събота, 19 април 2014 г.

"And if you're ever feeling lonely
just look at the moon...
someone
somewhere
is looking right at it too!"

Когато бях на възраст, която можеше да се изпише само с една цифра, често гледах към Луната. За мен тя представляваше око, което всичко вижда и което всички виждат.
Гледах я, защото имаше период, в който ми беше единствена утеха за детската любов. Отивах на село, а оставях първата любов в града. Вечер сядах на прозореца и си представях, че и той гледа към Луната. Незнайно как и защо, но това ме караше да се чувствам по-близо до него, сякаш споделяме времето си заедно. Иронично е как нещо, което се намира толкова далеч, може да сближава по такъв начин.
В по-късен период гледах небето и си представях, че любимите музикални изпълнители и актьори виждат същото, което гледам аз. Детската ми главица не можеше да побере, че аз - детето с винаги прокъсани обувки от тичане пред блока и актьорът, за който знаех, че живее в Холивуд и го дават редовно по телевизията, можем да споделим този интимен момент помежду си, гледайки към една и съща Луна. Имаше период, в който се съмнявах Луната да е една и съща за всеки. Може би всяка държава си имаше собствена Луна? А защо не и всеки град?
Сега вече не съм дете. Знам, че Луната е една, но тя е различна за всеки.
Има хора, за които таз-вечерната Луна ще е последната Луна в живота им. Други я виждат за пръв път. Голяма част от хората въобще няма да погледнат към небето тази вечер. Има хора, които изучават точно нея, а други още не са сигурно какво точно е това светещо кълбо, което се вижда през прозореца. Някои я гледат със сълзи в очите, други тъкмо са я изпратили, за да посрещнат новия ден с усмивка. Някой, точно в този момент, настройва фотоапарата си, за да може да направи красива снимка на Луната. Някои хора пишат за нея, други я рисуват, трети я гледат в очакване, може би молейки я за нещо.
Под нея минава бездомно куче, пресрочило вечерния си час момиче, актьор, когото светът познава, а може би и фермер, известен само на животните от фермата си. Някой току-що изгася лампата си и се мушва в леглото, друг се мушва в чуждо легло.
Някои слушат музика, други слушат нечий смях, трети случат нечий плач, четвърти не чуват нищо, дори тишината.
Някой твори с разтуптяно сърце, сътворява нещо красиво, което е било само идея до този момент. Друг разрушава, със също толкова разтуптяно сърце.
Някой е отчаян от живота си и гледа Луната с досада. Нечия мечта се сбъдва точно в този момент. Някой губи пари, друг ги печели.
Някой се радва на лунната светлина, която му помага да намери падналите си случайно ключове. Друг се дразни на същата светлина, защото иска да бъде скрит, иска уединение.
Една светеща точка в небето... а побира всичко под себе си. Всичко, за което човек може да помисли. Това кръгло око е виждало всичко, което може да бъде видяно.
Плашещо е колко незначително може да се почувства човек, осъзнавайки се като част от цялостната картина. В същото време, колко уникален може да се почувства, пак поради същата причина.
А Луната не е просто спътник на планетата, тя е спътник и в живота...

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

1 коментар:

  1. Блогът ти е много хубав, продължавай да пишеш, очарована съм! (Не, че моето мнение би имало някакво значение, но... Наистина, много ми харесва!)

    ОтговорИзтриване