Неопитомено

Стопанка бях на вълчата бърлога.

Делях я с още няколко вълчици.

Навярно затова сега не мога,

въобще да се престоря на момиче.

По цели нощи ноктите си гризех,

в очакване вълкът да изтрезнее.

Така привикнах с вълчата му низост,

че и до теб - съм с мисълта за нея.

А ти си... на измислен ми изглеждаш.

Какво, че имаш и паспорт, и име.

Боли ме безпощадната ти нежност.

Добър си - и не може да те има.

Отивай си, с паспорта и с колата.

По живо и по здраво те изпращам!

Това, че си ме хванал от гората -

си е направо таралеж във гащите.

Животът ми изобщо не е розов.

Какво ще ми се правиш на възпитан!

Ако ти хрумне да ми купиш рози -

ще се зарадвам само на бодлите.

Ако ти хрумне да поканиш гости -

ще ги ухапя и ще се разтичат.

Преглъщаш, стискаш зъби или просто

си съвършен дотам, че да обичаш?

Аз не паса трева, такива хора

в живота няма - те са съчинени.

Отивай си преди да изговоря:

Студено ми е. Остани при мене!