неделя, 24 април 2016 г.

Цитати / ''Търси се'' - Стивън Кинг

1) Пред очите му непрекъснато изникваше една и съща картина: мозъкът, стичащ се по тапетите. В съзнанието му не се беше запечатало убийството, а разплисканият по стената талант. Един живот, посветен на усъвършенстване на този талант, беше приключил за по-малко от секунда. Мозъкът, в който бяха възникнали толкова много сюжети и образи, се беше превърнал в пихтия, напомняща овесена каша. Колко нелепо!

2) Домът е там, където ако влезеш, ще те приютят.

3) Умирам да разисквам книга с човек, който е в състояние да се аргументира.

4) Сред най-вълнуващите открития в живота на читателите е фактът, че са читатели, което означава не само да умееш да четеш, но и да обичаш книгите. Да си влюбен в тях страстно и безнадеждно. Никога не забравяш първата, вдъхнала това чувство, а всяка следваща страница е ново откровение, което разпалва въодушевлението и те предизвиква да възкликнеш: ,,Да! Вярно е! Да! И аз го видях! - И, разбира се, още нещо: - И аз мисля така! И АЗ ЧУВСТВАМ същото!"

5) Разказът й е твърде невероятен, за да е измислица.
След като свършва, Тина е много по-спокойна. ,,Познато ми е'' - казва си Ходжис. Не знае дали изповедта е полезна за душата, но несъмнено успокоява нервите.

6) Хората, проявяващи съчувствие, не са склонни на самоубийство.

7) Ако даваш вид, че си в правото си да бъдеш на определено място, никой няма да те заподозре.

8) Ходжис го слуша мълчаливо, надявайки се Пит да изтърве нещо необмислено. Явно е интелигентен, но понякога дори интелигентните неволно се изпускат. Ако ги оставиш да говорят.

9) Дава си сметка - да, дори сега, най-вече сега, когато на карта е заложен животът и на двама им, - че сълзите свидетелстват за невероятната сила на полета на въображението, на художествената измислица. Ето защо хиляди читатели са плакали, научавайки, че Чарлс Дикенс е починал от инсулт. Ето защо всяка година на 19 януари, рождения ден на Едгар Алън По, някой оставя роза на гроба му. Ето защо Пит щеше да ненавижда този човек, дори да не беше насочил пистолет към беззащитната, трепереща Тина. Мръсникът беше отнел живота на велик писател. И защо? Защото не му се беше понравила посоката, в която Ротстийн бе дръзнал да отведе един от своите герои ли? Да, тъкмо затова. Извършил беше убийство заради непоклатимото си убеждение, че произведението е по-важно от самия автор.

10) Рационалният му ум настоява, че тези слухове са безпочвени и че всяко странно явление има своето логично обяснение, но в дълбините на съзнанието му се простира океан (той смята, че с всеки човек е така), в който плуват странни същества.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар