2) Кучетата мислят. Ако искаш, разкъсай ме на парчета, но не мога да повярвам, че съществуват рефлекси на съобразителност, храброст, вярност и любов. Кучетата във всичко приличат на хората. Сред тях има умни и глупави, слаби и неуморими, страхливи и храбри, зли и добри, весели, унили, стиснати и разточителни, има скромни таланти и надути бездарници.
3) Колко години трябваше да върша моята объркана работа, за да разбера какво щастие е да уча.
4) А да си недоволен от съдбата, все едно да дразниш вързан пес...
5) Ако започнеш нов живот, къде ще денеш стария? Ако ти самият си станал нов човек, къде ще погребеш себе си, предишния човек?
6) - Виж какво, щеше ли да останеш на тази работа, ако не получаваше заплата? А Тихонов?
- Разбира се! Даром бих работил! А ти би напуснал! И аз няма за какво да съжалявам!
- Но бъди така добър да кажеш, защо толкова се изсилваш? Нима не разбираш, че са нужни други критерии за полезност? Времената днес са други и твоят хазарт много прилича на самохвалство!
- А защо си мислиш, че времената са други? Сега какво, бития не го ли боли? Ограбеният не се ли страхува? Излъганият не се ли срамува, обезчестеният не страда ли?
- Но кривата на престъпността от ден на ден спада, това не ти ли е известно?
- Известно ми е. Но на всички останали хора не е. На обикновените хора. На тях не им е до графици и статистики. Те искат аз да се боря. И ти да се бориш. Но ти не искаш...
- А какво искам аз според теб? - примижа Скуратов.
- Ти просто искаш да станеш началник. Няма значение какъв, но началник. А ако не успееш да станеш, то поне да живееш спокойно...
- Мислиш ли, че е много срамно да искаш да живееш спокойно...
- Това не е срамно. Но на мен лично такива хора не ми допадат, с тях не искам да имам нищо общо...
- М-да - измънка Скуратов. - Подобен максимализъм би подхождал на един осемнадесетгодишен юноша. А зрял мъж с такава нетърпимост, това е, знаеш ли...
- Знам! Знам! - махнах с ръка. - Просто не успях да ти кажа, че аз не бързам да стана зрял мъж. Зрелият плод бързо се разваля...
7) - Морфолозите считат, че остаряването на организма се дължи на разрушаването на белтъците, липоидите и колагените.
- Не съм съгласен - намесих се аз. - Остаряването е следствие от някакви морални изменения в човека.
8) Седях със затворени очи и чувствувах във всяка своя клетка, във всяка своя жилка унизителна слабост, някакво противно треперене от нечуваната умора. Няма нищо по-обидно от физическото безсилие, нищо по-горчиво от чувството за своя край.
9) Тези свои мисли аз, естествено, с Тихонов не съм споделял, но въпреки той ги долавя и съвсем не ги одобрява, включително и поради човешка ограниченост, наричана обикновено скромност. В себе си, без да се издаваш, можеш да планираш и мислиш за своето бъдеще, както си искаш, колкото си искаш - в генералски лампази, на професорска катедра или в лауреатски медали. Но опази бог открито да говориш за тези свои планове - това, виждате ли, е нескромно.
10) Гледах го и до болка ми се искаше да заплача. Никога досега през живота си не съм се чувствувала толкова нещастна. И точно тук, на тази студена, покрита с мушама проста кушетка, аз изведнъж разбрах с пределна яснота, че единствено той ми е необходим, за да бъда щастлива. Навярно съм остаряла, защото в мен нямаше нито капка ревност, нито пък се интересувах с кого и как е живял през тези години, всичко това ми беше безразлично; важното е, че той е тук.
11) Ех, това на никого не можеш да обясниш, то може да се почувствува само от сърцето - какво щастие е да даваш любов, а не да вземаш.
12) Отнесоха я на носилка, разкъсвана от силните родилни болки на най-трудното, най-непонятното и прекрасно творение на природата - новия човек. Тази нечувана болка след няколко минути ще се превърне във велика радост - ще се появи дребничко ревящо топче, малкото човече. И тази болка е възвишена, огромна и прекрасна, тъй като тя е животът. А животът - няма какво да се говори - е болка. Болка и радост. И ние сме живи, докато сме способни да усещаме това здраво и необходимо единство на противоречията.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
Няма коментари:
Публикуване на коментар