,,Да можеха да мернат сега отнякъде славния Потър!" - ядно си мислеше Хари, докато разстилаше тор върху лехите, а гърбът го болеше и по лицето му се стичаше пот.
2) - Какво всъщност прави баща ти в Министерството на магията?
- Работи в най-скучния отдел - отвърна Рон. - Злоупотреба с мъгълски вещи.
- Каква злоупотреба?
- Абе това е, когто се омагьосат вещи на мъгъли и после се озоват пак в мъгълски магазин или дом. Например миналата година след смъртта на една стара вещица нейният чаен сервиз бил продаден на антикварен магазин. Купила го една мъгълка, занесла го у дома си и поканила на чай приятели. Било същински кошмар, та татко трябваше да работи извънредно седмици наред.
- Какво станало?
- Ами чайникът полудял и взел да пръска наоколо врял чай, а един от гостите бил закаран в болница с щипките за захар на носа. Татко направо обезумя, а в службата били само той и оня стар магьосник Пъркинс. Трябвало да правят какви ли не магии за забрава и разни други фокуси, та да потулят работата...
- Ама татко ти... тази кола... (става въпрос за летящата кола на семейство Уизли)
Фред се разсмя:
- Охо, татко си пада по разни мъгълски машинки, бараката ни е пълна с тях! Той ги разглобява, прави им магии и си сглобява наново. Ако вземе да обискира къщата ни, сам ще трябва да се арестува.
3) През двора крачеше госпожа Уизли, и то така, че разпръскваше пилците около себе си. Беше удивително как една нисичка, закръглена и миловидна жена можеше да изглежда като саблезъб тигър.
4) При семейство Дърсли всичко беше прибрано и подредено, а в къщата на Уизли непрекъснато ставаха странни и неочаквани неща. Хари доста се изплаши, когато за пръв път се погледна в огледалото над камината и то му подвикна: ,,Я се загащи, мърльо!"
5) Господин Уизли запали двигателя и колата се затъркаля по двора, а Хари се обърна да хвърли последен поглед на къщата. Не бе успял дори да се запита дали ще я види пак, когато се наложи да се върнат - Джордж бе забравил кутията си с фойерверки. Пет минути по-късно, все още в двора, отново се наложи да спрат, та Фред да изтича за метлата си. А когато почти бяха стигнали до магистралата, Джини писна, че си е забравила дневника.
6) - Хари! - каза Рон, а очите му блеснаха. - Колата!
- Какво?
- Можем да излетим с нея до ,,Хогуортс"!
- Ама нали...
- Изпуснахме влака, нали така? А трябва да стигнем до училището. Дори на невръстни магьосници е позволено да си служат с магия, ако наистина са в извънредно положение - алинея деветнайсет или нещо такова от Закона за ограничаване на не знам какво си...
7) Хари не знаеше как да се отърве от него. Все едно че имаше страшно бъбрива сянка.
8) Минутите са заточиха бавно. Хари скоро престана да обръща внимание на потоците от думи, с които го обливаше Локхарт, и само от време на време отвръщаше с ,,Ммм...'', ,,Добре'' и ,,Дааа'' На моменти улавяше някоя фраза, като ,,Славата е изменчива, Хари'' или ,,Знаменитият се познава по делата му, помни това''.
9) Обещанията трябва да се изпълняват - наставнически напомни Хърмаяни на Хари.
10) - Не - каза Рон без колебание. - Да чуваш гласове, които никой друг не чува, не е добър знак дори и в магьосническия свят.
11) Филч бродеше със зачервени очи из коридорите и се нахвърляше върху нищо неподозиращите ученице, като се опитваше да им наложи наказание за провинения от рода на ,,диша шумно'' или ,,изглежда щастлив''.
12) Рон още беше в много лошо настроение и все правеше петна върху домашното си по вълшебство. Като посегна разсеяно към пръчката си за да изтрие петната, тя запали пергамента му. Като се напуши почти колкото домашното си, Рон захвърли учебника.
13) - Знаеш ли какво, Хари, ако не прекрати опитите да ти спасява живота, може и да те убие.
14) Хари тайничко си мислеше, че предпочита да се изправи срещу легендарното чудовище на Слидерин, вместо да бъде заловен от Снейп, докато обира кабинета му.
15) Рон се обърна към Хари с изражение на обречен:
- Чувал ли си някога за план, в който толкова много неща могат да се провалят?
16) - Да не сте намислили да бягате? - попита Хари с недоумение. - След всички онези подвизи, дето са описани в книгите ви?
- Книгите понякога заблуждават - загадъчно отвърна Локхарт.
17) - Ти призрак ли си? - колебливо попита Хари.
- Спомен - кротко отвърна Риддъл.
18) - Срещали сме се два пъти - в твоето минало и в моето бъдеще.
19) - Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му.
20) - И най-добрите от нас трябва понякога да си вземат думите назад.
21) - Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella
Няма коментари:
Публикуване на коментар