вторник, 20 август 2013 г.

Цитати / "Хари Потър и философският камък" - Дж. К. Роулинг

1)  - Ласкаете ме - рече Дъмбълдор спокойно. - Волдемор имаше сили, които аз никога не ще имам.
- Само защото сте твърде... да речем... благороден, за да ги използвате.
- Добре, че е тъмно. Никога не съм се изчервявал толкова силно, откакто Мадам Помфри ми каза, че харесва новите ми наушници.

2) - Това ли е...? - прошепна професор Макгонъгол.
- Да - каза Дъмбълдор. - Този белег ще му остане завинаги.
- Не бихте ли могли да направите нещо, Дъмбълдор?
- Дори да можех, не бих. Белезите понякога са полезни. Самият аз имам един над лявото си коляно и той е точен план на лондонското метро.

3) Леля Петуния казваче често, че Дъдли прилича на ангелче... Хари казваше често, че Дъдли прилича на прасе с перука.

4) - Пусто-опустяло, Хари, хората все още се страхуват. Повярвай, трудно ми е. Разбираш ли, имаше един магьосник, който стане... абе... лош. Толкова лош, колкото изобщо можеш да станеш. Още по-лош. От по-лош, та най-лош.

5) - Някои твърдят, че е умрял. Дивотии, по мое мнение. Не знам дали у него беше останала достатъчно човещина, че да умре.

6) Ако той навремето (Хари) беше победил най-могъщия вещер в света, как така Дъдли винаги можеше да го рита насам-натам като футболна топка?

7) - Все не мога да запомня - подвикна Хари на Хагрид сред шума на вагончето - каква е разликата между сталагмит и сталактит.
- В сталагмит има ,,м'' - отговори Хагрид.

8) В края на краищата Онзи-който-не-бива-да-се-назовава извърши велики неща... ужасно, да, но велики.

9) - Благодаря! - каза Хари и отмести мократа от пот коса от очите си.
- Какво е това? - попита изведнъж единият близнак и посочи мълневидния белег на Хари.
- Да не повярваш! - каза другият близнак. - Ти да не си...
- Той е - обади с първият близнак и се обърна към Хари. - Нали си ти?
- Кой? - попита Хари.
- Хари Потър - казаха близнаците в един глас.
- А, той ли! - отговори Хари. - Искам да кажа... да, аз съм.

10) - А вие двамата... да се държите добре тази година. Ако получа още една сова със съобщение, че сте... че сте вдигнали във въздуха някоя тоалетна или...
- Да вдигаме във въздуха тоалетна? Никога не сме вдигали във въздуха тоалетна!
- Но идеята е чудесна! Благодаря, мамо!

11) Една ужасна мисъл се пръкна внезапно в главата на Хари, както винаги става с ужасните мисли, когато си притеснен.

12) Добре дошли! - каза. - Добре дошли за една нова година в ,,Хогуортс''! Преди да започнем да се храним, бих искал да кажа няколко думи. Ето кои са те: Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря!

13) С предмети много интересни
пълни ти нашите глави,
че днес в тях има само въздух,
прах, бръмбари, мъртви мухи.
Учи ни на неща достойни,
забравеното припомни ни.
Учи ни и ще зубрим ние,
умът докато ни загние.

14) - Ааа, музиката! - каза, като бършеше очите си. - Магия над всичко, което ние можем да направим тук!

15) - Какво е магьоснически дуел? - попита Хари. - И какво искаш да кажеш с това, че си мой секундант?
- Ами секундантът е там, за да продължи, ако ти умреш. - отговори Рон небрежно, като най-сетне почна да яде изстиналия си пай. Но като забеляза изражението на Хари, бързо добави: - Обаче хората умират само в същински дуели, разбираш ли, с истински магьосници. Ти и Малфой най-много да успеете да се обстрелвате с искри. Никой от вас не знае достатъчно магии, та наистина да навреди на другия. И без това се обзалагам, че той очакваше да откажеш.
- И какво става, ако размахам магическата си пръчка и нищо не се случи?
- Хвърли я и му удари един юмрук по носа - предложи Рон.

16) Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол.

17) - Хей, гледай... Хари също има пуловер тип Уизли!
Фред и Джордж носеха сини пуловери, единият с голямо жълто ,,Ф'' на него, другият с голямо жълто ,,Д''.
- Пуловерът на Хари е по-хубав от нашите - каза Фред, като вдигна подаръка на Хари. - Тя явно си дава повече труд, ако не си от семейството.
- Защо не си облякъл своя, Рон? - попита Джордж. - Хайде, сложи го, те са меки и топли.
- Ненавиждам кафяво - изстена Рон споловин уста, докато навличаше пуловера през главата си.
- На твоя няма буква - забеляза Джордж. - Тя сигурно смята, че ти не си забравяш името. Ама ние не сме глупави... знаем, че се казваме Дред и Фордж.

18) - Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем, запомни това.

19) - Трябва да му се опънеш, Невил! - заяви Рон. - Той е свикнал да мачка хората, но това не е причина да легнеш пред него и да го улесниш.

20) - Ще играя - заяви той на Рон и Хърмаяни. - Ако не играя, всички слидеринци ще помислят, че прекалено ме е страх да застана срещу Снейп. Ама аз ще им покажа... ще им съберем усмивките от лицата, ако спечелим.
- Стига да не събираме теб от игрището - каза Хърмаяни.

21) - О, да... мен ако питате, тежък труд и болка са най-добрите учители...

22) - Винаги невинните са първите жертви - каза. - Така е било от векове, така е и сега.

23) - Хари Потър, знаеш ли за какво се използва кръвта на еднорог?
- Не - отговори Хари, стреснат от странния въпрос. - Използвали сме само рога и косми от опашката в час по отвари.
- Защото е чудовищно да убиеш еднорог - каза Фирензи. - Само някой, който няма какво повече да губи, а може да спечели всичко, би извършил подобно престъпление. Кръвта на еднорога ще поддържа живота ти, дори да си само на косъм от смъртта, обаче на ужасна цена. Убил си нещо чисто и беззащитно, за да спасиш себе си, и от момента, когато кръвта се докосне до устните ти, ти имаш само половин живот... прокълнат живот.

24) - Хари... да знаеш, че си велик магьосник!
- Не съм толкова добър като теб - каза Хари много смутен, когато тя го пусна.
- Аз ли?! - рече Хърмаяни. - Книги! И умение! Има по-важни неща... приятелство и храброст.

25) - Това, което се случи в подземията между теб и професор Куиръл, е абсолютна тайна, та естествено цялото училище знае.

26) - В края на краищата за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение.

27) - Използвай винаги истинските имена на нещата. Страхът от едно име увеличава страха от самото нещо.

28) - Има различни видове смелост - каза Дъмбълдор с усмивка. - Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар