вторник, 19 април 2016 г.

Цитати / ''Химн'' - Айн Ранд

1) Страшна е тази дума сам. В законите пише, че никой не бива да е сам, никога и в никакъв момент, защото това е голямо прегрешение и в него се коренят всички злини.

2) - Ако ни видите сред множество жени, ще ни погледнете ли?
- Ще ви погледнем, Свобода 5-3000, дори да ви видим сред всички жени на земята.

3) - Значи си мислите, че сте открили нова сила? - казаха те. - Всичките ви братя ли мислят така?
- Не - отвърнахме.
- Онова, което не се мисли от всички хора, не може да е истина - каза Колектив 0-0009.
- Работили сте върху това сами, така ли? - попита Интернационал 1-5537.
- Да.
- Онова, което не се върши колективно, не може да е добро - каза Интернационал 1-5537.

4) Никога не бяхме яли по-вкусно нещо. И внезапно си помислихме, какво голямо удовлетворение носи храната, от която се нуждаем и си набавяме със собствените си ръце. Искаше ни се скоро пак да огладнеем, за да изпитаме отново тази странна нова гордост.

5) Не сме писали много дни. Не искахме да говорим, защото не ни трябваха думи, за да запомним това, което се случваше.

6) - Очите ви са като огън, а в очите на братята ни няма нито надежда, нито плам. Устата ви е като изсечена от гранит, а нашите братя са отпуснати и покорни. Главата ви е вдигната високо, а нашите братя се превити надве от страх. Вие вървите, а братята ни пълзят. По-добре да сме прокълнати с вас, отколкото да сме благословени с всички наши братя. Правете с нас каквото пожелаете, но не ни отпращайте.

7) Същата нощ разбрахме, че да прегръщаш тялото на жена не е нито грозно, нито срамно, а е единственото блаженство, дадено на човешкия род.

8) Коя е тайната, която сърцето ни вече знае, но все още не ни я разкрива, макар да тупти така, сякаш се напряга да ни я каже?

9) Аз съм. Аз мисля. Аз искам.
Моите ръце... Моят дух... Моето небе... Моята гора... Моята земя...
Какво друго трябва да кажа? Това са думите. Това е отговорът.
Стоя тук на планинското било. Вдигам глава и разтварям ръце. Това - моето тяло и моят дух, - това е краят на търсенето. Исках да разбера значението на нещата. Аз съм значението. Исках да открия основание за съществуването. Нямам нужда от никакво основание да съществувам, не ми трябва никакво разрешение за това. Аз съм основанието и разрешението.
Моите очи виждат - и те правят земята красива. Моите уши чуват - и те дават песента си на света. Моят ум мисли и неговият разсъдък е единственият лъч, който може да намери истината. Моето желание прави избор и изборът му е единствената повеля, което трябва да следвам.
Бяха ми дадени много думи, много от тях мъдри, някои лъжливи, но само три са свещени: ,,Аз искам това!".
Накъдето и да поема, пътеводната звезда е с мен; пътеводната звезда и магнитът, които сочат пътя. А те сочат само в една посока. Към мен.
Не знам дали тази земя, върху което съм стъпил, е центърът на вселената, или е малка прашинка, изгубена във вечността. Не знам и не ме интересува. Защото знам какво щастие е възможно за мен на земята. И то няма нужда от висша цел, която да го оправдава. Моето щастие не е средство за постигане на някаква цел. Това е цел само по себе си. То е самата цел. Цел на самото себе си.
И аз не съм средство за каквато и да било цел, която другите искат да постигнат. Аз не съм инструмент, който да използват. Не съм слуга на техните нужди. Не съм превръзка за раните им. Не съм жертва пред техните олтари.
Аз съм човек. Чудото, което съм, е мое, да го притежавам и пазя, да го браня и използвам, да коленича пред него!
Аз не се отказвам от съкровищата си, нито ги деля с някого. Богатството на моя дух не може да се прахосва като медни монети, да се хвърля на вятъра като подаяние за бедните духом. Аз браня своите съкровища: моята мисъл, моята воля, моята свобода. А най-голямото съкровище е свободата.
Нито дължа нещо на братята си, нито имам да вземам нещо от тях. Никого не моля да живее за мен, и аз не живея заради другите. Не ламтя за ничия душа, нито давам своята на някого.
Не съм нито враг, нито приятел на своите братя, с всеки се държа както заслужава. И за да заслужат моите братя обичта ми, не е достатъчно да са се родили. Никому не давам обичта си без причина, камо ли пък на първия срещнат, който я поиска. Аз удостоявам хората със своята обича. Но тази чест трябва да се заслужи.
Ще си избирам приятели сред хората, но няма да имам нито роби, нито господари. И ще избирам само онези, които ми харесват, тях ще обичам и ще уважавам, но нито ще им заповядвам, нито ще им се покорявам. Ако искаме, ще вървим ръка за ръка, ако не искаме - ще вървим сами. Понеже в храма на своя дух всеки е сам. Нека всеки да пази своя храм недокоснат и неосквернен. И нека да върви ръка за ръка с другите, щом иска, но само извън този свят праг.
Защото думата ..Ние'' не бива никога да се изрича, освен ако човек сам не направи този избор, и то след размисъл. Тази дума никога не бива да стои на първо място в душата на човека, понеже така става чудовище, корен на всички злини на земята, причина за измъчването на човек от човека и за неописуеми лъжи.
Думата ,,Ние'' е като вар, която се посипва върху хората, която се втвърдява като камък и смазва всичко под себе си. Бялото и черното са еднакво изгубени в нейната сивота. Тя е думата, с чиято помощ порочните крадат добродетелта на добрите, с чиято помощ слабите крадат мощта на силните, с чиято помощ глупаците крадат ума на мъдрите.
Какво ще остане от радостта ми, ако всички ръце, дори и нечистите, са в състояние да я докоснат? Какво ще остане от мъдростта ми, ако дори глупаците са в състояние да ми заповядват? Какво ще остане от свободата ми, ако всички негодни и немощни се превърнат в мои господари? Какво ще остане от живота ми, ако трябва само да се кланям, да се покорявам и подчинявам?
Но вече нямам нищо общо с това порочно верую.
Приключих с чудовището ,,Ние'', думата на робството, на грабежа, бедността, лъжата и срама.
И сега виждам лицето на бог и издигам този бог над земята, този бог, когото хората търсят, откакто съществуват, този бог, който ще им даде радост, мир и гордост.
Този бог, тази едничка дума: ,,Аз''.

10) Това е дълга история и духът, който я е движил, е духът на човешката свобода. Но какво е свободата? Свобода от какво? Нищо не може да отнеме свободата на човека, освен други хора. За да бъде свободен, човек трябва да се освободи от своите братя. Това е свободата. Това и нищо друго.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар