губят преднина. За мен аргументите и обосноваването с Библията е безпочвено бръщолевене. Когато силата на реалните аргументи се изгуби и нямаш повече какво да кажеш, просто трябва да замълчиш и дори сам пред себе си да признаеш, че си загубил.
Виждала съм и съм чувала как повечето хора, заставащи зад силата и влиянието на религията, са хора, които не обичат да губят и са готови да защитават позицията си, дори когато сами са осъзнали, че не са прави и нямат с какво да се защитят. Това са хора, които биха стояли от грешната страна, независимо колко страшна е тя, само защото не могат да признаят пораженията си. Това е друга тема, която не трябва да смесвам с първоначалната тук. Това просто са хора, чието мнение и коментар трябва да бъда подминато. Може би те попадат в категорията на конете с капаците и на бабите, баещи едно и също.
Казах, че това ще е последното, но забравих нещо. Добре, това вече наистина е последно.
Искам да изкажа позицията си и към тезата, че България ще прогресира, ако правото за осиновяване и сключване на брак бъде въведено. Не, няма да прогресира, но е стъпка напред и нагоре. Това не е нещо голямо, за да направи такава голяма промяна в нашата държава. Това, че в главите на много хора това е безумен проблем, който ги засяга до мозъка на костите, далеч не означава, че това наистина е така. Това е човешко право, малко и незабележимо, на което просто се отделя много внимание, защото голяма част от хората са неинформирани и незапознати и говорят неща, които не разбират. За това не се и стига до реално решение.
Българите трябва да се научат на много неща, ако искат държавата им да расте и да привлича хората в нея, а не да ги отблъсква. Но това също е друга тема. Мога да кажа само: Ако нямате представа какъв е недостатъка на държавата ни или мислите, че това са останалите - не сте прави. Ако мислите така, значи вие сте проблема. Оправете се.
Това се отнася за всички. Дори за теб. Дори за мен.

събота, 10 ноември 2012 г.

Цитати / ''Крилати мисли за любовта"

1) Ако ме карате да обясня защо съм я обичал, не мога да кажа нищо повече освен - защото тя бе тя, а аз бях аз.

2) Ако с някой мъж сме изпитали щастие, това съвсем не е доказателство за любовта ни към него.

3) Ако си способен да кажеш колко много обичаш, значи малко обичаш.

4) Боже мой, някои хора не умеят да обичат - затова и обикват тъй лесно.

5) Всеки обича който му прилича.

6) Диамант само с диамант се реже, чувството само с чувство се буди и любовта само с любов живее.

7) Достойнството и любовта не се погаждат и не могат да съжителстват задълго.

8) За любовта кой каквото каже, все е вярно.

9) Как те обичам ли? Нека преброя начините...

10) Което въздейства на сърцето, идва от сърцето.

11) Любовна рана може да излекува само онзи, който я е нанесъл.

12) Любовта е извънмерно преувеличение на разликата между една личност и всички останали.

13) Любовта трябва да бъде колкото светлина, толкова и пламък.

14) Най-често любов спечелват онези, които не я търсят.

15) Никой никога не е измерил колко може да побере едно сърце.

16) Повдигаше ми се и чувствах тялото си изтръпнало - или се влюбвах, или се разболявах от шарка.

17) Повърхностни са хората, които обичат само веднъж в живота. Това, което те наричат вярност и преданост, е просто закостенял навик или липса на въображение.

18) Понякога любовта е по-силна от убежденията.

19) Сърцето разполага с доводи, които разумът не познава.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Цитати / "Голата истина" - Цвятко Дечев

1) Колкото си на думи по-скъп,
толкоз по-малко личи, че си тъп.

2) Затова, че правдата изказва,
кривдата сурово го наказва.

3) ,,Глас народен, глас Божи" -
вият вълци в овчи кожи.

4) Каквото Факторите говорят
и фактите не смеят да оспорят.

5) Били РЪКОводители. Не са!
Водят го, обаче за носа.

6) Аз ти говоря за поезия,
теб те избива на перверзия.

7) И аз зная, че нищо не зная,
но се срамувам да си призная.

8) Хазарт. Боричкане. Ези - тура.
Животът е безкрупулна игра.
И в нея кой как може се старае,
за да спечели - да те изиграе.

9) Малобройни -
хора достойни.
И множества
от нищожества.

10) Кирливите му ризи да разкрия
направих опит, но ме сепна с вък,
че щом се ровя в смрад и мръсотия,
ще се окажа по-голям мръсник.

11) Законът на живота е такъв.
И това е истина не нова:
Щом си нямаш зъбите на лъв,
ти е нужен поне зъб с отрова.

12) Отгоре духовни
стремежи,
отдолу греховни
сърбежи.

неделя, 4 ноември 2012 г.


There's no earthly way of knowing
Which direction they are going! 
There's no knowing where they're rowing,
Or which way the river's flowing!
Not a speck of light is showing,
So the danger must be growing.
For the rowers keep on rowing,
And they're certainly not showing
Any signs that they are slowing...


~ Charlie and the Chocolate Factory by Roald Dahl