вторник, 5 април 2016 г.

Цитати / ''Баба праща поздрави и се извинява'' - Фредрик Бакман

1) Да си специален, е най-добрият начин, по който да бъдеш различен.

2) - Ами... знаеш. Ти си ми единственото внуче. Не исках, такова, да запомниш днешния ден с онова с шала. Затова реших, че вместо това можеш да го запомниш като деня, когато баба ти влезе с взлом в зоологическата градина...
- И избяга от болницата - ухилва се Елса.
- И избяга от болницата - ухилва се баба.
- И хвърли лайно по един полицай - отбелязва Елса.
- Всъщност беше пръст! Или поне по-голямата част! - възразява баба.
- Промяната на спомени е хубава суперсила - признава Елса.
Баба свива рамене.
- Ако човек не може да разкара лошотията, трябва да навакса с повече добротия.
- Няма такава дума.
- Знам.

3) Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а ,,банки''. Всяка книга е съкровище, всяка приказка струва милиони.

4) Мама не е човек, с когото ходиш рамо до рамо, така да се каже, тя е човек, когото следваш. Бабата на Елса пък изобщо не е човек, с когото да вървиш в една посока. По-скоро залягаш, щом я видиш да се задава.

5) Когато мама и баба започнат да се карат, Елса си слага слушалките, увеличава звука и се преструва, че мама и баба са актриси в ням филм. Елса е от онези деца, които рано се научават, че е по-лесно да се справяш с живота, ако сам си избираш саундтрака.

6) Внуците имат върховната привилегия да знаят, че има някой на тяхна страна, винаги, независимо от всичко. Дори когато грешат. Всъщност особено тогава.
Една баба е едновременно меч и щит, а това е специален вид любов, която отворковците не разбират.

7) Според баба бавномислещите хора винаги обвиняват бързомислещите в проблеми с концентрацията. ,,Идиотите не могат да разберат, че не-идиотите могат да приключат с една мисъл и да продължат към следващата преди останалите. Затова идиотите винаги са изплашени и агресивни. Защото най-много ги е страх от умни момичета''.

8) На баба не й се случват злополуки. Баба се случва на злополуките.

9) Човек може да обича баба си дълги години, без действително да знае нещо за нея.

10) Хората, които никога не са били преследвани, си мислят, че винаги има причина.
,,Не биха го правили без причина, нали?'', казват този тип хора. ,,Трябва да си направила нещо, за да ги провокираш.'' Сякаш това е логиката на тормоза.

11) Не всички чудовища са били чудовища от самото начало, и не всички чудовища изглеждат като чудовища. Една част носят чудовището вътре в себе си.

12) Иска да изкрещи всичко това на Алф. Но знае, че той все пак няма да я разбере. Защото никой не те разбира, когато си почти на осем. Или на каквато и да е друга възраст.

13) Ако не харесваш хората, те не могат да те наранят. Почти осемгодишните, които често биват наричани ,,различни'', бързо научават това.

14) ,,Най-голямата сила на смъртта не е, че кара хората да умират, а това, че кара другите, които остават след тях, да поискат да умрат''.

15) Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват, че тъгата, мъката и болката в сърцето ,,ще намалеят с времето'', но това не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала. Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място, където да я оставим.

16) Никой не казва ,,мъртва''. Всички казват, че баба си е ,,отишла'', или че са я ,,изгубили''. Все едно е чорап, изчезнал в пералнята.

17) ,,Защото иначе човек не би бил човек. Не мога да си представя как би могъл да е човек, ако никога не е обичал децата си''.

18) Това е начинът да се опълчиш на копелетата, които ти казват какво можеш и какво не можеш да правиш. Просто го правиш, без да ти мигне окото.

19) Това е твърде много реалност за едно дете, което е почти на осем. Всъщност е твърде много реалност за когото и да е, който е почти на колкото и да е.

20) Човек трябва да има вяра. Баба все повтаряше това. Човек трябва да вярва в нещо, за да разбира приказките. ,,Не е толкова важно в какво точно, но все в нещо трябва да вярваш, иначе въобще няма смисъл да се мъчиш''.

21) - Това е карта - казва Елса задъхано, както прави човек, когато са му свършили сълзите, но не му е свършил плачът.

22) Работата с краищата е в това, че се очаква непременно да свършват с ,,живели щастливо до края на дните си''. А това си е проблематично, така е, от чисто разказваческа гледна точка. Защото всички хора в приказките, които са изживели дните си, оставят след себе си други хора, които трябва да живеят без тях.
А е трудно да се живее така. Много, много е трудно да бъдеш този, който трябва да остане и да живее без някого.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар