понеделник, 17 март 2014 г.

Цитати / "18% сиво" - Захари Карабашлиев

1) От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно се усеща в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, аз се задъхвам от отсъствието й.

2) Задушавам се от тъга.
Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.

3) Нормалността на нощ като тази ме обижда.
Обижда ме това, че рано или късно всички ще загасят мониторите си, ще си измият зъбите и ще заспят, после отново ще се развидели и ще дойде ден, сякаш нищо не се е случило. Обижда ме това, че утре небето над квартала ще е същото, както и докато Стела бе тук.

4) По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната!

5) Така или иначе истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията.

6) Все още необлечен, лягам по гръб на леглото си и дълго, дълго гледам тавана. Не помня да съм правил това преди. Винаги съм мислел, че е просто клише за депресари, а не съм бил прав. Никой таван не е просто таван, ако имаш очи да гледаш. Галерия, филм, книга, концерт, барелеф, какво ли не.

7) Започващ да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

8) Изкуството не е да правим това, което можем! Изкуството е да правим това, без което не можем! Независимо колко добре го умеем. Всъщност колкото по-добре го правим, толкова по-зле! Превръщаме се от честни аматьори в обръгнали професионалисти!

9) Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото.

10) Умората от шофирането не е в това, че изминаваш разстояния, а че не правиш нищо, докато това се случва. Неподвижен в стъклен буркан, поддържаш скоростта, докато светът покрай теб лети в обратна посока.

11) Плаках, плаках, плаках... плаках много. Отслабнах от рев. Дрехите ми взеха да висят, пробивах нови дупки в колана. Нямах сили да изкача стъпалата до апартамента си, бях станал на нищо. Тя не просто си беше заминала, тя бе... ампутирана от мен...

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

1 коментар:

  1. Росица Станева26 февруари 2016 г., 2:16 ч.

    От това ,което прочетох,трябва да кажа ,че авторът има страхотен стил,необичаен ,далече от скуката и шаблона.Аз-повествованието е много трудно нещо,отчайващо трудно.Но писателят е избрал точно него,което изисква смелост и нестандартно мислене.Момчето пише добре...Но необичайно много завистници се правят на арбитри в неща,които са извън тях и им са чуждш.Поздрави!

    ОтговорИзтриване