Но една статия (ЦЪК) провокира желанието ми да изпиша мнението си, пък ако никой не го прочете - здраве да е.
Става въпрос за хората от северозападната част на България. За никого не е тайна, че това е беден край, има висока безработица и като цяла нивото на нищо от северозапада не съвпада с това във всички останали градове в България. За европейски стандарти дори ще е смехотворно и абсурдно да се говори.
Искам преди всичко да отбележа, че нямам абсолютно нищо против Николай Бареков!!! Евала му за хитростта да се застъпи за северозапада. Умно е, че започва от най-бедните и търсещи упора хора. В северозапада хората имат нужда от надежда и от усещането, че някой прави нещо за тях, било то нещо съвсем малко и реално погледнато - незначително.
Николай Бареков създава впечатление на различен, именно с това, че прави неща, които другите не правят, има идеи, които останалите не могат да развият и се интересува от край, който е забравен от останалите. Но ако иска безрезервната подкрепа на всички хора, нека се придържа към образа, който се опитва да изгради. Защото точно горепосочената статия имам чувството, че е писана от човек, който дори не е бил на събитието.
Аз, като човек, който е запален раликрос фен и почти не пропуска състезание, но не се натрапва, а само наблюдава, държа да кажа каква беше реалната обстановка в село Мадан.
Нямаше как да не забележа още първия ден от първи кръг на тазгодишните състезания, че някои от колите са така натрапчиво облепени със стикери на "България без цензура" (впрочем, името на кампанията също ме провокира да напиша това). Няма да се впускам в ненужни подробности, просто ще кажа, че не просто случайни автомобили бяха със стикери.
А да бъда още по-честна, изречението "Няколко хиляди посрещнаха Бареков в село Мадан" ме провокира да обмисля какво искам да кажа и защо на всеослушание. Бих се обърнала лично към автора на статията, за да му кажа, че толкова хора не се събират по раликрос състезанията в този район на страната, защото голяма част въпреки желанието си, не мога да си го позволят. Около цялата писта може и да имаше хиляда+ души, повечето от които дори не знаеха за присъствието на Бареков, но неговото посрещане беше може би от 10 до 20 човека, като 20 ми се струва прекалено голямо число в случая. Пристигна точно за края на двудневното състезание и буквално успя да хване последните обиколки на пистата, именно когато е направена и една от снимките в сайта му. През останалото време от престоя му, Бареков стоеше предимно под чадърите на близкия фургон със закуски, безалкохолно и бира. Идването му беше именно за награждаването, както е написано и в статията. Не съдя никого, но ако аз лично спонсорирах и участвах в организацията на автомобилно състезание, щях да се поинтересувам от участниците във въпросното състезание. Нямаше да ходя с куп камери около себе си и да стоя на сянка /при липса на слънце/. Най-малкото щях да обиколя поне пистата, за да се запозная с хората, за които давам средства и отделям част от времето си. Щях да видя колко им струва това, че са там, какво им коства да не пропускат състезание, колко струват усмивките по лицата им, колко струват и намръщените и разочаровани погледи. Не става въпрос само за пари, защото те не са определящ фактор. Става въпрос за нерви, време, желание, надежда за по-добро развитие в бъдещето... Победителите всички ги знаем, но какво става с пилотите, които дори не успяха да завършат състезанието? Какво става с тези, които на следващия кръг дори няма да могат да участват? Какво става с хората, които няма да видим на записа от камерите, съпътстващи Николай Бареков? От моя гледна точка, този спорт от хоби, удоволствие и развлечение, се е превърнал в бизнес, реклама и доза политика.
Може би написаното до тук звучи негативно и некомпетентно, но на мен ми е болно, че всичко хубаво се прави само за пред камерите. Болно ми е, че дори в интернет, където абсолютно всеки може да пише, пак излизат само нещата, които ще са показани от камерите. Болно ми е, че част от състезателите не се забавляват на пистата, а водят война в и извън нея.
Като цяло, болно ми е, че на хората им трябва наистина малко, за да бъдат подведени, купени и то без дори да го осъзнават. Болно ми е, че никой не се интересува истински от тази част от страната и никой не иска да помогне, ако няма облаги за него самия.
Болно ми е от всички несправедливости, с които сме свикнали да живеем. Болно ми е за всичко. Абсолютно всичко.
Звуча и пиша разхвърляно и непоследователно, но основното е, че едно нещо, което се прави с положителна цел, излиза просто като продукт за пред обществото, комерсиални настроения и лъжи. Болно ми е, че хората приемат тези неща за нормални. Аз не ги възприемам така, не искам да бъдат такива... Но в крайна сметка, моят глас е глас в пустиня.
ПП: Искам отново да повторя, че нямам нищо против и не тая негативни чувства към Николай Бареков. Има моята морална подкрепа, въпреки всичко.
Facebook page
Няма коментари:
Публикуване на коментар