Цитати / ''Човек на име Уве'' - Фредрик Бакман

1) Не разбира хората, които горят от нетърпение да се пенсионират. Как е възможно човек цял живот да копнее за деня, в който ще се окаже излишен? Ще се мотае, ще бъде в тежест на обществото. Що за човек би искал подобно нещо?

2) Единствено свинете си въобразяват, че размерът и силата са едно и също.

3) Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки.

4) Сега всичко трябваше да бъде компютъризирано, сякаш човек не можеше да построи къща, докато някой консултант в прекалено тясна риза не измисли как да отвори капака на лаптопа. Да не би така да са построили Колизеума и пирамидите в Гиза? Господи, през 1889-а дори бяха успели да построят Айфеловата кула, но днес никой не можеше да направи чертежите за едноетажна къща, ако друг не хукнеше да презареди мобилния му телефон.
В този свят човек излизаше от употреба още преди да му е дошло времето. Цяла една страна се изправяше на крака и аплодираше факта, че вече никой не е в състояние да направи нещо свястно. Открита прослава на посредствеността.

5) - Не можеш да ме заблудиш, мили - бе заявила тя с игрива усмивка и се беше сгушила в едрите му ръце. - Ти танцуваш отвътре, Уве, когато никой не гледа. Винаги ще те обичам заради това. Независимо дали ти харесва, или не.

6) Отиваш в болница, за да умреш, това е добре известно на Уве. Достатъчно му е да знае, че държавата иска да й се плаща за всичко, което правиш, докато си жив. Освен това иска да й се плаща за паркинг, когато отиваш в болницата, за да умреш, а според Уве това е наистина прекалено.

7) - Обичате ли да четете? - попита приятелски тя.
Уве поклати неуверено глава, но това не я притесни. Тя се усмихна, обясни, че обичала книгите повече от всичко, и започна да му разказва за какво ставало въпрос в томчетата в скута й. Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си.

8) Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.

9) Уве бе научил, че ако човек няма какво да каже, трябва да измисли какво да попита. Ако имаше нещо, което помагаше на хората да забравят неприязънта си, то това беше възможността да говорят за себе си.

10) Стаята отново потъна в мълчание, което може да възникне единствено между любимия на една жена и баща й.

11) Може би мъката им заради децата трябваше да ги сближи. Само че на мъката не може да се разчита. Когато хората не я споделят, има голяма вероятност тъкмо тя да ги раздели.

12) Понякога е трудно да обясниш защо някои хора неочаквано правят това или онова. Понякога, разбира се, го правят, защото знаят, че рано или късно ще го направят, така че най-добре да го направят още сега. Понякога е точно обратното - защото разбират, че е трябвало да го направят отдавна. Уве сигурно е знаел още от самото начало какво трябва да направи, но всички хора по природа са оптимисти относно времето. Все си мислим, че има достатъчно време, за да направим нещо с другите. Ще имаме достатъчно време, за да им кажем онова, което искаме. След това обаче нещо се случва и ние се хващаме за думи като ,,ако''.

13) - Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно? - изплаква тя, а гласът й трепери от мъка. - Да изоставиш човек, когато стане трудно? Кажете ми, що за любов е това?
Мъжът свива устни. Има нервен тик около скулите.
- През повечето време Руне дори не знае къде се намира, проучването показва, че...
- Само че аз знам! - прекъсва го Анита.

14) На човек му е трудно да признае, че греши. Особено когато е грешал години наред.

15) - Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща - казваше Соня. - Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.
Уве, разбира се, предполагаше, че той е вратата на гардероба в този пример.

16) Смъртта е нещо странно. Хората изживяват целия си живот, сякаш тя не съществува, а тя често се оказва един от най-силните мотиви за живот.

17) Най-големият страх от смъртта е, че тя ще ни подмине. Че ще ни остави сами.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!