Книгата отразява до болка познатата ни българска действителност, но този път болката не е плод на разочарование и не се свърза с познатите ни днес оплаквания. Не, тази болка се свързва с отминалите времена, които няма да се върнат, но спомена за които предизвиква усмивки, смях, скъпи спомени и интересни истории, които да разказваме на тези, които няма да познават свят без телефони и компютри и ще ни гледат с подозрение и недоверие.
Във ''Войната на таралежите'' се запознаваме с група деца - много цветни образи, които въпреки различията си, успяват да се сработват заедно, да се допълват, да си вярват и да си прощават. Отново преживяваме трепетите на първата любов, чувството на ревност и кризисните ситуации, които могат да възникнат между приятелите.
Срещаме се и с учителката, която многократно е карала сърцето ни да спира - дали защото ни е извиквала на дъската или сме я виждали да ни чака пред дома ни. И разбира се, спомняме се и шокът от откритието, че тя всъщност има собствен живот извън училищната сграда и е много възможно да се превърне в наш доверен приятел.
А тези от нас, които са се занимавали със спорт в ранна детска възраст, особено ако е бил баскетбол, могат с ръка на сърцето да потвърдят колко достоверни са емоциите и преживяванията на малките герои от книгата. Разкъсването между училището и спортната площадка, войната между учители и треньори, смелите и безгранични мечти за бляскаво бъдеще, желанието да бъдем най-добри... Пламъкът в детското сърце гори по-силно от огън, то не познава страх, не познава ограничения и за него няма непреодолими препятствия. А всеки дръзнал да се изправи срещу колективната детска воля, с изненада ще се убеди в истинността на силата на желанието.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
Няма коментари:
Публикуване на коментар