2) На шест години да се съблечеш е нищо. На двайсет и шест - това е вече стар навик.
Да се съблечеш на шестнайсет години е акт на безумно насилие.
3) Страшно е да видиш как родителите ти губят всякакво достойнство.
4) Да докоснеш дъното не е така страшно като да останеш на повърхността на долнопробното.
5) Четенето не е заместител на удоволствието от живота. Погледнато отвън, съществуването ми беше сухарско; отвътре обаче то будеше същите чувства като онези апартаменти, чиято единствена мебелировка се състои от претъпкана докрай библиотека: възхищение и завист към хората. които не се задръстват с излишното и разполагат с насъщното в изобилие.
6) Когато в стаята има прозорец, човек си има свое парче небе. Какво друго може да иска?
7) Те бяха почтени хора. Доказаха го и с обичта си към Христа: нямаха основание да я обичат и тази любов беше белязана с множество човешки слабости, но я обичаха наистина. Простено е на всеки, който обича.
8) Тези, които смятат, че четенето е бягство, са много далече от истината: да четеш, означава да се сблъскаш с реалността в най-концентрирания й вид, колкото и да е странно, е по-малко ужасяващо от това да си имаш работа с размитите й форми.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
Няма коментари:
Публикуване на коментар