Цитати / ''Игрите на глада'' - Сюзан Колинс

1) Трябва да се шегуваме по този въпрос, защото другата възможност е да сме обезумели от страх.

2) Те участват в най-дръзката проява на протест, която успяват да демонстрират. Мълчание.

3) - Знаеш как да убиваш.
- Не и хора - казвам.
- Толкова ли е различно всъщност? - мрачно пита Гейл.
Ужасното е, че ако мога да забравя, че са хора, изобщо няма да бъде различно.

4) Възможно е момичето изобщо да не ме помни. Но знам, че ме помни. Не забравяш лицето на човека, който е бил последната ти надежда.

5) Да унищожаваш разни неща е много по-лесно, отколкото да ги създаваш.

6) Каквото и да правят или да ни принуждават да правим, има една частица от всеки трибут, която не могат да притежават.

7) Веднага ще си призная, че не съм голяма готвачка. Но тъй като готвенето на супа изисква главно да хвърлиш всичко в един съд и да чакаш, това е едно от по-сполучливите му ястия.

8) Странно е да си физически толкова близо до някой, който е толкова далеч от теб.

9) Аз попитах: ,,Миньор от въглищните мини ли? Защо е предпочела миньор, ако е можела да се омъжи за теб?" А той отговори: ,,Защото когато той пее... дори птиците млъкват, за да го слушат.''

10) Никой няма да разбере тъгата ми заради убийството на Треш. Думата ме кара да се закова на място. Убийство! За щастие, не го изричам на глас. Това няма да ми спечели точки на арената.

11) - Виж, могат да се справя с Катон. Нали веднъж вече се бих с него?
Да, и резултатът беше страхотен. Щеше да умреш, проснат в локва кал.

12) Толкова дълго време внимавам да не подценявам противниците си, че съм забравила колко опасно е и да ги надценявам.

13) Странно е, защото макар да приказват непрекъснато за Игрите, всичко се върти само около това къде са били или какво са правили, или как са се почувствали, когато се е случило нещо определено. ,,Бях още в леглото!" ,,Тъкмо си боядисах веждите!'' ,,Кълна се, че едва не припаднах!" Става въпрос само за тях, не за умиращите момчета и момичета на арената.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!