петък, 14 юни 2013 г.

Вярва ли все още някой в семейството? Не, не в любовта. В семейството! Нищо ли не означава думата 'бракосъчетание'.
Добре, направо минавам към въпросите, които ме тормозят.
Нека първо си представим една влюбена двойка. Влюбена-загубена. Любов голяма! Вдигат сватба, заживяват дълго и щастливо... да, ама дали? В много форуми изчетох признанията на мъже, споделящи, че поне веднъж са изневерили на съпругите си. Не защото не ги обичат, просто защото са изпитали тази нужда и за тях it's not a big deal. Било нормално да кръшнеш, да се отдадеш на нещо чуждо и непознато. Имало тръпка, страст, интересно било... Чудя се дали всички тези мъже няма да имат нищо против, ако жените им правеха същото? (О, да не мислите, че не правят?) Питам се, ако е толкова нормално да изпиташ нуждата от изневярва в даден етап от връзката си с някой, защо не поговориш с него? Сигурна съм, че и другата страна изпитва същата нужда. Защо трябва човек да се крие, да премълчава, да лъже, да се чувства виновен или да заблуждава другия, че всичко върви по мед и масло? Ако е нормално, защо всяка двойка не седне и да обсъди кой с кого и кога ще се среща, с кой ще спи и колко време му трябва, за да задоволи напълно тази нужда. Щом хората крият действията си, значи има нещо в тези действия, което не е правилно и би било, най-вероятно, много болезнено за другия. Тогава защо се извършват тези неща? Чудя се защо хората не влагат нищо в думата "семейство", защо не мислят за всичко, когато го създават? Лесно е да мислим само за бъдещите хубави моменти, когато подписваме и вдигаме сватба за хиляди левове. Никой не мисли за лошото. Всички сме свикнали лошото да се случва на другите, но не и на нас. Като във филма, който гледах преди няколко часа, казва се "The babysitters". Става дума за младо момиче, което работи като бавачка в семейство с две деца. Една вечер, докато мъжът я откарва до дома й, става така, че вечерта им приключва с целувка. Една, две, три... ръка, ръце... тук и там. Както и да е. Приятелите на въпросният татко започват да издирват момичето за същите услуги (които прерастват и в повече от само целувки), а момичето от своя страна въвлича и приятелките си в този "бизнес", прибирайки част от печалбите им. В края на филма, момичето намери баща си с едно от момичетата, което работеше за нея. Точно тук тя рухна на земята, плачейки без глас. Всички знаем този тип плач, нали? Когато толкова те боли, че не можеш и звук да издадеш... и едва дишаш. Защо това успя да я сломи? Защото докато предлагаше услугите си на семейни мъже и въвличаше приятелките си в това, мислейки само за парите, които печели, нито веднъж не погледне реално нещата. Всички тези мъже имаха щастливи семейства, весели деца, обичащи и обичани съпруги. Нейният баща също. Тогава какво му пречеше да е един от клиентите й?
Загубих си мислите, а тези, които останаха се заплетоха. Минутка почивка!
Добре, изгубиха се тотално...
Всичко започна като разговор между мен и приятел, нека го наречем С. От темата за семейните отношения и прегрешения, се прехвърлихме на тема за доверието. Скоро ще пиша и за това.
Сега просто ще си дослушам песента, ще пресуша чашата с безалохолно и ще си лягам.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар