четвъртък, 24 април 2014 г.

Цитати / ,,Не се влюбвай привечер'' - Валентин Пламенов

1) - Комплексът на българина, Лъчо - дай да направим всичко за детето! Мъкни, влачи, натикай го в университета, купи му апартамент, кола, прекъсни овреме сърдечната му връзка с ,,един от тия, дето днес са тук, утре ги няма''! Намери му мъж. Докато накрая това петдесетгодишно бебе те набута в старчески дом, за да ти дойде акълът в главата...

2) - Не се впрягай! Знаеш ли какво - струва ми се, че вие не се обичате!
- Как позна?
- Много мислите. Шахматисти! Обяснявате се по телефона, изяснявате си отношенията... Любовта, мой човек, оная, истинската, идва като прегладнял звяр и те разкъсва!
- А после?
- После си събираш парчетиите. Цял живот...

3) Сякаш срещу мен виждам усмивката на Лъчо, с която ме укорява, че нямам жизнен опит. Ако жизнен опит е навикът да приемаш ненормалното за нормално - така е, нямам жизнен опит, и не искам да придобия.

4) Този свят не е справедлив. Никак. Едни се раждат с късмет, други се раждат без късмет, трети се раждат на мястото на други... На едни природата дава съвършенство, други даже обижда, че животът минава някъде покрай тях. На природата не можеш се подмазва. Организирани туристи умират от инфаркт, докато заклети пияници доживяват до дълбока старост.

5) Жените, за разлика от мъжете, имат няколко кожи. И няколко начина да обичат.

6) - Каква искаш да станеш, момиченце?
- Ар... тист... ка.
- Артистка?
- Артистка. Като тебе.
- Като мене? Недей да ставаш като мене...
- Защо, толкова си смешен?
- Не всеки, който е смешен, е щастлив...
- Че защо ти трябва да си щастлив, щом като си смешен?
- Защото щастието е по-ценно от всичко!
- А какво е да си щастлив?
- Не знам. Никога не съм бил щастлив. Може би човек е щастлив единствено когато му е все едно дали губи...

7) Маргарита и Мая се поглеждат и без много приказки се разбират. Колко му е на женското сърце, за да му прималее от жалост, ако е патило!

8) Смъртта ни изглеждаше абсурдна, затова не ни плашеше. Човек започва да се бои от нещо, когато усети реална перспектива същото да се случи и с него...

9) - Понякога ви се чудя на вас, мъжете! Гоните красавиците! И не можете да разберете, че красавицата е жена, по която си хабиш парите, нервите, времето, без да получиш абсолютно нищо в замяна! Но митът, митът, че сте спали с някоя модна жена, ви ласкае!

10) Няма умен мъж, който да не е нещастен, от мене го запомнете.

11) Абортът например е стопроцентово убийство, а никой не го преследва. И правилно, иначе как ще му хванеш края? Не от всичко обаче става човек, права ли съм? Колко от мъжете обладават жената с цел да създадат поколение? Замисляли ли сте се по тоя въпрос? Пияната свиня, която заклещва нещастницата в някой ъгъл на стаята, за да се облекчи и после да захърка, има ли нещо общо с представите ви за висшите морални цели, за които говорим, след като се роди новият човек? Розовото, нищо неподозиращо човече е създадено в похот, животинско пъшкане, често пъти - в насилие. А от него се иска ни повече, ни по-малко да бъде достоен гражданин и така нататък.

12) За една минута и аз съм ученик, и даже чакам с нетърпение втория звънец, и в главата ми прелитат хиляди комбинации как да се извиня в часа по математика, как да препиша по български, как да избягам по история и още цял куп ей такива невинни грехове, които съм готов да извърша без никакво угризение на съвестта, и ми хрумва най-подличко, че човек е щастлив единствено в тия години, когато всичко е напред, всичко е мечти, всичко е болка, всичко е възторг. А чак след това идва умората, отвращението, компромисите. В човешките отношения се настаняват думите, за да затлачат истинските пориви, за да изкривят и последния копнеж към цялата, пълна и неделима истина, такава, каквато носят, без те самите да го съзнават, прекрасните момичета и момчета, които подтичват около мен. Думите, думите, хилядите, милионите думи, които бълваме по цял ден, думите, с които лъжем и другите, и себе си, думите, които като ято мухи се лепят върху всичко, което кърви в мислите и чувствата, и ни обричат на самота, докато в тях търсим облекчение от собствените си страхове. А после, същински наркомани, продължаваме да затрупваме старите думи с нови, новите - с още по-нови, и няма край тази безумна гонитба със собствените илюзии, със собствените миражи...

13) Любовта е немислима без чувството, че не си вечен. На осемнайсет години си оптимист, следователно плътен егоист. Струва ти се, че всичко е повторимо.

14) - Самотата! Я недей борави така лесно с тази дума! От самотата човек се побърква, но и в тази самота се изгражда!

15) Никой, който не познава самотата, не може да напише нещо, което си заслужава да бъде прочетено!

16) Никой, който тръби наляво и надясно, че ще се самоубива, не го върши наистина. Самоубийството е особен акт, който е свързан с подсъзнателни реакции на мозъка, абсолютно неконтролируеми. Проучвал съм досиетата на десетки самоубийци и почти във всички случаи съм откривал случаи на самоубийство в рода им. Самоубиецът по правило крие състоянието си на неизлечима депресия с ведро настроение, добро самочувствие и симулирана бодрост. Право го с цел да не попречат на намеренията му да сложи край на живота си.

Фейсбук страница: 
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар