Цитати / "Джойленд" - Стивън Кинг

1) Когато си на двайсет и една, животът е като пътна карта. Едва някъде към двайсет и пет те осенява подозрението, че си гледал картата наопаки, но чак на около четирийсет вече си напълно сигурен. А като навършиш шейсет, вече си прецакан, от мен да го знаеш.

2) Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.

3) Живеем в безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На нито едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие.

4) - Синко, знаеш ли какво е история?
- Ами... разни неща, ставали в миналото.
- Не - отсече той, докато си  запасваше платнения патрондаш. - Историята представлява натрупаните вехтории на човешката раса - огромна и непрекъснато увеличаваща се купчина. В момента сме на върха й, но много скоро ще бъдем затрупани под боклуците на идните поколения.

5) Мислиш си: ,,Добре, схванах, готов съм за най-лошото", но все пак се вкопчваш в минималната надежда и тъкмо това те съсипва. Направо те убива.

6) - Защо постоянно носи ръкавици?
Лейн се засмя, нахлупи шапката си и я намести под точния ъгъл.
- Псориазис. Кожата на ръцете му се лющи или така твърди той. Не знам кога за последно видях ръцете му. Казва, че ако не носи ръкавиците, разчесвал раните до кръв.
- Може би затова е толкова злонравен.
- По-скоро е обратното, от злия нрав му е дошла кожната болест. - Той се почука по слепоочието. - Главата контролира тялото, убеден съм.

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella