2) Ако нещо се случва, значи има начин да се случи.
3) Добре знаеше, че да поставиш етикет и да класифицираш някого толкова рано в играта би могло да доведе до грешки, но често изкушението бе неустоимо.
4) Модел, избор, промяна - това са трите най-използвани думи в мръсния и захабен от употреба речник на себепознанието.
5) Всяко действие цена си има, а цената - срок за плащане.
6) Винаги размишлява. Наумолимо и неуморно разрешава проблемите. Смята живота за загадка, която трябва да бъде разгадана. Но не всичко в живота е загадка. Има неща, които трябва да бъдат възприемани по други начини. Мистерии - не загадки. Неща, които трябва да бъдат обичани - не дешифрирани/
7) Първата пречка, в която може да се препънем по време на търсенето си, е предположението, че вече се познаваме, че знаем защо чувстваме това, което чувстваме към живота и хората край себе си. За да напреднем, ще е необходимо да сме по-непредубедени. За да открие човек истината за себе си, трябва да спре да настоява, че вече му е известна.
8) Човекът, който си мислите, че сте, държи онзи, когото сте в действителност - заключен.
9) Личните сблъсъци, които ни разстройват най-много, онези, от които сякаш не можем да се отърсим, са сблъсъците, в които сме изиграли роля, която не искме да си признаем. Това е причината болката да не спира - защото откаваме да погледнем към източника й. Най-силна болка през живота ни причиняват грешките, които отказваме да признаем, нещата, които са толкова несъвместими с това кои сме, че не можем да понесем да ги видим.
10) Най-елементарният е конфликтът между начина, по който възприемаме себе си, и онзи, по който възприемаме другите. Например, ако се караме и ти ми се рзвикаш, аз ще реша, че причината е в твоята неспособност да се сдържаш. Ако аз ти се разкрещя обаче, ще сметна, че причината е не в моята избухливост, а в това, че си ме провокирал - че си направил нещо, заради което ще е подходящо и дори правилно да ти се развикам. Всички сме склонни да ставаме жертви на убеждението, че обстоятелствата покрай мен предизвикват моите проблеми, но твоите проблеми са предизвикани от собствените ти личност и характер. А това създава конфликти.
11) Начинът, по който аз виждам нещата, е начинът, по който те стоят. Начинът, по който ти ги виждаш, е изкривен от твоите разбирания.
12) Няма по-силна болка от тази в тялото ти да живеят двама души.
13) - Имате желязна логика, детектив Гърни. Но може ли да се каже същото и за убиеца?
- О, да. Толкова е логичен, колкото е и патологичен. Извън нормалните граници и по двата параграфа.
14) Това е отговорът, който иска, затова мисли, че е верният.
15) Унизително бе да откриеш каква огромна част от времето ни на тази земя можеше да се заключи в едно изречение.
16) И ако цитираме Шерлок Холмс, ,,Когато отхвърлиш невъзможното, онова, което остава, колкото и неправдоподобно да е то, е истината.''
17) Изворът на всяка скръб е загубата, а най-голяма е загубата, когато губим любов.
18) Всички си имаме логична обосновка за поведението си, колкото и странна да е тя за околните. Всеки иска действията му да бъдат разпознати като оправдани, дори психичноболните - всъщност може би най-вече те.
19) Той насочи вниманието си към пътя, гюрука на колата, ръцете си върху волана. Собствените му ръце. Не ги разпознаваше. Изглеждаха изненадващо остарели. Като тези на баща му, всъщност. Малките петънца се бяха увеличили и като брой, и като размери. Ако преди минута му бяха показали снимки на десет чифта ръце, нямаше да познае собствените си сред тях. Зачуди се на какво се дължи това. Може би мозъкът не регистрираше промените, когато се случваха постепенно - докато несъответствието с предишната представа не станеше прекалено очевидно. А може и да бе нещо повече.'
Дали това значеше, че в някаква степен винаги възприемаме познатите неща такива, каквито са били преди? Нима сме заседнали в миналото не заради носталгия по него, а заради някакъв проблем в начина, по който работи нервната ни система? Ако човек наистина възприема онова, което "вижда", като съчетание от информация, предоставена от сетивата му в конректния момент, и онази, съхранена в паметта му... това наистина придаваше ново значение на израза ,,да живееш в миналото''. По този начин миналото би наложило пълна диктатура над настоящето, тъй като ще предоставя на възприятията отстаряла и невярна информация. Не напомняше ли това на ситуацията на сериен убиец, задвижвам от травма, получена преди години? Колко точно би било изкривено зрението му? Теорията моментално го въодушеви. Обмислянето на нова идея винаги го караше да се чувства по-добре, малко по-жив. Сякаш контролира събитията.
20) - Никой ли не ти е казвал, че умът, който възприема всичко буквално, е ограничен и неспособен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар