петък, 6 януари 2012 г.

Какво ти става в последно време?


- Какво ти става в последно време?
- Не, приятелко. Правилният въпрос е какво ми беше до сега?!
А знаеш ли какво ми беше? Много е просто, не бях себе си.
Не, чакай. Всъщност бях. Но не това 'себе си', което харесвам. Бях другото мен.
Онова, което е много пластично.
А това пластично мен може да бъде приятелче с всеки. Или по-точно всеки може да бъде приятел с него, защото то се извива, разширява, стеснява, издължава и скъсява според другарчето си. Ти в лошо настроение ли си? И то ще бъде. Ти щастлив ли си? То ще бъде щастливо с теб.
Дали се запита, защо не го харесвам това мен, когато звучи толкова хубаво... Не го харесвам, защото хората го харесват. Приятелчетата му го харесват, казват му, че на него може да се разчита, че такива като него се срещат много рядко и още много такива приятно поетични нещица. Но знаеш ли какво? То приятели няма. Приятелите имат него, но то тях ги няма.
Ти, приятелко много пъти си му казвала, че ти е най-доброто приятелче. Тъжно ли ти беше, когато то нито веднъж не ти отговори със същото? Това е единствената посока, в която не може да се извърти. То не се привързва. Не може да обича, не знае какво е да си приятел, но знае какво е да имаш приятел. То може да бъде вярно другарче, може да бъде страхотна компания, но просто защото то си е такова. Това мен харесва хората, защото са хора, не защото са личности. То не знае какво е емоция, то просто си прекарва добре.
А другото мен? Това мен, което харесвам повече.
То познава емоцията, но я познава малко. Познава я за себе си предимно, не за другите.
То може да бъде приятел, но не иска. Не иска, защото не е намерило приятел за себе си. Защото приятелите първо се запознават с първото аз, след това и с мен.
Ти, приятелко, защо се изплаши, когато го видя? Нима е толкова ужасно? Нима не подозираше? Ама въобще?
Това аз е хубаво, то е пълно с идеи, то е аз на изкуството. То обича лудостта.
То си търси приятел като него. Приятел с две мен и едно аз. Приятел, който си мени настроенията през минута, приятел, който днес ще намигне на моето аз за идеята да отиде на Луната, ще си стегне багажа и ще тръгне за компания. Приятел, който няма да изостави моето мен, когато то тръгне да прави луди работи. Приятелко, а ти точно това направи. Изостави моето истинско мен, изплаши се от неговите идеи, от неговите действия. Теб, приятелко, не мога вече да наричам така. Ти, непознато момиче, не можеш да разбереш същността на твоето приятелче.
Не ме обвинявай мен. Аз не съм виновна, че ти прекарваш толкова много време с моето първо аз. Ти, като много други, беше привлечена от неговата гъвкавост. Но ти беше прекалено привлечена. Ти му каза, че може да разчита на теб. Знаеш ли какво значи това? Не, нямаш представа. Ти не си му приятелка и не можеш да знаеш.
А аз, момиче.. Аз не мога винаги да бъде мен. Аз трябва да бъда аз от време на време, просто за да се почувствам добре. Не за изгода на другите. Както казах, моето второ аз познава собствените си емоции. То не гледа другите. То е малко егоист.
Ти, ако искаш да бъдеш до мен и аз, научи се да приемаш и двете. Те нямат проблем да прекарваш времето си с тях. Те търсят хубавото, на тях да им е хубаво. Да, можеш да разчиташ и на двете (малко повече на първото), но не очаквай дълбока емоция. Те са дълбоки, но не с емоции. Те са дълбоки с идеи. Те са дълбоки с живот.
Не, аз и мен не ти се сърдят. Ти изостави мен, но не се притеснявай. Знам, че ти утре ще потърсиш първото ми аз, просто защото ти харесва повече. И знаеш ли какво? То ще бъде там за теб. Но ще прекарва по-малко време вече. То ще бяга, когато има нужда да бъде мен. А ти не се опитвай да го следваш. Вземи от него, това което ти трябва и го остави. Не се чувствай гузна, защото някой друг ще го потърси. А то? То си е мен. За него няма проблеми. То просто си търси хубаво.

Няма коментари:

Публикуване на коментар