неделя, 11 ноември 2012 г.

Удавихте водещия

Тази неделя (11.11.12) в предаването Удавете водещия се водиха горещи спорове за това дали хомосексуалните двойки трябва да имат правото да сключват брак и да осиновяват деца.
Всъщност не знам в самото предаване какво е ставало, защото телевизорът ми стои изключен, но следях стената във фейсбук.
Прочетох може би стотина мнения на различни хора. Някои бяха здравомислещи, други добре аргументираха избора си, трети бяха коне с капаци, а четвърти от рода на "едно си баба знае, едно си баба бае".
Водещият беше удавен с 53,31% срещу скромните 46,69% в защита.
Нека тръгнем в обратен ред на мненията. "Едно си баба знае, едно си баба бае" стреляха само с въпроси, без много мисъл в тях. Най-често срещаният въпрос беше "Как едно хомосексуално семейство ще отгледа пълноценно едно дете и как това дете ще се справи, когато започне да разбира в каква среда живее и се сблъска с мнението на останалите?" На този абсурден въпрос, аз бих отговорила така: За сблъсъка с останалите деца, не трябва да обвиняваме хомосексуалните. Трябва да обвиняваме хетеросексуалните, които учат децата си да правят разлика между хората, да се бунтуват срещу различните от тях, да не приемат чуждото и непознатото, да не са информирани.
Много от хората изказаха мнение, че детето ще бъде възпитано да харесва хора от неговия пол. Аз съм от хората, които смятат, че сексуалната ориентация не е начин на възпитание. Никой не може да ни възпита да харесваме срещуположния пол, нито нашия собствен, нито е способен да ни забрани да харесваме и двата. Това е сякаш да кажем, че сме възпитани да бъдем с руси или кестеняви коси.
Защо не се бунтуваме така срещу възпитанието на децата, отгледани от хетеросексуални родители? Защо те възпитават деца, които се бият, бягат от училище, крадът, обиждат, изнасилват, лъжат, вземат наркотични вещества, бягат от домовете си? Нека не забравяме, че голяма част от хомосексуалистите (да не кажем всички) са израснали в хетеросексуални семейства. Защо тези хора не търсят вината в себе си, щом логиката им се простира до възпитанието? Разбира се, едно хомо семейство не гарантира, че детето ще е безгрешно, но е грешно да гледаме и коментираме само техните грешки.
Друго мнение, което видях беше, че детето няма да има на кой да казва ''мамо" или ''тате''. Да, това е така. Но детето ще има двама родителите, които ще го обичат и то ще обича тях. Ще получава нужните грижи, ще има покрив над главата, ще е нахранено, облечено и ще са облекчени всички негови нужди. Децата, напуснати от единия си родител, също нямат на кого да кажат ''мамо'' или ''тате''. Децата, които живеят в сиропиталищата също не го казват, но някак хората не ги приемат за толкова голям проблем, колкото децата израстващи в любов, но с две майки или двама татковци.
Прочетох и едно мнение, което болезнено се заби в съзнанието ми. Беше от човек, който не одобряваше идеята хомосексуалистите да осиновяват деца. Неговото мнение беше, че е по-добре децата да останат в домовете, защото там ще се научат, че животът е жесток и несправедлив, един вид, че ще научат истината. Не споря с това твърдение. Много е вярно. Но защо да лишаваме децата от родителска грижа, собствен дом и семейство? Рано или късно всички научаваме какъв е живота, независимо в каква среда сме израстнали. Защо да отнемаме детството, радостта на едно дете? Да, ще научи от ранна детска възраст за суровостта на живота, но какъв е смисъла? На кой би му доставило удоволствие да вижда как детската невинност, наивност и надежда се изпаряват в очите на едно малко ангелче?
Егоистично е.
Не създаваме закони, които да забраняват правенето на деца от родители, неспособни да ги отглеждат след това. Не създаваме закони, които забраняват децата да се изхвърлят като парцали, да бъдат насилвани и малтретирани физически и психически в собствените си домове.
Искаме да създадем закони, които забраняват на двама влюбени да отгледат пълноценен гражданин на държавата. Не им позволяваме да дарят любовта си на нуждаеща се душичка. Забраняваме щастието на останалите, без да мислим как бихме се почувствали ние, ако ни забранят същото нещо. Грешно, жалко и тъжно е, че някои хора се мислят за нещо повече от останалите. Тук може би идва ред на конете с капаци.
Много хора се изказаха, че щом някой притежава размножителни органи, то непременно трябва да ги използва. Това е личен избор, в който абсолютно никой няма правото да се бърка и да взима отношение. Има двойки, които биха го направили. Има други, които искат детето да е колкото на единия, толкова на другия родител. Това е сякаш жена ви/мъжа ви да има дете от друг човек и да дойде при вас да го гледате заедно. Може би всички биха се съгласили, че колкото и силна да е любовта ви към детето, няма да е същото, ако беше вашето собствено или на двама чужди биологични родители. Любовта, която една дете получава трябва да е равна и от двете страни. Не трябва да усеща доминация в чувствата. Това, разбира се е моя позиция и усещам как сама се противопоставих на казаното преди малко, но не задължавам никой да се съгласява с мен. Твърдо заставам зад по-горе изказаната позиция, че това е личен избор, който е глупаво да се коментира от лица, незасегнати по никакъв начин. Всъщност целият измислен проблем с хомосексуалистите е личен и нас не ни засяга.
Нека довърша все пак. Това ще е последно.
Четох в няколко коментара, че в Библията е било забранено. Не знам лицата зад тези твърдения до колко са религиозни, но ще обясня това, което лично с очите си съм виждала. Голяма част от хората, които не стъпват в църква, не вярват в кръстовете, не са молят, не знаят дори 10те Божи заповеди, не спазват християнските обичаи и не са запознати с всички вярвания... да, точно тези хора опират до Библията и Бог, когато водят спор и усещат, че позицията им отслабва и губят преднина. За мен аргументите и обосноваването с Библията е безпочвено бръщолевене. Когато силата на реалните аргументи се изгуби и нямаш повече какво да кажеш, просто трябва да замълчиш и дори сам пред себе си да признаеш, че си загубил.
Виждала съм и съм чувала как повечето хора, заставащи зад силата и влиянието на религията, са хора, които не обичат да губят и са готови да защитават позицията си, дори когато сами са осъзнали, че не са прави и нямат с какво да се защитят. Това са хора, които биха стояли от грешната страна, независимо колко страшна е тя, само защото не могат да признаят пораженията си. Това е друга тема, която не трябва да смесвам с първоначалната тук. Това просто са хора, чието мнение и коментар трябва да бъда подминато. Може би те попадат в категорията на конете с капаците и на бабите, баещи едно и също.
Казах, че това ще е последното, но забравих нещо. Добре, това вече наистина е последно.
Искам да изкажа позицията си и към тезата, че България ще прогресира, ако правото за осиновяване и сключване на брак бъде въведено. Не, няма да прогресира, но е стъпка напред и нагоре. Това не е нещо голямо, за да направи такава голяма промяна в нашата държава. Това, че в главите на много хора това е безумен проблем, който ги засяга до мозъка на костите, далеч не означава, че това наистина е така. Това е човешко право, малко и незабележимо, на което просто се отделя много внимание, защото голяма част от хората са неинформирани и незапознати и говорят неща, които не разбират. За това не се и стига до реално решение.
Българите трябва да се научат на много неща, ако искат държавата им да расте и да привлича хората в нея, а не да ги отблъсква. Но това също е друга тема. Мога да кажа само: Ако нямате представа какъв е недостатъка на държавата ни или мислите, че това са останалите - не сте прави. Ако мислите така, значи вие сте проблема. Оправете се.
Това се отнася за всички. Дори за теб. Дори за мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар